изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-10-18 @ 19:15 EEST
Какъв апокалипсис ни чака    
Любопитно

Светът се руши. Или поне така твърдят нобеловите лауреати по икономика, любителите на конспиративни теории и вечните фаталисти. На среща обаче идва Умберто Еко, който обяснява феномена "краят на света". Изглежда човечеството винаги е имало нещо деструктивно в себе си, а може би това е просто въплъщение на страха към смъртта. Вижте какво казва големият семиотик пред италианското издание L`espresso:



Първото нещо, което ми идва на ум: нека не говорим за проклятието на маите. Медиите, които все по-често цитират пророчеството на Касандра, всеки ден предсказват все по-ужасяващо бъдеще: океаните заливат бреговете, годишните времена изчезват и т.н. Работата стигна до там, че 10-годишният син на мои приятели, послушал своите родители, които му разказали за съдбата на света, се разплакал и попитал: "И, какво сега, нищо добро ли не ме чака?"

За да го успокоя, бих могъл да цитирам безбройни и достатъчно мрачни предсказания за бъдещето, които са били съвсем нормални за предишните епохи. Ето какво пише в съчиненията с Винсент от Бове през XIII век:

"След смъртта на Антихриста... Страшният съд ще бъде предшестван от много събития, които са посочени в Евангелията... В първия ден нивото на морето ще се вдигне над планините и ще застане като стена. Във втория ден то ще се качи толкова нависоко, че ще е трудно да се види. В третия ден морските чудовища ще излязат на повърхността и техният вой ще достигне небесата. В четвъртия ден морето и всичките води ще горят в огън. В петия ден тревата и дърветата ще се покрият с кървава роса. В шестия – ще се разрушат сградите. В седмия – камъните ще се сблъскат един с друг. В осмия ще има земетресение по целия свят. В деветия земната повърхност ще се изравни. В десетия хората ще излязат от пещерите и ще бродят като луди, загубили ума и дума. В единайстия ще въстанат мъртъвците. В дванайстия ще паднат звездите. В тринайстия ще умрат всички живи, за да възкръснат с мъртвите. В четиринайстия небето и земята ще изгорят. В петнайстия ще има ново небе и нова земя, и всички ще възкръснат.

Както виждате, тук имаме всичките съставни части на апокалипсиса, с който ни плашат и днес, включително климатичните промени и гигантското цунами.

Нека пропуснем шест века с всичките им зловещи пророчества и цитираме Балзак, който през 1836 година пише:

"Съвременната индустрия, която създава масово производство, разрушава творбите на старите майстори, чиито произведения носеха отпечатъка на личността на техния създател, и бяха уникални. Днес имаме "продукция", а не "творчество"".

Ако Балзак беше прав, то към "продукцията", лишена от всяка художествена ценност, щяхме да причислим "Пармският манастир" на Стендал, който излиза само след две години. След три Шопен ще напише Соната си бемол минор (Соната за пиано №2), а в рамките на следващия половин век Флобер ще публикува "Мадам Бовари", ще се появят импресионистите и ще бъде издаден романът "Братя Карамазови". Както виждате, и преди бъдещето е било рисувано в мрачни тонове.

Втора мисъл. По традиция, очакването на края на света от типа "mala tempora currunt", (настават лоши времена) се оправдават от факта, че в момента на действието светът се руши.

Замислете се, някога богатите живели в центъра на Рим във великолепни дворци, а бедните се сгушвали в мрачните покрайнини. Днес сградите срещу Колизеума се продават на безценица, а корумпираните политици живеят в покрайнините – в някога бедния квартал Quarticciolo.

Довчера бедняците пътуваха с влакове и само богатите можеха да си позволят пътешествие със самолет. Днес авиобилетите струват евтино (цената на най-евтините съответства на цената на превоза на добитъка във военните времена), а в същото време влаковете стават още по-луксозни – с барове и салони, резервирани само за представителите на "господстващата" класа.

Някога богаташите ходеха в Ричоне или в по-лошия случай в Римини, за да потопят краката си в морето, а островите на Индийския океан бяха пълни с бедняци или затворници. Днес към Малдивите пътуват високопоставени политици, а в Римини се отправят руснаци, чиито прадядовци са били крепостни селяни. Ето, на - светът се руши.

Източник: Темадейли, БГНЕС

expert.bg

 


Сходни връзки

Какъв апокалипсис ни чака | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.22 секунди