изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-26 @ 07:51 EEST
1 НОЕМВРИ – ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ: ПАМЕТНИЦИ НА БЪЛГАРЩИНАТА    
ПразнициСвидетелствата на духовната ни история се създават, опазват се през преходите на времето, някои изчезват безвъзвратно, за други остава само написаното. В отдел „Държавен архив”–Добрич, са съхранени документи за културно-просветните и исторически събития в Добруджа през годините, но има свидетелства за съграждането на българщината и извън пределите на България. Доколко написаното в тях отразява към днешна дата съществуването на материални ценности за стремежа на българите към извисяване на духовността, като паметници, паметни плочи и др., е друг въпрос.
Паметникът на Хан АспарухHPIM5605Паметникът на Св.Св. Кирил и МетодийПаметникът на Захари Стоянов


Сами по себе си, документите за сътвореното през 19-20 век, както в родината, така и извън нея, са свидетелства за духовните измерения на проявени родолюбие и героизъм. Те са доказателства и за това, че „не се гаси туй, що не гасне”.
В документалната съкровищница на архива са скътани страници за това във фондовете на Атанас Господинов, Радка Петрова, Гойко и Любен Станчеви – оригинални справки, снимки, слова, монографията „Българската просвета в Букурещ” на Марин Люлюшев (1989 г.), във фонда на Атанас Пеев – монографията „Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще” на Иван Грек и Николай Червенков (1993 г.), в дарената от автора брошура „Българи без да са виждали България” на Илия Кишишев (2014 г.) и др.
Не едно и две са паметните места и паметниците, свързани с българската история и култура, в румънските градове Букурещ, Браила, Галац, Плоещ, Гюргево, Тулча, Бабадаг, в украинските градове Болград, Измаил, в Твърдица, Молдова, и др. Българската общност създава училища, църкви и др. културно-просветни центрове, предимно със свои средства, за да оцелее българския дух през превратностите на историческите събития.
В румънската столица Букурещ се формира една от най-значителните български общности след Руско-турската война от 1828-1829 г. Тя играе съществена роля, особено през периода на Българското възраждане, за консолидирането на българската емиграция в румънските земи, за утвърждаването на българската народност. Подпомага дейно националноосвободителното движение, повишава образователното равнище на преселените българи, приютява легендарни дейци на нашето Възраждане. От дарения на родолюбиви българи са построени и открити през 1869 г. Българско училище и църква. Според Устава им обучението следва да се води на български език, а църковните служби – на старобългарски език. Средствата за издръжката на училището се набират от дарители. В сградата се помещават печатниците „Отечество” , „Знаме”, редакцията на издавания от Христо Ботев вестник „Знаме”, който е и преподавател през 1874-1875 г., редакциите на вестник „Отечество”, на списанията „Знание” и „Училище”. През 1920-1924 г. тук живее и писателят Йордан Йовков със семейството си. Културно-просветните и публицистични събития, с които е свързано училището, го нареждат между най-важните паметници от епохата на възрожденското и националноосвободително движение на българската революционна емиграция в Румъния.
Пак в Букурещ се издават вестниците „Свобода” и „Независимост”, печатни органи на българското национално революционно движение, както и вестниците „Нова България”, „Бъдъщност”, „Народност”, „Стара планина” . Множество места в града са стаили  спомена за Каравелов, Ботев, Левски, Филип Тотю, Панайот Хитов, Г. С. Раковски, Ст. Стамболов, Ив. Драсов и др. През годините букурещките сгради подслоняват българските борци за национално освобождение, стават средоточия на печатници и редакции на вестници, списания, които поддържат борбеността на българския дух, подклаждат поривите за свобода и независимост, превръщат се в центрове за провеждане на заседания на Българския революционен централен комитет. В Галац Българската църква и училище, учредени през 1860 г., изиграват съществена културно-просветна роля. Тук през 1871-1872 г. учителства легендарният български поет и революционер Христо Ботев. В Браила през 1869 г. се учредява Българското книжовно дружество. Седалището му се премества в София след Освобождението от османско владичество и днес това е Българската академия на науките. Българската църква „Възнесение Господне, Св. Васил и Св. Варвара” в града е построена с дарения на българите в Браила. Мястото за строеж и първата голяма сума дарява Хаджи Варвара Хадживълева през 1868 г. Осветена е през 1882 г. Историческите бележки „Браила и Българското възраждане” от 1937 г. на Петър Червенков, директор на Българското училище в Букурещ, съдържат подробни данни за Българското училище в града. Открито е през 1858 г., с официална оторизация през 1865 г., като първоначално се помещава в двора на Църквата „Петър и Павел”, строена със средства на Петър Бояджията от Котел. В съседство, в неговия хан, през 1841 г. се помещава главната квартира и ядрото на Първата българска чета, оглавявана от Раковски. Училището се премества в нова сграда през 1914 г. и се посещава от около 200 ученика, като има и горен, прогимназиален курс на обучение. През 1937 г. Цани Христов дарява сграда на училището за продължаване провеждането на обучение, макар само в начален курс. Плоещ е другият румънски град, който е свързан с настаняването на Щаба на ген. Столетов, както и с връчването на Самарското знаме на Шипченския опълченски отряд. Пристанището на Гюргево свидетелства за качването на Хр. Ботев и четниците на парахода „Радецки”. Тулча пази спомена за Стефан Караджа, а бившата Българска църква „Св. Георги” – за три големи икони от Станислав Доспевски и икони, рисувани от зографи от Тревненската школа.
В брошурата „Българи без да са виждали България” на Илия Кишишев са посочени данни за Трипрестолен храм „Свето Преображение Господне”, създаден през 1838 г. с народни средства, и Българска гимназия „Св. Кирил и св. Методий”, създадена през 1858 г. в Болград, Бесарабия, Украйна. В с. Бановка е издигнат паметник на ген. Иван Колев, като автор и дарител е Димитър Янков. В с. Лощиновка е реставрирана и уредена Българска църква.
В монографията „Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще” на Иван Грек и Николай Червенков се съдържат подробни данни за български църкви и училища, повечето изградени през първата половина и средата на 19. век.
Невъзможно е в кратка форма да се упомене всичко, което през вековете е формирало и поддържало българската просвета и духовност в пределите извън България, но посочените документи отразяват стремежа на българските общности към съхранение на българщината, предаване и приемственост на българското културно наследство.
Налага се и другата мисъл: доколко ние, които сме в родината си,  носим в себе си борбения български дух и стремеж към достигане на духовно съвършенство.

Маргарита Събева – старши експерт в отдел „Държавен архив”-Добрич
 


Сходни връзки

1 НОЕМВРИ – ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ: ПАМЕТНИЦИ НА БЪЛГАРЩИНАТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 1.47 секунди