изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-16 @ 06:03 EET
В Русия: Време е да назовем нещата с истинските им имена и да влезем в битка!    
Коментари Трябва да нанесем въздушни удари по струпаната бронетанкова техника и артилерията на киевския режим, пише журналистът В. Данилевски

Американците завладяха почти цяла Украйна – буферната държава, която е и първата фронтова линия за въоръжените сили на Русия. Случи се геополитическа катастрофа, съпоставима с тази от 1941 г. След това е наред Беларусия, доколкото А. Лукашенко започна да заиграва със Запада, но и него, също като всички, сътрудничили на САЩ, го очаква съдбата на Кадафи, пише руският журналист В. Данилевски на сайта „Военное оборзрение”. После е наред Казахстан – Н. Назърбаев е възрастен, след неговото оттегляне неизбежно ще стартира „цветна революция”.Русия, която вече е заобиколена с военни бази на САЩ и системи ПРО, както и замаскирани под ПРО ракети с малък и среден обсег и с минимално време за излитане, ще получи ултиматум – капитулация или унищожение. Държава, лишена от ядрен щит, не може да се съпротивлява.

Следва разчленяване, колониална администрация, намаляване броя на населението до 50 млн. души, които са достатъчни за обслужване на суровинните интереси на Запада, за което вече споменават Строуб Талбът и Мадлийн Олбрайт. С изчезването на Руския свят, изчезва и надеждата за оцеляване на човечеството на планетата Земя.

Днес само Донбас се бори със силите на злото. И най-важният въпрос за неговите защитници е дали Русия ще се притече на помощ, или не. Дали Путин ще „съедини” Украйна, или все пак ще се реши на открита и ефективна борба.

Наказателната операция на Киев е в решителната си фаза. В действие са всички видове оръжие на украинската армия, в това число и забранени според международните конвенции. Няма съмнение, че унищожаването на ДНР (Донецка народна република) и ЛНР (Луганска народна република) е само въпрос на време. Те нямат сила за контраудари, а „отбраната е смърт за въоръженото въстание” (както твърд и Вл. Улянов – Ленин).

Днес сред руските анализатори е популярна тезата, че Западът се мъчи да вкара Русия във война на територията на Украйна, и че най-правилното решение е да не се реагира на провокации. Но нали същото изискваше от своите военни през 1941 г. „гениалният вожд и учител”! И как завърши тогава това? Ако сега се откажеш от борба, значи отиваш към пълзяща капитулация, към постепенно „оттичане” на Русия. Затова тезата е ужасно глупава, ако не и нещо повече.

Най-малко САЩ и още по-малко Западна Европа имат интерес да влязат във военен конфликт с Русия. Резултатът от войните в Ирак и в Афганистан е неспособността да се контролират териториите, и огромният бюджетен дефицит, икономиката на САЩ е в дълбока криза, още една война ще я доразруши. Освен това Америка днес е в поредната низходяща фаза на развитие и нейният пик ще настъпи през 2015 г.

Някои твърдят, че за да излязат от кризата, на САЩ им трябва война, която се мъчат да провокират с ръцете на киевските пучисти. Обаче за преодоляване на финансово-икономическата криза е необходима глобална война – само така икономиката може да бъде мобилизирана. Режимът на обичайната локална война в Европа окончателно ще разори САЩ, но пък глобална война с Русия, докато няма ПРО, е немислима, така че Западът не може да поеме подобен риск.

Но защо в такъв случай подстрекават киевските власти да се отнасят нагло към Русия? Отговорът е очевиден – за да получат Украйна, трябва психологически да смажат волята за съпротива на ръководството на Руската федерация. Днес Западът разполага с четири вида оръжие, които последователно пуска в ход.

1. Лъжа и дезинформация, т.е. информационни атаки, и в това те са много добри. Задачата е да бъде деморализиран противникът, да му се внуши, че той няма право да се защити, че правдата не е на негова страна. По този начин сринаха СССР и това не бива да се допуска отново сега.

2. Заплахи. След оръжие № 1 идва ред на оръжие № 2. Те са майстори на блъфа – безспорно е. И колко обидно би било, ако получат своето с инструментариума на психологията, понеже не са в състояние да победят в истинска битка…

3. Икономически санкции. Това е реално въздействие, понеже икономиката на Русия е част от световната икономика. И въпреки че санкциите ще имат негативни последици за Западна Европа, ще прибегнат и до тях, защото Европа е окупирана от САЩ и няма самостоятелна външна политика. Но каквито и да са икономическите загуби за Русия, нима това е основание да се предадеш – заради временно икономическо благополучие, но и последващо пълно унищожение на руската държава? Изходът е икономиката да премине в режим на работа, който да неутрализира икономическата самодостатъчност на Запада.

4. Въоръжени сили, конвенционални и ядрени. Засега няма ПРО и прилагането им е твърде рисковано, и значи няма да се прилагат. САЩ започват въоръжен конфликт само когато имат десетократно превъзходство над противника като минимум, а в случая го нямат.

Така че срещу Русия сега се води психологическа атака и ако се окаже недостатъчна, ще бъдат приложени и санкции срещу суровинния сектор. Но щом става дума за съществуването на страната и народа, санкциите ще трябва бъдат понесени и дори ще ги преживеем, а също, благодарение на тях, може да си възвърнем икономическата независимост.

Няма никакъв смисъл да се страхуваме от война със Запада, защото би било просто резултат от прилагането на оръжие № 1 от страна на противника. Путин обаче явно се колебае. След изявлението му от 7 април т.г. – по повод желанието референдум да има и в Донбас, както и президентски избори в Украйна, – помощта за Донбас се оказа под въпрос. Спряха митингите в подкрепа, и разговорите на живо за Новорусия. Едни казват, че Западът е намерил средства за въздействие лично върху Путин и той „присъединява” Донбас; други твърдят, че президентът провежда някаква много хитра „многоходова операция”, за да осигури освобождението от фашистите едва ли не на цяла Украйна. Все пак има един първи резултат от това изявление – деморализация на съпротивата в Донбас. Малцина сега искат да затънат в безнадеждна ситуация, което обяснява и намаляването на доброволците от опълчението в ДНР и ЛНР. Какво се случи? Защо намерението да се влезе дори с войска бе заменено от „пацифизъм”?

Сега Путин съвсем точно повтаря поведението на Янукович. Киевските власти открито прилагат геноцид спрямо населението на Донбас, радикалите в Киев щурмуват руското посолство, изпълняващият длъжността външен министър на Украйна хули Путин… а той мълчи. Може да предположим четири обяснения за подобно поведение.

Първа версия, полуофициална, озвучена от ген.-лейтенанта от КГБ Н. Леонов: „Русия няма сили сега, които да й позволят да направи рискована и опасна крачка, имайки срещу себе си цяла Европа и САЩ. Това ще е самоубийствено и за самата руска държава”. Ако това не беше Украйна, а Хондурас, от който изобщо не зависи руската сигурност, бихме могли да се съгласим с такъв подход. Но това е Украйна. „Сега няма сили…” А кога Русия е била готова за отбрана?

Жертвите на агресията никога не са подготвени за война – иначе нямаше и да ги нападат. Нека си спомним 1941 г. Готовността е планирана за 1942 г., но Германия не чака. И САЩ няма да чакат. Нима трябва да се откажем да защитаваме страната си, защото силите ни са малко? Но наистина ли са малки? В края на краищата генералът би трябвало да знае, че победата не е за този, който има голям военен потенциал, а за този, който притежава по-голяма военна сила. Американците прекрасно го разбират и в никакъв случай няма да се ангажират с война в Украйна. Поне за близките 6-8 години.

Второто обяснение – това е съпротивата на финансово-суровинната олигархия в Русия, която се засили след западните санкции – „точка по точка”. Само че такава съпротива винаги е имало, също както и относителната „слабост” на Русия. Путин се огъна не след втората вълна от санкции, а след срещата с Д. Бургхалтер. Трето обяснение – Западът е намерил личен компромат срещу Путин, и то такъв, че да го накара да се огъне. Съвсем вероятно е, понеже Путин тръгна от екипа на Собчак, където през 90-те години всички крадяха и не е изключено и да са убивали конкуренти. Всъщност само в елементарните филми за съветските разузнавачи може да важи характеристиката „безпощаден към враговете на Райха”, без да извърши престъпление.

Обаче има изход. Ако това е така, трябва честно и всичко да се разкаже на народа, да се покае, да обясни, че иначе не би могло да стигнеш до върховете на властта, за да спасиш Русия. Народът ще разбере и ще прости. В младостта си Сталин е ограбвал банки и е участвал в разрушаването на руската държава. Но той я възстанови и направи страната свръхдържава.

Четвърто обяснение – „хитра многоходова опрация”, но не руска, а западна. Може да се предположи, че Европа, чрез Дидие Бургхалтер и Ангела Меркел, е обещала на Путин да излезе от контрола на САЩ и да образува нов център на сила в многополюсния свят, ако той се въздържи от силови акции срещу Украйна. Само че това е лъжа, също както договорът от 21 февруари 2014 г., когато ЕС, в лицето на трима външни министри, „бутнаха” Путин заедно с Янукович. Путин – защото именно той, по думите на министър Сикорски, принуди Янукович да се откаже от прилагане на сила срещу майдана и да подпише гореспоменатия договор. Ограниченото прилагане на сила в Източна Украйна без влизане на войски не може да попречи на Европа да се избави от американската зависимост. Пречи, а на практика прави невъзможно наличието на войски от САЩ на територията на Европа. И то войски, доста по-мощни от войските на всички европейски страни взети заедно. И разбира се, финансовата зависимост на Европа, която позволява на САЩ да я унищожат икономически в случай на метеж.

Затова подобно съблазнително предложение е само елемент от спиралата на лъжовната въдица, с която ще бъде уловена Украйна. Затова и Путин няма причина да се „огъва”. Късно е да се страхува, но пък и няма от какво.

САЩ няма да тръгнат на война, а срещу санкциите има асиметрични отговори и това е заплахата да се излезе от договорите, от които имат интерес Европа и Америка. На първо място това е остарелият Договор за ракетите със среден и малък обсег. Ако това не е достатъчно – и от Договора за стратегическите настъпателни оръжия – 3. САЩ не ги интересува, че вместо трикратно взаимно ядрено унищожение ще се ограничат с еднократно. Чисто и просто с увеличаването на броя на междуконтиненталните балистични ракети (МБР) рязко нараства и стойността на системата ПРО, а при определено (критично) число на ракетите става практически невъзможно създаването на ефективна ПРО.

Накрая, ако и това не помогне, има и друга крайна мярка – излизане от Договора за неразпространение на ядреното оръжие, придружено със заплаха такова оръжие да се предостави на държави, които се борят срещу американската агресия. Например Венецуела. Съмнително е, че западният елит ще остане равнодушен към подобна заплаха.

Следователно какво може и трябва да прави Русия сега? Да признае Донецката и Луганската народни републики, да сключи договор за взаимопомощ и открито и официално да осъществи ефективна военна помощ с доброволци и оръжие. В никакъв случай да не признава резултатите от държавния преврат в Киев и фалшивите избори за президент на Украйна. Да установи зона без полети над Източна Украйна. Понеже наказателната операция навлезе в последния стадий, и понеже военната помощ може да закъснее, Русия трябва да нанесе въздушни удари по струпаната бронетанкова техника и артилерията на киевския режим, за да се изравнят шансовете.

Самолетните атаки, както сочи практиката на САЩ и на Израел, никога не се тълкуват като започване на война, а това е достатъчно за отбраната на Донбас и впоследствие за образуването на Новорусия. Не бива да се навлиза със сухопътни войски, за да не се разпалват още повече националистическите настроения сред украинците от Центъра. Като преядат с благата на евроринтеграцията, с времето те сами ще молят Украйна за Новорусия.

Възможно е да се присъединят и православните жители на Волин и Ровенщина. Освен Галичина, който е от другата страна на геополитическия разлом (по Самюел Хънтингтън), Галичина е населена с други народи, с друга вяра и друг манталитет. Това е природеният съюзник на Запада и хората там няма да се променят. Затова и тяхното място не е в Украйна. В такова тежко време за съдбата на Украйна и на Русия на всички трябва да е ясно, че САЩ тръгнаха ва банк и всякакви призиви, преговори, кръгли маси, всякакви отстъпки ще направят така, че най-много след десет години руснаците ще трябва да воюват, но вече на своя територия.

Дойде време да наречем нещата с истинските им имена и открито да влезем в битка.
http://www.blitz.bg
 


Сходни връзки

В Русия: Време е да назовем нещата с истинските им имена и да влезем в битка! | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 1.31 секунди