изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-25 @ 13:00 EEST
ЩЕ ИМА ЛИ ГОЛЯМА ВОЙНА МЕЖДУ САЩ И РУСИЯ - СРАВНЕНИЕ НА СИЛИТЕ    
КоментариЩЕ ИМА ЛИ ГОЛЯМА ВОЙНА МЕЖДУ САЩ И РУСИЯ - СРАВНЕНИЕ НА СИЛИТЕ


                Константин Душенов

Икономическото задушаване на Русия е последната надежда на Запада за оцеляване - понеже, ако Москва издържи, него го чака неизбежна геополитическа катастрофа, много по-мащабна и кървава, отколкото разпадането на СССР...

Американците обичат да се пъчат и да дрънкат оръжие. Харесва им да смайват света със своето уж безпрецедентно технологическо преимущество. Със своята, уж ненадмината, военна мощ и невероятни постижения в областта на въоръжението и военната техника.

Обаче, ако проверим тези твърдения, се оказва, че днес вече цялото това американско пудрене е евтина (впрочем, понякога твърде скъпа!) пропаганда.

На практика военният потенциал на Запада неудържимо овехтява и на Вашингтон му става все по-трудно да поддържа неговата ефективност в условията на перманентна финансова криза.

Един безсилен гигант

След разпадането на СССР американците започнаха трескаво да увеличават военната си мощ.

Нови бази в чужбина.

Нови програми за въоръжаване, необходими вече не за глобална война със Съветския съюз - а за принудителна "демократизация" от безопасно разстояние на неразумните туземци.

Нови задължения към съюзниците в Европа и Азия.

Нови мащабни планове за усилването на еднополюсния "Пакс Американа".

Наполеоновските планове на Вашингтон изискваха все по-голямо военно присъствие на САЩ по всички континенти - от Норвегия до Австралия, от Япония до Нигерия, от Тунис до Пакистан, от Естония до Киргизия.

Резултатът беше, че международната инфраструктура на Пентагона се разду до невероятни размери: САЩ поддържат над 1000 бази и други военни обекти върху територията на над 130 държави. В тях живеят и служат над 500 хиляди американски граждани и още около 45-50 хиляди местни жители, заети в обслужването им.

Тази гигантска система е обременена с колосално количество недвижими имоти. Пентагонът разполага с около 50 хиляди (!) казарми, хангари, складове, болници и други сгради, освен това наема допълнително около 5 хиляди обекта. На собствената си територия САЩ поддържат още над 6 хиляди военни бази! Очевидно е, че за функционирането на всичко това се изискват огроми средства.

Така се оказва, че от ужким бездънния си военен бюджет САЩ могат да харчат за разработка на нови въоръжения и производство на нова техника не чак толкова много. Според различни данни, около 80% от бюджета си Пентагонът изразходва само за поддръжка на глобалната си военна инфраструктура!

Дори по официални данни, през последните години от общо около 600 милиарда долара годишно военни разходи, се харчат за изследвания, разработка и изпитания на ново въоръжение само 60-70 милиарда, и още малко над 100 милиарда - за закупуване на различно военно оборудване. При това в тази сума влизат дори такива екзотични покупки като (в навечерието на втората война против Ирак)... 273 хиляди лосиона против слънчево изгаряне марка "Native Tan".

Освен това, през последните 15 години САЩ бяха принудени да харчат астрономически суми за войни, които водеха на много хиляди километра от собствената си територия. Например, преките и косвени разходи в Афганистан и Ирак надхвърлиха 1 трилион долара!

Всичко това накара американския истеблишмънт волю-неволю да преразгледа мнението си за военната мощ на САЩ. През 2012 г. дори известният "ястреб" Збигнев Бжежински беше принуден да признае:

"Ние вече не можем да диктуваме волята си. Вече не можем да бъдем застрашителен глобален играч, който регулира международните отношения в света... Нашият опит трябва да ни накара да разберем, че използването на военна сила влече подире си непредвидени последици и, освен това, е много скъпо. Вече не можем да бъдем глобален полицай, защото това ще ни докара до фалит, ще предизвика социален взрив и ще завърши със загуба на международната легитимност на САЩ". (Zbigniew Brzezinski, Conversations, in: «PBS Newshour», 8.2.2012).

Така, още преди 2 години трезвомислещите американски анализатори разбраха: Западът неумолимо отслабва. Той повече не може да си позволи да води сериозни, големи войни. Дори такива верни му в миналото сателити като Грузия, Тайван, Южна Корея, Пакистан, Афганистан, Израел и част от Близкия изток в близко бъдеще ще охладнеят към САЩ, твърди "старият Збигнев", и ще бъдат въвлечени в силовата сфера на влияние на Русия и Китай.


Руски стратегически бомбардировач Ту-160 - "Белият лебед"


Именно този процес наблюдаваме днес в Украйна. Точно затова, разбирайки своята неподготвеност да реши проблемите си на противопоставянето с Русия по военен начин, Вашингтон с всичка сила задейства срещу нас последното оръжие, с което разполага: финансово-икономическото. С тази цел той е готов да изнасилва своите европейски съюзници и да търпи собствените си загуби (например, провала на прословутата "шистова революция", поставена под въпрос след преднамереното сриване на цените, извършено от Саудитска Арабия по указание от САЩ с цел да се подкопае руската финансова стабилност).

Икономическото задушаване на Русия е единствената, последна надежда на Запада за оцеляване. Ако Москва издържи и устои, ако съумее да преустрои своята финансово-икономическа система и да я приспособи за самостоятелно съществуване, ако успее да намери нови, сигурни съюзници на международната арена - тогава Западът го очаква неизбежна геополитическа катастрофа, много по-мащабна и кървава от разпадането на СССР! В тези условия военният сблъсък между противостоящите си геополитически блокове в една или друга форма ще стане неизбежно.

Но да го спечели днес (още по-малко утре) Западът просто не е в състояние.

Руската лимузина против американския трактор

Когато през 90-те години САЩ и НАТО заложиха на стратегията за глобален високоточен не-ядрен удар в съчетания с форсирано ядрено разоръжаване, те извършиха непростима стратегическа грешка. Резултатът беше, че за 25 години създадоха извънредно скъпа и тежкоподвижна глобална военна инфраструктура, насочена за водене на колониални войни от ново поколение, в които Западът може да побеждава само в условия на своето тотално геополитическо доминиране и качествено технологично превъзходство.

Но за водене на големи войни с противник, поне приблизително равен по военни възможности, новата западна армия е категорично неспособна.

В същото време Москва, която на Запад вече бяха окончателно отписали от сметките си, под ръководството на Путин някак неочаквано излезе извън контрола на Вашингтон и пристъпи към мащабна модернизация на своя стратегически военен потенциал. А Западът, увлечен от насаждането на "демокрация" в джунглите и пустините на третия свят, изпусна възможността да отговори адекватно на това внезапно предизвикателство от страна на Кремъл. Огромната западна военна машина е набрала огромна инерция и е просто невъзможно да направи рязък завой и да реагира на внезапно възкръсналата "руска заплаха". Това изисква преразглеждане на цялата многогодишна военна стратегия на САЩ и НАТО, която отдавна е разработена в многобройни документи и в главите на западните генерали.

И, в съответствие с тази стратегия, например, разработката на тежка бронирана техника, на нови реактивни системи за залпов огън, на нови ядрени оръжия, на техните стратегически носители и средства за пренасяне до целта - практически е спряна.

Най-показателна е ситуацията в областта на СЯС (стратегическите ядрени сили). До съвсем наскоро американските военни експерти се хвалеха, че всеки момент Вашингтон ще получи възможност да нанесе безнаказано по Русия съкрушителен ядрен удар, и внезапно... стана ясно, че Русия не само е възстановила паритета със САЩ по количеството на ядрените бойни блокове, но е отишла далеч напред по качеството на своите стратегически ядрени сили.

Може някой да не вярва - но фактите са упорито нещо.

А фактите показват, че: най-новото, което е останало на САЩ от тяхната стратегическа ядрена триада, е ракетата с морско базиране "Трайдънт-ІІ (Д5)", приета на въоръжение през 1990 г. С такива ракети са въоръжени атомните подводници тип "Охайо", най-"младата" от които е вече на 15 години, и те представляват над 50% от стратегическия ядрен потенциал на САЩ. Тази ракета не притежава средства за преодоляване на противо-ракетна отбрана, тя лети по класическа балистична крива, бойните й блокове след отделянето им не могат да маневрират, а максималната й далекобойност с пълен боен товар е 7 800 км (в облекчен вариант - 11 200 км).

Руският аналог на "Трайдънт" е ракетата "Синева", приета на въоръжение още по съветско време - 1986 г. С нея са въоръжени днес нашите подводни ракетоносци тип 667БДРМ, последният от които е влязъл в строя през 1991 г. Независимо, че "Синева" е по-"стара" от "Трайдънт", тя го надминава съществено по своите бойни характеристики. "Синева" има същото, както при "Трайдънт", тегло на бойната част (2800 кг), но го превъзхожда по далекобойност (8300 км с пълно бойно натоварване, 11 500 - с облекчено), като самата тя тежи значително по-малко (40 тона, американската ракета - 60 тона). Освен това, "Синева" е снабдена с комплекс за преодоляване на противо-ракетна отбрана и е способна да лети по настилни траектории, което значително намалява полетното й време до целта.

Последната модернизация на "Синева", наречена "Лайнер", получи, освен всичко друго, нови бойни глави, способни да маневрират по курса и тангажа, което ги прави практически неуязвими за противоракетната отбрана и удължава срока на службата им до 2030 г.

"Трайдънт" не подлежи на такава модернизация, но ще се намира на въоръжение във вида, в който е сега, минимум до 2042 г.

И е повече от ясно, че нашата най-нова морска ракета "Булава", предназначена за подводните ракетоносци от типа "Борей", в сравнение с "Трайдънт" изглежда като лимузина в сравнение с трактор. Тя е 2 пъти по-лека, лети на 1500 км по-далеч, има съкратен активен участък, настилна траектория, планиращи хиперзвукови бойни глави и още много други екстри, които американските ракети могат само да сънуват...

Колкото до сухопътната компонента на американските стратегически ядрени сили, тя се състои от шахтови междуконтинентални балистични ракети (МБР) "Минитмън ІІІ", модел от 60-те години на ХХ век. Американците въобще нямат мобилни комплекси от типа на нашия "Топол" (да не говорим за "Ярс"!). А смятаната през 1980 г. за твърде перспективна тежка МБР "МХ" беше снета от въоръжение и препрофилирана в граждански носител поради серията катастрофални аварии на старта. Вашингтон и досега няма като перспектива базова ракета с военен профил.

Колкото до стратегическата авиация - тук разликата е още по-впечатляваща.

Най-новите американски "стелт"-ове - В-1 и В-2 са не ракетоносци, а бомбоносачи и въобще не могат да действат извън зоната на противниковата противо-въздушна отбрана, което ги прави твърде уязвими за руските комплекси С-300 и С-400, да не говорим пък за перспективния С-500. (Впрочем, още преди 15 години сърбите сваляха тези американски "невидимки" с древни модели съветски ракетни комплекси). От модернизираните ракетоносци В-52, произведени през 1950-те години, са останали само 44 единици. Те са безнадеждно остарели и физически, и морално: последният е сглобен през 1962 г. Въпреки това, се предвижда да бъдат експлоатирани до 2030 г., но е трудно да се предположи колко от тях реално ще доживеят дотогава.

На този фон руският Ту-160 с крилати ракети Х-101, които имат кръгово отклонение от целта между 2 и 10 метра при далечина на полета 5500 км, е просто недосегаемо съвършенство...

Да мечтаеш - няма лошо!

Да, разбира се, стратегическите ядрени сили са предназначени не толкова за война, колкото за нейното предотвратяване, за да бъде избегнато гарантираното взаимно унищожение. Но нашето сегашно технологично предимство в тази област осигурява, най-малкото, гаранция против употребата на сила от страна на САЩ в конфликтите, където по един или друг начин е въвлечена Русия.

Украйна е най-доброто потвърждение за това!

Да, американската военна машина има поне един твърде ефикасен и действен инструмент - огромна групировка носители на "умно" високоточно оръжие, крилати ракети с голяма далекобойност. В САЩ последователно се реализират редица програми за увеличаването на броя на крилатите ракети за пръв удар, както и за повишаването на тяхната точност и далечина на полет. Тези програми позволяват на Пентагона към 2015 - 2016 г. да получи около 6,5-7 хиляди крилати ракети, като от тях 5 хиляди на морски носители.

Но и тук Русия има достоен отговор.

Нашите комплекси за противовъздушна отбрана са най-добрите в света, според мнението на военните специалисти. Те са в състояние да прикрият ракетоопасните направления. Освен това, в Русия се създават собствени аналози на американските системи за противоракетна отбрана THAAD (Terminal High Altitude Area Defense system) - система за противо-ракетна отбрана, която сваля ракетите с малка и средна далекобойност няколко минути преди поразяване на целта, и на GMD (Ground-based Midcourse Defense) - основната американска система за прехващане на междуконтинентални балистични ракети. Скоро те ще постъпят на въоръжение, като по ефективност руските системи съществено превъзхождат американските си предшественици.

Освен това, Русия с усилени темпове създава собствена групировка от далекобойни крилати ракети. Тези стремително развиващи се сили за стратегическо неядрено сдържане, разположени на вода, под вода и във въздуха, скоро ще позволят на Москва радикално да разшири своето влияние в цяла Евразия, без значение дали това се харесва на Вашингтон или не.

Разбира се, американците също не тъпчат на едно място. Но техните реални успехи в напредничавите военни технологии са значително по-скромни от това, което тръби вашингтонската пропаганда.

За пример може да се посочи "ескадреният миноносец на бъдещето", който, според плановете на американските адмирали, заедно със самолетоносачите трябваше да представлява основата на военно-морската мощ на САЩ в близките десетилетия.

Огромен (над 14 хиляди тона водоизместимост), но практически невидим за радарите (радио-локационната му забележимост е 50 пъти по-малка от други кораби с аналогични размери), покрит с броня от кевлар, натоварен с 80 "умни" далекобойни ракети, въоръжен със сдвоена 155-мм артилерийска установка, чиито GPS-управляеми снаряди коригират траекторията си по време на полета на далечина до 130 км - това чудовище получи названието "Зумволт".

Но...

По-нататък са само конфузи.

Програмата за строеж на такива свръх-технологични кораби под шифър DD-21 беше обявена от американците още през 90-те години. Сетне беше подложена на значително съкращение, но адмиралите от ВМС на САЩ все пак се надяваха да бъдат построени 32 такива есминеца.

Разбира се, всеки човек, дори адмирал, има право на мечти, няма лошо!

Но, уви, животът нанесе своите поправки. Скоро тази бройка беше намалена до 24, а после и до 7 поради изключително високата цена на "корабите на бъдещето", всеки от които щеше да струва 3,2 милиарда долара, плюс още 4 милиарда за експлоатацията му през времето на неговия жизнен цикъл. Трябва ли да се учудваме, че в крайна сметка конгресът отдели пари за строителството само на 1 брой "Зумволт", и то просто за "демонстрация на технологията".

Сроковете му постоянно се отлагаха. Накрая през 2013 г. горкият супер-кораб беше спуснат на вода и, ако всичко върви по план (едва ли), то, може би, през 2016 ще бъде приет на въоръжение. Но, изглежда, ще си остане в тъжна самота, защото, докато го строяха, американските специалисти стигнаха до извода, че в условията на постоянно съкращаване на военния бюджет на САЩ е много по-евтино и ефективно да се използват старите кораби с проверено и надеждно въоръжение.

Тази задънена улица се характеризира с едновременното действие на 3 емпирични закона, които из основи подкопават военната мощ на САЩ.

Първият от тях, т. нар. "закон на Августин", е наречен на името на крупен американски индустриалец, който е установил, че "отбранителният бюджета на Америка расте линейно, а цената на единица нова военна техника - в геометрична прогресия". От това следва, че ако продължава така, то някъде към 2035 г. военният бюджет на САЩ ще стига колкото да произведе един изтребител-бомбардировач.

Вторият - това е "законът на Пери - Картър". През 1990-те години заместник-министърът на отбраната на САЩ У. Пери и началникът на един от отделите в Пентагона, Е. Картър, установили, че "разходите за поддръжката на сложната военна техника растат 2 пъти по-бързо от цената за нейното закупуване". Тоест, скоро Пентагонът няма да може просто да поддържа дори вече закупената от него техника.

Третия - "законът на Грант". Един от най-добрите американски командири в Афганистан, майор Д. Грант, установил, че между 75 и 85% от произведената през последните 15 години военна техника никога не се използва на бойното поле. Тоест, оказала се непотребна, излишна или негодна за използване - независимо, че през тези 15 години Америка непрекъснато воюваше!

"Третатата инициатива за отбранителните иновации" е насочена към това, да поправи тази ситуация и в най-кратки срокове да реши 3 ключови задачи по 3 различни начина:

1) разработката и приемането на въоръжение в армията на САЩ на такива средства за водене на война, които "ще имат ексклузивен характер и не могат да бъдат копирани както от враговете и противниците, така и от партньорите и съюзниците на Америка;

2) "провеждане на строга инвентаризация на целия военен потенциал на САЩ, извеждане от експлоатация на излишните, слабоефективни и неоправдали себе си системи за въоръжение, инфраструктурни компоненти и т. н. с едновременно повишение на ефективността на вече въведените на въоръжение най-перспективни видове бойна техника;

3) "осигуряване на решаващо превъзходство на всяко подразделение на американските въоръжени сили при бойно съприкосновение с всякакъв противник и във всякакви условия чрез повишаване на бойната им мощ, мобилност и информационна подкрепа".

Най-бързо решение на тези амбициозни задачи се предвижда чрез мобилизиране на ключовите компоненти от научно-изследователския потенциал на САЩ, преди всичко стимулирайки такива известни иновационни агенции като DARPA (Defense Advanced Research Projects Agency - агенция за напредничави отбранителни изследователски проекти на Министерството на отбраната, отговаряща за новите технологии във въоръжените сили), IARPA (Intelligence Advanced Research Projects Activity - агенция за перспективни изследвания на разузнавателното ведомство, подчинена на директора на националното разузнаване на САЩ) и корпорацията MITRE, "на която светът е задължен за интернет, новото поколение мислещи машини и създаването на кибер-живот".

Освен това, ефектът на качествено ускорение трябва да се обезпечи чрез "разрушаването на бариерите между гражданските и военните сектори на американската икономика въз основа на най-широко въвличане в реализацията на отбранителната поръчка на малки предприятия, т. нар. "адитивни" университетски производста и дори на неголеми неформални групи".

По този начин днес в света се оформя парадоксална геополитическа ситуация. Страхувайки се да влязат в пряко силово противопоставяне с Русия, и в същото разбирайки, че отстъплението ги застрашава с унищожение, САЩ залагат на финансово-икономическото задушаване на Москва.

Но - и тук е целият парадокс!, липсата на други лостове за влияние прави позицията на САЩ крайно агресивна. Вашингтон се бои от пряк сблъсък с Кремъл и едновременно играе ва-банк в стремежа си да спре набиращото сила Руско въстание против неговата геополитическа хегемония.

Ако Русия издържи на този натиск и устои под градушката от санкции, финансови и икономически диверсии, на Америка ще й остане един-единствен изход: независимо от всичките си страхове и от провалите във военното планиране на Пентагона и НАТО през последните десетилетия, да започне ескалация на политическото напрежение, довеждайки го до "последен и решителен бой".

До Голяма война, която единствена може да даде на Запада призрачна надежда да се задържи на ръба на историческата пропаст, в която той неумолимо се срива...

Когато стане това, ние трябва да сме готови.

Както е речено: щом си предупреден, значи си въоръжен.

Бог да ни помага!


Константин Душенов,
директор на Агенцията за аналитична информация "Русь Православная
"

Авторът е бивш офицер
от
Военно-морския флот на Русия.



Превод: Любомир Чолаков 

Този превод е обект на авторско право.
Препубликуването му, изцяло или отчасти, е разрешено
САМО С ПОСОЧВАНЕ НА ПРЕВОДАЧА И АКТИВЕН ЛИНК КЪМ ПРЕВОДА!
https://sites.google.com/site/sajttnalubomircolakov/
 


Сходни връзки

ЩЕ ИМА ЛИ ГОЛЯМА ВОЙНА МЕЖДУ САЩ И РУСИЯ - СРАВНЕНИЕ НА СИЛИТЕ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.43 секунди