изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-16 @ 14:19 EET
ЛЕГЕНДИ ОТ ЗЕМЯ И КАМЪК    
ЗабележителностиОт дълбока древност в Добруджа са прииждали племена и са се заселвали в тукашните земи, намирайки в тях препитание и закрила. Няма да е пресилено, ако кажем, че тук има места, където много години не е стъпвал човешки крак - диви, недостъпни местности, които удивляват със своята девственост и природни красоти. Това са сухоречията на Добруджа, които са скътали своите приказни тайни. Само легендите, достигнали до наше време, ни дават представата, че  някога е кипял бурен живот по вода и суша.

Имало е реки и древни пътища, обширни гори, после е било пустиня. И  сега тези места са съхранили природни забележителности и необичайна флора и фауна. Точно това обаче ги прави по- привлекателни и загадъчно ценни. Някои села са изчезнали /Брестак, например/, други опустяват, заради миграцията към градовете. Тук могат да се видят обичайните за полупланинските и планински райони каменни пътечки и черни пътища с коловози от каручки, които се промушват между малки горички и скали, минават през стръмни долове и силно тревясали поляни, за да спрат до селата с малки схлупени къщурки.
B случая става дума за поречията на Суха река. Табан. Двете реки са текли по тези земи преди  стотина години. Отбелязани са на географските карти с пунктир, защото водите им са напуснали обичайните си корита към края на 18 век. По необясними причини те са станали подземни. На старите карти от 17 до средата на 19 век, по време на Османската империя, двете реки са отбелязани като течащи.. Има още живи добруджанци, които си спомнят за водите на Канагьол /Дрисрта/ край село Богорово, вливаща се в езерото Гърлица (Буджак), днешна Румъния, до 1923 година. Там са пасли конете си и други домашни животни и са ловили риба.
Двете сухоречия вече имат нужното внимание от страна на днешното правителство. През януари 2004 година те бяха обявявeни за защитени от Министъра на МОСВ.
Т А Б А Н
Извира от Самоиловските височини, тече на североизток и се влива в езерото Гърлица(Румъния). Край с. Богорово, Силистренско пресича държавната граница с Румъния. Дължината й в българската територия е 110 километра. След Каолиново напълно загубва водите си в карстовите райони, през които протича. Край някои селища (Изгрев,Каолиново) от водите на Табан се пълнят микроязовири.
За защитена местност по Табан  са обявени 386 хектара,собственост на Държавния горски фонд и на землища на селата Богорово,Главан,Поп Кралево,Войново,Стрелково,Васил Левски,Кутловица и Поп Русаново.Ландшафтът е осеян със стръмни скали, ниски и високи дървесни видове,пасища и ливади. Растителността е със степно влияние. Тревистите представители са главно садина, лесингово коило, дребна перуника,Волжки гороцвет,рогоплоден клин, Дегенов късокрак, гребенест живляк, теснолистен божур, Донска еспарзета, вълнестоцветен и мъхноцветен клин. Някои от видовете се срещат само в Южна Добруджа.
За защитени растителни и животински видове са обявени в по-ранни времена: теснолистен божур, вълнистоцветно сграбиче, рогоноплодно сграбиче, кавказки пелин, розов скорец, черногърбо каменарче, белокрила и дебелоклюнна чучулига, дропла, керкенез, обикновен мишелов, степен орел, пъстър и степен пор, скачаща степна мишка и други.
От дървесните видове са характерни: цер, габър, липа, благун, клен, горун, и залесените култури акация, гледичия и ясен.
От влечугите най-често се срещат топлолюбивите видове: кримски гущер, добруджански ивичест гущер,южен зелен гущер и смок-мишелов.
СКАЛИТЕ
Те са сиво-сини с мъх по тях. Което показва,че са много стари Затова в някои цепнатини могат да се намерят нефтошисти. Това е особена природна течност , позната още от древността под името мумие, или “сълзите на каменните великани”. Веществото е участвало в състава на най-добрите средства за мумифициране. На времето се е смятало за универсално лечебно средство и за “елексир на живота”. Особено силно е неговото въздействие за лекуване на дълбоки рани. В началото на образуването си мумието е по-светло, а с течение на времето потъмнява, докато стане асфалтово черено. Тогава и лечебните му свойства са най-силни. Тук течността е с тъмнокафяв до черен цвят, което я прави много ценна.
Скалите са варовити. По тях личат черупки от непознати морски миди и кости на риби. Което пък подсказва, че някога тези места са били дъно на море. На места скалите са много стръмни и недостъпни за изкачване. Преди години в отрязъка между Войново и Стрелково се правеха показни изкачвания на алпинисти. Би могло да се помисли за развитие на делтапланеризъм, но самото корито е залесено вече с високи дървета от тополи.
Скалите са с много пещери, но не дълбоки. На недостъпни места могат да се видят трапецовидни отвори, според археолозите това са скални манастири на отшелници. Те представляват оформени стаи с ниши за храна, издълбани места за кандила или свещи, огнища, каменни нарове. По стените на някои има рисунки и знаци графити. Сред местното население още се носи мита за някаква Катерина, която е била зазидана в скалите между Стрелково и Войново,  известна като Катеринината дупка.
Живото погребване е било по нейно желание. Защо са пожелавали такава ужасна смърт тези мъченици? В какво са вярвали? Дали не са владеели изкуството да изпадат в състояние на  медитация или на сомати?!
През втората половина на миналия век, все още се срещаха странни гробове на мъченици, отбелязани с дълги скални късове, наподобяващи буквата “П”. Някъде бяха останали само носещите (изправени) скални блокове. После послужиха за темели на новостроящите се къщи. Камъкът се изготвяше за градеж още на място. Възможно е още да ги има някъде. Каква ли тайна крият тези гробове?
Ст. н. с. Д-р по история Георги Атанасов пише в книгата “История на Алфатар”, че някога по тези места се е ширило Сарматско море.
Преди 70-80 милиона години на дъното се отлагат черупчестите фосили, познати още като сарматски варовици. По възраст след Сарматско е Миоценското море, на чието дъно са отложени отдолу нагоре мергели, глина и пясъци. Тези профили личат най-добре именно по добруджанските суходолия.
През плеоцена Добруджа е обхваната от две издигания, в резултат на което морските води се отдръпват  към сегашното Черно море и тя се осушава. В края на плеоцена – преди 1,5 млн. години – е станало сериозно хлътване на басейна на Черно море и тези земи завинаги се освобождават от морските води. Тогава се оформя и речната  долинна система, която в нашия район наричаме Канагьол и Табан с техните притоци.
В суходолието “Табан” Ст.н.с. д-р ист. Георги Атанасов локализира единствениа в Добруджа тракийски скален култов комплекс, включващ няколко скални светилища между с. Васил Левски, С. Стрелково и с. Поп Русаново. Северното светилище е оформено в голяма естествена пещера, наречена от местното население Баджалията. Тя има три входа, голям полукръгъл олтар и дупка на тавана, навярно избита, за да бъде осветявана централната зала. Наоколо е намерено  голямо количество тракийска керамика, изваяна на ръка и на грънчарско колело. През 1993 г. са открити сребърни монети на македонските владетели Филип ІІ Македонски /359-336 г.пр.Х./, Александър Велики /336-323 г.пр.Х./ и Лизимах /323-306 г.пр.Х./. Намерени са и римски републикански денара от І в.пр.Х. Явно светилището е било действащо дълго време, около няколко века, които обхващат и част от римската епоха.
На около 200 метра южно от Баджалията се намира висока скала, чийто връх е подравнен. Върху площадката е издълбан жлеб с ширина 18 см и дълбочина 45 сантиметра, ориентиран север-юг. Навярно става въпрос за култова площадка, свързана с астрални моменти от тракийската митология.
Третият култов комплекс между с. Поп Русаново и с.В.Левски, също е върху десния бряг на Табан и е на 3,5 км южно от Баджалията.  Оформен е в обширната пещера е наречена от местното население Киринджика. Там има следи от изсечена полукръгла ниша, ориентирана на изток с диаметър 1,9 м и изравнена правоъгълна площадка с издълбани жлебове, в които са фондирани  стени. Заради зидовете може да се предполага, че става дума за храм. Над светилището има втора пещерна зала с ниша за оброчни плочки, до която се стига по дълги тесни галерии и шахтови отвори.
Подобно на Баджалията и тук са намерени множество фрагменти тракийска и антична керамика, което предполага активен религиозен живот. Защо да не предположим, че местата са посещавани от стотици вярващи, велики пълководци, жреци и владетели. Тук те са участвали в култови и мистериозни обреди.
Впрочем, на фона на тези скални пещерни култови комплекси, в съзнанието на посетителя изплува един стар тракийски мит, разказван от древните историци и философи Херодот, Платон и Сократ. Те твърдят, че тракийското племе гети, обитавало Североизточна България през VІІ век пр. Хр. дошъл Залмоксис – възпитаник на известния гръцки философ Питагор. Траките го почитали като бог, заради чародейните му знания и качества. Подземното му жилище било в  пещера, разположена до реката Когайон. Там Заломоксис събирал и поучавал последователите си. Почитането на Залмоксис като бог продължило и в Римската епоха. Мистерии, свързани с култа му са описани в ІV век, по повод смъртта на Свети Дазий в Дуросторум – Силистра на 20 ноември 303 г.. Къде завършва историята и откъде започва легендата в този митологичен разказ, е трудно да се определи, но безспорно е, че култът към Залмоксис съществува сред трако-гетите в Добруджа. Може би с подобни хтонични религиозни вярвания и мистерии са свързани, скални култови съоръжения при Баджалията и Киринджика по река Табан . За Залмоксис се знае още, че можел реално да извършва катабазис, слизане в подземния свят, за да докаже на адептите си, че той познава пътя , че може да прекоси прага, отделящ световете, и да се върне от отвъдното.
СУХА РЕКА
В енциклопедията на България, издание на БАН от 1988 г. пише че, до 1942 година Суха река е известна като река Ишикли. Извира от с. Изгрев, Варненско.Понякога водите й  протичат по цялата дължина на долината, пресичат държавната граница с Румъния и след езерото Олтина се вливат в Дунав. Допреди 100г.реката е имала постоянно течение, но поради изсичане на околните гори е пресъхнала в средната си и в долната си част. Там има вода само при топенето на снеговете и при поройните дъждове. Суха река тече в мередиална посока през Добруджанското плато в дълбока долина, която на места е каньновидна, доказателство, че е имала голяма ерозионна мощ.
Средния наклон на коритото е 1,7 процента. Тя е развита в окарстени варовици с много пещери, а леглото е осеяно с понори, в който се губи част от оттока. Друга част се губи в пясъци, под които Суха река има подземно течение. По горното си течение в Добричко и Варненско реката е текла до 1954 година.
За съжаление често пъти река Суха река се бърка с всяко корито на пресъхнала река. Трябва да се прави разлика между Суха река и всяко друго сухоречие на Добруджа. Вече се писа много пъти, че някога Добруджа е била пресичана от четири пълноводни реки. По неизвестни причини те са пресъхнали. Последната действаща беше Суха река и на географските карти тя е отбелязана с пунктирани черти в долното си течение. Дори в наскоро отпечатана рекламна брошура се пише за Суха река, а се посочват селища, чиито землища се пресичат от Табан. Суходолието “Суха река” пресича 17 землища на Добричка област и на две Силистренски села – Голеш и Краново, след което също преминава на територията на Румъния.
Въпросът е защо след Табан за защитена местност е обсъждана и Суха река, две различни суходолия.
Така е, защото и тук, както и в Табан, има редки горски и растителни видове. Сред горските видове преобладават келевият габър, който заема 40 на сто от площта, следват издънковият цер – 17 на сто, косматият дъб, клен, акация, мъждрян, планински ясен, гледичия и махалепка (дива череша), най-добра основа за присаждане на културни насаждения. Общата площ, обявена за защитена е 2248 ха, от които 1749 ха се стопанисват от Националното управление на горите. Останалите 498,7 ха са общинска, държавна и частна собственост.
Значителна част от богатството на флората в местността “Суха река” е включена в Червената книга на България. В списъка намират място 21 редки растения. Сред тях са: светлолюспест пелин, ледобургов миск, азиатска мишовка, добруджанско коило, див рошков, татарско диво зеле, френска дрипавка, къс тънкокрак и други.
В българския участък на Суха река се срещат 132 вида птици.  98 от тях гнездят тук, а други са прелетни. 32 вида пернати са с неблагоприятен природозащитен статус в България и Европа.
Бозайниците в района са слабо проучени. Първото изследване е от 1996 год. От едрите бозайници са вписани благороден елен, сърна и дива свиня, а от дребните – дива котка, лисица, чакал, белка, язовец, катерица, степна мишка и други. Открити са популации от добруджански хомяк и лалугер. Под защита на закона в България са всички видове, а тук те се срещат в голямо разнообразие. Долината предлага отлични места за укритие и хранене на животинските видове.
По коритото на Суха река има и много природни забележителности. И тук, както и в Табан, по отвесните скали могат да се видят скални манастири, за които вече писахме.
Ст.н.с.д-р. ист.  доц. Георги Атанасов датира скалните манастири по Суха река от късната античност и смята, че това са едни от най-старите скални манастири в Европа. Допуска, че монасите са дошли от Изтока, следствие на персийските нашествия към Сирия и Палестина V-VІ век. В този регион се е подвизавал самия св. Йоан Касиан, който преди това се е възпитавал в монашески добродетели в Египет, след което, около началото на VІ век, е дошъл и ги е приложил в Добруджа. По-късно отива в Константинопол, в Рим и пренася практиката на скалните манастири от Добруджа в Западна Европа, където и днес са на почит като основен стълб на монашеството.
Пещерата “Гяур”, обявена за природна забележителност, е ранно византийски манастир от 4-5 век, който е преизползван през епохата на Първото българско царство 9-10 век. Включва скална църква , а над нея две старателно изсечени килии, до които се е достигало по дървена стълба.
Срещу пещерата се намира късно античната крепост “Деви Боюн”, където при археологически разкопки през 1991 г. ст.н.с. Георги Атанасов разкри гроб – мартириум на светец и свързвания с него кладенец /аязмо/ за светена вода. Той е едно от най-атрактивните съоръжения, със стълбища,  галерии и тунели, чрез които на дълбочина от 15 метра се достига до два извора за светена вода. Гробът на светеца и кладенецът се свързват с известния добруджански мъченик св.Кирил Аксиополски. Той е бил посечен при гоненията на християните през 304 година в град Аксиополис /Черна вода/, днешна Румъния, но е погребан в крепостта до Голеш. Мартириумът и аязмотото са били построени по времето на Юстиниан, когато и крепостта край Голеш е била наречена на името на мъченика св.Кирил. Впрочем в самия Дуросторум – Силистра мъченическа смърт през ІV са постигнали още 12 светци - св.Дазий Доростолски, св. Емилиан Доростолски, Квинтилиан Доростолски, Дадас Доростолски, Пазикрат Доростолски, Виталиан Доростолски, Валентин Доростолски, Юлий Доростолски, Никандър Доростолски, Марциан Доростолски, Максим Доростолски,  Исихий Доростолски.
Една легенда разказва, че в скалната пропаст, пак край село Голеш, в близост до “Козя пещера” имало странна църква. Който се е спускал да види красотите й, умирал, преди да успеят да го извадят. В църквата са виждали хора с красиви облекла. Едни предполагат, че красотата и богатството на църквата замайвали главите на смелчаците, затова умирали, а други, че мястото било прокълнато.

Край село Краново, Кайнарджанска община, до самата държавна граница с Румъния, са Марковите канари. Те са каменни колони и наподобяват на Побитите камъни край Варна.
В скалите на село Голеш е и най-дълбоката пещера по Сухото дере. Тя носи името “Яр”. Галерията е една, тя ту се стеснява, ту се разширява,  а към края има огромна зала, в която могат да се поберат няколко автобуса. Общата й дълбочина е към 100 метра.
В района на Суха река има много пещери и за всички се говори, че са много дълбоки, някои излизат на румънска територия. Преминава се през подземни реки, говори се за невероятни препятствия и съкровища, но за съжаление дълбочината им достига до около 40 метра. Входовете продължават, но са тесни, за да премине човек. Обикновено на 40 метра са обитавани от прилепи и може да се приеме, че техните екстременти са задръстили галериите.  Прилепите нощуват със залепнали крака по таваните и с разперени надолу крила. Живеят на ята. Не нападат хора. Но при опасност, като по сигнал, литват срещу появилата се опасност, като я заобикалят.
Много и безкрайни са притегателните сили на този трудно достъпен, див, девствен край. Двете сухоречия са близо до Черно море, но и до Румъния, където природозащитниците също отдават значимост на природното богатство. С признаването на Суха река и Табан за защитени местности влизаме в приоритета за международно развитие на туризма в двете държави  на Долен Дунав.  


 


Сходни връзки

ЛЕГЕНДИ ОТ ЗЕМЯ И КАМЪК | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 3.51 секунди