изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-22 @ 13:08 EET
Първанов: Предлагам референдум за санкциите срещу Русия    
Политика Огромната част от българите и днес са за активни връзки с Русия и не приемат периодичното напрежение и охлаждането между дипломациите на двете страни. Част от причините за това емоционално отношение се коренят в миналото и никой политик не може да ги пренебрегне, ако не иска да сгреши. Многократно съм подчертавал, че е трудно да се намерят в европейски и в световен мащаб аналози на духовно общуване, каквото в продължение на хиляди години съществува между българския и руския народ. Близостта на нашите народи е силна и устойчива във времето не само заради славянското ни родство. Това казва президентът Георги Първанов пред „Преса”.

В не по-малка степен българи и руси бяха сродени от единната ни писменост и създадените на нейна основа сходни култури от средата на IX век насам. Българските книжовни школи подпомагат формирането на руското национално самосъзнание, а по-късно Русия се утвърждава като основен фактор за Българското възраждане и освобождение. Русия не само ни освободи с цената на огромни жертви. С руска помощ след Освобождението България получи една от най-демократичните конституции в тогавашна Европа, изградени бяха и армията, и редица институции на модерната българска държава. А през 1908 г. с руска подкрепа се отстоява провъзгласената българска независимост.

И затова българите преживяват болезнено всеки път, когато на 3 март настоящият държавен глава пропусне да спомене, че Русия ни е освободила от османското робство. Или когато безпричинно, за да се хареса на „ястребите“ от Запада отказва да уважи руската покана за Деня на победата – 9 май. Историческата памет, естествено, не може да бъде определящ фактор в двустранните отношения. Това ме мотивира още през 2002 г. да обоснова идеята за икономизация на българо-руските отношения. За първото десетилетие на ХХI в. рязко (повече от пет пъти) скочи броят на руските туристи в България; по Черноморието руснаци закупиха стотици хиляди имоти; увеличи се стокообменът и започна да се променя структурата му. С президента Путин договорихме „Големия шлем“ от енергийни проекти, което е най-значимият успех на енергийната ни дипломация.

Днес има срив на руски туристи; замразени, дори спрени са договорени инвестиционни проекти с руско участие. И в други сектори – хранително-вкусовата промишленост, фармацевтиката, ефектът върху производители и износители е тежък.

Заради престъпното бездействие на шест български правителства, заради двуличното поведение на Брюксел и задокеанския натиск енергийните проекти са зачеркнати и от перспективата да бъдем регионален енергиен център днес ние трябва да се борим по периферията „за оставане в мача“.

Какво да се прави

I. Агресивното антируско говорене на президента Плевнелиев, на външния министър и на колегата му от отбраната са в дисонанс с мъдрото, разумно и емоционално-позитивно отношение на огромна част от българите към Русия. Хората са убедени, че активните ни отношения с Руската федерация отговарят на основните национални интереси. На първо време трябва по достойнство да отбележим годишнината от Деня на победата над фашиз ма, който е и ден на справедливостта, на демокрацията. Да заявим, че без подвига на народите от Съветския съюз нямаше да има обединена Европа.

II. България да заяви и в Брюксел, че е за отпадане на санкциите спрямо Русия, което ще доведе и до премахване на тези срещу нас. Правителството не бива повече да подава объркани сигнали и да се срамува да поставя на висок глас въпроса, че санкциите са вредни в много отношения, особено за нас, българите. И тази позиция не е продиктувана от сантименти към руския народ, а се основава на трезвата оценка на реалностите. АБВ беше една от първите политически сили, които се обявиха против санкциите срещу Русия. Всъщност ние просто сме последователни – винаги мнозина от нас сме твърдели, че санкциите не просто не са работещи, те са вредни като лост на международните отношения. От тях страдат не правителствата, а народите, особено бизнесът. За справка – от санкциите по време на югоконфликта ние, българите, пострадахме най-осезателно.

Санкциите като правило водят до консолидиране на гражданството около властта в защита на държавата от външния враг. Това подхранва омразата и разделението между народите, възражда атмосферата на Студената война с всичките й атрибути.

Последващото възстановяване на доверието става изключително трудна задача. Ако мнозинството не позволи да се гласува в парламента позиция за отпадане на санкциите, готов съм да предложа този въпрос на предстоящия през есента референдум.

III. България не бива да допуска нейната територия да бъде използвана за враждебни действия срещу Русия.
АБВ предложи тази позиция да бъде утвърдена с декларация на Народното събрание. Защото едно са изявления на този или онзи политик, друго е позицията на парламента, която трябва да задължи всички институции, включително и президентската. Ние в достатъчно случаи сме доказвали своята солидарност към алианса – в Афганистан, в Ирак и т.н. Имали сме политици и дипломати, готови да козируват с положителен отговор, преди някой да им поиска нещо подобно. Длъжен съм да напомня, че Москва приемаше спокойно реализацията на стратегическите цели на външната ни политика – членство в Европейския съюз и НАТО. Сам президентът Путин нееднократно е подчертавал, че уважава този избор и това не противоречи на развитието на активните ни двустранни отношения.

Водил съм преговори за създаването на съвместни българо-американски полигони за подготовка на военни части. Москва нямаше остра реакция и по разполагането на американски бази у нас. Но справедливостта изисква да припомним нашите уверения, че това не е насочено нито срещу нашите съседи, нито срещу Русия. Действията на настоящия министър на отбраната не ми дават гаранции, с които да отстоявам такава теза днес. В този момент засиленото военно присъствие, интензивните военни учения ще се приемат като „дрънкане на оръжие“, като провокация към Русия. Трябва незабавно да скъсаме онези правителствени стратегии от последните години, в които се насажда образът на Руската федерация като източник на опасност за нас.

IV. Новата европейска архитектура на сигурност не може да се гради срещу Русия.
Нещо повече – преодоляването на новите международни предизвикателства пред сигурността е немислимо без Руската федерация. Имах шанса да участвам на срещата на съвета „Русия-НАТО“ в Лисабон през ноември 2010 г., когато бяха постигнати уникални споразумения, откриващи възможности за изграждане на истинско стратегическо партньорство, основано на принципите на равноправието, неделимостта на сигурността, взаимното доверие, прозрачността и предсказуемостта. В съвместно заявление за резултатите от срещата на върха беше отбелязано, че страните от НАТО и Русия ще работят за създаване на единно пространство на мир, сигурност и стабилност в Евро-атлантическия регион. През януари 2009 г. по повод газовата криза заявих публично: „Аз не вярвам на твърденията за търговските измерения на конфликта между Русия и Украйна. Конфликтът изразява амбициите за нова стратегическа политика. Нека да не се лъжем. Става дума за сблъсък около стратегически интереси…“

За съжаление тази линия продължи. Вашингтон и Брюксел все повече използват Украйна като лост за натиск срещу Русия. България не бива обаче да допуска да я превърнат в заложник на „ястребите“ от Запада.

V. България да отстоява правото си на специфична позиция в своите отношения с Руската федерация, бидейки солидарен партньор по всички въпроси на ЕС и НАТО.

Повече от 20 години отстоявам тезата, че за България дилемата „Европа или Русия“ е фалшива. България постигна своето членство в ЕС и НАТО в тези години на прехода, в които имахме най-активни и ползотворни отношения с Руската федерация. Пак по същото време на срещите с президента и с държавния секретар на САЩ се утвърждаваше оценката, че имаме най-добрите отношения във вековната ни история (постановка, която сякаш е отпаднала от опорните точки през последните години).

VI. Да търсим и да развием нова енергия в двустранните отношения чрез възраждане на енергийните проекти. Днес енергийната ни дипломация е хаотична и безпомощна – и в посланията, и в контактите си. Продължавам да смятам, че трябва да има пряк откровен диалог на високо равнище между София и Москва. Успоредно с това са необходими прагматични преговори и в Брюксел, и с Анкара. Целта трябва да бъде „Южен поток“ (който вече е „Турски“) да продължи по трасето на несъстоялия се газопровод „Набуко“ през България.
След печалния край на проекта с „Уестингхаус“ Народното събрание трябва да свали мораториума за АЕЦ „Белене“ и ускорено да се строи новата централа. Ситуацията е критична и вместо „да викаме неволята“, трябват бързи и ефективни двустранни преговори. Съзнавам, че бързи чудеса не бива да се очакват.

Сега най-големият дефицит в българо-руските отношения е липсата на доверие. За да го преодолеем, трябват повече воля, характер и лидерство във външната ни политика.

Огромната част от българите и днес са за активни връзки с Русия и не приемат периодичното напрежение и охлаждането между дипломациите на двете страни. Част от причините за това емоционално отношение се коренят в миналото и никой политик не може да ги пренебрегне, ако не иска да сгреши. Многократно съм подчертавал, че е трудно да се намерят в европейски и в световен мащаб аналози на духовно общуване, каквото в продължение на хиляди години съществува между българския и руския народ. Близостта на нашите народи е силна и устойчива във времето не само заради славянското ни родство. Това казва президентът Георги Първанов пред „Преса”.
В не по-малка степен българи и руси бяха сродени от единната ни писменост и създадените на нейна основа сходни култури от средата на IX век насам. Българските книжовни школи подпомагат формирането на руското национално самосъзнание, а по-късно Русия се утвърждава като основен фактор за Българското възраждане и освобождение. Русия не само ни освободи с цената на огромни жертви. С руска помощ след Освобождението България получи една от най-демократичните конституции в тогавашна Европа, изградени бяха и армията, и редица институции на модерната българска държава. А през 1908 г. с руска подкрепа се отстоява провъзгласената българска независимост.

И затова българите преживяват болезнено всеки път, когато на 3 март настоящият държавен глава пропусне да спомене, че Русия ни е освободила от османското робство. Или когато безпричинно, за да се хареса на „ястребите“ от Запада отказва да уважи руската покана за Деня на победата – 9 май. Историческата памет, естествено, не може да бъде определящ фактор в двустранните отношения. Това ме мотивира още през 2002 г. да обоснова идеята за икономизация на българо-руските отношения. За първото десетилетие на ХХI в. рязко (повече от пет пъти) скочи броят на руските туристи в България; по Черноморието руснаци закупиха стотици хиляди имоти; увеличи се стокообменът и започна да се променя структурата му. С президента Путин договорихме „Големия шлем“ от енергийни проекти, което е най-значимият успех на енергийната ни дипломация.

Днес има срив на руски туристи; замразени, дори спрени са договорени инвестиционни проекти с руско участие. И в други сектори – хранително-вкусовата промишленост, фармацевтиката, ефектът върху производители и износители е тежък.

Заради престъпното бездействие на шест български правителства, заради двуличното поведение на Брюксел и задокеанския натиск енергийните проекти са зачеркнати и от перспективата да бъдем регионален енергиен център днес ние трябва да се борим по периферията „за оставане в мача“.

Какво да се прави

I. Агресивното антируско говорене на президента Плевнелиев, на външния министър и на колегата му от отбраната са в дисонанс с мъдрото, разумно и емоционално-позитивно отношение на огромна част от българите към Русия. Хората са убедени, че активните ни отношения с Руската федерация отговарят на основните национални интереси. На първо време трябва по достойнство да отбележим годишнината от Деня на победата над фашиз ма, който е и ден на справедливостта, на демокрацията. Да заявим, че без подвига на народите от Съветския съюз нямаше да има обединена Европа.

II. България да заяви и в Брюксел, че е за отпадане на санкциите спрямо Русия, което ще доведе и до премахване на тези срещу нас. Правителството не бива повече да подава объркани сигнали и да се срамува да поставя на висок глас въпроса, че санкциите са вредни в много отношения, особено за нас, българите. И тази позиция не е продиктувана от сантименти към руския народ, а се основава на трезвата оценка на реалностите. АБВ беше една от първите политически сили, които се обявиха против санкциите срещу Русия. Всъщност ние просто сме последователни – винаги мнозина от нас сме твърдели, че санкциите не просто не са работещи, те са вредни като лост на международните отношения. От тях страдат не правителствата, а народите, особено бизнесът. За справка – от санкциите по време на югоконфликта ние, българите, пострадахме най-осезателно.

Санкциите като правило водят до консолидиране на гражданството около властта в защита на държавата от външния враг. Това подхранва омразата и разделението между народите, възражда атмосферата на Студената война с всичките й атрибути.

Последващото възстановяване на доверието става изключително трудна задача. Ако мнозинството не позволи да се гласува в парламента позиция за отпадане на санкциите, готов съм да предложа този въпрос на предстоящия през есента референдум.

III. България не бива да допуска нейната територия да бъде използвана за враждебни действия срещу Русия.
АБВ предложи тази позиция да бъде утвърдена с декларация на Народното събрание. Защото едно са изявления на този или онзи политик, друго е позицията на парламента, която трябва да задължи всички институции, включително и президентската. Ние в достатъчно случаи сме доказвали своята солидарност към алианса – в Афганистан, в Ирак и т.н. Имали сме политици и дипломати, готови да козируват с положителен отговор, преди някой да им поиска нещо подобно. Длъжен съм да напомня, че Москва приемаше спокойно реализацията на стратегическите цели на външната ни политика – членство в Европейския съюз и НАТО. Сам президентът Путин нееднократно е подчертавал, че уважава този избор и това не противоречи на развитието на активните ни двустранни отношения.

Водил съм преговори за създаването на съвместни българо-американски полигони за подготовка на военни части. Москва нямаше остра реакция и по разполагането на американски бази у нас. Но справедливостта изисква да припомним нашите уверения, че това не е насочено нито срещу нашите съседи, нито срещу Русия. Действията на настоящия министър на отбраната не ми дават гаранции, с които да отстоявам такава теза днес. В този момент засиленото военно присъствие, интензивните военни учения ще се приемат като „дрънкане на оръжие“, като провокация към Русия. Трябва незабавно да скъсаме онези правителствени стратегии от последните години, в които се насажда образът на Руската федерация като източник на опасност за нас.

IV. Новата европейска архитектура на сигурност не може да се гради срещу Русия.
Нещо повече – преодоляването на новите международни предизвикателства пред сигурността е немислимо без Руската федерация. Имах шанса да участвам на срещата на съвета „Русия-НАТО“ в Лисабон през ноември 2010 г., когато бяха постигнати уникални споразумения, откриващи възможности за изграждане на истинско стратегическо партньорство, основано на принципите на равноправието, неделимостта на сигурността, взаимното доверие, прозрачността и предсказуемостта. В съвместно заявление за резултатите от срещата на върха беше отбелязано, че страните от НАТО и Русия ще работят за създаване на единно пространство на мир, сигурност и стабилност в Евро-атлантическия регион. През януари 2009 г. по повод газовата криза заявих публично: „Аз не вярвам на твърденията за търговските измерения на конфликта между Русия и Украйна. Конфликтът изразява амбициите за нова стратегическа политика. Нека да не се лъжем. Става дума за сблъсък около стратегически интереси…“

За съжаление тази линия продължи. Вашингтон и Брюксел все повече използват Украйна като лост за натиск срещу Русия. България не бива обаче да допуска да я превърнат в заложник на „ястребите“ от Запада.

V. България да отстоява правото си на специфична позиция в своите отношения с Руската федерация, бидейки солидарен партньор по всички въпроси на ЕС и НАТО.

Повече от 20 години отстоявам тезата, че за България дилемата „Европа или Русия“ е фалшива. България постигна своето членство в ЕС и НАТО в тези години на прехода, в които имахме най-активни и ползотворни отношения с Руската федерация. Пак по същото време на срещите с президента и с държавния секретар на САЩ се утвърждаваше оценката, че имаме най-добрите отношения във вековната ни история (постановка, която сякаш е отпаднала от опорните точки през последните години).

VI. Да търсим и да развием нова енергия в двустранните отношения чрез възраждане на енергийните проекти. Днес енергийната ни дипломация е хаотична и безпомощна – и в посланията, и в контактите си. Продължавам да смятам, че трябва да има пряк откровен диалог на високо равнище между София и Москва. Успоредно с това са необходими прагматични преговори и в Брюксел, и с Анкара. Целта трябва да бъде „Южен поток“ (който вече е „Турски“) да продължи по трасето на несъстоялия се газопровод „Набуко“ през България.
След печалния край на проекта с „Уестингхаус“ Народното събрание трябва да свали мораториума за АЕЦ „Белене“ и ускорено да се строи новата централа. Ситуацията е критична и вместо „да викаме неволята“, трябват бързи и ефективни двустранни преговори. Съзнавам, че бързи чудеса не бива да се очакват.

Сега най-големият дефицит в българо-руските отношения е липсата на доверие. За да го преодолеем, трябват повече воля, характер и лидерство във външната ни политика.  http://rusofili.bg

 


Сходни връзки

Първанов: Предлагам референдум за санкциите срещу Русия | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.25 секунди