изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-23 @ 16:54 EEST
Мосад хвърля българин в морето    
История Израелската шпионска централа Мосад е хвърлила труп на българин от самолет в Средиземно море. Това става през декември 1954 г. в рамките на тайната операция “Брен”, заповядана от легендата на израелските тайни служби Исер Харел.

“Хвърлете го!”, казал Харел по адрес на българина според израелския топжурналист д-р Ронен Бергман.

Бергман е първият, който разкрива случая на 26 май 2006 г. в седмичното издание на тиражния израелски вестник “Йедиът ахронот”.

Хвърленият е Александър (Авнер) Израел,

емигрирал от България

през 1948 г.

“Това е съвместна операция на “Мосад” и Шин Бет - израелската Служба за вътрешна сигурност”, каза Бергман за “24 часа” от Тел Авив. (Интервю с него - по-долу)

Преди да намери края си в Средиземно море, сънародникът ни, подозиран в продажба на секретни документи, е отвлечен от Европа, където опитва да се спаси, и е натоварен в израелски военен самолет. Тялото му е изхвърлено, след като неочаквано издъхва на борда. И до днес се спори дали това е станало случайно, или от свръхдоза упойка, инжектирана, за да го държат под контрол. 

На съпругата му, бременна в седмия месец, казват, че е избягал с друга жена. Такава версия пускат и в няколко вестника от онова време. (Виж по-долу)

Повече от 50 г. операцията, кръстена на марка леки картечници, била пазена в строга тайна, докато не идва разкритието на Бергман. “Мосад уби бащата и излъга майката”, пише журналистът.

“Аз бях първият, който каза на сина на Александър - Моше Ципер, че Мосад е хвърлил тялото на баща му в морето”, разказа пред “24 часа” Ронен Бергман. Това става 52 г. след драматичните събития.

Моше не бил роден, когато се случила трагедията с баща му. Повече от 50 г. не подозирал, че през 1954 г. таткото е завършил дните си при рибите в морето. Когато разбира истината, той предоставя на Бергман единствената запазена снимка на баща си. После споделя с него, че

опитвал да търси документи

по случая, но му казали,

че няма

Изследователят успява да се срещне с няколко от главните действащи лица по случая, сред които топразузнавачите Рафи Ейтан и Рафи Мейдан. “Ще разкажа много повече детайли за тази история в своята следваща книга за спецоперациите на израелските тайни служби, която ще излезе догодина в издателство “Рандъм хаус”, споделя той.

“Съпругът ми Моше премина през много емоционален период, откакто научи детайли за убийството на баща си. Това продължава вече 7 г. след публикацията на д-р Ронен Бергман през 2006 г. За него е болезнено и не иска да се връща към спомена”, каза за “24 часа” от Израел съпругата Ронда и деликатно отклони молбата за разговор с него.

Тя потвърди, че от Мосад никога не са им показвали документи по случая. “Не съм сигурна дали някога ще научим какво е станало в действителност. Може би заради начина, по който е бил убит от Мосад и тялото му е било хвърлено в морето, случаят винаги ще остане мистерия, макар че ние се опитахме да стигнем възможно най-далеч”, казва г-жа Ципер.

След Ронен Бергман историята е

разказана от още няколко

израелски автори

През 2010 г. е описана от проф. Шломо Шпиро от университета “Бар Илан” в сборника “Етика на шпионирането”.

За операцията пишат и журналистите Дан Равив и Йоси Мелман “Шпиони срещу Армагедон. Тайните войни на Израел”. Те я включват в главата, озаглавена “Детските болести”.

“Животът, смъртта и изчезването на Александър илюстрират как почти всичко в първите години на Израел е трябвало да бъде импровизирано”, каза за “24 часа” един от авторите - Йоси Мелман.

Той интервюирал преди смъртта му бившия директор на Шин Бет - Амос Манор. “Това е същият човек, който успява да снабди Мосад и ЦРУ с тайната реч на Хрушчов на XX конгрес на КПСС, с която Сталин е свален от власт”, каза Мелман. Манор му признал, че се срамува от инцидента с българина и че оттогава израелските разузнавачи никога повече не са си позволявали и най-опасният израелски предател да умре в техни ръце.

През 2011 г. Мелман също се срещнал със сина на жертвата и с топразузнавача Рафи Ейтан, когото нарича Г-н Отвличане. Ейтан, който през 1960 г. се прочува с участието в залавянето на нацисткия офицер Адолф Айхман в Аржентина, е

единственият все още жив

участник в операцията

Днес той е на 87 г. и живее в Израел. За разлика от колегата си Амос Манор той отрекъл, че Мосад има пръст в смъртта на българския емигрант, и заявил, че тя е резултат от студ в самолета.

Като фиаско на шпионската централа в този случай определят историята Михаел Барзохар и Нисим Мишал в своята книга “Мосад”. “Това е една тъжна история, която няколко десетилетия се е пазила в дълбока тайна и една от малкото, които хвърлят сянка върху дейността на Мосад”, каза за “24 часа” Барзохар.

Случаят е толкова сензационен, че заедно с няколко други спецоперации от месеци е обект на съдебен спор за стотици и хиляди евро.

Това не променя главното - кой е българинът Александър Израел, как попада на мушката на Мосад и как намира края си в Средиземно море.

Снимката на Александър Израел е предоставена на "24 часа" от личния архив на израелския журналист д-р Ронен Бергман и не може да бъде публикувана в други медии без съгласието му

Отвличат българина чрез сексагентка след полет до Париж

Българинът Александър (Авнер) Израел попада на мушката на Мосад няколко години след основаването ѝ през 1949 г. Малко преди това той емигрирал от България в Хайфа, след като оцелява от холокоста и за кратко пътува до Палестина.

В новата държава Александър e изпратен да служи в израелския флот. По-късно е прехвърлен във военновъздушните сили в северната част на Израел. Там той участва в първите усилия на страната да развие електронни продукти за военни цели. Секретната дейност включва неутрализиране на технологиите на противника. Българинът трябва да е бил талантлив и скоро е издигнат в чин капитан.

През 1953 г.

сънародникът ни се

жени за българската

еврейка Матилда Двамата заживяват в Хайфа, но скоро след това той се замесва в приключения, на които може да завиди и най-големият авантюрист. Първо започва да продава на няколко души едновременно апартамент, който не е негов. После, като мним служител на компания за производство на хладилници, взема депозити и обещава доставки, които не прави, а изчезва с парите. Заради тези измами полицията го разследва, а през ноември 1954 г. го праща на съд.

Освен тези прегрешения, Александър не ще да е бил много верен съпруг - докато жена му Матилда е бременна със сина им Моше, българинът се увлича по чиновничка в италианското консулство, на която предлага брак. Тя се съгласява при условие, че любимият ѝ приеме католицизма.

Той вече е сменял веднъж вярата си, за да се ожени за християнка преди да замине от България. Скоро след сватбата обаче успява да избяга и да си върне майчиното вероизповедание. За да го смени отново и да приеме католицизма, двамата с италианката заминават за Йерусалим. Там освен нова вяра Александър получава и ново име. Вади си нов паспорт, а с новата си приятелка насрочват и дата за сватба - ден преди процеса за измами, на който трябвало да бъде изправен през ноември 1954 г.

За да се спаси от кашите, които е забъркал, мъжът дезертира от армията и намира убежище в секта на ултраортодоксални евреи в Йерусалим, която се противопоставя на съществуването на светската държава Израел.

Тогава християнски свещеник го снабдява с фалшив документ за самоличност и преоблечен като свещеник, успява да замине за Италия с новата си фамилия Ибор. Там се чуди как да изкара малко пари и скоро намира надежда в египетското посолство в Рим. Ибор

предлага да продаде

тайни от работата си във военноморския флот и военновъздушните сили. След като му плащат, той обещава да се върне с повече информация. Вместо това, верен на авантюристичния си нрав, българинът си купува билет до Южна Америка.

Докато се подвизава в Рим обаче, той дори не подозира, че там действат агенти на Мосад, създали отлична мрежа от верни източници в арабските посолства из Европа. Тъкмо един от тези източници разкрива, че неизвестен офицер опитва да продаде израелска военна информация на египетското посолство и се готви да продаде още. Скоро става ясно, че човекът, който иска да направи това, е... българинът. Информацията

изправя на нокти

легендите на

израелското

разузнаване

Исер Харел и Амос Манор. Те се свързват незабавно с друга легенда на израелския шпионаж - Рафи Ейтан, който по-късно става шеф на спецотдела за тайните операции на Мосад и Шин Бет. Ейтан формира отряд за бързо реагиране, с който заминава за Италия седмици преди Коледа 1954 г.

“Мисията ни бе като да търсим българска игла в италианска купа сено, защото не знаехме къде се намира Александър”, казва Ейтан на журналиста Йоси Мелман повече от 50 г. след драматичните събития.

Очакванията на групата били, че българинът ще опита да замине за Египет. “Не му позволявайте да се качи в самолета. Поставете пост на летището и ако го видите, инсценирайте побой, ранете го, ако трябва. И ако всичко друго се провали, убийте го!”, заповядал Харел.

“Това е била зелена светлина да се убие израелски гражданин. Това е първият и последният път, в който е дадена такава заповед”, казва Мелман.

Ейтан споделил пред него, че за да намерят българина, се надявали на чудо. По едно време дори били напът да се откажат. Всички резидентури на Мосад в Европа били инструктирани да мобилизират всички агенти да дебнат с надежда да намерят къде е Ибор.

Неочакваният пробив

идва във Виена

Там действа сътрудник на тайната израелска организация “Натив”, която подпомага заминаването към Израел на евреи от източния блок и Русия. За късмет съпругата на шефа на “Натив”, която работи в израелското посолство във Виена, се оказва българска еврейка.

Една вечер жената щастлива споделя със съпруга си, че неочаквано е срещнала български приятел от детинство. Още по-неочаквано този приятел се оказал Александър Израел. Шашардисаният съпруг не можел да повярва на късмета, който ги е споходил. Когато жената обяснила, че на другия ден ще обядва с приятеля от детинство, информацията светкавично стигнала до Мосад.

На следващия ден агентите на централата са насядали в ресторанта, в който мъжът и жената споделят мили младежки спомени. Българинът не знае, че оттук нататък агентите на шпионската централа ще продължат да следват всяка негова стъпка, за да не го изпуснат отново.

След дни, когато Авнер се готви да отлети за Париж, до него в самолета се оказва красива млада жена. Българинът - флиртаджия по природа, не подозира, че тя е част от екипа на Мосад и Шин Бет, който е по петите му - приложен му е т.нар. меден капан.

Часове по-късно българинът е обезвреден и закаран на безопасно място, наето от Мосад. Когато идва на себе си, пред него се оказват Рафи Ейтан и колегите му. Българинът е принуден да признае, че е давал секретна информация за пари.

След отвличането в Париж и решението да бъде върнат за съд в Израел,

българинът е

натоварен в самолет

“Дъглас С-47

Skytrain”

известен още и като “Дакота”. Аеропланът, произведен в САЩ, летял по времето на II световна война, който се използва от израелските военновъздушни сили, излита от малко летище недалеч от Париж.

На борда на самолета е д-р Йона Елиан, доверен доброволец от една израелска болница. Мисията му е да инжектира приспивателно на пленника, за да не създава проблеми. Скоро обаче пленникът издъхва.

“Изглежда, свръхдозата приспивателно се оказва фатална при ниската температура в багажното отделение”, смята Йоси Мелман.

Д-р Йона Елиан - същият, който години по-късно участва в залавянето на Адолф Айхмен, отрича да е предозирал упойката. Според него краят на българина е настъпил не заради свръхдоза сънотворни, а заради смяната на налягането и температурата в самолета.

След като кацат на военно летище в северната част на Тел Авив, офицерите от групата на Рафи Ейтан са уморени след дългия полет. Самият Ейтан е останал в Европа за друга операция. Подчинените му са ужасени от развоя на събитията, но са принудени да се обадят на шефа на Мосад, за да признаят какво се е случило. Тогава той, без да му мигне окото, казва: “Излетете отново и го хвърлете в океана!”. Така и става.

Д-р Ронен Бергман, журналист, Тел Авив: 10 г. търсих името на погребания в морето

- Кога за първи път чухте тази история, Ронен?

- През 1996 г. Тогава е било извършено подреждане и реорганизация на архивите на Шин Бет и на един рафт служителите са намерили описание на операцията, известна с кодовото име “Брен”. Тогава за първи път осъзнават, че тази история, която дълги години е звучала като мит в разузнавателната общност, всъщност е била истина - че през 1954 г. Мосад и Шин Бет са отвлекли Александър Израел от Париж и по-късно, когато той умира в самолета, са изхвърлили тялото му в морето и са разпространили дезинформация по случая.

- Какво става с папката, за която говорите?

- Когато я намират, имало спор какво да правят с информацията - дали да я публикуват, дали да унищожат файла, или да опитат да намерят близките на Александър. Накрая решават да не правят нищо. Но един от хората, участвали в тази дискусия, ми разказа за случая. Единственото, което не ми каза, бе името на потърпевшия.

- Как успяхте да го откриете?

- Отне ми около 10 г. да науча името. Опитах при много хора - говорих с човека, който е пазил ковчега, с човек, който е присъствал на операцията.

Всички

потвърждаваха факта,

но отказваха

да ми дадат името Едва през 2006 г. имах шанса да говоря с Рафи Ейтан, който по онова време участваше в изборите за парламент. Той поиска да напиша статия за него и аз му казах: “Окей, ще напиша, но ако говорите за първи път за някои от операциите, в които сте участвали.” Споменах конкретно операция “Брен”. Тогава той ми разказа за операцията, но пак отказа да ми каже името.

- И после?

- После написах статията, но имах спор с главния редактор на вестника - той не искаше да я публикува без името. Тогава му казах: “Слушай, този човек има роднини - те ще прочетат историята в нашето петъчно издание и ще ни се обадят.” Така публикувахме историята на Рафи Ейтан на първа страница. След една седмица получих обаждане от приятел на приятел на приятел на приятел, който ми каза: “Слушай, мисля, че имам нещо за теб.” Чрез този човек се срещнах със сина на Александър Израел. Аз бях първият, който му разкри, че баща му не е избягал в Южна Америка, след като е злоупотребил с пари и е напуснал майка му, каквато версия е била публикувана тогава, а че всъщност е погребан с рибите в морето - изхвърлен от самолета, след като е бил отвлечен. Можете ли да си представите емоционалния шок, който изживя този човек? После организирах среща между него и

един от служителите

на Мосад,

извършили

отвличането

- Какво стана на тази среща?

- Беше много емоционална. В Израел има ден, на който се почита паметта на загиналите. В този ден в 11 ч всичко спира, хората излизат от колите си, стават прави и мълчат за 2 минути. По стечение на обстоятелствата бях организирал срещата между сина и свидетеля на отвличането в 9 ч сутринта в този ден. Когато в 11 ч станахме прави и мълчаливи, за да почетем паметта на жертвите, знаехме, че на този ден трябва да почетем и паметта на Александър Израел. Това е

един от

най-драматичните и

вълнуващи моменти

в моята кариера

- Бяха ли съдени, хората, участвали в тази операция?

- Не, но се надявах, че синът ще получи поне съчувствие. После му помогнах да направи иск да получи документи и т.н., но това не се случи. Той се опита да води гражданско дело, но то бе само гражданско, не наказателно. Това, което се бе случило с баща му, бе акт на държавата, а не на отделни частни лица.

- Как завърши гражданското дело?

- Със споразумение.

- Получи ли синът финансова компенсация за това, което е било причинено на баща му?

- Не бих желал да коментирам повече.

- А вие получавахте ли заплахи да спрете да ровите, когато за първи път разкрихте този случай?

- Отдавна се занимавам с достъпа и свободата на информация в Израел. Много пъти съм получавал заплахи или натиск да не пиша нещо, включително тази история, но това никога не ме е спирало.

Жена му докрай вярва, че е с любовница в Южна Америка

Вестниците от онова време го представят

като български измамник, изчезнал в Италия.

Премълчават продажбата на военни тайни,

намесата на Мосад и хвърлянето от самолета

До разкритията на д-р Ронен Бергман през 2006 г. близките на българина не подозират какво се е случило с него. Те вярват на половинчатата история, дадена на вестниците в края на 1954 и началото на 1955 г. Според нея българинът е избягал от Израел заради далавери и любовни авантюри, но не се казва какво в крайна сметка се е случило с него.

Александър е описан като 39-годишен мъж с добра външност, емигрирал преди 8 г. от България, служил 3 г. в запасната армия с чин капитан. Случаят е представен като история на измамник, изчезнал в Италия, разбил сърцата на 2 жени, сменил религията си преди бягството и оставил дълг от 10 000 израелски лири.

В публикациите

няма и дума,

че е продавал

военни тайни,

нито пък, че офицери от Мосад са тръгнали по петите му и са го хвърлили в морето.

“Съдия е наредил офицерът Александър Израел да се яви в рамките на месец в полицейското управление в Хайфа, иначе ще бъде обявен за избягал престъпник”, пише журналистът Рафаел Сала в израелския в. “Маарив” на 3.12.1954 г. Според публикацията началото на процеса срещу Александър е през 1951 г., когато е съден по обвинение за получаване на пари.

Според обвинителния акт българинът взел заедно с втори обвинен по делото общо 200 израелски лири с твърдение, че е представител на фирма за хладилници “Карусели” и може да достави нов модел без “формални усложнения”. Казал още, че е партньор в компания, която се занимава с внос и износ на дърво, и че представя различни търговски фирми.

Александър отричал обвиненията и твърдял, че е взел 200-те лири не като плащане, а като заем за създаването на отдела за хладилници, което станало по молба на фирмата. Делото било прехвърлено в съда в Хайфа и отлагано няколко пъти.

Адвокатът на Александър - Нахум Коен, разбрал, че клиентът му е напуснал страната, когато пожелал да говори с него. Последвало разследване, в което става ясно, че капитанът, който се е оженил за държавна служителка преди година, предложил брак и на секретарка в чуждестранно консулство в Йерусалим, която била вдовица на негов приятел.

След като тя поставила условие Александър да смени религията си, той го направил, като се свързал с отец Теренс от католическата църква “Санта Тара” в Йерусалим.

Журналистът допълва, че Александър получил “значителни суми от различни хора във вид на капаро” и заради тристаен апартамент в Кармел. Допълнително взел около 10 000 лири от хора в Тел Авив, твърдейки, че може да ги уреди с привилегии от армията. Измамата била разкрита, когато една от жертвите - човек, дал аванс, се свързал с хотела, където пребивавал Александър. Отговорът бил, че той е излязъл преди половин час и тръгнал към летището. Когато потърпевшият отишъл там, му казали, че мъжът е излетял преди минути за Рим.

Това станало два дни преди

обещаната сватба

на 6 ноември

“Не е ясно как е успял да премине през проверките в посолството и обичайните процедури. Известно е само, че с излитането на самолета е сменил името си на Александър Авнер и, изглежда, не е било необходимо да представя документи с предишното си име”, пише Рафаел Сала.

Той допуска, че Александър може да се е снабдил с препоръки “от църквата, където се покръстил, но служителите да не са знаели, че е избягал от израелската армия”.

Историята в “Маарив” завършва съвсем не както в действителност - разказва за срещата на двете измамени жени. “Когато разбрала за неговата измама, секретарката на консулство в Йерусалим, която дотогава не знаела, че Александър е женен, си уредила среща с жена му в Хайфа. Полицията разследва приятелския му кръг и членовете на семейството му, за да провери миналото му в България и дали са му спомогнали за изчезването”, завършва статията.

Два дни по-късно, на 5 декември 1954 г., и друг израелски вестник - “Херут", пише за случая под заглавие “Капитан, който се покръстил, събрал пари и избягал в чужбина”. Статията почти повтаря информацията от “Маарив”.

http://www.24chasa.bg/

 


Сходни връзки

Мосад хвърля българин в морето | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 1.53 секунди