изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-21 @ 05:35 EET
Доц. Иво Христов: Готвят ни за плацдарм във войната срещу Русия    
Интервюта Нашите американски ментори смятат, че не могат да разчитат на българския елит, защото с основание подозират, че е крипторуски по мафиотска линия. Не могат да разчитат и на българската армия, защото такава отсъства по определение. Затова ще бъде направен опит за създаване на легитимен повод тук да бъдат вкарани войски на алианса, коментира социологът Иво Христов.

- Да започнем с кризата в Украйна - какво обедини Европа и САЩ в кампанията срещу Русия?

- Преди 25 години Русия беше закачена за западния модел и за нея се предвиждаше да има три основни функции - да бъде суровинен, да бъде технологичен и човешки придатък на Запада. И една четвърта - след 1998 г. на Русия ѝ готвеха ролята да бъде пушечно месо в бъдещ сблъсък с Китай. Тъй като, както знаете, англосаксонците никога не воюват сами на терена. Те винаги воюват чрез някого и през някого. А руснаците са добри войници. Този процес беше стигнал много далеч. Спряха го два фактора. Първият е, че процесът беше изцяло или в значителна степен подкрепен и адмириран от висшата съветската номенклатура, която, както нашата провинциална соцаристокрация първо поколение с обувки, си мислеше, че ако продаде страната си, ще получи значително място на световната трапеза сред световния елит. Но той затова е елит, защото не допуска всеки цървул. И второ, тази работа не зависи от техните пари. Западният елит е особено социално животно, което е структурирано в продължение на повече от 500 години и там няма случайни първенюта. Березовски и неговата съдба са типичен пример в това отношение.

В някакъв момента значителна част от постсъветския елит, т. нар. нови руснаци разбраха, че за тях няма място на световната трапеза и в най-добрия случай могат да бъдат колониална администрация, която да администрира газовата тръба и населението на територията, наречена Русия. Те осъзнаха, че първо ще го отнесат обикновените руснаци, а след това ще го отнесе и квазиелитът им. И тогава се задейства инстинктът за самосъхранение в хората, свързани основно с военно-промишления комплекс и със службите за сигурност.
Когато част от руския елит разбра, че неговото физическо оцеляване зависи от оцеляването на страната, която командват, започна процес на постепенна военна, икономическа и геополитическа еманципация на Русия чрез Евразийския съюз. Това, разбира се, не можеше да бъде допуснато. Вижте последната книга на Збигнев Бжежински, която се нарича „Стратегическата визия", където той директно заявява следното: „Който командва Евразия, той командва света". А в Евразия единствената държава и цивилизация, която може да бъде алтернатива на западната цивилизация, са руснаците, не китайците. Русия е единствената цивилизация, която може да бъде иновативна. Китай не може да предлага модел за съществуване на света. Руснаците могат. Китайската цивилизация е интровертна. Руската не е такава. Тя е европейска по друг начин, християнска по друг начин.
Заради това започна превантивна война. Къде започна тя? Първо, в Сирия, където Русия показа позиции за първи път и тогава срещу нея започна мащабен натиск, комбиниран с финансови, политически, военни и геополитически действия. Ако не беше Украйна, щеше да бъде нещо друго.

- Каква е целта на операция „Украйна"?
- Проста е - да бъде създаде санитарен коридор, в който Киев да играе важната роля. Както и да бъде създаден „аванпост" на изток срещу Русия, който едновременно да я откъсне от черноморското крайбрежие, да постави под въпрос руския контрол над Кавказ, да бъде изнесена западната военно стратегическа структура директно на няколко минути път от Харков до Москва. Ако Русия загубеше Украйна, това означаваше, че тя ще се прости със статута на страна със собствена геополитическа позиция. По-далечната цел на операция „Украйна" е свалянето на режима на Путин, монтирането на прозападна клика и разбира се, да бъде изпълнено това, което Маргарет Тачър беше казала още преди 20 години - че Сибир е твърде богат и твърде голям, за да бъде даден само на руснаците.

- Смятате ли, че Европа е използвана от САЩ в този процес?
- Европа престана да бъде геополитически субект на собствената си съдба на 9 май 1945 година. Оттам нататък тя е обект на две сили с европейски цивилизационни исторически корени, но които имат глобални измерения - САЩ и Съветския съюз. В продължение на 45 години Европа беше под протектората на двете сили, разделена на две. След това едната сила реши да се откаже в името на световния мир и едва ли не обединеното човечество от Лисабон до Владивосток - в лицето на наивника Горбачов. В резултат се случиха процесите, които всички знаем. Една от най-важните цели на операцията в Украйна е да не бъде допусната синергия между Русия и Европа, по-конкретно между Русия и Германия. Защото, когато руските ресурси бъдат обединени с германските технологии, това е най-големият кошмар за всеки атлантически геополитик. Затова целта е да бъде създаден конфликт с ниско или средно напрежение, който да взриви изначално каквито и да е форми на колаборация между Русия и Европа. Само заради санкциите, които се налагат в момента, Германия, немският бизнес е загубил 10 млрд. евро само за една година.

- Европа показа, че не подкрепя идеята за доставки на оръжие на Киев, но как да си обясним продължаващата политика на санкциите?
- Проблемът е, че Европа няма собствена политика. Тук има сложна подмолна игра между Европа и САЩ. Очевидно е, че европейските елити са проамерикански, очевидно е, че финансирането, подпомагането на антисистемни сили в Европа може би ще доведе до промяната на това статукво. Така че битката между Русия и Америка е на много нива и не всички са открити. Официалното е в Украйна, където се води прокси война между Русия и САЩ чрез местните сили там, но втората война е войната между Марин льо Пен и атлантическите елити в Брюксел. Защото, ако те бъдат променени, Европа може да има друга позиция.

- На какво ниво тази война се случва у нас?
- България отдавна не е субект на собственото си поведение, а е обект на геополитиката. Това, което нарича себе си „български политически елит", очевидно вече е добило статута, за който говорех по отношение на руската колониална администрация. В България обаче, поради липсата на ресурси, това стана много по-бързо. Като цяло има дълбока пропаст и отчуждение между българската политическа каста и останалото население, но те разчитат на огромната умора от процесите на деградация, които вървят в българското общество. За разлика от процесите на мобилизация, които се случват в руското общество, което въобще не се очакваше. Във Вашингтон проспаха това, както проспаха разпадането на Съветския съюз. Руснакът не реагира както един средноевропейски бюргер. Във Вашингтон не разбират този манталитет, не разбират, че човек може да умре за идеали. Това са неща, които са извън техния космос.

- Възможно ли е страната ни да бъде въвлечена в конфликт с Русия?
- Нас ни готвят за плацдарм в тази война, във всички измерения на това понятие. Давам ви пример - между Варна и Крим разстоянието е 460 километра. Ракета със среден обсег на действие ги изминава точно за 3 минути. Първо, в България ще се монтира нещо, което очарователно беше наречено от военния министър „координационен център на НАТО". Всеки, който е ходил в казарма, а аз съм от тази генерация, завършил съм ШЗО в Плевен, знае, че когато стане война, първата цел е да ударите командния център. Защото, когато ударите него, всички останали оръжия стават просто железа. Такава е работата с командния или координационния център.
Второ, нашият външен министър очевидно е много военолюбив. Може да го пратим директно на първия американски танк в Донбас да види как стават нещата. България трябва да играе ролята на първа буквално „прифронтова полоса" в битката в Украйна, която ще се разраства, въпреки споразумението от Минск.
Трето, нашите американски ментори с основание смятат, че не могат да разчитат на българския елит, защото с основние подозират, че е крипторуски по мафиотска линия. Не могат да разчитат и на българската армия, защото такава отсъства по определение. Затова ще бъде направен опит за създаване на легитимен повод тук да бъдат вкарани войски на алианса.
Четвърто, което някак убягва на повечето анализатори - геополитическата революция в Турция. Наблюдаваме отпътуването на Турция от западния свят във всяко едно отношение. Наблюдаваме края на кемалистката епоха в Турция. Имаме подмяна на цялостния елит на Турция, целия обществено-политически и цивилизацион модел. И той не е в елементарните клишета за неоислямизация. Напротив, Турция се връща към корените си на едно действително ислямско общество. Моделът на Ататюрк допринесе много за катапултирането на тази страна в модерността, а неоислямисткият модел на Ердоган не е нищо друго освен опит за синтез между модерността и исляма. Никой няма желание да превърне Турция отново в страна на камилари. Напротив, смята се, че това ще подсили геополитическата й позиция.
Турция се превръща от много важен елемент в западната стратегия за сдържане на Русия в самостоятелен център на сила със собствена периферия, в която влизаме и ние. Турската геостратегическа линия се опира само и единствено на турския национален интерес. В този смисъл има тактическо съвпадение между интересите на Русия и на Турция. Не бих изключил това да доведе до конфронтация между Турция и Западния алианс не просто в Турция и Близкия Изток, а и на Балканите.

- Допускате ли, че намеренията на правителството са да използва за военни цели част от новия дълг?
- И да го използват за военни цели, аз искам видя българската военна част, която ще отиде да се бие в Украйна срещу Русия. Такова нещо и Цар Борис III не е допуснал. Ние можем да изпратим баня, теляци, кухня и други такива доблестни въоръжени сили, които със сигурност ще уплашат Владимир Путин. Със сигурност това можем да го направим. Предполагам, че с тази мощна подкрепа на евроатлантическия алианс ще се постигне решителна победа на източния фронт и може би ние ще вдигнем нашето знаме на Спаската кула. Както се казваше вица „Да дойдат танковете! - Ама и двата ли?" Това е в рамките на шегата, разбира се. Това, което ние можем да направим, при много лошо развитие на ситуацията в Украйна, е български части да бъдат използвани като полицейски части в Украйна. В онези райони, в които живее българско малцинство. Цялостното състояние на България в момента е на периферна територия със затихващи функции. Сериозна вина затова има и самото българско общество.

- Защо българският политически елит не си взема поука от тези процеси?
- Това е слугински елит. Той е бил такъв и преди 10 ноември. А след 10 ноември единственото, което направи, бе да смени господаря си. Това не е унгарският, това не е полският елит. Българският елит нито за секунда не би повел сражение за отстояване на националните интереси. Те никога не са обвързвали собствения си просперитет с просперитета на територията, носеща наименованието България. Те гледат на България като на плячка по пример на онзи очарователен филм на Уди Алън „Вземи парите и бягай". Когато през '90-те години се договаряха споразуменията с МВФ и Световната банка, страната можеше да избере съвършено различна матрица за извършване на пазарни, социално-икономически, образователни реформи. Но те избраха точно тази. Неслучайно прегърнаха идеите на неолиберализма, защото той идеално пасваше на тяхната грабителска природа и неособено софистицирана в друго отношение. Какво казва неолиберализмът - никаква държава, никаква регулация, максимален пазар, т.е. максимално ограбване и това ни се представя за икономически тренд. И те направиха точно това.

- Провали ли се неолибералният модел в България?
- Той се провали в целия свят. В България, естествено, че се е провалил. Но тук има една критика от ляво, която аз не възприемам. Те казват, че се е провалил българският капиталистически преход. Не може да се провали нещо, което никога не е съществувало. В България не е имало капитализъм, че да се провали. Това, което се е самонарекло „капитализъм" и „пазар" в България, няма нищо общо нито с капитализма, нито с пазара.

- Страната ни има своя опит с т.нар. тинк-танкове. Те имат дълбоки връзки с администрацията и властта, правят анализи на дейностите на министерствата. Наблюдава се, че техните центрове сега подхождат с интерес към Украйна? Допускате ли там да изиграят същата роля?
- Колегата Достена Лаверн написа чудесна книга, нямам какво толкова да добавя. Това геополитическо движение го направиха тинк-танкове и сили, малко или много ситуирани около демократите в САЩ. Ако сте забелязали, колкото пъти демократите дойдат на власт, правят по една война. Аз разчитам, че ако дойдат републиканците на власт, сред тях има добри стари империалисти, които интерпретират интересите на Америка и в националните й измерения. Вижте какво казва Патрик Бюканън, който беше министър на финансите по времето на Рейгън - той зададе директно въпроса: „Какво правим във вътрешния двор на Русия?" А Украйна е приключила курса. Това вече не е държава. Първо, тя беше квазидържавно изкуствено образувание. Генезисът на украинския народ много прилича на генезиса на т. нар. македонци - сopy-paste! Можете да видите как са се развивали нещата. Украйна е „Не-Русия", както Македония е „Не-България". В Македония можете са се пишете и динозавър, само не трябва да се пишете, че сте българин, защото означава да кажете една публична истина за естествения произход на нещата. Украйна представлява всъщност междинна територия, която, грубо казано, е 60:40 руско към т. нар. галицийска част. Руската част за огромно съжаление на украинските националисти обхваща по-важната част от територията. Това не е Донбас, това е преди всичко Черноморският басейн, самият район на Киев, голяма част от Украйна почти до румънската граница. Някои „приятели" на Путин казаха, че в това се състои Путиновия пъклен план за създаването на Новорусия.
Украйна първо е етнически несъстоял се проект и в момента наблюдаваме насилствено създаване на нация по т. нар. национален проект за Украйна. Производство на украинци! В най-добрия случай Украйна е двуетническа и двунационална държава. Макар че никой до 1989 г. не се е замислял над това. Майка ми е украинка. Не се е замисляла, че между украинците и руснаците има кой знае каква разлика. Това не е било проблем. Трима от четиримата генерални секретари на Съветския съюз бяха украинци - Брежнев, Черненко и Хрушчов. В съветския елит руснаците и украиците винаги са били на равни начала.
Украйна в т. нар. преход, се превърна в частно владение на няколко феодални клана. Това са групата на Ринат Ахметов на територията на Донбас, на второ място - групата на Дмитро Фирташ, на трето - групата около самия Янукович, четвърта беше групата на сегашния президент Порошенко, апропо истинската му фамилия е Валцман. Между другото всички са евреи с изключение на Ринат Ахметов. И петата група е на Коломойски в района на Днепропетровск. Цялото това нещо беше превърнато в частни феоди, където въпросните огромни олигархични групи в мащаби, за които даже не можем да си представим в България, се занимаваха с това да паразитират около остатъците от съветското наследство. Този конгломерат избираше от време на време президент, който трябваше да балансира между олигархичните групи. Успорено с това, освен че Украйна беше икономически, социално и етнически несъстоял се проект, т.е. двулик Янус в някакъв смисъл, там има огромно напрежение в най-западната част на Украйна - т. нар. Галичина, районите на Ужгород и Ивано-Франковск, които никога не са били част от руската империя. Те са присъединени към Съветския съюз чак след Втората световна война и това са бивши полски, а по-късно австрийски и унгарски територии. С джентълменско споразумение между Съветския съюз, по-късно Русия, и Запада, беше прието, че Украйна ще бъде междинна буферна територия, която поради големината й, разположението и големите стратегическите ресурси, ще служи като възглавница за сигурност. Това условие беше нарушено от Запада. Украинската криза няма решение, без да има разрешение между Съединените щати и Русия. Никакъв проект за федерализация на страната няма да бъде осъществен, въпреки поетия ангажимент в Минск. Конституционни реформи няма да бъдат осъществени, защото майданните украински елити са наясно, че това веднага ще доведе до публичната истина, че „царят е гол" и страната веднага ще се разпадне на етнически, лингвистичен и всякакъв друг принцип. Всъщност те са същите, както по времето на Янукович, просто махнаха Янукович и сложиха друг. Най-трагичното в цялата ситуация е, че голяма част от това, което се нарича украински въоръжени сили и се бие в Донбас, - те говорят и мислят на руски.

- Каква ще е съдбата на Луганск и Донецк - независими републики, автономия, но не съвсем?
- Битката е за цяла Украйна, не за два региона. Тя не е за Донбас. Украйна бе тръгнала към мъчитело интегриране в проекта на Путин за Евразийски съюз, защото Украйна е най-важното звено в този съюз. Украйна е най-голямата руска държава извън Русия. Между тези 40 милиона украинци всъщност има 20 милиона етнически руснаци официално. Руската позиция е тази - битката е за цяла Украйна, но не да бъде интегрирана в Русия. Нищо подобно. Украйна най-после да се върне към статута на неутрална сила, където да се срещат европейският и в частност германският и руският интереси. Това, етстествено, не влиза в плановете на САЩ, в превантивната война срещу руската еманципация.
Следователно ще имаме два варианта. Първият е конфликт с ниска или средна интензивност, който ще продължи две десетилетия или ставката на конфликта ще се вдигне, което директно ще доведе до падането на маските. Не че и досега ние не знаем, но например в района на Дебалцево, където, ако слушате Порошенко, те са постигнали огромна победа, в действителност украинските войски организирано се изнесоха. Това ми прилича на организираното изнасяне на германците по посока на Берлин в 1945 г. за съкращаване и оптимизиране на фронта. В района на Дебалцево жертвите на т. нар. украинска армия са около 3500 души от 8-хилядна групировка. Най-страшно укриваната тайна е, че там има около 2 хиляди чужди наемници, основно от Прибалтика, Полша и Америка.
Ако се вдигне ставката на конфликта, т. е. ако Конгресът гласува директно, не че и сега не го правят - включително и България въоръжава Украйна, но ако се стигне официално до въоръжаването на Украйна от САЩ, Русия ще премахне маските с опълченци, доброволци, а направи ли го, аз не изключвам тая работа да приключи не в Донбас, а на полската граница. Полша го разбира много добре и забележете промяната на полската позиция в последните 20 дни. Рязко редуцираха нещата. Второ, Русия няма накъде да отстъпва и Путин го каза много точно миналата година след анексията на Крим. Той каза, че ако за американците Украйна е технически въпрос, то за Русия е на живот и смърт. Русия няма да направи компромис и това трябва да бъде ясно. Превантивната война, както вече казах, трябва да попречи на сътрудничеството между Русия и Германия. А проблемът на Германия е, че тя е буквално разкъсана в момента. Нейният геополитически интерес е на изток. Огромни печалби губи немският бизнес. От друга страна големият проблем е, че немският естаблишмент е до голяма степен проатлантически и проамерикански. Поради публичната тайна, че Германия все още не е субект на собствената си съдба, а победена държава.

- Конфронтацията между Запада и Русия няма ли да коства успеха на борбата срещу „Ислямска държава" (ИД), за която е необходим широк съюз?
- Около възникването на „Ислямска държава" има твърде много неясноти. Не знае как възникна или по-скоро се знае от информираните хора, но в публичния дискурс се пуска нещо друго - дезинформационни вируси. Това е образувание, което някакси се появи от небитието и срещу което никаква война не се води. Първо, комуникационните канали, които те ползват, не са прекратени, а ако водите война срещу някого, това би било първото нещо, което ще направите. Второ, ИД качи свой пропаганден канал на спътник. А кой има спътници, очевидно не камиларите в Сирия. Трето, срещу ИД реално не се водят никакви сериозни военни действия. Има някакви спорадични бомбардировки от време на време, които, както се твърди, не нанасят никакви щети на ИД. Четвърто, което трябва да бъде казано ясно, е, че ако има наистина воля за война срещу ИД, точно две турски бригади могат да свършат цялата тази работа за една седмица. Но не го правят.

На следващо място, незнайно защо ИД зае най-важната територия, с която прекъсна връзката между Иран и шиитските райони на Ирак и Сирия, откъдето трябваше да минава газопровод от Иран по посока на сирийското крайбрежие. Това, между другото, е една от причините за нещастната съдба на Сирия. Този газопровод трябваше да бъде конкуренция на катарския газопровод. ИД е ситуирана по този начин, за да не позволи отбраната на Сирия. Ще го кажа директно. ИД е изкуствен проект, който очевидно е добре пазен, за да не се разпадне. Основната цел на това образувание е да подгрява управляемия хаос в Близкия Изток, който започна със събитията, носещи очарователното наименование „Арабска пролет". Целта е регионът да бъде деградиран до състояние „племена със знамена". Бяха ликвидирани всички светски режими, които можеха да създадат каквато и да е било възможност за организирано управление на териториите.
През 2005 г. в едно от сериозните американски издания беше излязла една карта на Близкия Изток. Там нямаше държава Ирак, имаше три територии - Кюрдистан, който обхващаше цялата територия на Източна Турция, Източна Сирия и Северен Ирак, т.е. днешния Кюрдистан, кюрдската автономна област на сунитския район, който съвпада с територията, която е заела в момента ИД и шиитския район - същински Ирак, на юг от Багдад. От друга страна нямаше Сирия, имаше остатък на Сирия, която се намираше в териториите, които и в момента Башар Асад контролира. И, което е много интересно, нямаше Саудитска Арабия, която беше разпадната на четири държави. Имаше една уголемена Йордания на юг и на изток. Сега се сетете за драмата с йорданския пилот. Йордания до този момент категорично не искаше да участва в конфликта с ИД.
По този начин беше очертана една съвършено нова география на Близкия Изток. Това доколкова развълнува турския генерален щаб, че те поискаха офицално обяснение. Обяснението от редакцията на списанието беше, че това са фантазиите на един пенсиониран полковник. Фантазии, които обаче имат свойсвото да се сбъдват.

- Глобален или регионален е конфликтът в Близкия Изток?
- Целта на операцията в Близкия Изток е да бъде създадена огромна дъга на напрежение от Маракеш до мюсюлманските райони на Китай - Синдзян-уйгурски регион. Това ще доведе до тежък конфликт между шиити и сунити. Ще бъдат поставени под въпрос енергийните доставки на два от трите потенциални конкурента на САЩ - Европа и Китай. Европа изцяло ползва ресурси от Близкия Изток, Китай почти изцяло. Другият източник е Русия. И в двата района има проблеми. Има и друго. ИД играе ролята на габърче в петата на Турция. Турският елит имаше глупостта да си мисли, че може да извлече голяма изгода от взривяването на Сирия. Резултатът беше, че когато Ердоган отказа да вкара армия в Сирия, започнаха проблемите. Спонтанни народни вълнения, паркът Гези и др. На следващо място, ИД в момента активно воюва с кюрдите в Сирия и Ирак, което доведе до мащабна реакция в турски Кюрдистан. На този етап турците успяха да спрат турските кюрди да не отидат да се бият при обсадата на Кобане. Това означава, че картата на полковник Петерс може да се сбъдне по-нататък.
Причините за това са много, аз ще дам само две - обръщането на турския геополитически кораб на Изток и тактическата колаборация с Путин. Онзи ден Турция реши да създаде своя противовъздушна отбрана не с американски, а на базата на китайски ракетни комплекси. А е страна-член на НАТО. Приключи и приказката, наречена турска евроинтеграция. Ердоган направи чистка на прозападната пета колона на Фетулах Гюлен, силите за сигурност, правосъдието и администрацията. Всичко това ме навежда на мисълта, че ако случайно не самоубият Ердоган, ще му се поднесат всенародни вълнения на прозападната интелигенция, съчетано с кюрдски националистически бунт.

- Това няма ли да засегне директно и нашата страна?
- Това ни касае пряко. В турска Тракия в момента има около 200-250 хиляди бежанци. Ако това това нещо тръгне, няма кой да го спре, а знаете, че между България и Турция реално няма граница от българска страна. Ако утре Западът се опита да дестабилизира Турция, Турция ще ни го върне. Историята с дълга ще ни се стори като „радини вълнения" на фона на това, което се случва. Голямата драма на България, и го казвам с болка и горчивина, е че в най-важните моменти от съществуването на нашия народ, ние имаме калпав и негоден елит, който не поема отговорност. Обикновено се измъкваме с този общ рефрен за лошите политици и добрия народ. Но нещо с народа също не е наред.

 

Филипа Тодева

Inews.bg

 


Сходни връзки

Доц. Иво Христов: Готвят ни за плацдарм във войната срещу Русия | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 1.88 секунди