изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-21 @ 15:44 EET
Готви се куршум зa агентите ни зад граница    
КоментариПреди дни си отиде легендата на военното ни разузнаване ген. Васил Зикулов. Изпратиха го предимно побелели коси - без фанфари, без официални почести. Той бе човекът, който ръководеше най дълго, 24 години, спецслужбата. Последните бучки пръст върху ковчега му погребаха и много тайни, които няма да узнаем. Генералът бе железен мъж и не предаде никого. Светла му памет, но дано не го огорча на оня свят с признанието, че се опасявам историята на военното разузнаване да не се окаже история на предателствата.



София, 10 април 2007 г., преди първото заседание на комисията по досиетата. Вече над 7 години тя неведнъж се сблъсква с проблеми, свързани с военното разузнаване. Така започна за нея и 2015 година. (Снимка: БГНЕС)

 През 1945 г. Георги Димитров поднесе на тепсия агентите ни в Македония на сърбите. Защото бяха вербувани от предишния, капиталистическия режим и заради коминтерновски предразсъдъци. След седмица близо 50 души бяха изловени и ликвидирани безапелационно.


През 90-те години едни политици изготвиха списък на соцагентите и го занесоха в едно посолство. „Тогава щях да получа инфаркт. Кръвното ми скочи на 220. Наложи се


за 24 часа да извеждаме сътрудници


със семействата им, за да се спасят“, спомни си бивш полковник. Било е само списък, без доказателства, можеш да отречеш, че си бил такъв. Това, което обаче сега искат да направят комисията по досиетата и военният министър Николай Ненчев - да се отворят архивите за чуждите агенти, е нещо страшно. Защото става дума не за голи имена, а за доказателства. За документи с подпис и печат, където е описано на агента Хасан в еди-коя си държава какви задачи са му поставяни, какво е изпълнил, колко пари е получил. Фиксирани са неговият адрес, телефони, близки, роднини, конспиративни квартири, пароли, дати и часове за свръзка и т.н. В случая няма как да отречеш, че си работил за друга държава и си предавал собствената си родина. Такива данни са светая светих за всяка спецслужба, независимо на какъв режим служи. А стане ли това с родното военно разузнаване, ще се срути конструкцията, която след това трудно ще вдигнем. Това е горчивата истина и го твърдя отговорно.


Нашето военно разузнаване не действа в цивилизовани европейски държави, където сутрин аристократите си пият кафето в отбрани клубове, преглеждат пресата и многозначително бистрят световната политика, като си говорят на вие. То работи на терен в държави, където законът е дулото на автомата. През 1995 г. наш военен аташе, полковник, се върна в африканска държава, но вече като пенсионер и служител в частна фирма. преди това работеше в посолството там с дипломатически имунитет. Една сутрин тръгнал да прави крос. Забавил се няколко часа и служителите от фирмата се разтревожили. Започнали да го търсят. Накрая решили да проверят и фирмения паркинг - главата му била отрязана и поставена на предния капак на автомобила му. За назидание и предупреждение. Бил издаден от агенти, които е вербувал. Заклали го, защото помислили, че се е върнал да привлича нови шпиони.


Същата драма ще се случи и сега, когато архивът за шпионите ни навън отиде в комисията на Евтим Костадинов. Много от тях имат близки и роднини, които са живи и неминуемо ще пострадат. Има и немалко действащи агенти в Близкия изток и в други горещи точки. Те ще бъдат буквално изклани.


Казусът е драматичен


и се учудвам, че на него се гледа единствено през диоптрите на политическото късогледство. Преди разузнаването ни вербуваше агенти зад граница, най-вече на идеологическа основа и симпатии към България. Сега това става само срещу пари. Каналите зад граница, които бъдат разкрити след отваряне на досиетата, са градени с години и за тях са изхарчени доста средства. Ако искаме да ги възстановим, ще стане на много по-скъпа цена. Освен това агентът, вербуван за пари, не е 100% сигурен източник на информация. Защото, който веднъж се е продал за финикийски знаци, може да се продаде още веднъж на чужда служба за още повече пари. Започнат ли да му плащат повече от нас, може да дезинформира умишлено, да се съгласи да работи за този, когото разузнаваме, да издаде българския офицер, който го е вербувал и т.н. Това са сложни схеми със сериозни последствия за сигурността ни, за които никой не мисли. Проблемът има и друга страна - в такава ситуация кой ще иска да ни сътрудничи? Никой няма да се съгласи да работи за държава, в която не се знае дали при поредната смяна на властта няма да го окачат на въжето.


Това, което се случва в момента у нас, е очевадно нарушаване на закона за досиетата. И е престъпление, откъдето и да го погледнеш. А той е категоричен - разкриват се само документите за български граждани. Посочено е съвсем точно. Но определени политици и едноименната комисия тълкуват текстовете като дявола евангелието. И заблуждават, че чуждите агенти ще останат в тайна. А какъв е смисълът да излизат от служба „Военна информация“ на МО, след като пак ще останат секретни. В закона ясно е записано, че всичко, което влиза в комисията, се разсекретява и става обществено достояние. Тя именно за това е създадена - да предоставя секретните документи до 1991 г. на всеки, който пожелае. А не да ги пази, защото не е редно да го прави.


Комисията по досиетата и определени политици, които нагнетяват обществената атмосфера, че военното разузнаване не е изпълнило закона, са наясно, че това не е така. Но защо го правят -


трябва да каже прокуратурата


В случая обаче се крият зад гърба на някой наивник, който да извади горещия картоф. Защото знаят, че това е държавна измяна и се носи наказателна отговорност. Никой военен министър досега не е посмял да бръкне с голи ръце в жаравата.


Дори Велизар Шаламанов. На четвъртия ден, след като встъпи в длъжност, поиска да уволни шефа на армейските разведки, защото не давал досиетата. Тогава военен разузнавач №1 го спаси единствено навреме проявеният разум и предупреждението на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че това не бива да се случва. Шами обаче е достатъчно интелигентен и отказа да подпише заповед за предаване на досиетата на агенти от 10 държави - Македония, Сърбия, Турция, Гърция, Египет, Ливан, Либия, Сирия, Йордания и Алжир, сътрудничили на военните ни разведки. Шами е прозорлив, защото осъзна, че ще се опари.


Затова се учудвам на липсата на елементарен усет за оцеляване на сегашния военен министър. Някои хора са го сложили на релсите и го тласкат по стръмното. Утре, като се разсее пушилката и се сетим, че все пак трябва да се отговаря за поразията, ще питат него. Защото само той е страна по закона според чл. 16. Той и никой друг.


Много ми се иска читателите да знаят
каква е практиката в Германия


държава, от която се учим на демокрация. Германската разузнавателна служба (БНД) прие всички соцархиви на ЩАЗИ - разузнаването на бившата ГДР. Там обаче гласуваха закон, според който данни за физическо лице, служило на разузнаването, се разкриват 30 години след смъртта му. Ако не може да се установи кога е починало, данните се разгласяват 110 години след раждането. Такава е практиката в цивилизованите държави. В момента на военното ни разузнаване е опрян пистолет в тила. Мисля си, че в създадената ситуация само премиерът и главният прокурор могат да спрат спусъка.

Темата е гореща, затова даваме думата на бивши министри на отбраната и ръководители на спецслужби да изкажат своето мнение. Заглавията са на редакцията.

 

Ген. Чавдар ЧЕРВЕНКОВ, шеф на армейските разведки (1991-1992)

 

Най-ценен носител на тайни и днес си остава човекът

 

Навсякъде има контраразузнавателни служби, които се грижат за сигурността на държавата, за нейните тайни, за въпроси, определени за чувствителни. Ако при тези служби попаднат имената на сътрудници на чуждо разузнаване, за тези хора ще има неприятни последици. Въпросът опира до отношения и отговорност.


Ако един човек е поел ангажимент и ни е предоставил информация, съзнавайки, че нанася вреда на собствената си държава, ние в отговор сме поели ангажимент, че ще съхраним в тайна тази връзка, т.е. че ще го опазим. Сега ако изтече информация, като какви ще ни охарактеризират в чужбина нас, българите? И в перспектива - кой ще бъде този чужденец, който ще се хване да сътрудничи с българските специални служби?


В този занаят, независимо от страхотния напредък в IT техниката, в спътниците, в космическата техника все още носител на най-интересните тайни е човекът. В САЩ увеличават капацитета на военното си разузнаване. предвиждат 1700 бройки допълнително за усилване на оперативния състав. Това е резултат от анализ, който беше направен след оценка на обстановката в Близкия изток.


Когато една държава поема ангажимент към някого, трябва да го спазва. А у нас съгласно действащия закон всички документи на специалните служби до юни 1991 г. са разсекретени. Досиета, дела, документи, всеки може да намери мотив за достъп до тях. Кой може да даде гаранция, че няма да изтече информация, няма да изтекат имена?

 

Николай ЦОНЕВ, военен министър (2008-2009)

 

Ще загубим нашите „очи и уши“ в чужбина

 

Законите и правилата трябва да се спазват. А съгласно закона за досиетата архивите на чужденците не би трябвало да ги изпращат и да ги държат в нашата комисия. Доста вреди бяха нанесени през годините на нашите разузнавателни служби по този закон. много професионални разузнавачи пострадаха, като отвориха досиетата им. Сред тях имаше и такива, които все още бяха на служба. Това застраши живота и сигурността им. Сега се
опитват да навредят и на чужденците.


Ще се създаде огромно недоверие към държавата ни, ще пострада националната ни сигурност още повече. А онези, които биха желали да сътрудничат на нашата държава, ще стават все по-малко. Тяхната безопасност ще бъде застрашена по всяко време. По този начин ще загубим своите „очи и уши“ в чуждите страни. Време е вече темата с досиетата да бъде затворена. Това не помага никому, а и младите хора не се интересуват.

 

Бойко НОЕВ, военен министър (1994-1995 и 1999-2001)

 

Няма гаранции за тайната

 

Не споделям мнението, че изваждането на архиви с имената на граждани на други държави извън хранилищата на разузнаването, в т. ч. на военното разузнаване, няма да накърни националната ни сигурност. Съдейки по досегашната българска практика, няма никакви гаранции, че те няма да се появят в публичното пространство или няма да бъдат използвани за лични и користни цели. Доколкото съм информиран, в световната практика подобен случай не е известен. Изглежда, че днешните управляващи са решили да влязат в историята и с това, понасяйки съответната отговорност.


Споделям мнението на министър Ненчев, че именно тези, които днес най-силно го критикуват в парламента от средите на БСП, носят главната отговорност да се стигне дотук. Днешният закон за досиетата, както е известен, е продукт изцяло на БСП, редактиран от експертите на БСП и приет по инициатива и с гласовете на БСП в контролирано от БСП Народно събрание. Така че тези, които днес пишат прочувствени декларации в защита на военното разузнаване, които произнасят клетви от трибуната на парламента, са същите, които създадоха и приеха действащия Закон за досиетата. Не само това, когато и впоследствие бяха на власт, те не направиха и най-малкото усилие да поправят недоразуменията, с които този закон изобилства.


Приемам, че не може да се хвърля вина върху т. нар. комисия по досиетата, и съм съгласен с нейния председател, че изпълняват закона, както те го интерпретират. Ако съществуват неясноти или колизии в този закон, които биха създали заплаха за националната сигурност и националните интереси, то отговорност на народните представители е да ги отстраняват.


Споделям мнението, че днешният закон за досиетата е несъвършен в частта си, където постановява, че се оповестяват имената на служители в съвременните български разузнавателни служби. Това е подигравка с универсалните правила на секретните служби въобще, не само у нас. Решаването на този проблем е изцяло в компетентността на управляващите - президент, премиер, Народно събрание, които имат съответната законодателна инициатива.


В качеството си на министър на отбраната в две правителства, носещ отговорност и за военното разузнаване, никога не съм поставял под съмнение лоялността на службата към интересите на България в никой период от нейното съществуване вече повече от 100 години.


Когато член на българското правителство нарича „терористи“ десетките хиляди български мъже и жени, служили под военна клетва на България, включително през 45-годишния период на комунистическия режим, това вече не е просто проява на лош вкус. Това говори за друго, което армията вече вижда и чува и си прави съответните изводи.


Днешният български парламент е уникален по броя на висшите военни чинове, министри и хора, преминали през армията, в редовете на депутатите. Добре би било обществото да разбере дали имат мнение по горните въпроси.

 

Ген. Димо ГЯУРОВ, началник на цивилното разузнаване (1997-2003)

 

Ненчев не успя да се аргументира

 

Законът от една страна изисква да бъдат предоставени данни, свързани с определена категория български граждани, които заемат обществени позиции и административни длъжности по един, съдържащ се в закона, списък. От друга, същият този норматив дава срок на всички служби, приемници на бившата Държавна сигурност и на разузнавателното управление на народната армия, да предадат определени категории дела за съхранение в комисията по досиетата. Но тук не става въпрос за разкриване на самоличността и на каквито и да било данни за чужди граждани, които са сътрудничили на структурите на социалистическата държава.


Министър Ненчев не можа да аргументира ясно тезата си, но няма съмнение, че той изпълнява закона. Още повече, че тази информация, свързана с чужди граждани, които не подлежат на обявяване, вече е предадена от предходния министър на отбраната или от служебния министър на електронен носител в комисията.

 

Димитър ЛУДЖЕВ, военен министър (1991-1992)

 

Не би трябвало да стават известни имената на тези които са работили за Българското военно разузнаване. Защото това все пак е един ангажимент, който българската държава - каквато и да е тя - е поела спрямо чужди граждани.


Друго е, ако партньорски служби в чужбина проявят интерес по даден случай. Тогава България трябва да изпълни своите съюзнически задължения и да предостави информация. Но да се осветяват накуп всички тези чужди граждани не е редно.


Замисленото прехвърляне на дела няма да навреди на българската национална сигурност. Но може да има последствия за тези граждани, които са работили за българското разузнаване.


Най-деликатна е ситуацията с наши сътрудници чужди граждани, действали в бивша Югославия. Там имахме сериозна информационна мрежа, тя помагаше не само на нас, но и на държавите от НАТО през 90-те години.


Или пък на Балканите, Близкият изток и някои големи градове на Европа като Берлин и Амстердам, в които знаехме, че има структури на „Сивите вълци“ и на други терористични организации. Сега им викат клетки. А там бяха вербувани хора и те са работили за нас да ни предоставят информация. Затова трябва да се действа много внимателно. 

 

Моето мнение е, че трябва да има разграничение на чужди граждани, които са участвали в акции като тази срещу Георги Марков или срещу други наши емигрантски организации, и на такива, които са работили за нашата и на съюзниците ни сигурност.

http://presa.bg




 


Сходни връзки

Готви се куршум зa агентите ни зад граница | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.93 секунди