изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-21 @ 02:40 EET
БСП ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ЗА ПОДКРЕПЯ ЖИВОТНОВЪДСТВОТО    
Интервюта

Кандидатът за депутат от „БСП лява България” проф. Светла Бъчварова съдейства за ускоряване на издаването на заповедта за установяване на огнища на „син език” в област Добрич, за да могат животновъдите да кандидатстват за обезщетения пред ДФ „Земеделие”:



-      Проф. Бъчварова, Вие сте участвала в среща с животновъди от региона. Какви бяха разискваните проблеми?

-      Срещата с животновъдите бе поискана от тях във връзка с проблеми, свързани с бъдещия планов период, през който ние ще усвояваме средства от европейските фондове, както и във връзка с установени огнища на „син език“ в област Добрич. Проблемът, който се оказа в някои от населените места, е дългото време от вземането на пробата до установяването на заболяването. Освен това, цялата тази процедура трябва да бъде финализирана със заповед, която установява огнища на „син език“ в съответното населено място. Без тази заповед животновъдите нямат право да кандидатстват за обезщетение пред ДФ „Земеделие“, а това е жизнено важно за тях, особено при загубите, които имат във фермите си в резултат на заболяването. Затова едно от нещата, за които съдействах, бе тази заповед да се случи бързо, от гледна точка на процедурата, за тези две населени места. Доколкото разбрах, на 16 септември заповедта е пусната. С решение на Управителния съвет ДФ „Земеделие“ приема заявления за подпомагане и тази седмица животновъдите трябва да подадат документите за обезщетение, заедно с документите, които са им издадени от екарисажа за умрели животни.

-      Друг проблем, който беше поставен и намери своето решение, е желанието на развъдните асоциации в областта, да участват в работни групи към Министерството на земеделието и храните във връзка с новия програмен период. Искам да припомня, че до 2009 г. тези животни, които бяха под селекционен контрол и развъдните асоциации ги наблюдаваха и упражняваха контрол върху тяхната дейност, получаваха като държавна помощ допълнителна субсидия. През 2009 г. правителството на ГЕРБ реши, че не заслужава усилие секторът да бъде подпомаган и по този начин. Така, на практика, такава помощ отсъстваше. Но, от 2015 г. в концепцията за подпомагане в сектора животновъдство е предвидено да се дават допълнително средства за животни, които са под селекционен контрол. Браншовите организации настояват да вземат участие в тези работни срещи предвид факта, че те са най-наясно по какъв начин трябва да се усвояват средствата и какъв да бъде контролът, за да не се спекулира със средствата, които ще бъдат предоставени.

-      Разпространението на болестта „син език” симптом ли е за проблеми в системата за ветеринарно-медицински контрол?

-      Като цяло, проблемът със синия език е един показател за лошо управление на ветеринарно-медицинската дейност. Смея да твърдя това съвсем отговорно. През миналата година започнахме да работим за това да възстановим дейността на ветеринарно-медицинската служба. Трябва да припомня, че през 2010 г. се предприе една много радикална стъпка в сектора. Създаде се Българска агенция по безопасност на храните, в която влязоха НВМС, Службата по растителна защита и ХЕИ. Това доведе до размиване на отговорностите. Този модел не работи. Такива структури не могат да управляват и да контролират процесите, така, както в случая със „синия език“ се получи забавяне, липса в първия момент на правила и отговорност за реализирането на политика за ограничаване на засегнатите региони. В края на краищата, ние в България имаме един феномен – болестта се разпространи на територията на цялата страна. Мерките сега са още по-скъпи. Но, те не могат да възстановят толкова бързо оборотите в животновъдството. Едно от нещата, което ще се стремим да променим в новия парламент, е да се преструктурира БАБХ. Да остане само една държавна агенция, която да координира останалите структури, като Национална ветеринарно-медицинска служба и Служба по растителна защита, а те да осъществяват самия контрол. Координацията в тяхната дейност да бъде осъществявана от надзорен орган. В повечето страни точно така е организирана тази дейност. Когато през 2009 г. ние - в правителството на Сергей Станишев, работехме по изграждането на такава агенция, проучихме опита на много страни. Оказа се, че всички, които са предприели стъпки, като нашата - за механично събиране на всички дейности в една агенция, впоследствие са се отказали от тях като неработещи структури, които не могат да осъществяват своята дейност. Ще настояваме тези структури да добият своята самостоятелност, да имат възможността наистина да изпълняват своите задължения и профилактиката, която е изключително важна, дейностите по превантивния контрол. Всичко това, което сега бе пропуснато да се изпълни. Затова последствията за стопаните ще бъдат много тежки. Държавата може да се ангажира с обезщетения, но на фона на загубените животни, компенсациите не могат да бъдат на 100 %.

-      Животновъдството е един от секторите, които са в много тежко състояние. Синият език допълнително я усложни. Какво Вие предвиждате да бъде направено за възстановяването на този сектор?

-      Сектор животновъдство значително изостана от сектор растениевъдство. Получи се диспропорция, която доведе до това, че растениевъдната продукция в България достигна до 76 %, а делът на животновъдството е 24 %. Оптималното съотношение България до 2007-2008 г. е било 50:50, което означава, че има работещ аграрен сектор. Това, което е договорено и ще бъде реализирано от 2015 г. в рамките на новия програмен период, е предоставяне на значителни средства от европейските фондове, които ще бъдат свързани с произведената продукция в областта на месодайното, млечното говедовъдство, козевъдство, овцевъдство и биволовъдство. Това са средства, които ще бъдат получавани допълнително от българските животновъди, отделно от плащането на единица площ, като сумите са значителни. Освен това ще бъдат предоставяни средства за селекционна дейност т.е. това е единият възможен начин, който ще създаде предпоставки за по-добър баланс в крайните резултати на фирмата, а при добро управление на фермите – да се говори и за печалба. Второто важно нещо е, че ние предлагаме държавата да продължи да подпомага сектор животновъдство с национални доплащания. Това, което досега се правеше и беше единствената възможност. Тя може и да не се използва в следващия програмен период, зависи от състоянието на бюджета. Но, ние твърдо ще държим и ще искаме национални доплащания на брой животни да бъдат предоставени до края на 2020 г. Това също беше  договорено и България има право, според европейските регламенти, да ги предоставя. Другото, което е изключително важно за сектор животновъдство, са пазарите. Не си правим илюзии, че ще управляваме пазарите, но можем да направим необходимото да ограничим сивия сектор. И, освен това, да спрем нелегалния внос или търговия на животновъдни продукти, включително от ЕС, които тук идват на непонятно ниски цени. Защото на фона на това, че сме страна-член на ЕС и има информационни системи, непонятно е как от Унгария може да се внесе сурово мляко на цена 60 ст./литър. Това е притеснително ниска цена, а суровото мляко е с трайност 3 дни. Освен това, в ЕС, дори и при спада на цените на млякото, който се отчита заради руското ембарго, цената е 35 евроцента за литър. В Германия, която има едно перфектно животновъдство, цената е 34 евроцента. Според мен, това са проблеми в контрола. На нашия пазар идва продукция, която не отговаря на изискванията. Същото се отнася и за плодовете и зеленчуците. Ако не направим усилия да прекъснем възможностите за влизането в страната на такива стоки, ние убиваме българските животновъди. Нещо, което започнахме в миналия мандат в Народното събрание, бе, че принудихме големите търговски вериги да обърнат внимание върху продуктовата си политика и взаимоотношенията си с българските производители. Те не бяха равнопоставени с европейските. В резултат на изискванията към българските производители относно това кога и колко време могат да чакат, за да им бъдат платени стоките, или пък изисквания за плащане, които натоварват производителя, се оказа, че 10 % от стоките в хипермаркетите са български. Защото, просто, българските производители не могат да издържат, докато европейските стоки нямат такъв проблем – плащането е моментално. Това законодателство трябва  да продължи да се усъвършенства, защото българският потребител вече става чувствителен относно това какво консумира. Затова трябва да има контрол върху храните, но и върху търговията – за това какво се предлага и да се спре инвазията на българския пазар.

 


Сходни връзки

БСП ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ЗА ПОДКРЕПЯ ЖИВОТНОВЪДСТВОТО | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 2.15 секунди