изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-21 @ 01:49 EEST
МИСИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЕЦА Е ДА НИ НАПРАВЯТ ПО-ТОЛЕРАНТНИ И ПО-ДОБРИ    
Интервюта

Енеида Ненова – директор на Ресурсен център-Добрич, пред НДТ



Енеида Ненова е директор на Ресурсния център в Добрич от 2010 година. Завършила е в ШУ „Еп. Константин Преславски” българска и руска филология, три години по-късно – психология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. През 2009 се дипломира като слухово-речеви рехабилитатор. Споделя, че най-добре се чувства и е най-полезна като психолог и директор на Ресурсния център в Добрич. Работила е като учител и педагогически съветник в редица училища в областта, като директор на Социално-педагогически интернат /СПИ/ в село Овчарово и на помощното училище „Петър Берон” в Добрич. 

 

- Г-жо Ненова, защо предпочетохте да работите с проблемни деца – дали с дивиатно поведение, каквито са в СПИ в село Пчеларово, дали със специални образователни потребности? Не е ли по-лесно да сте учител по български език? Кое Ви насочи към по-различните деца?

- Исках да се реализирам като психолог и за това кандидатствах за длъжността директор на помощното училище. Малко трудно стават нещата – да си и учител, и директор, но аз го правя. След три-четири години дойде прозрението, че точно това е моето място. На мен ми доставя удоволствие, аз искам да работя с тези деца. На мен ми харесва, че аз градя други светове. Запознавам се с други светове, тъй като не мога да се огранича в някаква монотонност. Т. е. аз не съм човек, който живее монотонно. Непрекъснато търся нови възможности, нови контакти, нови лица, нови начини, които да осмислят времето ми и професионалния ми живот. Пет години работих в интерната в Пчеларово, там децата са също със специални потребности. И свършихме прекрасна работа. Доставяше ми удоволствие да работя, да бъда полезна. И най-важното, което е – при 100 процента не, но имахме промени в децата. Дори на едно, на две или на три деца от 20 да помогнем това абсолютно си струва. Тази крехкост и деликатност да детето от детската градина до това в 12 клас, защото в Ресурсния център те са от 3 до 18-годишна възраст, е също голямо предизвикателство – да моделираш поведение, да формираш представи за света, да даваш стар на едно дете. Това е прекрасно.

 

- Бихте ли разказали за дейността на Ресурсния център? От кога съществува той, какви са основните му цели? Какво работите, как сте в помощ на децата, на семействата?

- Ресурсният център беше открит през 2006 година. Аз съм третият му директор. Тук работят 25 специалисти – 20 ресурсни учители, двама логопеди, двама психолози, и аз – слухово-речеви рехабилитатор. Ресурсният център е в двора на помощното училище в идеален център, но ние обхващаме цялата Добричка област. Т. е. нашата дейност не е съсредоточена само в град Добрич. Принципът на работа е следният – детето се намира в своето любимо училище, ние отиваме при него. Доста е трудно да изградиш един такъв график с пътувания, това се прави през септември. Целта е да достигнем до всяко едно дете, което има нужда, то да бъде подпомагано от ресурсния учител.

 

- С колко деца работите?

- В момента имаме 256 деца. Те са разделени на 20 групи. И както в масовото училище класът си има класен ръководител, така и групичката си има отговорник – ресурсният учител.  Ресурсният център се занимава с ранна диагностика – това е първата ни и началната много важна задача. Ранната диагностика е от изключително голямо значение за разкриване и въздействие чрез системата от мерки, стимулиращи развитието на детето. Колкото по-рано едно дете тръгне на детска градина и има нещо, което го прави по-уникално от останалите, и родители, учители, близки потърсят консултация с нас, толкова по-добре се получава работата с това дете. Това е много фина и деликатна материя, т. е. всеки има различна чувствителност кога да се обърне към нас. В работата си екипът прилага съвременни диагностично-консултативни и корекционни методи. В действията си ние се ръководим от принципа, че всяко дете има уникални способности с различни потребности.  Това е основното ни мото, основната ни философия, около която целият екип сме се обединили. Т. е. не на всяка цена, не според желанието на обществото, а според възможностите и потребностите на детето.

 

- Децата, с които работите, преди бяха наричани инвалиди, после с увреждания, а сега – със специални образователни потребности. Терминологията се промени с годините, но промени ли се отношението на обществото към тях?

- Настина в миналото децата, и изобщо хората с такива проблеми, са били изолирани от обществото. Което още повече е усложнявало техния живот, а нашият е бил по-лек, защото ние не сме ги виждали. За щастие, днес нещата са по друг начин - промените са към добро. Специалните деца оказват благотворно влияние върху нас. Тяхната мисия е да направят нас по-толерантни, по-добри и да ни подтикват към прозрение. Свикнали сме да гледаме на трудностите и проблемите в живота си като нещо, което ни пречи да бъдем щастливи. Всеки един човек, виждайки такива дечица, родителите им, си казва: „Как ли се справят? Какво ли правят? Как се грижат за това дете?” Искам да Ви кажа, че те са едни герои – както самите деца, така и техните родители, които храбро се справят с предизвикателствата на живота. Децата със специални образователни потребности /СОП/ са част от нас. Те са уникални деца. При тях специалното е, че се изразяват по различен начин. Също като другите деца те обичат да се веселят, да се включват в различни мероприятия, в игри, искат да им се купуват подаръци. Най-интересното е, че те имат желанието да изразяват своето мнение. Имат желанието да се съобразяваме с тяхното мнение. Ние трябва да ги приемаме както нещо нормално, защото те са част от обществото и са като всички останали. Имат същите нужди и същите потребности – да бъдат обичани и уважавани. Те освен че са специални деца правят и родителите си да бъдат специални.

 

- Как се справят всъщност родителите? И това ли е един от най-трудните моменти в работата Ви – да съобщите, да обясните на даден родител, че детето му има проблем? Казахте, че те са герои…

-  Те са герои, да. Родителите на тези деца, техните близки и семейства, сблъскващи се с бюрокращината и документацията, която трябва да попълнят, ги правят да бъдат с изострена сетивност. Те се събират в различни организации и, знаете ли, какво съм установила от срещите си с тях – те не се чувстват тъжни. Изпитвала съм мъката да се поставя на тяхно място. Но с течение на времето това изчезна. Т. е. оказва се, че родители, които имат такова уникално дете, се справят като чели по-мобилизирано и по-лесно отколкото всички останали. Защото ние наистина сме свикнали да гледаме на трудностите както на нещо, което ни пречи да бъдем щастливи. В крайна сметка се оказва, че изразходваме изключително много енергия да се ядосваме и оплакваме. А в същност е точно обратното и тези семейства показват това. Трудностите, които ние преодоляваме, това са стъпала, които трябва да изкачим при откриване на самите себе си. Една майка дори ми сподели, че тези стъпала – свързани с административната част на нещата, лечението на собственото й дете, подпомагането на собственото й дете, е приела като приятели, не като врагове. Чувствала се по-спокойна така и преодолявала стъпало след стъпало. Казваме, че всеки човек трябва да е толерантен и състрадателен. Аз и моите колеги не използваме тези термини. Защото сме си изградили една философия, която си защитаваме – че добротата, любовта, обичта, позитивизмът, отстъпчивостта, увереността са най-могъщият начин да преодолеем противоречията и трудностите.

 

- Как работите с родителите, с учителите от учебните заведения, които посещават децата със СОП?

- Ресурсният център организира тренинги, обучения. М. г. през лятото направихме лятно училище за родители. Всички говорим: „Децата, децата, те са в центъра”, но много са важни и техните родители. По време на това лятно училище се събрахме в една неформална обстановка, представих една моя презентация, подготвена специално за тях. Оставихме вратата отворена и всеки един може да се върне, минавайки покрай Ресурсния център да сподели как се чувства, да сподели някакъв проблем, но да разкаже и за нещо радостно, което се е случило. Ние акцентираме и на обучението на колегите по училищата. Нашата стратегия е да опростяваме нещата, за да бъдат лесно възприети от колегите ни, тъй като те си имат и други задачи. Стремим се да бъде интересно. Не е задължително да имаш дете със специални образователни потребности в училището, за да прилагаш и да знаеш в повече за по-различния. Всяка година ние обхващаме по една община. Наричаме тези обучения модули, тъй като не сме забравили и тези колеги, при които вече сме били, там надграждаме – първи, модул, втори, трети. След всяко наше събиране колегите попълват анкетна карта, в която свободно могат да посочат какво желаят за следващото събиране. Обобщаваме тези мнения и изготвяме материал специално за даденото училище, за дадената община, който се представя от колегите от Ресурсния център. През т. г. можем да се похвалим освен с обученията и с издаден албум „Образователни рамки” за работа с деца с нарушения при четенето и писмената реч. Той се явява втора част на друг албум, който ние сме представили на обществеността, на нашите родителите, учителите – за формиране и развитие на графомоторните умения при децата със СОП. „Образователни рамки” е работа на ресурсния учител Димитрина Великова. Той е изцяло практичен и е много подходящ за работа с деца с дислексия. Ние го представихме на националната конференция на ресурсните учители в Пловдив и доста колеги от другите 27 ресурсни центрове в страната проявиха интерес. През летните месеци моята задача е да разпространя този материал до всеки един Ресурсен център.

 

- Какви са новостите по отношение на децата със СОП?

-  През тази година бяха проведени доста разговори в Министерството на образованието и науката за децата със СОП. През май правителството прие промени в Закона за народната просвета и бе въведена комбинираната форма на обучение, която е желана от нас. Тя ще може да се може да се прилага във всяко училище при желание на родителя. Формата ще може да се осъществява по един или няколко учебни предмета и ще позволи на учениците с различни особености в развитието или дефицит на внимание в определени часове да бъдат в клас с останалите ученици, като това би спомогнало за тяхното включване в образователния процес. В същото време на децата с такива затруднения се осигурява възможност за редуциране и адаптиране на учебното съдържание. В комбинираната форма се включва и промяна на времетраенето на часовете според индивидуалните особености. Ресурсните центрове ще продължат да осигуряват ресурсно подпомагане във всички области на страната и тяхно задължение е да подкрепят училищата към преминаване към комбинирана форма на обучение на ученици, чиито родители са изявили желание. Това е един добър вариант, защото децата със СОП отсъстват от училище – по обективни и субективни причини. Най-хубавото в тази промяна е,  че може да се адаптира учебният процес според детето.

 

- Коя е Енеида Ненова извън работата си? С какво обичате да се занимавате в свободното си време?

- В свободното си време, както и на работното си място, съм един обикновен човек. Обичам да мечтая. Обичам да се разхождам. Обичам да танцувам. Обичам да чета. Обичам да има много хора около мен. Искам хората да бъдат добри, да правим повече добрини. Обичам позитивните хора.

 

Разговаря Мариела БОНЧЕВА  

 


Сходни връзки

МИСИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЕЦА Е ДА НИ НАПРАВЯТ ПО-ТОЛЕРАНТНИ И ПО-ДОБРИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.11 секунди