изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-25 @ 10:57 EEST
20 български учители преминаха триседмично интензивно обучение в Колумбийския униветситет в Ню Йорк    
ОбразованиеНяколко думи за програмата:
Двадесет български учители преминахме триседмично интензивно обучение в Колумбийския униветситет в Ню Йорк по Програмата "Млади лидери в образованието", подкрепена от Фондация "Америка за България" и създадена в партньорство с Института за международно образование - Ню Йорк.

Интензивната програма акцентира върху новите методи за преподаване и интегрирането на дигиталните технологии в учебния процес. Обучението включваше работа с водещи специалисти от Колумбийския университет и обмяна на практически опит с американски колеги по време на наблюденията в нюйоркски училища. Кандидатите преминават през няколко етапа на кандидатстване: есета, мотивационно писмо, ТOEFL  и интервю.

Лични впечатления:
Това е едно от най-плодотворните ми преживявания, което ме обнадежди и вдъхнови за работата ми като учител. Пожелавам на всеки педагог да има моя шанс да види и изпита, това което се случи с мен, защото съм убедена, че в България има много можещи учители, които обаче са влезли толкова силно в закостенялата ни образователна система, че трудно виждат възможностите за нещо различно. Именно тук се намеси и Фондация Америка за България, която буквално ни подаде ръка и ни показа безкрайните хоризонти и гледни точки на съвременното образование, което не може да бъде такова, каквото е било преди 30, 20 или 10 дори години.  Двете дами, които предимно ни обучаваха и ни даваха насоки ни накараха да видим колко далеч можем да стигнем. Костваше ни много усилия да се научим да ползваме всички инструменти, които да подкрепят учебния процес, да работим в екипи или по групи. Там си дадох сметка как българският учител няма опит в съвместната работа и планиране със своите колеги, което донякъде е вина на системата, но донякъде и наша. Ще се опитам да разкажа всичко накратко спрямо основните стадии, през които премина обучението и да направя един паралел, ако така мога да се изразя, между българското и американското училище. 

В самото начало ни накараха да преосмислим начина, по който преподаваме, ученето като процес, очакванията, които имаме спрямо учениците и очакванията си към нас самите като учители.  Оказа се така, че училището може да бъде трансформирано по множество начини, които не винаги са свързани с мащабно финансиране. Това може да бъде чрез помощта на учителя от 21-ви век. Какво се очаква от него? Какви качества трябва да има той за да бъде адекватно подготвен за сегашното образование. Оказва се, че учителят на 21-ви век трябва да притежава много различни качества и умения, които не се изчерпват с академичната му подготовка. Той трябва да бъде един своеобразен  посредник и лидер едновреннно, който да работи съвместно с учениците, да се слее с тях, да им помага, насочва, а не да бъде лектор. Учителят на 21-ви век не може да си позволи да спре да учи. От него се предполага да има много технологични умения, да бъде иноватор и да предава идеите по най-практичния начин на своите ученици. Ако ние като учители можем да осигурим на учениците си само съдържание, факти, дати, формули, теории, истории и информация, то тогава нашата роля в техния живот е непотребна, защото всичко това съвременния ученик може да намери по всяко време в интернет, на телефона си, в социалните мрежи. Ние не бива да се възприемаме като източник на информация, а трябва да научим учениците как да разбират информацията, как да я синтезират, как да боравят с нея решавайки различни проблеми, задачи, казуси и как да я предават. Ние трябва да ги научим на това да имат умения, които да използват в реалния живот като например: как да поправят колата си, как да изберат най-добрата кредитна карта за себе си, къде да инвестират средствата си, как да стигнат до дома най-бързо като избегнат трафика, дали да живеят под наем или да купят жилище, как да кандидатсват за работа и да се подготвят за успешно нинтервю, как да определят кои са най-търсените професии в страната, в която живеят, какво да правят ако изпуснат полета си, за кого да гласуват, как да разберат кои новини са правдоподобни и т.н. Дали нашите ученици знаят това? Питали ли сме ги някога? Много ще отговорят, че не е в учебния план или в тяхното разпределение. И все пак, вярвам, че учителите се нуждаят от модел, от насоки за да сътворят магия, когато преподават, за да бъдат полезни на младите хора. Ученето е като толерантността, тази, която е необходима за да изслушаш другия, да видиш другите гледни точки, да разсъждаваш без да осъждаш, да бъдеш позитивен независимо от резлутата. Нещо, уви нехарактерно за българина като цяло. Откъде се предполага децата да научат какво е конфиденциалност, какво е авторско право, плагиатство, как да черпят информация от множество източници, какво е професионализъм или дори приятелство. Ето затова учителят трябва да преосмисли своята роля, ако иска да бъде ефективен и всеки урок, който преподава да бъде уместно поднесен, предизвикателен, интересен. Техниката не бива да бъде разглеждана отделно. Тя трябва да се интегрира в учебния процес не за да забавлява ученика,  а за да го ангажира и провокира неговата креативност. Така ученикът става активен, провокиран да учи и да има дългосрочни постижения, които имат смисъл и са проложими. Затова учителят е добре да експериментира, макар и с малки стъпки, да проучва нови модели за планиране, нов софтуер, да планира съвместно с колегите си по други предмети, да поема риск, да пробва.

През първата седмица бяхме разпределени в три училища и задачата ни беше да наблюдаваме как изглежда учебната среда и как се използва техниката. Аз се паднах в държавно училище за емигранти в един от кварталите на Ню Йорк, Бронкс. Бях шокирана буквално от това, че преминахме през металодетектор. Очевидно мерките за сигурност са на ниво. Охраната, за разлика от тази в българските училища, се осъществява от полицията (така смятам е редно, а не от хора, които са се пенсионирали: нищо против тях!).  Впоследствие видях, че учениците нямат право да влизат с мобилен телефон и което е най-странното: никой не смяташе това за нетипично. В повечето стаи учениците бяха разделени по групи, а не в редици или П-образно. Стаите имаха по две входни врати с прозорци. Да, прозорци!. Прозорците не притесняват американските колеги. Всеки може да застане и да наблюдава как преминава часа. Не мисля, че това би се харесало на българския учител, който чувства стаята си като негова крепост! Почти всички деца бяха афроамериканци или испаноговорящи, които са в страната от 1 или няколко години. Класът, около 20 души, има двама, напълно равноправни учители, които през цялото време асистират на децата спрямо активностите и предмета. В стаята трудно се установява къде е бюрото на учителя. Той не е поставен на подиум, той е долу с децата и им помага. Бях удивена от начина, по който учителите комуникираха с учениците. Невероятна атмосфера на уважение и толерантност. Почти всички стаи са пълни с постери, бележки, интересни мисли, думи и изрази според уроците и спрямо правила, които трябва да спазват децата не само като ученици, а като хора. Направи ми впечатление, че учителя подкрепя през цялото време дейността на ученика, без да вика, без да порицава, а като непрестанно насърчава и поощрява участието му. Много от уроците там наричат проект. Отне ми време да свикна с тези идея. Проектите се разбират върху учебния процес, с който учениците могат да свържат своите интереси, хобита, които обаче са част от образователните стандарти. 
Що се отнася до техниката, всички стаи бяга оборудвани с интерактивни дъски и проектори, които се използваха активно да се прожектират целите на урока, които се задраскваха след тяхното излълнение. Мултимедията се използва през целия час, тя е част от обучителния процес, а не развлекателна част от него! Изненадах се как изполват таймер за да засичат времето, което дават на учениците за дадено упражнение. Далновиден подход при компоненти на изпити, които са за време!  В повечето стаи има метален шкаф с лаптопи, които се използват при необходимост, таблети, на които се правят някои от дейностите и служат като средство , чрез което учителят да проследи напредъка на ученика. Технолигиите се използват за учене, а не за дигитализиране на учебния процес. Учителите, които наблюдавах: абсолютни професионалисти! Два или три пъти преподавателите се събират (това е част от техния работен ден, а не допълнително!) да обсъдят как да оптимизират обучителния процес. Тоест всеки се стреми да преподава около една и съща тема, когато това е възможно. Присъствах на две такива сбирки, където видях как се осъществяват на практика междупредметни връзки с такава лекота и непринуденост, не за да се направи открит урок, а за да се даде възможност на ученика да види, че всеки предмет е свързан с другия и това е полезно да се знае в реалния живот. Разбира се, това изисква много работа от страна на учителя, много предварителна подготовка и много мотивация да бъдеш не само професионалист, а съзнателен и отговорен човек!



Учебната среда дава възможност да се промени  класната стая в зависимост от задачите и да се осигури на работа по групи за да се дискутират и демонстрират крайните продукти. Истинската сила на технологиите в класната стая идва от това да я използваме за да правим нещата така както никога не сме ги правили досега, а не просто да правим старите неща различно. Учебната среда е
ориентирана към учениците. Има минимални инструкции - учителят е помощник, а не лектор.
Всичко е визуализарано и мотивирано по всякакъв начин  - има много плакати, бележки, които те вдъхновяват. Те не са изработени от учителя, а от децата.
Като цяло реформата в образованието там се базира на така нареченото разбиране по модел/планиране/интерпретиране. Важното е целта и очакваните резултати, а не покриването на съдържанието или учебника. Мисленето е насочено към очакваните резултати, определяне на критериите и начините на оценяване, планиране на това как да се представи съдържанието оптимално, защото претоварването не винаги значи ефективност.
Разбирането чрез дизайн е вид инструмет, платформа, идея използван за планиране в образованието с цел " преподаване  с цел разбиране". Основната идея е планирането отзад-напред, т. е. фокусиране върху резултатите, за да се конструират подходящи учебни единици, критерии за оценяване и начини за представяне на съдържанието.
При традиционния подход на изработване на учебната програма учителят се фокусира върху това как ще преподаде съдържанието, какви материали ще използват при преподаването, какво учениците ще трябва да правят.
При моделът "Разбиране чрез дизайн", учителят се фокусира върху целта при избора на съдържание и желаните крайни резултати. Предимството на "Разбиране чрез дизайн" е,че ученикът е активно включен в учебният процес, уроците са разработени като се има предвид крайния резулта. Много важно е да се планира урока като се има крайната цел предвид. Ако започнеш с края на ум значи да започнеш с ясно разбиране за своята дестинация. Означава да знаеш къде отиваш, така че да си дадеш ясна представа къде си сега и да знаеш какви стъпки да изминеш за да стигнеш там където искаш. Дизайнът отзад-напред трябва да развива практическите компетентности и умения на учениците, а не само да предава знания. Чрез това да накараме учениците да мислят извън рамките и да приемат предизвикателствата, избягваме скуката и ограниченията, осигуряваме умения за мислене, анализиране и оценяване. Дизайнът отзад-напред обръща внимание на разбирането чрез участие, поставя целта на преден план, фокусира върху желаните резулта, а върху оценките, използва проектно-базираното и проблемно-базирано обучение. В центъра са практическите задачи като едновременно с това се съобразяваме с учебните образователни изисквания и стандарти, основните въпроси при преподаването, знанията на учениците и техните умения, защото учениците не са гъба. Ако не са активно включени в процеса на учене, то никога няма да можем да осъществим процеса на УЧЕНЕ. Има пет компонента на проектно базираното обучение:
1.            то е свъразано с реален проблем ( замърсяването например)
2.    академично е оптимизиран ( а не накрая, след като са го научили)
3.    включва съвместна работа между учениците
4.    инициативата идва от ученика, а учителя асистира (дава подсказаки, а не отговори)
5.            Оценяването е по много компоненти (аскпекти) и един друг също. Много често се използват т.нар. РУБРИКИ. Това са сбор от критерии, които са дефинирани спрямо всяка оценка. Рубриките характеризират академичните очаквания. Те са лесно определими, могат да се видят и различат една от друга. Самото изпълнение на задачата позволява на много ученици да успеят. Рубриките  се изработват от учителят, който работи проекта или групата учители, или в много случаи се включват и самите ученици. Много често оценката е сборна или крайна в зависимост от това дали оценява процеса или крайния продукт. Тя включва много наблюдение по различните умения, които се предполага да се придобият, осигурява обратна връзка (т.е. помага да се разяснят очакванията спрямо учениците). Освен това помага на ученици съзнателно да се самооценят или да оценят своите съученици. Децата научват,че имат глас. Осъществява се учене чрез правене и се развиват т.нар. супер умения на 21 век: да можеш да комуникираш, да работиш съвместно с други хора, да мислиш критично ( а не в една предварително зададена посока), да бъдеш креативен.
Мисля, че в наше време креативността е толкова важна колкото и грамотността и ние трябва да я третираме с един и същ статус. Образователната ни система е продукт на идеята за академичната кадърност. Академичната кадърност доминира в нашето мнение за интелигентността, защото университетите са създали системата по свой образ и подобие. Ако се замислим, цялата система на общественото образование по света е дълъг процес на университетски прием. И следствието е, че много талантливи, брилянтни, творчески хора мислят, че не са такива, защото не са били добри в училище.

Втората седмица бе отредена за оценяването: как да разберем дали нашите ученици наистина са разбрали? Какво стои зад теста?  Какво подготвяме учениците да правят нещата, а не само да ги знаят? Какви доказателства имаме за да оценим ученика по даден начин? Оценките казават ли на родителите това, което искат да знаят?

Оценяването
Учителят получава доказателства как учениците са усвоили материала посредством шесте аспекта на разбирането:
-    обяснение: защо това е така?
-    Тълкуване: какво означава това?
-    Приложение: как може да използваме знанията в практически задачи?
-    Перспектива: как да погледна през очите на другите?
-    Съпричастност: мога ли да разбера чувствата на другите?
При оценяването там се избягват тестове с избор на отговор, използва се метода за самооценка и оценка един на друг, дават се точки дори за добро поведение. Много се стимулира участието. Децата участват ежедневно в дискусии и дори имат специален протокол, който спазват при воденето им.

Трета седмица бе посветена на лидерството и професионалното развитие.  Професионалистът не се създава чрез сертификатите, които притежава, а чрез искрения стремеж да подобрява своята практика.  Важно е да се създава професионална общност чрез т. нар. протокол за съвместна работа, отворени врати, показване и споделяне на ученически работи. Учителите не трябва да използват средноаритметични стойности при анализа на представянето на учениците, да съгласуват периодични срещи, да формират оценяването, да определят индикатори за напредък, да си поставят високи цели, да работят съвместно за да намерят най-подходящият начин, по който техните ученици учат.  Много е важно да се намират и търсят междупредметни връзки.

Как да поведем към промяна?
Реформирането на образованието и неговото трансформиране не е като клонирането на система. То е до персонализирането към нашите обстоятелства и персонализирането на образованието към хората, които всъщност обучаваме. И правенето на това, си мисля че е отговорът на бъдещето защото не става въпрос за ново решение, става въпрос за създаването на движение в образованието, в което хората развиват свои собствени решения, но с външна покрепа, базирана на персонализиран курс на обучение. Технологиите, съчетани с изключителните таланти на учители ни предоставят шанс да революционализираме образованието. Училището е мястото, където децата преживяват живота. Искам да цитирам една много кратка поема от Уилям Бътлър Йейтс, която сър Кен Робинсон използва в една своя реч.
"Ако имах дрехи, избродирани в рая, посипани със злато и сребърно сияние; сините и бледите и тъмните дрехи от нощ и светлина и полу-светлина, щях да постеля под краката ти; но, аз като бедняк имам само мечтите си, и постилам мечтите си под краката ти. Стъпвай леко, защото стъпваш на мечтите ми." - из стара поема от У.Б.Йейтс. Затова ние трябва да внимаваме много когато работим деца, защото те постилат мечтите си под нашите крака всеки ден.

Маргарита Манева - пом-директор при СОУ"Св. Климент Охридски" и преподавател по английски език
 


Сходни връзки

20 български учители преминаха триседмично интензивно обучение в Колумбийския униветситет в Ню Йорк | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.14 секунди