изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-19 @ 11:04 EET
ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ, ЖИТЕЙСКА МЪДРОСТ И КУРАЖ СА НУЖНИ НА УСПЕШНИЯ ПРОКУРОР    
Интервюта Пред НДТ - окръжният прокурор на Добрич Пламен Николов

-      Г-н Николов, бихте ли се представил за читателите на вестник „Нова добруджанска трибуна“!

-      Роден съм през 1959 г. във Велико Търново, защото тогава болницата в Горна Оряховица била в ремонт. Иначе съм си горнооряховчанин. Баща ми, който почина преди десет години, цял живот е работил като локомотивен машинист. Майка ми е работила като касиер в ТПК на инвалидите. Отдавна е пенсионер и живее в бащината ми къща в Горна Оряховица. Завършил съм средно образование в родния си град – Механотехникум, със специалност „Технология на машиностроенето, студена обработка“. Докато бях ученик, случайно приятел ме запали по авиацията. Един хубав ден ме заведе в аероклуба към летището в Горна Оряховица.  Хареса ми от пръв поглед, след което, още като ученик, завърших пълен курс на обучение за моторно летене. Естествено, след като завърших средното си образование, за нищо друго не мислех, освен да кандидатствам в Долна Митрополия. Приеха ме веднага в специалност „Експлоатация и ремонт на летателни апарати и двигатели“. След петгодишен курс на обучение придобих квалификация авиационен инженер. По разпределение, по тогавашните правила, трябваше да бъда разпределен на някое от военните летища, тъй като бях военен профил. Бях първи по успех за специалността си във випуска, но ме изпратиха във военното летище в Добрич. Тогава не предполагах, че ще остана за цял живот тук. Първоначално градът не ми хареса особено, но след това започна да ми харесва и така е до ден-днешен. След няколко месеца работа на МИГ 21, ме изпратиха на допълнителна квалификация за самолети СУ 22. Едва тогава разбрах защо първия по успех по специалността го изпращат точно в Добрич – защото е имало държавен план да се внесат в България цяла ескадрила от 21 самолета СУ 22. Тъй като за това време те бяха изключително модерни, трябваше да изпратят специалисти, които биха могли да се справят с предизвикателството. След обучение от шест месеца в Русия, се завърнах с правоспособност за работа с този тип самолети и започнах да обучавам други колеги. Аз съм първият българин, който е написал конспект от лекции за СУ 22, първият, който направи наземни проби на всички самолетни системи, първият, който подписа допуск за други инженери, техници и летци. Така, с времето станах инженера, до когото се допитваха за всичко относно СУ22. Междувременно реших, че е време да създам семейство. Тогава в Добрич имаше филиал на Медицинския институт. Там открих своята съпруга, която сега е общопрактикуващ лекар в ДКЦ I. Имаме две деца. Дъщеря ни завърши магистратура в Германия, специалност „Политология“. Предстои й да търси реализация в живота с тази диплома. Синът ни завърши магистратура „Международни икономически отношения“ в УНСС. Той вече започна работа в представителството в София на една от големите международни фармацевтични фирми. Двамата все още не са семейни и все още не съм станал дядо, но се надявам, че това предстои. Живеем в кв. „Добротица“, във военно жилище, което още навремето закупих от армията.

-      Как се случи така, че от авиацията се „приземихте“ в прокуратурата?

-      Когато дойде т.нар. демокрация, последва остър срив на доставките за резервни части за всички руски самолети и вертолети. Осъзнах, че това не е временно затруднение, а е процес, който ще продължи с годините. За съжаление, се оказах прав. Агонията на българската авиация продължава и до ден днешен и е само в посока пропадане. Когато говоря за българската авиация, имам предвид всички видове авиация – и военна, и гражданска, и спортна, и селскостопанска. След като прецених, че няма да се върнат старите времена с редовни доставки на резервни части и ще започне тази агония, реших, че трябва да сменя попрището. Тогава, през 1991 г., бяха отворили първите правни факултети, извън София. По онова време имаше остър недостиг на юристи. Тогава започна и процесът на приватизация. Реших, че това е добра перспектива за мен и семейството ми. През 1992 г. кандидатствах и ме приеха в юридическия факултет на Техническия университет във Варна, където се дипломирах. Завърших задочно – работех, грижех се за семейство с две деца и учех. Стажа от една година след дипломирането проведох като стипендиант на Министерството на отбраната, получавах заплата на летището и подписах 5-годишен договор с МО, по силата на който - след завършването трябваше да работя като юрисконсулт. След завършването на стажа се оказа, че има свободно място за прокурор в Районната прокуратура в Добрич. Явих се на конкурса, спечелих го, платих неустойка на МО, съобразно договора, и започнах работа като прокурор. След две години закриха летището. През първите една-две години, докато още имаше полети, ми беше тъжно да гледам през прозореца самолетите. Знаете, първата любов винаги остава. След това спряха полетите и дразнителят вече го нямаше.  От 1 ноември 1999 г. до 1 ноември 2010 г. съм бил прокурор в Районна прокуратура. През повечето време като редови прокурор и за известно време съм бил заместник-районен прокурор. През ноември 2010 г. бях командирован в Окръжна прокуратура - Добрич, тъй като тогава се пенсионира един от колегите и останаха в съвсем малък състав. През 2012 г. спечелих конкурс за щатно място - като редови прокурор в Окръжна прокуратура. На следващата година тогавашният окръжен прокурор г-н Милчо Каменски ме предложи и бях избран за зам.-окръжен прокурор. След неговото пенсиониране, се явих на конкурс и бях избран за окръжен прокурор. Встъпих в длъжност на 23 юли 2014 г.

-      Когато встъпихте в длъжност, Вие заявихте, че искате да мотивирате ръководството на Областната дирекция на МВР да се повиши разкриването на корупционни и икономически престъпления. Успяхте ли?

-      Оказва се, че проблемите на борбата с корупцията в България са много тежки и с магическа пръчка не могат да се разрешат, още повече за кратък период от време. Какво имам предвид? Всеки гражданин на нашата държава и жител на областта знае, че при всяка смяна на правителството, независимо кои дойдат на власт, става поголовна смяна на директорите на областните дирекции на МВР. Така е от 1990 г. до ден днешен. Ако върнем историята назад и сравним броя на смените на правителства и на директори на областните дирекции на МВР, ще установим, че има почти пълно съвпадение. Веднага възниква въпросът - защо на поредното правителство, без значение от коя политическа партия е, първата му грижа е да смени полицейските началници навсякъде. Разбира се, за да може той, след като му е даден такъв ръководен пост, да бъде задължен по някакъв начин на тези, които са го назначили. След като е задължен, той, естествено, няма по никакъв начин да засегне интересите на тези, които са го назначили. Защото тогава няма да има голям кабинет, секретарка, служебен автомобил и по-голяма заплата. Не говоря само за полицията, а за почти всички длъжности в държавната администрация – НАП, областни управи и т.н. Навсякъде със смяната на правителството се сменя ръководният състав. На всички им се казва едно и също: „Ние сме те сложили на това място и ти ще правиш, каквото ти кажем. Ако не правиш това, което ти кажем, ще намерим друг, който ще слушка и ще изпълнява това, което ние му казваме“. Естествено, че когато въпросната политическа партия е на власт, полицията няма да пипа нито една фирма или държавен служител, който е близък до този кръг управляващи, а ще се бори с всички полицейски сили срещу тези, които са в опозиция. И това се върши постоянно. Нищо не се е променило от 1990 г. досега.

-      Т.е. корупцията има чисто политически оттенък…

-      Трудно може, който и да е прокурор в тази държава, да накара който и да било директор на полицията в която и да е област, да тръгне срещу приближени на управляващата партия. Никакво значение няма коя е тя. Ако от общодържавен, преминем към областен план, се оказва, че аз трябва, по някакъв начин, да убедя местното ръководство на полицията, че трябва да си върши работата по такъв начин, че да бъде еднакво спрямо всички. Независимо от това - дали тези, които са извършили престъпление, са приближени на управляващата към момента партия, или не. Независимо кои са управляващите. Повярвайте ми, трудно може да се накара един директор на полицията, независимо кой е и какъв е, да бъде мотивиран да тръгне срещу тези, които са го избрали. А, е факт, че обикновено, управляващите, които и да са те, вършат безобразията. Защото са на власт и смятат, че като ги вършат, няма кой да ги залови. А, кой може да ги залови – полицията. Ако още повече стесним кръга, се вижда, че в момента в Добрич няма сформирано териториално звено за борба с организираната престъпност. Въпреки че, Законът за изменение и допълнение на Закона за МВР, вече е факт. Но, и до този момент няма сформирано звено на БОП в Добрич. Не се знае и дали ще има, кой ще бъде ръководителят му, колко души ще работят в него, с какъв ресурс ще разполагат. Към момента нямам никаква възможност да ги използвам. Вторият лост на въздействие на един окръжен прокурор е ДАНС. Имаме териториална дирекция на ДАНС. Чудесно работим с директора му. Но, големият проблем е ограничението на техните правомощия, което е наложено от чл. 4 от Закона за ДАНС. Мога да разчитам на тази държавна институция в точно определени по закон случаи. Извън тях, те нямат правомощия. Нямат и полицейски правомощия. Така, аз на практика, мога да ги използвам за точно определен кръг от въпроси и случаи на решаване. Остава полицията. Представете си, какво може да направи един окръжен прокурор, когато има ограничени правомощия на ДАНС, липсва БОП, а от дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР му изпратят справка, в която се вижда, че няколко полицаи вършат безобразия. На кого да го изпратя, кой да продължи работата по проверки? Досъдебното производство ще го възложа на следовател, но кой ще продължи проверката, защото в много случаи има нужда от допълнителна оперативна работа по случая. На практика, в много случаи съм в безизходица. Имам чести контакти с началника на сектор „Вътрешна сигурност“ във Варна, който отговаря и за Добричка област. Този сектор поддържа численост, която е безкрайно малка, с оглед на това, че отговарят за шест области в Североизточна България. Допреди няколко години във всяка една областна дирекция имаше поне по един представител на „Вътрешна сигурност“, а сега няма. За да извърша каквато и да е проверка, при наличие на данни за корупционно поведение от полицай, това става изключително бавно. Трябва да напиша постановление, което да изпратя до дирекция „Вътрешна сигурност“ в София, като пътят е 10 дни. След това още десет дни, докато се върне от София във вид на разпореждане до съответния началник сектор „Вътрешна сигурност“ във Варна. Така, след около 20 дни можем да започнем работа, която в много случаи трябва да стане днес. На практика,  чиновничеството и бумащината, която е в тази дирекция „Вътрешна сигурност“ и начинът на организация, правят невъзможни действия в бърз порядък. Оказва се, че, уж има много държавни структури, уж има много хора, които работят в тях, а в много от случаите аз няма на кого да разчитам. Отделно от това, така е направена организацията в тези структури, че отговорността за определени действия или бездействия е размита. Не можеш да определиш, като четеш документите по съответния случай, кой носи вина за несвършената работа. По стар чиновнически обичай, отговорността се прехвърля и накрая не се знае кой не си е свършил работата. Няма персонална отговорност.

Въпреки всички тези неразбории, не съм вдигнал „бялото знаме“ и няма да се откажа. Използвам всякакви възможности, които ми дава законът. Понякога се налага да разчитам на съвсем други държавни институции като РИО, РЗИ, ОДБХ - т.е. всички особени юрисдикции, които имат правомощия в определени сфери от обществения живот. Разчитам и на общинските и областната администрации, когато могат да ми помогнат. Когато не мога да разчитам на силовите структури, се опитвам да разчитам на някой друг. В много случаи трябва сам да извърша проверките и разчитам само на себе си и на колегите ми.

В тази насока искам да подчертая, че едно от нещата, които  постигнах, откакто съм окръжен прокурор, е един добър колектив. Мога да разчитам на колегите си – и на прокурорите, и на следователите, за което съм им много благодарен. Мисля, че направихме един добър колектив.

-      Очевидно спънките са немалко, но какво отчитате като успех за периода, откакто встъпихте в длъжност?

-      Успях да убедя всички в областната дирекция и полицейските управления към нея, че компромис към никого няма да правя при наличие на корупционно поведение. Приключи на първа инстанция дело за подкуп срещу полицай от Първо РУМВР - Добрич, взел 200 лева. Той бе осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода ефективно. По това дело лично съм наблюдаващ прокурор. Присъдата не е влязла в сила, тъй като е обжалвана пред Апелативен съд – Варна. При провеждането на годишния отчет на ОД на МВР в Добрич съобщих на всеослушание тази присъда и обясних, че по същия безмилостен начин ще се отнасям към всички случаи на корупция в полицията. Не мога да преборя корупцията в останалите сфери на обществения живот, ако нямам чиста от корупция полиция, т.е. първото, което трябва да направя, е да зная, че тези полицаи, с които работя, са почтени хора, че мога да разчитам на тях. След това мога да тръгна срещу другите, които проявяват някакви форми на корупционно поведение. Разбира се, когато е необходимо, правя и двете – занимавам се със случаите на корупция и в полицията, и извън нея.

-      Има ли през последните месеци нови случаи на корупция, които да са били разкрити? Последният бе за бившия служител от ДФ „Земеделие“ Георги Герджиков.

-      Няма нови случаи, защото някой трябва да ни подаде сигнал. Сигналите до нас, които да ни насочат към корупционно поведение, са малко. Оттам идват затрудненията. А, ние няма как да предполагаме къде ще се случи корупция. Трябва да бъдем уведомени. Полагаме усилия, независимо от това, че не получаваме достатъчно сигнали от полицията за корупционно поведение, сами да търсим местата на корупция. В тази насока съм поискал от bTV да ми бъде изпратен на оптичен носител репортаж за евентуални злоупотреби или корупционно поведение при извършване на дейностите за укрепване на морския бряг на територията на област Добрич. Репортажът касае дейности по укрепване на свлачища на територията на областите Варна и Добрич. Ще събера прокурорите от Окръжна прокуратура, ще го изгледаме и ще вземем решение дали да назначим проверка, на кого ще я възложим и какви действия ще предприемем. Разбира се, в тази насока разчитаме и много на медиите. Към всеки сигнал, който ни бъде подаден, ще се отнесем с необходимата сериозност.

-      Странно е, че малко са осъдените за корупция, а в същото време тя е един от основните проблеми на България …

-      Малко са осъдените, защото малко ни дават поводи да си свършим работата. Ако имаме повече сигнали, разбира се, че ще имаме повече осъдени. Защото броят на осъдените е функция на броя на сигналите, които се получават при нас.

-      Не мислите ли, че гражданите са се примирили с корупцията?

-      За мое съжаление, някак си свикнахме с корупцията. Това аз не приемам за нормално. С корупцията не трябва да се свиква и аз не бих се примирил по никакъв начин.

-      Телефонните измами са голям бич на съвременното ни общество. Защо, според Вас, няма противодействие, след като постоянно се алармира за този проблем?

-      Причините са няколко. Получава се феномен. От всички медии постоянно информират гражданите и изпълняват своя граждански дълг, при това доста успешно, да популяризират опасността хората да бъдат измамени по тази схема. За мое голямо учудване, въпреки усилената работа на всички медии, има хора, които се оставят да бъдат измамени. Хора, които все още не са чули и разбрали, че това се случва. И държавните органи, и медиите, правят всичко, което е възможно за разгласяване на този бич. Не може насила да бъдат накарани хората да внимават. Оказва се, че мнозина си казват „това не съм го чул“, „не зная“, „не ме интересува“. И те живеят с идеята, че тях нищо не ги интересува. Сещат се, че има държава, има медии, нещо, което се случва в обществото, едва, когато тях ги споходи. За съжаление,  тази пасивност и непукизъм у голяма част от населението в областта води до този негативен резултат. Те не се отнасят с пренебрежение само към негативните явления в нашето общество. Тях не ги интересуват нито положителни, нито отрицателни новини, нищо не ги интересува. Как на тези хора да им помогнат медиите, въпреки усилията си. Насила няма как да стане. От друга  страна, има затруднения при разкриването на вече извършените престъпления. За съжаление, телефонните измамници имат много добри консултанти по комуникациите. В интернет се продават програми, които се инсталират на определени видове мобилни телефони, дават лъжлива команда и за IMEI, и за номера на СИМ картата на този, който инициира разговора. Така, когато пострадал покаже на полицая телефона си, в който е записал разговора, дори и след много сериозна техническа експертиза не може да се установи от кой IMEI е проведен разговорът и коя е СИМ картата. Може да се установи само клетката, чрез която е станало ретранслиране на сигнала, но на територията на една клетка на мобилен оператор могат да живеят хиляди хора. От друга страна, когато се обаждат от улични автомати, също не е възможно да се разбере кой се обажда. Полицейските органи биха могли да заловят измамника, ако знаят, че той ще се обади в определено време от определен автомат. Да, но това никога предварително не се знае. Голяма вина носят и самите пострадали. Някой им иска пари, събират последните си стотинки и ги дават, без да се обадят на никого.  Ако звъннат поне веднъж на полицията, за да може да има подготовка от страна на полицията при предаването на парите, разбира се, че ще бъдат заловени. Но, нямаме нито един случай, в който гражданин да се е обадил на полицията. Те се обаждат впоследствие, когато парите вече ги няма, човекът е с преправена външност, а табелите на автомобила след 5-10 минути се сменят.

-      Наркотиците са един от сериозните проблеми за областта. Неотдавна бе заловена група. Това намали ли разпространението или освободеното място се заема от други?

-      Когато има търсене, ще има и предлагане. За съжаление, в Добрич има доста наркозависими и всяка година техният брой се увеличава. Косвен показател за това е броят на лицата, които са поискали участие в Метадоновата програма и тези, които са регистрирани като наркозависими в Областния диспансер за психично здраве. Естествено, след като тези хора са наркозависими, те си търсят наркотиците и някой трябва да им ги достави. Държавата е абдикирала почти напълно от лечението на наркозависимите. В пакета от медицински услуги, които осигурява НЗОК, няма клинична пътека за лечение на наркомании. Няма държавни болници, в които да има качествено и ефективно лечение на наркомании. Не се отпускат никакви средства за това. След като няма лечение за тях, те си търсят наркотиците и продължават да са зависими. Т.е. - има търсене, а след като имаме свободен пазар - има и предлагане. Разбира се, че, след като сме си свършили работата в някаква степен и една от организациите на наркодилъри е разбита, веднага на тяхно място ще се намести друга. Няма как да постигнем трайна ефективност и намаляване на този обществен проблем, ако не се намали броят на зависимите, ако не се намали търсенето. Ще дам пример, че, ако на наркозависимия не му доставят дрога тук – в Добрич, той ще се отиде до Варна и ще си купи оттам. По този начин не решаваме проблема. Дори и да изловим всички наркоразпространители в Добрич и те да отидат в затвора, наркозависимите пак ще намерят начин да си доставят дрога от други места. Изходът от този омагьосан кръг е лечението на зависимите, онази превантивна дейност, която  трябва да осъществи обществото, за да опази младите хора от приема на наркотици, за да не станат зависими. Когато няма на кого да продават, самите дилъри ще изчезнат. Докато има кой да ги търси, ще ги има и тях. Наивно е да си мислим, че полиция и прокуратура могат да решат този проблем сами. Трябва други държавни органи, семейство, училища да влязат в ролята си така, че да се намали броят на новите наркозависими.

-      Наркобизнесът тук част от по-голяма организация ли е?

-      И географски, и от гледна точка на престъпността    , сме периферия на страната. За радост, не сме център на наркоразпространението, не сме възлов пункт, от който да тръгват големи потоци наркотици за други части на България. При нас наркотиците са „внос“ от други части на страната и основно от пристанище Варна.

-      Има ли промяна във видовете дрога напоследък?

-      За съжаление, нормативната уредба по отношение на наркотици и прекурсори изостава от развитието на науката „Химия“. Тя върви преди промяната на законите. Дотолкова вече е развита синтетичната химия, че за модерните лаборатории, независимо къде се намират по света, не е проблем да създават, буквално всеки ден, нови наркотични вещества с малки промени на химичните формули. Малката промяна на химичната формула означава, че това, от химическа гледна точка, вече се води друго вещество. Така то изведнъж се оказва извън списъка на забранените. Кучетата са обучени да откриват определени наркотици. Те не разпознават новите, които са синтезирани. Така, на практика, те няма как да бъдат открити. Още едно затруднение е липсата на достатъчно технически ресурс в държавата при откриване на такива нови наркотици да определи какъв вид са, каква е химичната им формула, за да могат да се вземат съответните мерки за въвеждане на забрана за тяхното разпространение и, съответно, за обучение на персонал на границите и на кучетата. Това означава, че ежедневно се води тайна надпревара между химиците от лабораториите за синтез на наркотични вещества и държавите по цял свят с техния ресурс за противодействие на новостите при наркотиците. Оказва се, че в момента има стотици видове синтетични наркотични вещества, които се сменят много често и са изключително трудни за откриване. При онези, които не се добиват по синтетичен начин, т.нар. класически наркотици,  противодействието е що-годе добро. Но, все повече доставките се преместват в посока синтетичната дрога - поради това,че за нас е голям проблем откриването й, идентифицирането и противопоставянето й.

-      Има ли смъртни случаи от свръхдоза наркотици?

-      И един млад човек да е умрял от свръхдоза наркотици, това е един човешки живот и е много. За миналата година имаме около 15 случая. Трудно е да се каже точна цифра, тъй като при нас, когато се открие починал от свръхдоза, винаги започваме досъдебно производство за евентуално престъпление по чл. 127, ал. 1 от Наказателния кодекс или за склоняване към самоубийство. При нас няма отделна статистика колко са случаите на самоубийство, защото някой е скочил от етажа или от свръхдоза. За нас като престъпление е едно. През цялата 2014 г. имаме 162 новообразувани досъдебни производства  за престъпления по чл. 127, ал. 1 от НК, т.е. имаме 162 смъртни случая със съмнение, че някой е мотивирал друг по някакъв начин да се самоубие. От тях, обаче, не всички са наистина опити за самоубийство. Когато самотни хора бъдат открити няколко дни след смъртта им, личните лекари отказват да напишат съобщение за смърт. Единственият начин, за да се издаде акт за смърт, е извършване на аутопсия и започване на наказателно производство. Т.е. - от тези 162 случая, 40-50, максимум 60, са действителни самоубийства. Това обаче е достатъчно показателно какво е психическото състояние на населението. Доста е висок процентът на самоубийствата спрямо общия брой на населението в областта. И тенденцията е негативна, т.е. - да се увеличават.

-      Какви хора посягат на живота си?

-      Основно можем да ги разделим на три групи. Едната са възрастни хора, които са се разболели от нелечима болест или са изоставени от близките си и не виждат смисъл да живеят повече, затова посягат на живота си. Втората по големина група са младите хора, които умират от свръхдоза наркотици, и третата група самоубийства са поради някаква лична драма.

-      Твърди се, че Добрич има групи, които са се специализирали в износ на женска плът. Има ли трафик на хора и проституцията в областта?

-      По мои наблюдения, с уговорката, че това по никакъв начин не бива да се възприема като негативно отношение към определени етноси, това е приоритетно занимание на циганския етнос. Там ценността, която може да се продаде, е женското тяло. Няма никакво значение дали е на собствената дъщеря, на съпругата, близък роднина или друг. Всичко, което може да се продаде и да се вземат пари, се продава. Включително и женската плът. Повече от 90 % от случаите на сводничество, организация на проституция, износ на женска плът за чужбина, се извършва от представители на този етнос. Това е по статистика, без емоция или предразсъдък на етническа основа. Такива са фактите, дори и да са неудобни за някого. Ние получаваме информация от други държави-членки на ЕС за осъдени граждани, които са от този етнос, за сводническа дейност и за предоставяне на жени за проституция. Имаме вече няколко случаи, при които има осъдени лица в чужбина – Франция, Германия, след което ни изпращат осъдените, заедно с присъдата, за да търпят наказанието в наш затвор.

-      Каква е ситуацията в Добрич?

-      Не е по-различно от другите места в България. Има функционална зависимост между стандарта на живот и броя на тези престъпления. Колкото е по-нисък стандартът на живот, толкова повече са престъпленията от този вид. Възприемат се от определени групи от населението като начин на изхранване.

-      Има ли данни на територията на областта да функционират нелегални публични домове?

-      През 2005 г. бях наблюдаващ прокурор по делото срещу публичния дом, който се помещаваше в бившите студентски общежития. Панайот Кехайов изтърпя 6-годишното си наказание по това дело и повече не се върна в Добрич. Същото правило, което е за наркотиците, важи и за публичните домове. Когато има търсене, ще има и предлагане. В този град има достатъчно самотни мъже, които имат нужда от такъв вид, ако можем да го наречем, услуга. Щом има търсене, ще има и опит някой да го предлага срещу заплащане. Имаме оперативни данни за опити да се организират публични домове на територията на областта. Някои се опитват да ги направят постоянни, други са само за курортния сезон. Под наблюдение са и, ако съберем достатъчно доказателства, ще има и повдигане на обвинения. Няма да се колебая.

-      Има ли неразкрити убийства?

-      Продължава да е неразкрито убийството в Коларци, когато бяха убити баща и син.

-      Нали третата жертва – жената оцеля. Тя не дава ли показания?

-      Не ни вършат работа. В цял свят има неразкрити убийства. Ние не можем да сме някакво островче на успеха. Разбира се, че и при нас има такива и понякога убийствата остават неразкрити. Имаме затруднения със смъртта на възрастния мъж, който, заедно със съпругата си, бе открит през ноември м.г. в дома си с рана по главата. Впоследствие съпругът почина. Веднага, след това делото бе преквалифицирано като вид престъпление и вече се наблюдава от Окръжна прокуратура. При положение, че няма очевидци, няма дактилоскопни отпечатъци, пострадалите не могат да обяснят нищо, тъй като и двамата са в тежка деменция, разбирате, че  успех може да има само по филмите.

-      Има ли данни за групи за извършване на „мокри поръчки“?

-      За щастие, в областта не се е стигнало до там да има изпълнители на поръчки за убийства. Нямаме такива данни, както и данни за сериозни организирани престъпни групи. Причините са няколко. Първо, основният контингент, който извършваше тежките престъпления, се изнесе към големите градове, където има повече богати хора и „плячката“ може да е по-голяма. Друга част от този контингент се изнесе в чужбина, тъй като в по-богатите страни има повече възможности да се извършват такива престъпления. И доходът, който носят, е по-голям. Факт е, че в областта намалява стандартът на живот, хората все повече обедняват и рекетът дава по-малък „доход“.

-      Има ли и други тежки дела, по които работи прокуратурата?

-      Има тежки дела. Такива са делата за двете наводнения – на Добрич от юни 2014 г. и на селата Одринци и Долина от февруари т.г. Това са тежки дела, с тежки последици. Второто все още е на проверка, тъй като преди прокурорът да вземе решение, трябва да си изясни каква е ситуацията. За случая с критичната ситуация на язовира Одринци се запознах на място, видях язовира и ситуацията там и аз препоръчах да започне евакуация.

-      На какъв етап е делото за наводнението в Добрич?

-      Колегата Радослав Бухчев вече извършва повечето действия сам. Оказва се, че от полицията му оказваха съдействие донякъде, след което разследващият полицай беше натоварен с много други задачи. Наблюдаващият прокурор взе решение да продължи действията по разследването самостоятелно.

-      Вие, освен административен ръководител, сте и прокурор по много дела. Колко часа е работният Ви ден?

-      Обикновено работният ми ден е 10 часа и много често се налага да работя и в събота и неделя. Поради много административни ангажименти, се налага да решавам преписки и дела от моя личен доклад като прокурор в извънработно време или през почивните дни. Не ми достига времето и никак не ми е скучно.

-      Имате ли време за хобито си?

-      Няма как да имам достатъчно време при този ангажимент. За съжаление, в живота винаги едното става за сметка на другото. Мечтая си да имам един ден свободен, в който никой за нищо да не ме търси и да отида за риба с приятели. Проблемът е, че повечето места за риболов нямат покритие на мобилните оператори, което също е пречка, тъй като характерът на работата ми изисква да имам постоянен контакт с полиция, ДАНС, с колеги. Така че, вече трябва да си подбирам и местата за риболов.

-      Какво е необходимо на човек, за да бъде добър прокурор?

-      Само едно нещо няма да е достатъчно. Трябват много юридически знания. Не може да не си подготвен теоретично и практически за професията и да бъдеш успешен прокурор. На второ място, трябва да имаш житейска мъдрост. Преди да вземеш решение за какъвто и да било случай, трябва да си го изясниш от човешка гледна точка, а след това да му дадеш и юридически образ. На трето място, но не на последно, в много от случаите трябва да имаш кураж. Не всеки може да понесе гледката на едно убийство, не всеки може да удържи на опитите за злепоставяне и натиск от страна на престъпниците. Според мен, трябва да притежаваш три качества – професионална квалификация, житейска мъдрост и кураж.

Разговаря Станислава КРЪСТЕВА

ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ, ЖИТЕЙСКА МЪДРОСТ И КУРАЖ СА НУЖНИ НА УСПЕШНИЯ ПРОКУРОР | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 1.29 секунди