изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-24 @ 18:53 EEST
БЕДСТВИЕТО В ДОБРИЧ ПОКАЗА ДОБРОТАТА НА БЪЛГАРИНА И ГОТОВНОСТТА МУ ДА ПОМАГА    
Интервюта

Д-р Артюн Еринозов - директор на Областния съвет на БЧК в Добрич, пред НДТ



- Д-р Еринозов, вече мина малко повече от месец от голямото наводнение в Добрич. Бихте ли споделили за читателите на в. "Нова добруджанска трибуна" Вие, като директор на ОС на БЧК, как бяхте уведомени за бедствието, какви бяха първите стъпки, които предприехте?
- Първата информация я получих от началника на сектор "Пътна полиция" Жулиян Минев - в 5 и нещо сутринта. Аз самият трудно се измъкнах от водната стихия, тъй като моят блок беше в обсега на наводнението. Водата във входа и пред нашия блок беше около метър и докато извървя този път, който е не повече от 200-300 метра - докато стигна на по-високо място, където нямаше такава вода, ми трябваха около 40 минути. След това започна нашата подготовка. Първо, информирах служителите на БЧК и нашите доброволци от Доброволен екип за реакция при бедствия, аварии и катастрофи /ДЕРБАК/. В 6.15 часа в ОС на БЧК ние вече бяхме се събрали и започнахме да умуваме от къде да започнем, защото все още нямахме реална представа и информация за това, което се случваше в тези часове в града и в районите, в които наводнението вече беше в пика си. Информирахме и нашето ръководство за случващото се в Добрич и влязох в координация в този час - около 6 часа, с кмета на града, с секретаря на общината и с шефа на областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението". Последва малка оперативка, на която направихме оценка на нашите сили и средства, с които бихме могли да тръгнем в тези ранни часове да помагаме на бедстващото население. Информацията, която ни трябваше, беше: кои са районите на наводнението, долу-горе колко домакинства са пострадали и най-важното - как бихме така да организираме нашата работа, щото да почнем да помагаме на най-пострадалите. След обсъждане с кметския екип, първото нещо, което трябваше да се направи беше да разгърнем един Кризисен център за разполагане на легла, постелъчен материал и всичко, необходимо за осигуряване на битови условия, които били дали възможност хора, които са останали без покрив, да бъдат приети там. Някъде към 10 часа вече имахме възможност да разгърнем леглата, да осигурим достатъчно постеловъчен инвентар - чаршафи, одеяла, възглавници, да закупим води и храни, защото още никой не знаеше в страната, че имаме бедствие. В 11.30 часа Кризисният център - който беше разгърнат в залите на спортен комплекс "Добротица", започна да приема първите граждани, които имаха нужда от подслоняване. Създадохме организация по приемане, записването и настаняването на хората. Това ставаше най-вече от доброволци на БЧК и БМЧК, защото ние щатните служители сме точно четирима човека с мен и още половин бройка. Нашите доброволци в 10 часа бяха на разположение за осигуряването на този Кризисен център и незабавно всички се впуснахме в работа. - В близост до Добрич - в село Победа, се намира Зонален склад на БЧК. Това беше в плюс на дейността ви в първите часове.
- Наличието на Зонален склад за съхраняване не имущество при бедствени ситуации в село Победа ни даде възможност да съкратим времето, защото в противен случай помощта трябваше да я получим от друг склад в страната. Наличието на един такъв склад ни развърза много бързо ръцете след координация, разбира се, с ръководството на НС на БЧК в София и конкретно с "Мениджмънт на бедствията". В 11.30 всички онези граждани имаха възможността да се настанят, да получат съответно хранителна подкрепа, вода, дрехи от нашите запаси. Наред с разкриването на Кризисния център ние вече имахме готовност с друга част от нашите доброволци да предприемем и други действия, свързани с оценка на нуждите на хората, т. е. да огледаме по райони всичко онова, което се случваше. Трябваше бързо да реагираме и на този процес, тъй като това щеше по-нататък да ни помогне в реалното подпомагане на тези домакинства. Защото ако няма оценка на нуждите на хората, ние не бихме могли да знаем къде са тези хора, на какъв адрес са, колко членно семейство са, каква най-голяма нужда имат в първите часове. Това бе малко по-дълъг процес, който дори в този момент продължава. Защото наши доброволчески групи трябваше да се организират и да обходят почти всички райони, улици, адреси, където имаше засегнати домакинства.
- Направи впечатление, че получихте много бързо подкрепа от централното ръководство на БЧК, още на 20 юни бе отправен призив и бе обявена сметка за подпомагане на пострадалите от наводнението.
- Точно така стана. Предния ден в "Аспарухово" беше наводнението и много бързо се реагира. На 20 юни в следобедните часове нашето централно ръководство вече беше обявило сметка за национална кампания за набиране на средства за подпомагане на пострадалите както във Варна, така и в Добрич и Велико Търново. И същия ден следобед, когато цялата страна беше информирана за бедствието в Добрич, започнаха телефонните обаждания, първо, от нашите сродни Областни съвети на БЧК. Почти всички ОС се свързаха с мен и моите колеги, за да попитат какво могат да направят. А те предлагаха подкрепа, доброволци, помощ. Този процес на координиране с тях продължи и продължава и до ден днешен, но ние реално почувствахме тяхната помощ с доброволчески екипи в следващите няколко дни. Тук дойдоха такива екипи от Русе, Благоевград, Пазарджик, Шумен, Разград, Силистра, София - от Националния доброволчески екип. Направихме график и не идваха поетапно, а не наведнъж в Добрич. Това ни даде възможност да разгърнем една по-добра работа по отношение на организирането на отделните дейности - осигуряване и предоставяне на помощи както в четирите разкрити пункта за подпомагане, така и по адреси. Нашите мобилни групи се бяха организирали по такъв начин, щото да могат максимално бързо да отидат на съответния адрес и освен оценката на нуждите да предоставят и първите помощи, които вече получавахме - хранителни продукти, питейна вода, почистващи и перилни препарати. Доколкото имахме възможност предоставяхме на гражданите кофи, лопати, ботуши, ръкавици. В началото не ни достигаха. Появи се необходимостта от одеяла, чаршафи, походни легла. Този процес на подпомагане продължи до преди 2-3 дни. От тук нататък нашата дейност по отношение на всички засегнати домакинства и хора не е престанала, тя продължава.
- Какво вършите в момента?
- Това, което правим в момента е, в състава на Общинския обществен съвет правилно да се прецезират категориите, които се определени от съвета, на засегнатите домакинства. Както е известно, тези категории са 6. Списъците, които се изготвят от Обществения съвет, ще бъдат предоставени на Националния обществен съвет, който има ролята и задачата да преразпредели всички парични средства, които са се набрали в националната кампания на БЧК по отношение на подпомагане на населението в трите области.
- Нека де припомним, че беше обявено, че половината от средствата са за Добрич.
- Да, 50 процента от средствата ще бъдат разпределени за Добрич, 40 процентна за Варна и 10 на Велико Търново, предвид на тежестта и мащабите на бедствието в тези области. Средствата, които сега ще бъдат предоставени на Добрич, са 450 000 лева. Те ще бъдат преразпределени от нашия местен Общински съвет по тежест на щетите. Вероятно утре /днес, бел. ред./ ще предоставим тези списъци на Националния съвет, който ще ги утвърди и ще започне реалното превеждане на парите в ОС на БЧК. И по списъци нашите служители и доброволци ще имат ангажимента и отговорността да предоставят тези средства на съответните лица. Идеята на членовете на местния Обществен съвет е да се доближат до най-справедливия начин на разпределение на парите. Първите две категории са безспорно най-тежките - това са хората, чиито къщи са срутени и тези, на които предстои събаряне на тези къщи. Разбира се, и другите четири категории не са леки, но те поне не са си загубили домовете. Тази работна група има точно тази роля - да се доближи максимално до някаква справедливост. Разбира се, много е трудно това да се случи. Но предвид на това, че членовете на Обществения съвет са отговорни хора, ангажирани, с опит, силно се надяваме, че те все пак ще постигнат една справедливост. Тук трябва да отворим една скоба и да кажем, че в началото имахме една дилема - дали да се закупят печки, перални, хладилници, легла, маси и др. или на хората да се дадат пари. Надделя, и аз мисля, че е по-разумно, да се дадат парични средства, тъй като как бихме могли да предоставим на 52 домакинства, които на практика нямат къщи или са пред събаряне, печки и хладилници? По-добре е да са във формата на пари и те да си ги купят когато се устроят в нов дом. Нашето предложение бе одобрено от Националния обществен съвет.
- Д-р Еринозов, много ще е трудна задачата на Обществения съвет да вземе решение как точно да бъдат разпределени парите по канегории...
- Безспорно. Тук пак ще навлезем в едно може би неразбиране на част от гражданството. Парите се знаят - на този етап те са 450 000 лева. Тези пари до една стотинка ще бъдат разпределени. Но тук ще бъде най-трудната задача - какво да бъде съотношението между онези, които вече нямат къщи, и онези, които имат домове, но също са пострадали. Идеята е максимално колкото се може, още веднъж казвам, да се вземе справедливо решението, да се задели една по-добра част от тази сума за тези 52 домакинства, а останалите пари - солидарно да се разпределят на другите хора в списъците. Това, безспорно, е най-трудното. Една част от гражданите ще изразят недоволство, но няма друг начин. Никой не може това нещо да го сложи на точна везна и да реши доколко едните случаи, са по-леки, а другите по-тежки. Това е, което ни предстои в следващите дни и седмици. Националната обществена кампания продължава да набира средства. Тук трябва да отворя още една скоба и да кажа, че също имаме предложение и от община Добричка да подпомогнем  засегнати домакинства в няколко от селата. Ние ще обсъдим това предложение и ще Общественият съвет ще вземе решение. Вече съм обсъдил с нашето ръководство и вероятно ще намерим начин да ги подпомогнем. Мащабите на засегнатите къщи и домакинства в селата не е толкова голям колкото в града. Там повече са пострадали дворове, стопански постройки. Когато говорим за подпомагане в такъв един случай на наводнение говорим най-вече за наводнени къщи. Това е нашата роля - да подпомагаме хората.
- Направи впечатление добрата координация, добрите взаимоотношения на БЧК, община, областно управление "ПБЗН".
- Да. От ранните часове на 20 юни ние бяхме в една непрекъсната връзка. БЧК бяхме онази организация, онова звено, което имаше по-скоро логистична подкрепа - както на пожарна, както на община, както на военните, които по-късно дойдоха и разчистваха Добричка река, както на доброволци от цялата страна, които идваха. Имаше пълна координация с община Добрич. Гледахме да подпомагаме тези групи, които бяха в самата зона на бедствието. И тази координация продължава и до ден днешен.
- Можем ли в цифри да посочим за какво подпомагане става дума?
- Към 23 юли имаме предоставени хранителни пакети и води  в над 3 600 случая, пакети с перилни, почистващи препарати, дезинфектанти - в над 800 случая. Имаме предоставени много други вещи - кофи, метли, лопати, ботуши и т. н. Да не говоря за хората, които преминаха през Кризисния център - над 70 души, които в рамките на една седмица живяха там. Имаше и над 20 души. От общината имаше медицинско осигуряване, интензивен сектор, спални, спални за майки с деца. Полицаи непрекъснато помагаха за реда в този център, дежуряха линейки. Имаше санитарни възли, достатъчно питейна вода, трикратна храна. Наши доброволци ходеха и купуваха лекарства на пострадалите. Бяхме създали едни елементарни, но достатъчно оптимални условия на бит и на хигиена. Зад всичко това се крие една огромна работа. Човек, когато е мобилизиран, в тези дни върши много работа. Не се замисля за работно време, за почивка, за храна. Мога чистосърдечно да кажа, че нашите доброволци, нашите служители нямаха почивни дни. Те работеха без почивки - нямаше петък вечер, нямаше събота, нямаше неделя. Това продължи до последната седмица, когато обявихме, че в събота и неделя е време за почивка. Защото тези хора вече бяха на края на силите си. Ние явно няма да имаме отпускарски дни, ще продължим да работим в този ритъм. Но това безспорно ще бъде нашето удовлетворение в края на този период на подпомагане, когато можем да кажем, че сме си свършили донякъде работата.
- А колко бяха дарителите?
- Дарителите са над 86 в списъка - фирми, организации, групи от хора. Това не са дарители на БЧК или на общината, това са дарители, които помагат на пострадалите.
- Споделихте, че са се обаждали и са дарявали и обикновени хора. Какво показа това бедствие - добър ли е българинът, помага ли? Въпреки че въпросът е риторичен.
- В такава една ситуация заговаря доброто в хората. Имали сме надписи, послания - "Не сте сами!", "Помагаме ви", "С вас сме". Трогателни послания. Аз като си ги припомня изпадам в някаква емоция , защото тук прозира добротата на българина, готовността на помага. Срещали сме малки колетчета, вероятно от възрастни, от бедни хора, които са си сложили чинийките и вилиците и искат да помогнат на някого. Или пък опаковали малък телевизор. Обадиха се много граждани от цялата страна, които поискаха и дариха директно на пострадали. Един от членовете на ДЕРБАК ще предостави материали за ремонт на покрив на пострадала къща. Ние в последно време се стремим да насочваме дарителите пряко към хората, за да има едно пряко даряване, да не минава през БЧК. Никога не сме се стремили това за става през нас. Но се оказа, че това е най-удачната форма - както за дарителите, така и за дарените. Иначе настъпва някакъв хаос. Може да се случи на един и същи адрес много дарители да отидат, а други да не получат нищо.
- Нека в заключение да кажем - видя се, че обществото ни има доверие в Българския Червен кръст - както хората в Добрич, на които бе помогнато, така и хората от цялата страна, които помагаха, и предпочитаха това да става чрез БЧК.
- Да, защото по-този начин хората, които даряваха получаваха документ. От друга страна ние се стремяхме справедливо да насочваме даренията. Гледахме на всеки адрес да отидем, колкото и трудно да беше. По едно време ни се счупиха колите. Помогнаха ни от АЕЦ "Козлодуй", от където изпратиха две лекотоварни коли. Те стояха цяла седмица, за тяхна сметка бяха всички разходи. Лекотоварни коли и микробуси дойдоха и от нашите Областни съвети на БЧК. Те участваха активно в разнасянето на помощите. Това безспорно вдъхва доверие. Освен това ние допускахме самите граждани до списъците, възлагахме на някои хора от засегнатите райони те да правят раздаването - на храна, вода, дрехи. Давахме им списъците и те водеха тази отчетност.
- А имаше ли и случаи на злоупотреби?
- Да, имаше и такива. Не искам да се спирам на тази част от нашата работа, защото тези, които злоупотребяваха, го правеха от нищета, от бедност.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА   

 


Сходни връзки

БЕДСТВИЕТО В ДОБРИЧ ПОКАЗА ДОБРОТАТА НА БЪЛГАРИНА И ГОТОВНОСТТА МУ ДА ПОМАГА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.11 секунди