изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-24 @ 16:22 EEST
ДИМИТРА: С ТРУД ДОЖИВЯХ ДО 100 ГОДИНИ    
Интервюта  100 години навърши преди дни Димитра Георгиева Куртева от добричкото село Паскалево. Както НДТ писа, празникът й събра в дома й роднините й, приятели, представители на община Добричка и на кметството в селото. Димитра бе любезна за разкаже за живота си специално за читателите на в. "Нова добруджанска трибуна"

- Днес ще разкажем на нашите читатели за живота на една столетница. Би ли сподели кога и къде си родена, колко деца бяхте?
- Родена съм в Румъния на 15 февруари 1915 година, в село Разбоен. За последно ходих в селото преди повече от 20 години. Бяхме седем деца. Имах две по-големи сестри - Гина и Мария, и аз, третото дете бях. Имах трима братя - Георги, Петър и Васил. И още една сестра - Ивана, тя почина млада - на 22 години. Най-голямата ми сестра Гина почина преди 5-6 години, също много възрастна.

- Хубав ли беше животът ви в Румъния?
- Хубаво живеехме, много работа имахме. Там ми беше най-хубаво, където съм пораснала. В България се преселихме когато бях на 25 години - през 1940 година. Вече бях омъжена. В друго село се омъжих, не в нашето, а в Бейдауд. Дойдохме в България през зимата. Когато дойде лятото дадоха ни земята, дадоха ни сята зимница, само я пожънахме и я овършахме. Такова нещо ни беше приготвено тук, в България. Трябваше да отидем в село Божурово, но ние поискахме да се заселим в Паскалево. В Румъния бях в малко село, не много хубаво. А разбрах, че Паскалево е голямо, църквата е тука, кметството също. Ако си в малко село едно дете да се роди трябва да ходиш до голямото да го запишеш. Като дойдохме в България много работехме. На третата-четвъртата година 40 декара земя купих. Свекърва ми гледаше децата, аз се занимавах със земеделие, с мъжка работа. Нямаше време за домакинска работа, за чистене, за готвене. Свекърва ми гледаше хубаво децата, а аз - земята, на къра бях по цял ден.

- Правилно ли е било, според теб, това връщане на българите в Южна Добруджа през 1940 година?
- Правилно е било - да си дойдем българите при българи, а моканята да ги оставим в Румъния. В началото ни беше трудно, докато свикнем. Но хората тук са хубави, дадоха ни и къщи.

- Какво си работила? С какво се занимаваше семейството ти?
- Занимавахме се със земеделие с мъжа ми Георги. Като влязохме в ТКЗС-то работих и в кравефермата, краварка бях. Не вземам голяма пенсия, защото малко работих в ТКСЗ-то. По-младите, които работиха много години, взеха по-големи пенсии. Мъжът ми бе на фронта - на Драва и в Косово. Докато той беше на фронта сама гледах децата. Трудно беше, но успявах. Имахме много сято, но съветът помагаше много. Ходехме, оряхме, сеехме, строга работа беше. Нищо не оставахме несято. Прибирах реколтата, животните изхранвах.

- Не е ли трудно това за жена?
- За мен не беше трудно, защото от малки работехме това, свикнали бяхме. Започнах да работя още на 15 години.



- Би ли споделила - кои са най-хубавите моменти в живота ти? Кое те е радвало най-много?
- Децата. Сега вече и внуците. Аз се грижех за тях до второ отделение, аз им бях учителката. Аз съм учила в румънско училище до 7 клас, имам и документи. Тук се научих да пиша и чета на български език. Но по-ми е лесно на румънски език.

- Според теб на какво се дължи твоето дълголетие?
- На труда. И мъжът ми беше работен. И децата ми бяха работни. Това е най-важното. Имаме и други столетници в рода си. Имам една леля - бащина сестра, Мария. Тя живя от 100 години нагоре, казват, че е починала на 106 години.

- Разбрах, че си много критична по отношение на храната. Какво обичаш да си хапваш? Какво обичаш да приготвяш?
- Една парливичка и соленичка манджа и вода. И разточено. Учила съм се да точа от баба си, от майка си. Много внимавам какво ям. Не комбинирам определени храни - например яйца и риба, яйца и боб. Две силни храни не трябва да се ядат заедно. С години не съм кусвала ни вино, ни ракия. Кусвала съм като съм била млада, на 20 години, сега не.

- Интересуваш ли се от политика, от това, което се случва в България, в света?
- Питам зет ми Жеко Киряков и той ми разказва, говорим. Много ми беше интересно когато влизахме в Европейския съюз - как влизаме, като ние сме си в Европа? Този въпрос много ме мъчеше - нали България е в Европа? Чак толкоз не му разбирам.

- Какво си пожелаваш занапред?
- Да са здрави децата. И аз да съм здрава, пък вече каквото даде Господ.

- Иначе си здрава, чувстваш се добре?
- Като ми стане лошо взимам си валидол и го слагам под езика си. Вземам го за сърцето като вземе да тупа.

- След като се лекуваш с валидол само - значи си добре... А набожна ли си, вярваш ли в Господ?
- Вярвам. От сърце и душа. Само ме е страх да не сбъркам нещо. Имам я тази вяра от семейството си, от бабите и дядовците, от целия ни джинс. Всяка вечер си казвам молитвата. Така съм научила и децата, и внуците си. Празнуваме всички християнски празници както е било навремето. На велики пости постех по-рано, но сега вече от две-три години - не.

- Какво ще кажеш в заключение? Какво ще пожелаеш на нашите читатели?
- Да са здрави.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА
 


Сходни връзки

ДИМИТРА: С ТРУД ДОЖИВЯХ ДО 100 ГОДИНИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.10 секунди