изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-24 @ 22:23 EEST
ДА ИЗВЪРВИШ САМ ПЪТЯ ДО ПОКРИВА НА СВЕТА    
Интервюта Петър Гавраилов e на 25 години. Роден e в Добрич. Завършил е ОУ "Христо Смирненски" и Езиковата гимназия в града. Сега учи магистратура по "Финанси" в Германия. През последната половин година се е обучавал по обменна програма в Сеул, Южна Корея. Има интереси в областта на финансите, футбола, историята, културите и народите по света.


-    Г-н Гавраилов, откога се занимавате с алпинизъм?  Какво Ви привлече в алпинизма, в покоряването на върхове?
-    Нямам голям опит с алпинизма и изкачването на върхове преди тази експедиция. Или поне нещо, което да бъде вписано извън графата "разходка в планината". Привлече ме самият Еверест, идеята и мисълта за него са пленителни. Място, което е единствено и неповторимо. Привлече ме самата мисъл и възможност да се покатериш и да застанеш на покрива на света, в подножието на величествени исполини, извисяващи се на 8-9 километра в небесата. Да застанеш пред най-високия връх на земята.



-    Как решихте да изкачите именно връх Кала Патар?
-    Заради структурата на върха, Еверест не може да бъде видян от базовия лагер (5364 м). Най-хубавата панорамна гледка към Еверест, Лотце, Нуптце, Чангтце, Пумори, Ама Даблам и останалите първенци от Великия хималайски рейндж, както и цялата долина Кумбу, се виждат от връх Кала Патар (5545 м). Оттам се открива една от най-впечатляващите и спиращи дъха картини, които човек може да види през живота си.

-    Колко време се подготвяхте?

-    Подготвях се в продължение на 8 месеца. Макар самият поход да не изисква някаква специална техническа подготовка, той изискваше дълги часове на проучване, списване на маршрута, четене на блогове, намиране на информация за отделните етапи, аклиматизационните дни, хижите, храната, опасностите, визите, таксите, полетите, височинната болест, необходимото оборудване и т.н. Изключително трудно беше да открия информация/пътепис/блог, описващ подобна експедиция, направена през сезона на мусоните. В интернет има безброй източници на информация и видеа за състоянието на маршрута, храната, хижите и т.н през активния туристически сезон, но такава за периода, в който аз щях да пристигна в Непал и Хималаите, беше изключително трудоемко и за откриване. До Еверест и обратно през мусона е доста оскъдна откъм впечатления и разкази тема. Това беше и голямото затруднение и предизвикателство. Разбира се в последните месеци засилих и физическата си подготовка с ежедневни програми и упражнения, но главната подготовка се състоеше в логистичната част.

-    Защо решихте да го покорите сам?

-    Смятам, че всеки човек поне веднъж в живота си трябва да предприеме подобно пътешествие. Сам. За да преоткрие себе си, за да опознае себе си в едно подобно духовно себедоказване. Признавам, че беше трудно и мъчително на моменти. Никоя раница, стръмен баир, буря или товар не тежат повече от това да бъдеш сам накрая на света, в един непристъпен свят. Признавам, че стресът и напрежението на моменти взимаха връх. Но това е и изпитание и каляване на духа.



-    Какви бяха първите Ви впечатления от Непал?
-    Непал е много бедна държава. Заварих една хаотична действителност. Порутени и недовършени сгради, купчини от боклуци и изпражнения, хаос в движението, липса на маркировка, липса на светофари, продънващ шум от клаксони, режим на тока. Едно крайно бедно население, опитващо се да преживява някак в суровата действителност: кой опитващ се да ти продаде манго или банани, натоварени в кошницата на колелото му, кой да ти изпече яйце върху капака на колата му, кой да ти продаде някоя дрънкукла или да ти бъде "гид" за деня, обясняващ ти на развален английски произхода на една или друга сграда. Но непалците са приветливи хора, в компанията им не се чувстваш в опасност или некомфортно, макар ти да си Европеецът, Чужденецът с портфейла с парите, а те бедните, болнави и дрипави гаврошовци обикалящи улиците в търсене на препитание.

-    Какво е усещането, когато видиш най-високата планина на света и нейните осемхилядници?  Кои са мислите, които нахлуват в главата, когато се изкачиш на място, което е толкова близко до боговете? Какво е усещането да си на покрива на света?
-    Онемяваш и благоговееш пред величието на майката природа. Непалците наричат Еверест - Сагармата, богинята майка на земята. За тях тя е истинско божество. И застанал горе, пред нея, можеш с цялото си същество да усетиш и разбереш от какво е породено страхопочитанието на местните към нея. Усещаш прилив на особен вид емоция, чувство и адреналин, които не си срещал преди в нищо друго, което си правил или изживявал.

-    Разкажете за самото изкачване – колко време продължи, какви бяха основните препятствия, как се справихте?
-    Традиционно, походът от Лукла до базовия лагер на Еверест и връх Кала Патар и обратно изисква между 12 и 14 дни. Изкачването, разбира се, е много по-трудно и времеемко от слизането. Изкачването трябва да става бавно и постепенно, съобразявайки се стриктно със законите на човешката биология. Необходими са поне 2 аклиматизационни дни, на 3300 м и на 4100 м, за да може мозъкът и организма да привикнат към разредения въздух във височините. Основното и най-главно препятствие и опасност е височинната болест, която се проявява когато човек премине границата от 3000 метра надморска височина. Самият маршрут не изисква някакви специални технически умения за катерене, но преходите обикновено траят по 5-6 часа на ден, като на места маршрутът е изключително стръмен, изтощителен и враждебен.

-    Лесно ли се преодолява височинната болест, казват, че тя е кошмар за всеки, поел по тези пътища към върховете?
-    Преодолява се различно от всеки организъм. Човек трябва да следи и да слуша внимателно тялото си и неговите сигнали. Неотменимо да спазва начертания си маршрут и да не се отменя от него, чувствайки на моменти измамна сигурност, че може днес да продължи още малко. Наложително е пиенето на поне 3 литра вода и течности на ден, правенето на почивки, успокояването на пулса и сърцето, както и приемането на храни, съдържащи обилно количество лук и чесън. Те спомагат за по-безболезненото преодоляване на ефектите от височинната болест. А тя може да има много тежки последствия. Такива видях с очите си у няколко други от малцината ентусиасти, които срещнах по пътя. Едно момче бе евакуирано с хеликоптер в кома, защото не спазваше никакви аклиматизационни дни и беше направил скоростно изкачване от Лукла до Горак Шеп (5100 м) в само няколко дни.

-    Има ли място за рискове?
-    Рискове неминуемо има, но с разумен разчет и спазване на правилата, маршрута и вслушване в собствените възможности те могат да бъдат сведени до минимум. Аз направих този поход в най-неподходящия и непрепоръчителен период - сезонът на мусоните, когато не се организират експедиции от компаниите, а индивидуалните туристи са в крайно ограничена бройка. Това, само по себе си, е риск, който поех. По пътя срещнах немалко разлепени листовки за изчезнали клетници, търсени от семействата и спасителните служби, които навярно завинаги ще останат неоткрити и погребани някъде по безкрайните хималайски усои. Самоувереността в планината е най-тежкия и непростим грях. В планината трябва да бъдеш разумен и смирен. Защото тя смачква с нулеви усилия всяка неуважителност, арогантност и самоувереност. И винаги го прави по най-трагичния и впечатляващ начин.

-    Кои са качествата, които трябва, според Вас, да притежава човек, поел по тези пътища?

-    Да вярва силно, непреклонно и убедено в това, което иска да постигне. Маршрутът бива извървян от 12-годишни деца до 70-годишни старци. Физическата подготовка е важна, но очевидно не е най-определяща. Вярата и мечтата на човек са необяснима, но огромна сила, която винаги ще му помага да пренесе раницата и изтощените си крака още крачка напред... и така докато постигне целта си.

-    Какво е чувството, когато, там – горе, видиш паметните плочи на загиналите алпинисти? Може ли да те откажат или…
-    Това е най-странното и тихо място в цялата планина. Сякаш целият свят е притихнал. Да видиш толкова много паметни плочи, на толкова много погребани под вечните ледове на Еверест мъже и жени, от толкова много различни места. Всички с една цел и с един поглед - вперен към върховете. Там наистина можеш да усетиш и оцениш истински подвига и трагизма на тези хора. Оставяш ги да почиват в мир и продължаваш с един горчив привкус в устата. И още едно наум.

-    На какво учи пътят до Еверест?

-    Пътят до Еверест учи на позабравените ценности и стойности в живота. Осмисляш, оценяваш и осъзнаваш цялото изобилие на живота, което притежаваш у дома си, а дори не забелязваш. Защото разбираш и изживяваш на гърба си, че по света има места, където нищо не е даденост и не се получава даром. Нито водата, нито храната, нито дори въздухът. Всеки ден е една неравна борба за оцеляване. Очите ти светват от щастие при вида на малка порция ориз, постна супа, черен чай и едно криво сковано твърдо легло в невзрачна студена хижа, но с покрив, далеч от жестокия мусон навън. Кредитните ти карти представляват един непотребен и ненужен товар, интернет и телефон са далечни думи от далечната цивилизация, а след 14 дни без баня, топлият душ ти изглежда като милувка директно от Бога. Да дишаш свободно и леко, да се храниш обилно, да пиеш вода до насита, това са неща, които истински оценяваш.
   


 


Сходни връзки

ДА ИЗВЪРВИШ САМ ПЪТЯ ДО ПОКРИВА НА СВЕТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.09 секунди