изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-15 @ 10:04 EET
Боян Чуков: България няма собствени приоритети и изпълнява нарежданията на Вашингтон    
Интервюта Дългогодишния съветник по национална сигурност, дипломат в Париж и разузнавач проф. Боян Чуков коментира позициите на българските власти относно Украйна и как кризата се отразява на нашата страна

Боян Чуков заяви, че в България руските и американските интереси се сблъскват като част от стремежа на двете велики сили да установят контрол над природните ресурси и трасетата, по които те минават. Според Чуков България, която е в англоамериканската диаспора на влияние е подложена на огромен натиск от САЩ.

- България жертва ли е, макар и скромна, на геополитическа битка от страна на великите сили? Конфронтират ли се тук, на наша територия, отношенията между САЩ и Русия?

Естествено, България се намира в т.нар. римланд, това е крайбрежната ивица, чисто геополитическо понятие, и в римланда винаги има сблъсък между двата геополитически полюса – евразийския и атлантическия, между Русия и САЩ. В края на мандата на Станишев през 2009 г., а също и сега, когато приключи правителството на Орешарски, препъникамъкът за управлението беше един и същ: „Южен поток”. През 2009 г. в България пристигна г-н Морнингстар от САЩ, който надълго и нашироко се интересуваше какво става с „Южен поток”. Тогава „Южен поток” беше конкурентен на „Набуко” и конфликтът беше дали „Набуко” или „Южен поток”. „Набуко” обаче приключи като проект и сега тази година вече имаме конкуренция междуЮжния коридори отново „Южен поток”. Тоест „Набуко” се превърна в газопроводите TANAP и TAP.Става дума за алтернативно трасе за преноса на газ от Каспийския регион, заобикаляйки Русия, минавайки през страните на ГУАМ и Турция, за да се стигне до Южна Европа.

- Правителството на Орешарски работеше в изключително сложна международна обстановка. Правилна ли беше позицията на този кабинет спрямо ситуацията в Украйна?

България даде разнопосочни сигнали по отношение на ситуацията в Украйна, имаше непоследователност при заемането на позиции. Да не говорим за президента, който разбира от дипломацияколкотоСталин от милосърдие. Когато си президент, ти не говориш от свое име, а си лице на българската държавност. И не може да се държиш като истерична домакиня, дочула международните новини по телевизията, докато готви броколи. Да ви кажа честно, напъните на президента Плевнелиев приличат на усилията на плешивец, който с всички сили се бори за гребена. Несиметрични са. Също така не мога да си обясня и поведението на министъра на отбраната Ангел Найденов, който, след като шест месеца руски самолети са летели над Черно море, точно преди евроизборите публично направи пресконференция и даде изявление, че руснаците ни шпионират. Което изявление нанесе електорални щети на БСП. Това го приемам като недостатъчна политическа подготовка и липса на синхронизация по тези важни въпроси в рамките на МС. За съжаление министрите, които имаха отношение към Украйна, не съгласуваха своите позиции и изпаднаха в ролята на хора, които в индивидуален порядък определят българската външна политика. Първо, външната политика на една държава трябва да бъде ресурсно обезпечена, което означава, че за да водиш независима външна политика, ти трябва да я обезпечиш икономически, военно, културно, с всички допълнителни измерения, които са арматурата на външната политика. И, второ, България не разполага с такъв потенциал за независима политика, затова считам, че ние трябваше да бъдем малко по-предпазливи, като се имат предвид икономическите ни отношения с Руската федерация, като се има предвид и от коя цивилизационна група е България. Мисля, че ние реагирахме разнопосочно, загърбвайки националните си интереси. При подобни решения трябва да се тръгва от едно съображение в международните отношения: по-добре е да не се намесваш, отколкото да се измъкваш.

- Как ще обясните това, че министър Вигенин пръв излетя за Украйна, за да поздрави новото украинско правителство?

Това си го обяснявам с факта, че в рамките на Европейския парламент като евродепутат той беше една от водещите фигури по отношение на т.нар. Източно партньорство. Считам, че тук г-н Вигенин обърка двете позиции, които заемаше: евродепутат, начело на комисията, която се занимава с Източно партньорство, и министър на външните работи на България. Неговата реакция беше типична за евродепутат, който е водещ по отношение на Източното партньорство, но тя не бе съобразена с ролята му на български външен министър. Това доведе до силно негативна реакция в страната и допълнително демотивира електората на БСП да гласува на евроизборите. За съжаление министър Вигенин не успя да овладее чисто професионално кадровия потенциал на външно министерство. През последната година във външно министерство тандемът БСП–ДПС имаше и трети участник, това беше АБВ. Мога да кажа, че АБВ контролираше работата и кадровата политика на външнополитическото ведомство и една част от посланиците дори се шегуваха, че активистите на АБВ ръководят министерството, а не министър Вигенин.

- Що за конфликт е конфликтът в Украйна?

По отношение на Украйна моето лично мнение е, че всъщност в момента се развива поредната световна война. Но поради това, че ние живеем в XXI век, съответната поредна световна война не се води със същите средства, с които са се водили Първата и Втората световна война. Ситуацията в Украйна е естествено продължение на конфликтите, които имаме от над десетина години. Имам предвид, че всички големи конфликти възникнаха като битка за контрол върху източниците на въглеводороди и за контрол върху териториите, по които минават газопроводите и нефтопроводите, тоест транзитните страни. Това, което се случи в Ирак, в Афганистан, в Сирия и т.н., всичко това е резултат от тази битка за контрол върху източниците, но и върху пътищата. Украйна е ценна със своето месторазположение и с транзитната си газова мрежа към Европа. След като в голяма част от страните, които са транзитни територии, възникнаха конфликти, съвсем логично е това да се случи и в Украйна, тъй като тя се явява елемент от тази политика и от тези сблъсъци. Даже мога да продължа и по-нататък. След Украйна сме на път да станем свидетели на конфликти, които ще се случат на териториите на държавите, които са в рамките на ГУАМ. Имам предвид Грузия, Азербайджан, Молдова. Мога да прогнозирам, че следващите конфликти ще бъдат в Кавказ, на територията на Южна Осетия, Абхазия и т.н. Защото аз ви казах, основният конкурент на „Южен поток” еЮжният газов коридор,а тези страни именно влизат в трасето на този коридор. А там, където имаме конфликт на интереси откъде да преминат въглеводородите, ще има и напрежения.

- Общувате с много дипломати, посланици, чужденци, на какво се учудват най-много тези хора, пребивавайки у нас?

Липсата на експертност. Невежата бюрокрация може да затрие държавата. Бюрокрацията винаги се разраства за сметка на компетентността. Има един лаф „Зает като швейцарски адмирал”, тоест нищоправене. У нас става дума за мързел и невежество в едно.Това, което винаги е озадачавало чужденците и дипломатическия корпус в София, е фактът, че България страда от хроничен недостиг на административен капацитет. И негативната тенденция за липса на експертност се задълбочава с времето. Ние не само че сме раздробили по партиен признак административния капацитет на страната, но и след всяко създаване на ново правителство ние подменяме основни експерти и специалисти, които общуват с ЕС, общуват с нашите партньори, общуват с външния свят. И поради това, че не разполагаме с безкраен брой специалисти, ние непрекъснато нарушаваме диалога, създаваме усещане за нестабилност и несигурност и най-важното: ние създаваме усещане за непредсказуемост. Това ни прави безинтересен партньор за страните, с които имаме отношения и с които искаме да развиваме такива. Другото, което също учудва силно нашите външнополитически партньори, е фактът, че ние нямаме поне пет консенсусни приоритета, които да формират националните интереси на страната. И те да са приети като линия от всички политически сили, независимо от това коя ще бъде на власт.

- Как ще коментирате огромния скандал, който се разразява между Германия и САЩ заради подслушването. Германия изгони дори резидента на ЦРУ.

Защото американците все още имат отношение към Германия все едно, че Втората световна война е завършила миналата седмица. Германия се еманципира. Германия след Втората световна война е окупирана държава. Златото на Германия е в САЩ и съвсем наскоро германците поискаха да си го върнат, но се оказа, че върнаха една съвсем малка част, а другата част изобщо е отказано да бъде върната.Излезе една книга, Die deutsche Karte, на бившия шеф на западногерманското контраразузнаване Герд-Хелмут Комоса, която третира въпроса за т.нар. канцлер-акт. Става дума за това, че всеки нов канцлер на Германия преди встъпването му в длъжност подписва документ, с който ограничава суверенитета на Германия по отношение на САЩ, поемат се ангажименти по отношение на германските медии, по отношение на външната политика на Германия и т.н.Така че Германия в момента също се опитва да води самостоятелна политика. Бавно се опитва да излезе от ситуацията на победена държава. Проблемът на Германия се състои в това, че няма ресурси, но има технологии. Русия има ресурси, но няма технологии. И Германия може да съществува и да бъде на това високо ниво в икономически план само при условие че се комбинира с Руската федерация. И ако погледнете в чисто исторически план, германците винаги след всички войни са се възраждали именно на базата на тази симбиоза между Русия и Германия в индустриален, промишлен план.

- Появиха се разни информации в интернет, че едва ли не Путин подхожда към Меркел за присъединяване на Германия към БРИКС.

Но аз ви казах, че Русия се опитва 100% да възстанови своята геополитическа субектност. Русия може да се опре на БРИКС и на ШОС (Шанхайската организация за сътрудничество). След историята със самолета, който падна в Малайзия, НАТО ще продължи своя път на изток, но не като бъде приета Украйна като член на НАТО или, да речем, другите страни наоколо, например Грузия, Молдова и т.н. А ще се търси една по-сложна форма. В момента се създават смесени военни подразделения между Литва, Полша и Украйна. И те ще започнат да действат на територията на Украйна, тоест по този начин ще имаме натовски страни заедно с тези, които не са членове на НАТО, но поради това, че ще имат съвместни общи военни структури, те ще могат да оперират на съответната национална територия. НАТО ще продължи своето движение на изток, но вече под тази по-сложна форма.

- Г-н Чуков, разкажете ми история, която си спомняте от работата Ви във външното разузнаване?

Една част от разработките, в които съм участвал, за съжаление не могат да бъдат разказани, тъй като част от хората са живи и това може да бъде непосредствена заплаха за живота им. Но бих могъл да ви кажа за един случай, за който получих награда и бях повишен в длъжност. Тогава работех в Париж и постигнах агентурни отношения с близък сътрудник на Тарик Азис и служител от иракското разузнаване. Това позволи тогава, преди 1989 г., държавното ръководство на страната да бъде много добре информирано за плановете и намеренията на диктатора Садам Хюсеин. Така че това, че човек е работил във Франция, не означава, че е работил срещу Франция. Често пъти от територията на една държава се работи срещу трета страна.

http://bgnews.me

 


Сходни връзки

Боян Чуков: България няма собствени приоритети и изпълнява нарежданията на Вашингтон | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.61 секунди