изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-14 @ 13:42 EET
65 ГОДИНИ С ТАНЦИТЕ НА НАРОДА    
Култура Традицията българска няма начало и няма да има край.  Тя е  вписана във вековете с вдъхновението и борбата на един народ, да опази своя род. Историята на най–дългогодишният и известен самодеен ансамбъл в Добрич, поставил началото си от Профсъюзен дом на културата „Д. Благоев” и преминал по-късно в Младежки дом, ще опиша с истински факти и документи, като с това считам, че е редно и достойно да защитим това велико дело – танцовото изкуство на нашия град.

В него са участвали хиляди самодейци – танцьори, певци и музиканти, които с голяма обич, себераздаване и желание са дали своя принос за съхраняване на българския танц и традиция. Тук е мястото да почетем заслужено паметта и на  доайена  на добруджанския танц Димитър Симеонов–Острото.
През 1949 г. към новосъздадения Профсъюзен дом на културата „Димитър Благоев” се разкрива самодеен танцов състав. В новосъздадения танцов състав се записват танцьори от състава на дружество „Юнак” с ръководител Дамян Крушев, от тогавашния градски състав при ОРС /Обединен работнически съюз/, ръководен от Кръстю Андреев, в който е участвал и Острото. Първият ръководител на Профсъюзния танцов състав е Ангел Кънчев – инструктор от София. От 1950 г. до 1953 г.  ръководител на състава е  Димитър Симеонов–Острото.



Първите стъпки на танцовия състав са били като на прохождащо дете. Живи участници през първите години като Тодор Жечев, Илия Драганов, Кольо Колев, Олга Пенчева, Мила Милева ни разказват с какъв ентусиазъм и желание са изучавали хора от различните етнографски области на България. Всеки каквото е знаел го е показвал на другия като в едно голямо сплотено семейство, ръководени от идеята българското хоро да се качи на сцената. В едно с изучаването на български народни хора се изучавали и румънски, руски и др. танци. Разигравали са и пантомима. Костюми са си набирали от старите ракли на близки и роднини. Част от костюмите и реквизита са изработвали те самите.
От 1954 г. до 1965 г. ръководители на танцовия състав са били Михаил Димитров, Валтера, Жекито. Нивото на състава според архивни документи е задоволително. Концертните изяви са били на градски тържества и прегледи, по селски сборове и поради липса на сцена се е играло даже в обори.
 Прелом в художественото израстване на танцовия състав настъпва с връщането на Димитър Симеонов като ръководител през 1965 г. Натрупаният голям опит и знания през тези години и отличната му хореографска работа в танцовите състави на завод „Маяк”, „Добруджанска мебел”, „Добруджански ансамбъл”, училищата – Механотехникум, Икономически техникум , където танцувам и аз от 1961 година и особено детски танцов състав при училище „Н. Й. Вапцаров”, както и работата му в много села и градове от областта, заслужено му носят националното признание на хореограф – „Златна лира” и орден „Кирил и Методий” – втора степен. Амбицията на Димитър Симеонов да издигне на високо ниво танцовия състав при Профсъюзен дом е голяма. За кратко време създава новите постановки - „Общобългарска ръченица”, „Гергьовден”, „Сурвакари”, „Пеперуда”, „По полята на Добруджа”, „Левенти”  и резултатите не закъсняват.
През 1968 г. танцовият състав участва в ІХ Световен младежки фестивал  в София, през 1969 г. – в Трети републикански фестивал на художествената самодейност, провел се в Пловдив, където печели сребърен медал.
Успехите по това време са плод на труда на танцьорите – Михаил Ковачев, Иван Димов, Радка Минкова, Иван Жечев Ангел Сербезов, Иван Матеев, сестрите Димитричка и Николинка Кайбашеви, Стоянка Иванова, Илияна Жекова, Георги Ангелов, Александър Александров и много други.
През 1970 година Ансамбълът гостува на гр.Браила – Румъния.
През 1971 г. току завършил Института за културно-просветни кадри във Варна, специалност хореография, бях поканен от тогавашния директор на профсъюзния дом Мария Желева да поема ръководството на ансамбъла на мястото на Димитър Симеонов. С това бе сложено началото на моята кариера като хореограф, която продължава и до сега. Основната ми цел като ръководител бе да променя корено репертоара. Постъпиха нови изпълнители, увеличи се времето за репетиции. С много натоварен екзерсис, изпълнителите усъвършенстваха своето майсторство. С израстването на ансамбъла израствах и аз като хореограф. В страната вече бяха създадени много нови и силни тематично-сюжетни произведения на големите хореографи – проф. К. Дженев, Методи Кутев, Димитър Димитров, Борис Вълков, Петър Ангелов, Митко Манов, Георги Велев, Тончо Точев, Иван Донев, Петър Григоров, Кирил Харалампиев и др. Трябваше да се учим. Със съгласието на Профсъюзен дом поканихме гост постановчици. Така бяха създадени новите танцови постановки – „Жеравненски танц”, „Ръченица с шиници”, „Мъдрото”, Шопска сюита”, „Шопски лазарки”. През това време създадох и първите си авторски произведения – „Добруджанска сюита”, „Танц на цветята”, „Тракийски смесен танц”, камерен танц „Надиграване”, детската танцова постановка „Хлопа-тропа”.
Новите постановки и високите изисквания и критерии, които си поставихме, изискваха оркестранти-корепетитори с по-голяма музикална култура. През годините изпитахме  голямо задоволство от съзидателната ни съвместна работа с музикантите Стефан Цонев, Васил Стоев, Марин Бонев, Петър Димитров, Георги Петков, Иван Цонев, Петър Петров, Стойчо Стойчев, Румен Русев, Росен Ганев, Петър Гочев, Тодор Вълчев, Диян Николов, Валентин Пенев, Венелин Мутафчиев, Георги Събев, Стоян Константинов, Красимир Великов, Марко Марков, Евтим и Иван Евтимови, Николай Николов, Мариян Тодоров и солистките Ганка Тодорова, Галя Дурмушлийска, Валентин Бонев, Таня Костадинова, Иванка Русева, Стаматка Кирилова, Миланка Йорданова, Галя Великова, Димитър Моралийски  и др.
 През 1972 г. вече с нова визия ансамбълът осъществи своето първо задгранично турне в Одеса и Кишинев. Последваха многобройни концерти в окръга на вечерите на механизатора и бригадирското движение. През 1974 г. ансамбълът взе участие в ІV Републикански фестивал на художествената самодейност във Велико Търново и завоюва златен медал.
1975 г. – заснемане на танци и излъчвани по БНТ. Същата година пристигна комисия от изявени хореографи, която трябваше да определи дали съставът може да отиде във Франция, Ница, за участие в международен фолклорен фестивал. Това се осъществи през лятото 1976 г.
1977 г. – турне  в Полша – гр. Краков
1978 г. – заснемане в телевизионен център Варна.
Особени заслуги по това време имат танцьорите Павлина Божилова, Димитър Проданов, Георги Ангелов, Сребко Добрев, Гергина Маринова, Стоянка и Милуш Колеви, Деспа Минчева, Елка Атанасова, Радка Василева, Георги Георгиев, Илияна Жекова, Илия Петров, Божидар Матеев, Станчо Атанасов, Ангел Иванов, Борис Жейнов, Димитричка Попова, Гено Генов и много други.
През същата 1978 година по стечение на някои обстоятелства с Решение на Партийното ръководство на Добрич и с желанието на всички танцьори и оркестранти ансамбълът се премести в Младежки дом. Бяхме  радушно приети от директора на дома  Радослав Савов, който за кратко време осигури финансови средства за костюми, постановки и безплатни тренировъчни лагери всяка година. Това още повече издигна художественото ниво на ансамбъла и като резултат публиката радушно прие новите постановки „Калошари” на Методи Кутев, „Тракийски танци” на Кирил Дженев, „Кукери” на Борис Вълков, Варненски танц на Петър Ангелов, „Детски игри” на Петър Григоров, „Звънчета” на Агрипина Войнова и моите постановки „Алфатарски Лазарки” „Сурвакарчета от Добруджа” и др.
1979 година - след турнето в Краков ансамбълът участва в V републикански фестивал на художествената самодейност във Варна, на който получи златен медал.
1980 г. - взе участие в Младежката спартакиада  в София.
Последваха международни изяви в Будапеща-Унгария, Живец-Полша.
 В тези години на мащабна концертна дейност в страната и чужбина, участия в многобройни конкурси и фестивали, Младежкият  дом и управление „Култура” към община Добрич стояха твърдо зад работата на ансамбъла, който прие името „Добротица”. За всяка нова постановка се шиеха специални костюми. Пътуването в страната и чужбина беше безплатно, осигуряваха се закуски на репетициите. Макар и самодеен, ансамбълът тръгна по пътя на професионализма. Аз, като творец, посветих цялото си време, енергия и творческо въображение да преоткрия и запазя във времето характера на добруджанския танц.
 През годините създадох хореографските постановки – „Дядовите калпаци”, „Коледари от Северна Добруджа”, „На мегдана в Добруджа”, „Трифон Зарезан в Добруджа”, „Добруджанска сватба”, „Бразая” и композициите - „Тракийски смесен”, „По сирни заговезни”, „Шопска сюита”, „Копаница”, „От ритъм в ритъм”, „Надиграване по добруджански”, „Детски варненски танц” и др.
Огромната работа в ансамбъла, честите ми пътувания по изследователска и организационна работа налагаха назначаването на мой помощник. За такъв бе назначен Николай Сарандев, мой възпитаник от дете, отличен танцьор. Работихме в екип 15 години. Той работеше с удоволствие, разбираше от работата си и от задълженията си. Имаше голям усет към музиката и майсторски интерпретираше хореографския текст. Съвместната ни работа през този период издигна ансамбъла на най-големия пиедестал. В нашата работа голям принос имат и хореографите Асенка и Николай Маневи, които с присъствието си оставиха незабравима следа в творческия портрет на ансамбъла.
Когато си решил да вървиш напред и нагоре, да се докоснеш до големите произведения, трябва да имаш зад гърба си изпълнители. За да накараш публиката да повярва в това, което правиш на сцената, бяха нужни вече не само изпълнители, а истински артисти, които да превърнат хореографската мисъл в действителност. Танците които изброихме по–горе, а и тези като: „По картината на Мърквичка”, „Среща”, ”Старци”, ”Бреза я”, ”Либе ле” вече изискваха нови хора. Танцьорите, които ще спомена, макар и не всички, го можеха това – Ивелин Дянков, Стоян Стефанов, Калчо Димитров, Тончо Димитров, Димитър Велев, Тодор Минчев, Мирослава Манева, Татяна Димитрова, Веселина и Славчо Георгиеви, Дарин и Елена, Ивелин и Галя Събеви, Диян Димитров, Диян Александров, Жечко Жечев, Веско Георгиев, Тодор Минчев,  Радостин и Ивелина Василеви, Момчил и Павлинка Атанасови и др. Колективът успяваше, защото се крепеше на здравото приятелство между танцьорите. Нещо повече, за наша радост се създадоха 24 нови семейства, които продължиха да танцуват. За да продължим традицията, още от 1971 година създадохме детска танцова школа, която се радваше на подкрепата на танцьорите от ансамбъла и продължава да работи и до днес.
Успехите на ансамбъл „ Добротица” прославяха нашият град и съвсем естествено приехме наградите от партийното и държавно ръководство – участие в международните младежки фестивали в Атина  и Алжир /1984 г./. През 1985 година се проведе шестия Републикански фестивал на художествената самодейност във  Враца, на който ансамбъл „Добротица”, като единствен представител на Добрич, заслужено получи златен медал и званието „Представителен”. Същата година ансамбълът реализира едно от най-големите и запомнящи се турнета в Америка. Изнесохме концерти в Ню Йорк, Бостън, Вашингтон, Филаделфия и Ниагара. Последният концерт представихме пред ООН с голям успех, който се излъчи и по американската телевизия.
Сега, когато пиша тези редове, се учудвам как сме успявали, с каква енергия са били заредени ръководители и танцьори, за да осъществяваме всяка година международни участия. Зад успехите на ансамбъл „Добротица” стои и самоотвержената работа на директорите на Младежки дом – Апостол Апостолов, Тошко Муцанкиев, Камелия Койчева и настоящия директор Мими Иванова. 
1986 г. – Закопане–Полша; 1987 г. – Балатон–Унгария; 1988 г. – Ница–Франция; Счечин–Чехия; 1989 г. – Рудолщат–Лайпциг – Берлин–ГДР; 1990г. – Барселона–Испания; 1991 г. – Констанца–Румъния; 1992 г. – Биречик–Анкара–Анадола–Турция; 1993 г. – Лозенград–Истанбул–Турция; 1994 г. – Олесунд–Норвегия; 1995 г.   – Истанбул–Турция; 1996 г. - Битбург–Германия; 1998 г. – Анже–Франция; 1999 г. – Исмайл–Суец–Кайро–Египет.
През 2000 година имахме честта да открием Събора в Копривщица. На следващата година за помощник хореограф на ансамбъл „Добротица” бе назначен Юрий Митев, завършил Свободния университет във Варна–специалност хореография. Бях приятно изненадан, че за кратко време Юрий навлезе в богатия репертоар на ансамбъла и свободно го интерпретираше. Малките и големите танцьори го обичаха и уважаваха. Работата му в детските градини, школата и ансамбъла бе на високо ниво. Гордея се с моя приятел и колега, който ми повярва, че може и трябва да твори. Така двамата създадохме новите тематично-сюжетни постановки за ансамбъла : „Полъх от Дунава”, „Пеперуда в Добруджа”, „ Шарени черги тъкали”, „”Хитър Петър, Настрадин Ходжа и децата”, „Северняшко настроение”, „Нашето училище по танци”.   



     Независимо от икономическата криза, недостига на средства за култура в цялата страна през периода 2001–2013 г. продължиха международните изяви на ансамбъла. Гражданите на Испания / 2001/, Македония /2002/, Сочи-Русия /2003/, Драма–Гърция /2004/, Измаил–Турция /2006/, Италия /2009/, Грузия /2010/, Естония /2011/, Гърция /2012/ аплодираха високия професионализъм, заразяващия дух и емоцията на танцьорите. Тук е мястото да споменем и престижните национални награди, които ансамбъла получи през гореспоменатия период. Гордост за нас са 11–те първи награди за изпълнение от националния конкурс „Коледно надиграване”, Варна, 9-те първи награди за тематично-сюжетни и обредни танци, 6-те първи награди за изпълнение от националния конкурс „Децата на България танцуват-Разград”, 5-те първи награди за детски тематично-сюжетен танц, 3–те първи награди за майсторско изпълнение и една втора за новосъздаден танц от конкурса за „Голямата награда на София”, „Златната лира на Орфей” от 12–тия национален музикално-фолклорен конкурс „Орфеево изворче”– Стара Загора 2013 г.
Видно е, че ансамбъл „Добротица” е ярко явление в културния живот на нашия град. Спектаклите „С обич към децата”, „Хайде да танцуваме”, реализираните повече от 20 премиери, националните и международни турнири и награди са ярък принос  в развитието и популяризирането на добруджанското фолклорно наследство и танцово изкуство. Венец на усилията и труда на ръководителите и танцьорите са получените през 1996 г. „Златна лира” на СБМТД София за ансамбъла и хореографа Александър Александров и най-голямото отличие „Кристална лира” за Александър Александров през 2007 г. 
Постиженията, за които говоря не биха били реалност без голямата подкрепа и грижите на кмета на Добрич г-жа Детелина Николова и целия кметски екип, на родителите и цялата общественост, на именните и безименни безкористни самодейци.
Поклон пред Вас, за голямата любов, която носите към танцовото изкуство и сърдечни  благодарности. До нови срещи, скъпи приятели. 
Предварително заявявам, че е възможно някъде да има пропуски в информацията, която ви поднасям, но ви уверявам, че ще продължим с ваша помощ проучвателната дейност, за да остане за поколенията една пълна, неподправена и истинска история на това велико дело.
Приканвамe всички, които разполагат с данни, снимков материал, грамоти, спомени, случки и събития, свързани с историята на танцовия състав, да се обърнат към редакцията на Нова добруджанска трибуна.      

Александър Александров – главен художествен ръководител  и хореограф на Ансамбъл „Добротица” при общински младежки център „Захари Стоянов”, Добрич                                                


 


Сходни връзки

65 ГОДИНИ С ТАНЦИТЕ НА НАРОДА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.86 секунди