изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-21 @ 18:32 EEST
НЕ ИСКАМ УЧЕНИЦИТЕ МИ ДА ОСТАНАТ С ТЕСНОГРЪДИ РАЗБИРАНИЯ ЗА ЛИТЕРАТУРАТА    
Интервюта Дияна Боева – преподавател по български език и литература в ЕГ „Гео Милев”, пред НДТ

Дияна Иванова Боева е родена в Добрич. Завършила е българска филология. Работила е като журналист, редактор и учител по литература. Има публикации във в. „Литературен вестник“, в. „Култура“ и в няколко online издания, както и в различни сборници от научни конференции. Нейни са вторите места, от първото и петото (в съавторство) издание в конкурса за кратка проза на LiterNet и eRunsMagazine. Aвтор е на сборника с разкази „Вселенските улици на мълчанието“ (2010), както и на образователни помагала (в съавторство) по български език и литература за ХII клас. Нейният проект The Literature Blog (http://theliteratureblog.wordpress.com) «Зона за четене и писане» получава първа награда на осмото издание на конкурса (2011) на Департамента  за усъвършенстване на учители–София („СУ Св. Климент Охридски”), за иновации в образованието, категория Продукти в областта на хуманитарните дисциплини. През 2013 година получава наградата на Столичната библиотека за курса си за творческо писане, както и награда от МОН за практики, които обвързват литературата с гражданското образование. Участва като гост-редактор в проект на Министерството на културата за оперативна критика (Рубриката е „Ракурси” в сп. „Антимовски хан”). Наскоро получи наградата на областния управител Недко Марчев за участието си в Конкурса за специлисти, работещи в сферата на извънкласните и извънучебните дейности, организиран от фестивална програма "Приятели на България". Дияна Боева е един от водещите на рубриката „Нещо за четене” (2012-2013) по „Дарик”-Добрич. Колумнист е на пловдивско издание.

- Г-жо Боева, поводът за това интервю е наградата на областния управител Недко Марчев от Конкурса за специалисти, работещи в извънкласни и извънучилищни дейности на „Приятели на България”. Бихте ли споделили на каква тема бе докладът Ви?
- Първо, искам да благодаря на г-н Марчев и на „Приятели на България” за наградата. Конкурсът е за специалисти, които работят в извънкласни дейности в сферата на изкуствата. Журито е от организаторите на програма „Приятели на България”, Министерството на образованието и науката и Националния дворец на децата. Конкурсът е в две части – писмена и практическа. Аз участвах в писмената част. Наградите ще бъдат връчени в курортен комплекс Албена през юни. Името на доклада ми е „Литературен фестивал в памет на Леда Милева”. Това е един фестивал, който организирахме в рамките на геомилевските тържества през май. М. г. бе посветен на Леда Милева.

- Какво представлява самият фестивал?
- В доклада си аз описвам как организираме в училище този фестивал. Събираме в продължение на няколко месеца литературни текстове на ученици – поезия, проза и есета. Има определено жури, което избира предварително победителите и правим книжка. Община Добрич предоставя на езикова гимназия голямата заседателна зала и там учениците се представят накратко и четат откъси. Става много интересно събеседване. Самата атмосфера е много интересна, създава се един непринуден разговор на различни теми – социални, ако щете – политически и злободневни. Учениците са много откровени. Изобщо, работата с учениците е много интересна, защото е непринудена, изисква учителят да реагира на момента, да има добри комуникативни умения. В езикова гимназия е задължително да е и добър специалист по своя предмет. М. г. фестивалът беше посветен на Леда Милева, защото съвсем наскоро беше нейната смърт и реших, че това е начин да я почетем. За нещо подобно на 1 ноември получих награда от МОН – за начина, по който обвързвам литературата с гражданското образование. Този същият доклад в друг вариант излезе и в издание на МОН. Така че се оказва добър подход литературата да се свързва с усещането на човек за живота, с начина, по който си изграждаме позиция на различни теми. Литературата не е зубрене само за матурата. Чрез нея се проявява любовта към книгите. Наградите в мероприятието за Леда Милева бяха по проект „УСПЕХ”, по който аз работя. Получи се добре, не беше масовка. Литературата е интересно нещо, там не можеш да хванеш нещата и да ги проектираш на сто процента. Изисква се малко спонтанност, и отношение, и прочетени книги, и терминология, и усет.

- Как успявате на привлечете младите хора към литературата? За никого не е тайна, че днес учениците не обичат да четат, а Вие ги провокирате и да пишат.
- Учениците идват след 7 клас при нас с един взет изпит, за който са научени да преразказват предимно. От там насетне започна един дълъг и много труден процес, в който се изисква много постоянство. Първо, самият учител трябва да е четящ човек. Трябва самият той да обича книгите. Младите хора разбират кога някой преподава просто „по учебник” или по някакви записки от преди много години и кога учителят обича литературата и това се предава по някакъв начин чрез онова, което се случва в час. По проект „УСПЕХ” аз закупих много книги – американска класика, европейска класика. Не ми се иска моите ученици да останат с някакви тесногръди разбирания за литературата и с желание само да си вземат матурата и до там да приключат. Опитвам се да изграждам читатели и такава ми е всекидневната позиция, когато работя с учениците. Няма да забравя, когато миналата година се срещнах за първи път с осмокласниците ми, накарах ги да описват едно дърво, което виждат през прозореца на класната стая. Обаче те са на различни места и аз съм на различно място. И се оказа, че един и същи обект може да бъде описан по различен начин от нашите ъгли, от там където сме. Ето един много простичък начин да провокираш някого да създаде малък текст, едно начало на нещо, което по-нататък може да се разшири. Някакви такива малки хватки са доста полезни. Аз използвам един курс по творческо писане на Йосип Новакович. Изобщо, на мен ми харесва американският модел, който не определя нещата само на верни и неверни, а на такива, които могат да помогнат да се изявиш, да се покажеш. Учениците обичат да се показват – било чрез писане, чрез творчество, чрез танци, чрез песни. И ако тази енергия бъде включена в някаква определена посока, се получава интересно. Просто трябва  да се търсят разнообразни варианти за обучение. Аз не се ядосвам, ако не се получава, а търся друг подход. Провокирам към различен тип книги – на едни им харесва българска класика, на други – американска, на трети – европейска, други четат за вампири и вещици, фентъзита… Въпрос на предпочитания.

- А грамотни ли са българските деца? Достатъчно добро ли е образованието, което даваме на учениците?
- Не мога да кажа дали всички са грамотни. Има страшни неща, които излизат по медиите. Трябва да се преподава граматика по най-простия начин, да се правят упражнения. Това не е нещо космическо – граматиката е нещо устойчиво, нещата са  както с граматиката на чужд език – упражнения, упражнения и така се наслагват правилата, доброто говорене и всичко останало. Голяма е темата иначе за образованието. Много проблеми имаме. Един от тях е, че нямаме свой закон – над 20 години така и не го изковаха този закон. Това е безобразие! Съжалявам, че го казвам така директно. Всяка система съществува съобразно своите правила, своите закони. Ако нямаме нов закон, следователно сме на някакво доизживяване – с наредби… Последно Закон за образованието е приеман през 80-те години на миналия век. Много неща са се променили от тогава. Днес не че не се случват добри неща в образованието. Аз работя по проекти, осъществявам някакви практики. Учителската работа е свободна, това е интелектуален труд. Труд, който предполага учителят да се развива ако желае. Освен липсата на закон мога да спомена учебните програми като проблем, допотопните учебници. Всичко това е нужно да се осъвремени, но не на парче. Трябва да се случи като концепция. Не съм видяла документ, който да формулира защо трябва да се ходи на училище, каква е целта. Прави ми впечатление, че няма в пространството държавник, който да излезе и да каже: „Образованите хора са най-важните”. Никой не смее да го каже, защото не е истина. Никой не излиза с желанието да изведе такива хора напред, защото не би имал полза от това. Интелигентните хора се съпротивляват, мислят, заемат позиция. Няма воля за някакво преструктуриране в образованието. Големи корпоративни интереси има при издаването на учебниците. Казвам го с известно притеснение – учебниците по литература не стават за четене. Години наред ние отблъскваме учениците от литературата по този начин. Така или иначе ученикът трябва да има учебник, принципно е задължително. Наслагват се нещата като проблеми. Спря се последно промяната в Закона за образованието. Проблемите могат да се решат с диалог, и то с открит диалог. Не се случват нещата в образованието, защото никой не се обръща към учителите. Ние работим с учениците, ние знаем какво става. Ако си „горе” и си министър, можеш само да предполагаш какво се случва „долу”. Трябва просто да се „слезе” и да се пита, и то не наужким. За да се случи реформата в образованието, първо трябва да сме наясно, че образованите хора трябва да са на преден план. Второ, че учителският труд е изключително важен, от него зависи бъдещето ни. Много бързо се изразходва човек в тази професия. Не сме достатъчно заплатени. Трябва да се подхожда и с отношение съм по-възрастните колеги, които ще си заминат от системата до 5-6 години.

- Какъв е днес българският учител? Гори ли в него възрожденският пламък?
- В моите колеги аз поне виждам, че този пламък гори. Повечето от тях са от едно поколение, което е възпитавано по друг начин. Много се страхувам какво ще стане до 10 години, когато тези хора, които са научени да работят, които имат някаква своя рутина, си тръгнат. Не знам кой ще учи детето ми. Какво ще стане с българското образование, ако някой не го превърне в кауза, в цел, в значимост, в отношение? Защото злободневните теми са си злободневни – политически, социални и всякакви други, но една нация се движи от нещо, което се случва в перспектива. Това вече е държавническо мислене. Това е отношение към нацията и бъдещето й. В частност – отношение към учителя, към собствените ни деца и към ученика принципно, за когото в крайна сметка става дума.

- Г-жо Боева, над какво работите в момента?
- Току що с групата ми по проект „УСПЕХ” „Лаборатория за четене и писане” издадохме една 5-минутка за Петър Увалиев. Посетихме преди дни културния център „Петър Увалиев” на библиотека „Дора Габе” и на мен ми хрумна идеята, че той не е достатъчно познат. Не е допустимо такъв европейски интелектуалец да е непознат за младите хора. Извадих кратка творческа и житейска биография, споделих за инициативата на БНР гласът му да се появява всеки месец по веднъж. Разказах за учениците и за тяхното посещение в библиотеката. Поместих и есето „Добричко”. Получи се един приличен бюлетин, който ще разпространя безплатно в езикова гимназия. А в неделя, когато съм модератор в ателие „Слово” в иновативния фестивал, който организира община Добрич, ще го разпространя също сред съгражданите ни. Да си спомним предварително и да влезем в темата „Увалиев” преди да е дошла 100-годишнината му догодина.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА
 


Сходни връзки

НЕ ИСКАМ УЧЕНИЦИТЕ МИ ДА ОСТАНАТ С ТЕСНОГРЪДИ РАЗБИРАНИЯ ЗА ЛИТЕРАТУРАТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.18 секунди