изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-21 @ 22:29 EET
Шефът на НИМХ-БАН: Дъждовни лета още 10 години    
Интервюта Наводнения и градушки, невиждани от години, удавиха България. Отмъщава ли ни природата и защо екстремните явления станаха нещо обичайно в последните години? Ще продължи ли "черната" серия в синоптичните прогнози и как икономии за дребни пари докараха щети от градушки за милиони? Тези въпроси задава "Стандарт" на директора на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН доц. д-р Георги Корчев.

- Доц. Корчев, и възрастни хора казват, че не помнят градушки и порои като тези от последните месеци. Има ли цикличност при тези екстремни явления, защо ги наблюдаваме?
- Искам да се върна малко назад във времето и да направим един преглед какви екстремни метеорологични явления се наблюдаваха през последните повече от 10 години. През този период бяха регистрирани екстремно високи и екстремно ниски температури. Тогава телефоните в офиса ни буквално загряваха и представителите на медиите непрекъснато ни питаха кога ще има температурни рекорди. През тези години, особено през летните месеци, бяхме свидетели на валежи, които бяха накъде около нормата, а в някои години и под нея. Тогава и медиите, а и колеги, които се занимават с проблеми на околната среда, започнаха да говорят, че трябва да се готвим за периоди с продължително засушаване. Започнахме да правим проекти, свързани със сушата, с адаптация на селското стопанство към променящите се климатични условия в страната. Това беше нещото, което наблюдавахме в последните 10-12 години. И сега, след като имахме една топла, сравнително безснежна зима, сме свидетели на валежи, които през април и май бяха изключително интензивни. Говорим за фронтални системи, свързани със средиземноморските циклони. Те определят развитието на времето над нашата страна, но през студеното полугодие. С тях са свързани интензивни валежи от сняг, каквито през тази година нямаше. Тези циклони минаха сравнително късно, чак през месеците април и май, и донесоха дъждове. Юни и юли също се характеризираха с интензивни валежи, но свързани с т. нар. купесто-дъждовни облаци. Те се свързани с валежи от град, с т. нар. гръмотевични бури. Много хора ме питат дали това е свързано с климатичните промени. Отговорът, който винаги давам, е следният: такива интензивни валежи е имало и преди, ще продължава да има и през следващите години. Но вследствие промените на климата в глобален и регионален мащаб честотата и интензитетът им се увеличават. Тенденцията е да стават все по-чести и по-интензивни.

- Какви промени ще наблюдаваме?
- Много трудно е в момента да направим една точна прогноза. Но досега имаме информация, че трендът, свързан с тяхната честота, е възходящ. Лично моето мнение е, че след като имахме продължителен период от суша, през следващите години трябва да имаме промяна в тази циркулация, която да доведе до повече такива интензивни валежи, при това ще ги наблюдаваме в топлото полугодие.


- Отново за 10 години ли?
- Трудно е да се прогнозира. Наблюдава се една такава цикличност, така наречените краткопериодични вариации на климата, но те не са с точно определен период - дали 10, 12 или 15 години. Това са някакви колебания около едно средно положение, които нямат точно определена повторяемост. Това се наблюдава не само в нашия регион, а и при тропическите циклони, или т. нар. урагани или тайфуни. И техният брой се увеличава, те също ще станат по-интензивни. Така че това е характерно и за други райони от планетата ни.

- Какво лято ни чака?
- Прогнозата ни е, че август също ще бъде малко по-влажен, с валежи над нормата. Но без такива интензивни дъждове, защото динамиката вече не предполага развитие на такива мощни купесто-дъждовни облаци, които да бъдат свързани с мощни валежи от град и дъжд. В последния случай при наводнението в продължение само на 72 часа измерихме валежи, които са 2,5 пъти над месечната норма.

- А каква есен и зима ни чакат?
- Ние правим сезонни прогнози до един месец. Методите, с които прогнозираме, ни дават възможност да правим прогноза максимум до 10-15 дни. По-нататък прогнозата вече трябва непрекъснато да се уточнява.

- Непрекъснато се появяват и дългосрочни прогнози...
- Аз не знам кой ги издава, сега много хора правят всевъзможни прогнози. Аз нося отговорност за това, което се издава в нашия институт, и мога да говоря за качеството само на нашите прогнози.

- Възможно ли е да се прогнозират явления като последната градушка над столицата?
- Ние правим такава прогноза три дни предварително, но не можем да прогнозираме мястото, където ще имаме интензивен валеж от град. Това би могло да се прогнозира буквално минути преди настъпването на явлението - така наречените свръхкраткосрочни прогнози. Иначе съществуват възможности да се прогнозира интензитетът на такъв валеж с до 20-30 минути преди това. Бихме могли да кажем точно над коя част от София - дали в "Младост", дали в "Люлин" ще има градушка, но това може да става само на базата на така наречената радиолокационна информация. Ние нямаме такива радари. Имаме един-единствен такъв радар, който е на повече от 35 години, намира се в Гелеменово и го поддържаме с много голяма трудност. Два такива радара има гражданската авиация. Ние получаваме от тях информация, но в такива критични ситуации те следят трасетата - тоест подходите за излитане и кацане. Тоест интересуват ги тези облачни системи, които касаят безопасността на полетите. Същото нещо важи и за агенцията за борба с градушките. Те имат три такива системи, но също следят тези процеси, които се развиват над районите, които защитават. Така че се нуждаем спешно като метеорологична служба от два такива радара.


- Колко струват те?
- Един от тях струва около 1,5 млн. евро със съответното програмно осигуряване. Това е далеч по-малко от щетите, които се изплащат. Но ние просто не можем да ги купим, защото нямаме откъде да вземем тези пари. А иначе дори сме направили разчети, ако ги купим, къде да ги разположим. Така ще получим една национална радарна мрежа, която да се състои от нашите радари, тези на авиацията и на агенцията за борба с градушките, с единен център за управление. Тогава можем да започнем да си обменяме информация със съществуващите национални радарни мрежи на съседните страни. Имаме такава договореност с Румъния. Те имат пет радара, които покриват нейната територия, а два от тях покриват и Северна България. Обсъждали сме го и с нашите турски колеги. Част от техните радари покриват южната част на страната. Ако направим регионална радарна мрежа, ще имаме повече информация за такива облачни системи, от които можем да чакаме подобни интензивни валежи. И тогава бихме могли вече да тръгнем сериозно към разработване или адаптиране на методи, с помощта на които да правим такава прогноза 20 или 30 минути преди това явление. Но тук има и един друг ефект - представете си, че дадем информация, че след 30 минути в "Люлин" ще падне градушка. Ще настане една паника, всеки ще хукне да се спасява поединично и това може да предизвика по-големи загуби, дори материални. Този въпрос също сме го обсъждали.

- Търсили ли сте пари за такива радари, някоя институция отказвала ли е да ги даде?
- Ние сме кандидатствали по различни програми, дори с предишното ръководство на Министерството на околната среда и водите сме обсъждали този въпрос, те бяха готови да ни помогнат. Лошото е, че по оперативната програма "Околна среда" не сме бенефициент. Там бенефициенти са басейновите дирекции, но те нямат капацитета да поддържат подобни системи. Изобщо положението е сложно. Или трябват целеви средства, които да се отделят от някакви държавни фондове. Ние сега правим проект за модернизация на мониторинговата система и сме включили две такива радарни системи. Вероятно при новото правителство ще се опитаме да защитим тази необходимост и ще потърсим съдействие за някой от европейските източници на финансиране.

- Много се говори за увеличаване на температурите в дългосрочен план. Има ли такива разчети наистина?
- Такива разработки се правят на базата на т. нар. климатични сценарии. Ако продължим да замърсяваме по същия начин атмосферата и морето, тогава бихме могли да очакваме повишение на температурите от порядъка на 2,5 -3 градуса до края на 2050 година.

Стела СТОЯНОВА, "Стандарт"

http://www.blitz.bg

Всичко за времето на едно място:  Времето
 


Сходни връзки

Шефът на НИМХ-БАН: Дъждовни лета още 10 години | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.18 секунди