изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-25 @ 14:17 EEST
Трима добруджанци за Добруджа: ДОБРУДЖА – ПОГЛЕДНАТА С ОБИЧ И РАЗБИРАНЕ    
Общество Едно дете би писало за Добруджа като за родната земя, по която е проходило, чийто въздух за първи път е вдишало, чийто вятър, свиреп през зимата и гальовен през лятото, е брулил личицето му и е носил полъха на водорасли. Равнината пази различни аромати , но най-запомнящият се е на хляб и окосено сено. В детска възраст наблюденията са обагрени с чувства. Дори неосъзната, любовта към Добруджа е предана и силна, защото това е земята на баба и дядо, на мама и татко.

Един младеж би прибавил към детската представа нови гледки. Неговата Добруджа е многоцветна и многогласна. Черноземно поле, тюркоазено море, белезникави пясъчни дюни, песен на вятъра, шестващ безпрепятствено из равнината, викове на чайки, съзрели риба в морето. Кой казва, че пейзажът ни е еднообразен и скучен? Един съзерцателен млад поглед ще открие очарование в простора на нашата земя. Нима пясъчните пустини предлагат по-голямо разнообразие на гледката? Но мъдреци от всички времена я свързват със съзерцанието, така необходимо за опознаване на света. Младият човек свързва родната си земя и с първите чувства, които открива тук, под това небе. Ще види равнината с очите на влюбения и така ще я съхрани  в сърцето си.

Един човек, чийто живот е свързан с Добруджа родствено, професионално и житейски, я вижда в по-големи мащаби. Той осъзнава значимостта на нашите земя, езера, море. Пред погледа му е равнина, на изток осолена от водите на Черно море, на север поела влагата на Дунав, на запад простираща се до сенките на Лудогорието. Познава миналото й, живее в настоящето и планира бъдещето. Носи спомена за разбунтувалите се селяни от 1901 и за предадените ни деди през 1916г. Тогава от всеки дом  излизат стопани с натоварени каруци, бавно повеждат конете си към Румъния само за да пренесат житото, без да съзнават, че те са истинските непрежалими жертви, които остават без гроб. Колко човешки съдби се променят? Време на очакване и несбъднати надежди. Сирашки години!…

Но трудолюбивият добруджанец продължава напред. Изгражда живота си и този на своите деца, защото природата е щедра към него и земята му. Черноземът поглъща лъчите на слънцето и влагата на дъжда – небесен дар, за да отгледа храната на своите стопани.

Въпреки достойнствата си, нелека е съдбата на равнината. Често е била разменна монета за политиците.Търпяла е грешките им и се надява да не ги повторят през XXI век. Великодушно и щедро дарява плодовете си, въпреки че я забравят. Заради всички незаслужени обиди добруджанецът се обръща към своята пренебрегвана земя, подобно на Йовковите предшественици:

Търпелива Добруджо, гледат те от висотата на държавни и партийни постове. Гледат те най-малко от височината на камионите, с които извозват житото ти. Поглъщат те с алчни погледи, изнасят те с усмивка и отминават по разбитите ти пътища. Изпращаш плодовете си – рожби и оставаш готова да служиш. Всеки ден посягат към хляба ти, произнасят името ти – тип „Добруджа”, преглъщат те и те забравят, без да съзнават, че ти се вливаш в тях. Давайки им от своята сила, ти се превръщаш в част от живота им, защото хлябът е живот. А отричайки се от тебе, се отричат и от живота.Отрудените добруджанци рядко роптаят. Слаб е гласът на житните класове, но би могъл да прокънти като камбана.

А ти, Добруджо, уверена в непреходните си достойнства, отминаваш спокойна и мъдра пренебрежението и продължаваш. Ние, хората, обаче се питаме: ”Обича ли те България, или обича само хляба ти? Как гледат на тебе тези, които могат да променят живота ни към по-добро?”

Хората, земята и морската шир имат нужда от искрено отношение, защото другото е неблагодарност и високомерие. Вместо епизодични посещения, разсеяни усмивки и забравяне на проблемите, плодородната ни земя и нейните стопани заслужават да бъдат погледнати с обич и всеотдайна грижа.

Три поколения, три гледни точки! Всеки със своите размишления, представи и преживявания, но всички еднакво верни на Добруджа.

Мария Недялова, учителка от гр.Шабла

http://bgvestnik.net


Добруджанският певец Добрин Добрев, който вместо приказки, слуша песни

Трима добруджанци за Добруджа: Соня Терзиева – Моят свят започва от Добруджа

 


Сходни връзки

Трима добруджанци за Добруджа: ДОБРУДЖА – ПОГЛЕДНАТА С ОБИЧ И РАЗБИРАНЕ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 1.21 секунди