изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-15 @ 04:22 EET
Вариантът за сливане с Румъния не може да не ни плаши    
Интервюта Интервю със Сергей Филипов, кмет на населения с българи град Тараклия в Република Молдова


 

На 2 февруари 2014 г. в гагаузката автономия в Молдова се проведе референдум със съвещателен характер, на който населението се произнесе за външнополитическия курс на страната.

При 70.42% избирателна активност 98.71% от гласувалите поискаха присъединяване на страната към Митническия съюз (Русия, Беларус, Казахстан). Вторият въпрос бе за отношението към проевропейския курс на Молдова. Той бе подкрепен от 2.72%. В същото време 98.9% подкрепиха правото на гагаузката автономна област на самоопределение, в случай че Молдова изгуби своя суверенитет.

Решението за провеждане на референдума бе взето от парламента на 27 ноември 2013 г. Това стана 2 дни преди Кишинев да парафира споразумението за асоциация с ЕС във Вилнюс в момент, когато румънският президент Траян Бъсеску дефинира обединяването на Румъния и Молдова като трети национален проект за страната си след влизането в НАТО и ЕС. Централните власти в Кишинев обявиха референдума за незаконен. Прокуратурата откри наказателно дело във връзка с него за самоуправство, тъй като организаторите не са изпълнили решение на районния съд в Комрат (централен град на Гагаузия) за отмяна на референдума.

Паралелно с гагаузкия референдум в същия ден се проведоха съвещателни събрания в тараклийската и бесарабската област. Хилядите участници в тях също афишират поддръжка за присъединяване към Митническия съюз.

Междувременно румънският външен министър Титус Корлъцян е цитиран от сайта Hotnews.ro да нарича референдума „нищожен и недействителен“. За румънския президент Траян Бъсеску той е провокационен, уточнява румънският сайт Ziare.

Списание „ТЕМА“ се свърза със Сергей Филипов - кмет на населения с българи град Тараклия, за да научи повече за последните събития в Молдова. Тараклия се намира в непосредствена близост до автономния регион на гагаузите - православно население, което е турскоезично и което заедно с българите се преселва в историческата област Бесарабия преди 200 години. 

 

 

Господин Филипов, какво мотивира гагаузите и българите в Молдова да подкрепят държавен курс за присъединяване към Митническия съюз?

- Най-главният аргумент днес е, че всички земеделски стопанства и промишлени предприятия в Гагаузия и Тараклийския район поддържат икономически връзки с Русия. Днес 80% от цялата земеделска продукция остава без пазар, защото вече го няма пазара в Русия. А го няма поради отношението на молдовските политици към Русия и парафираното във Вилнюс споразумение за асоцииране с ЕС. (През есента на 2013 г. Москва спря вноса на молдовски вина и различни земеделски продукти - бел.ред.) 3000 от 13 700 души, жители на Тараклия, в момента са гастарбайтери в Русия.

Вторият аргумент е политически - през последните 2-3 години от страна на Букурещ се чуват много гласове за обединяване на Молдова с Румъния. Когато беше парафирано споразумението с ЕС, румънският президент Траян Бъсеску на няколко пъти каза, че 2014 г. ще открие пътя към обединяване между Молдова и Румъния.

Нашият народ - гагаузите и българите, много добре помни периода 1918-1941 г., когато тези територии са били под румънско управление. Ние знаем, че от 1813 до 1918 г. българите и гагаузите 105 г. са живели в руската империя на земи, дадени от руския цар Александър I. Под румънска власт много пъти сме се изправяли пред дискриминация. Не може да не ни безпокои, че молдовските политици от днешната управляваща коалиция не изключват възможността да влязат в Европа чрез присъединяване към Румъния. За такъв вариант се говори открито в много официални изказвания, тъй като ЕС заяви, че до 2020 г. няма да има ново разширяване.

Казвате, че заплахата е обединяване с Румъния, а какво е отношението на гагаузи и българи към ЕС?

- Гагаузите и българите нямаме негативно отношение към ЕС. И ние като останалите страни искаме да живеем по стандартите на ЕС - например в съдебната и в бюджетната сфера, по отношение на децентрализацията. Ние искаме европейските идеи да бъдат реализирани в Молдова. Нашето правителство обяви, че процесът на интеграция вече е стартирал. Но тази интеграция, която е в ход вече от 4 години, не прави нищо за подобряване живота на българите и гагаузите. Дори нещо повече - стандартът на живота се понижава. Гагаузия и Тараклийският район са на последните места по инвестиции и финансиране.  

Има дискриминация и на езиков принцип. През 2012 г. започнахме борба с районната администрация и държавните власти, за да финансират изучаването на българския език и българска история, традиция и култура. Две години не успявахме да получим финансиране за тези проекти и едва след като ни помогна минстър-председателят Лянка, наскоро въпросните средства ни бяха дадени. Но при всички контакти с централните власти те сякаш ни подминават и се налага постоянно да се борим за своите права - които би трябвало да са еднакви за всички в Република Молдова.

Това ли са най-големите проблеми на българите в момента, или има и други, за чието разрешаване се борите?

- Има още един проблем. На 11 април 2013 г. районният съвет на Тараклийския район единодушно гласува да се обърнем към държавните власти - президента, министър-председателя и парламента, с желанието Тараклийският район да получи статут на национален културен район, населен с българи. 75% от населението на района е българско. Но досега този въпрос така и остава неразгледан, дори не е имало консултации или обсъждания по него. Ние смятаме, че бихме могли да се съхраним като етнос в Република Молдова само ако получим статут на такъв район. В момента властите преместват всички държавни служби - както от Гагаузия, така и от Тараклия, в административния център на региона град Кахул. Става така, че в нашите два района администрацията има все по-малко възможности да решава проблемите на гагаузите и на българите. 

В момента в Молдова се извършва реформа за децентрализация. Как тази реформа ще се отрази на гагаузите и на българите?

- Тази реформа предвижда всички държавни служби да се прехвърлят в регионални центрове. За нашия край на Молдова такъв център е град Кахул. Реформата предполага до няколко години Молдова да се раздели на големи региони. За българите в Тараклия това означава, че от 75% мнозинство в момента те ще се превърнат в 6% от населението на големия Кахулски регион (уезд). Това ще доведе до асимилация на българите и гагаузите в Република Молдова.

Какво следва оттук нататък след провеждането на референдума в Гагаузия и съвещателните събрания в Тараклийския и Бесарабския район?

- Властите имат намерение по-внимателно да обсъдят въпросите и проблемите на южната част на страната, където живеят преобладаващо компактни маси българи и гагаузи. Децентрализацията трябва да се проведе, защото обективно населението на страната намалява. Само че трябва да се направи според интересите на националните малцинства. Ние искаме с гагаузите да бъдем в една административна единица, а не да ни разкъсват в различни. Министър-председетелят на Република Молдова Юрий Лянка беше се ангажирал внимателно да изучи този въпрос и с компромис и диалог да се намери пресечна точка на различните интереси.

Как се отнасят помежду си българите и гагаузите?

- Като погледнете картата на Молдова, ще забележите, че си приличаме и имаме много общи неща. На много места българско село е съседно на гагаузко, имаме едни и същи носии, една и съща кухня. Говорим на различни езици с тях - те на гагаузки, ние на български. За 200 години, откакто живеем в Молдова, нито веднъж не е имало етническо напрежение или конфликт между българи и гагаузи. Нямаме такива проблеми, които не бихме могли да разрешим мирно и цивилизовано. В постоянен контакт сме с башкана (висшето длъжностно лице) на гагаузката автономия Михаил Формузал. 

Има един важен момент. Понякога в България не се разбира защо ние така активно поддържаме руския език и Русия. Именно руският език ни позволява да имаме много добър контакт с нашите съседи. Ние говорим на различни езици, но когато минем на руски, се разбираме. И няма нито един проблем, който да не можем да разрешим с гагаузите. 

източник: сп. "Тема"

Владимир Митев

http://temadaily.bg


 


Сходни връзки

Вариантът за сливане с Румъния не може да не ни плаши | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.13 секунди