изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-17 @ 03:00 EET
ЖИВОТ, ПОСВЕТЕН НА ХОРАТА И БОГ    
Общество

На 27 юни сутринта научихме скръбната вест – че иконом Стоян е починал в София през нощта. Тази вест много ни натъжи, защото познавахме много добре човека и свещенослужител Стоян, защото семейството му губеше своя съпруг, баща и дядо, а миряните – своя свещеник, на когото разчитаха при нужда и за съвет.Какво характеризира жизнения път на иконом Стоян Иванов



Той е роден на 1 април 1958 година в село Жегларци, Тервелско, в семейството на баща Иван Стоянов Пейчев – овцевъд, и майка Димитра Георгиева – домакиня. Те имат осем деца – шест сина и две дъщери: Георги /р. 1950 г./, близнаците Марин и Недялко /р. 1952 г./, и тримата са свещеници. Марин е свещеник в Плевен, Недялко свещенодейства във Варна, а Георги – в София. Следват Петър /р. 1955/, по професия зооинженер и живеещ в Добрич, Стоян /р. 1958 г./, свещеник иконом в храм «Света Троица» в Добрич, Божан Пейчев /р. 1960 г./, историк, учител в Добрич. Имат две дъщери – Станка /р. 1948 г./, икономистка-пенсионерка, живее в Добрич, и Иванка /р. 1967 г./, богословка, живее в Англия, учителка. Насока към Богословието им дава техният чичо свещеник Георги Стоянов, който изпраща в Духовната семинария 23 племеници и младежи. Старата си къща в село Жегларци дарява за параклис.

Свещеник Стоян Иванов Стоянов завършва Духовната семинария в Черепиш, след което отбива военната си служба в трудови войски. След завръщането си от казармата през 1980 година е ръкоположен за дякон във варненския катедрален храм «Успение Богородично» от митрополит Йосиф. На 1 януари 1981 година е ръкоположен за свещеник в същия храм от митрополит Йосиф. На 1 март 1981 година е въдворен в Паскалевската духовна околия, става отговарящ за девет села – Паскалево, Стефан Караджа, Цалевец, Ломница, Овчарово, Росеново, Божурово, Камен и Лясково. През 1991 година към тях се включва и Крушарска община с 20 села. През 1990 година е натоварен и от Житнишка духовна околия с четири села.

Свещеник Стоян Иванов поема духовното си поприще през трудни години, когато се ширят атеизмът и безбожието, когато се рушат църкви и манастри, а свещениците са изтезавани и изпращани по лагери и затвори, където някои намират смъртта си. Но той не забравя думите на своя дадо Йосиф – «Макар времената да са трудни, не се страхувай – ори дълбоко в душите на вярващите и ще успееш, защото моите очи, моята душа предусеща, че ти ще станеш добър сеяч на Христовото учение». И такъв остана до последния си дъх.

От първите си дни младият свещеник, женен за презвитера Елена и с две дъщери – Ралица и Димитрина, зет Димитър и малък внук Янаки, среща сериозни трудности. Заварва църковния двор в село Паскалево занемарен, буренясъл, храмът - с капещ през дъждовете покрив. Сам почиства двора, оправя оградата, покрива изцяло покрива на храма и започва неделните богослужения и църковни ритуали. Общинските служители и партийни ръководители му забраняват да изпълнява задълженията си, отнасят се подигравателно, но той стоическси посреща трудностите. След настъпването на демокрацията на 10 ноември 1989 година се откриват нови възможности за Христовото учение и църква.

Стоян Иванов на 1 март 1993 година е утвърден за втори свещеник на храм «Света Троица» в Добрич. На 1 март 1997 година е председател на църковното настоятелство при храма. През 1996 година е председател на Дъбовишката духовна община и на храма в квартал «Балик» в Добрич. От 1 февруари 2002 година до 2010 година е архиерейски наместник на Добричка духовна околия. Отпадат задълженията в Овчарово, където е изградил храм «Свети Николай летни», в Божурово – нов храм «Св. Мъценица Параскева», в Черна – нов храм «Успение Богородично». Като архиерейски наместник открива нови параклиси и църкви в Царичино, Сенокос, Ведрина, параклис към окръжна болница «Света Екатерина» и др. Последно е игумен в манастира «Св. Пророк Илия», изграден изцяло от него. През 2002 година изгражда Духовен център към храм «Света Троица» в Добрич с неделно училище, библиотека с над 3 000 тома литература и над 100 читатели, трапезария и общежитие за социалнослаби граждани. Обгражда двора със специална църковна ограда и създава духовна обстановка с цветни лехи, пейки, беседка, чешма и детски кът. През 2013 година започва изграждането на ново общежитие в кв. «Рилци».

Всички духовни строежи са извършени в благословията на Варненско-Преславския митрополит д-р Кирил и след неговата смърт от митрополит Йоан, за което свещениците от Добричка Духовна околия са благодарни. С благословията на д-р Кирил и съдействието на община град Добрич с кмет Детелина Николова е създаден Инициативен комитет с председател иконом Стоян Иванов за изграждането на нов катедрален храм "Свети Климент Охридски" в Добрич, като първата копка е направена от митрополита на Варшава и цяла Полша Сава, от д-р Кирил и Детелина Николова през 2004 година. Днес храмът е действащ.

Свещеник иконом Стоян Иванов продължава да отговаря за Крушарската духовна община и е председател на църковното настоятелство на храм "СВМЧК Димитрий Мироточиви" в село Крушари, където беше извършен основен ремонт на сградата и реставрацията на иконите. По случай 130 години на храма на 26 октомври 2013 година - Димитровден, беше отслужена от него тържествена литургия и панихида и поднесена в дар на миряни и общественост книга за историята на селото и храма с автор Веселина Малчева.

Иконом Стоян Иванов с широк замах и всеотдайност издирва спонсори и християни-дарители за обогатяване на поверените му енории с духовни и социални строежи.

От вестник "Десант" за голямата и разнообразна дейност на иконом Стоян Иванов научава оперният певец Мартин Теодосиев Калистров, който е роден в Добрич и кръстен в храм "Света Троица". Живял във Варна, София и Лайпциг, където е оперен певец, той решава да се завърне и живее в родния си град като пенсионер. Воден от най-светли чувства решава да бъде дарител за изграждането на храм. Приема предложението на иконом Стоян да закупи къща, с двор /4 декара/ и пчелин от 120 кошера в село Коритен. В двора на този имот да се построи храм, който липсва в селото. Патрон на храма да бъде "Свети Преподобни Теодосий Търновски", в памет на неговия баща. Мартин Калистров е дарявал и продължава да прави дарения и в областта на културата в Добрич, Балчик и Ген. Тошево.

Иконом Стоян Иванов с много уважение и с топли синовни чувства приема дарителя Мартин Калистров като свой втори баща. В последните си дни с него споделя, с някакво осезателно предчувствие, че на сън му се явява въдвореният под негово покровителство свещеник Емануил с думите: "На кого ме оставяш, аз без теб как ще живея, ти ме създаде като свещено лице". Дори и провидението му определя заслужена почит, за да си отиде неочаквано млад.

Богата духовност и всеотдайност на иконом Стоян Иванов Стоянов ще остави светла, неповторима диря в духовния живот на Добрич и поверените му енории.

Със заслужена почит към иконом Стоян Иванов за всеотдайните му дела и житейския му път бяха изпълнени Тържествено опело и слова от Варненско-Великопреславския митрополит Йоан, кмета на Добрич Детелина Николова и архиерейския наместник на Добричка духовна околия Иван Дойчев, свещеници от Варна и Добричка духовна околия. В последния му път беше изпратен от множество наскърбени от загубата миряни и граждани на Добрич до гроба му - заслужено в църковния двор на храм "Света Троица", като знак на дълбока признателност и преклонение.

Дълбок поклон пред светлата му памет!

 

Тодор НИНОВ

Веселина МАЛЧЕВА

 


Сходни връзки

ЖИВОТ, ПОСВЕТЕН НА ХОРАТА И БОГ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.14 секунди