изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-19 @ 06:15 EEST
Проф. Георги Атанасов: С покръстването българският народ влезе с достойнство в нов цивилизационен ред и даде принос във въздиган    
Интервюта Проф. Георги Атанасов, в интервю за Радио „Фокус”-Шумен във връзка с навършването на 1150 години от покръстването на българския народ

Фокус: Проф. Атанасов, какво е мястото на акта на покръстването на българите в нашата история, защо се определя като „цивилизован избор”, който прави България?

Проф. Георги Атанасов: Попаднахте на точната тема, защото, първо, покръстването на българския народ трябва да се легитимира като официален празник, защото малко са събитията от над 1300-годишната ни история, които са толкова революционен, повратен момент и най- подходящата дата за това е 2 май, деня на кончината на Борис Първи Кръстител. Княз Борис Михаил остави непреходно дело и това не е само клише. До датата на покръстването, България въпреки огромната територия, въпреки победите, въпреки цивилизацията, която започва да формира династията на Крум и Омуртаг, си остава в безредието, във варварската атаксия, не е приемана и няма стойност пред центровете на тогавашната европейска цивилизация Констатинопол и Рим. Действително, наши владетели създатели на българската държавност като Кубрат, Тервел, Органа бяха християни, но това беше акт, свързан само с техните личности и те, действително бяха приемани в качеството им на християни и ценени от римо-византийския свят, но българският народ си оставаше във варварското безвремие. И именно в това е забележителното дело на княз Борис Михаил, че изведе не само владетелската фамилия, но и целия български народ от варварството и го вплете в цивилизования ред, в таксиса, както го наричат византийските философи от тази епоха. Може би, най- добре е оценил от всички български историци, работили по темата Борис Михаил и покръстването, професор Петър Мутафчиев, а той беше не само историк, но и философ на българската история. Не мога да го цитирам точно, но той беше казал за Борис Михаил - ако не във всяко отношение това е най- великият и успешен владетел, то безспорно е най- мъдрият от всички български владетели. И ако се вгледаме в неговата политическа кариера, която толкова добре е представена от забележителната книга на академик Васил Гюзелев за княз Борис Михаил, оставаща и до днес флагман на изследването по тази тема, за политически и духовен път на този забележителен владетел, та ако човек се взре в изворите и проследи кариерата на Борис Михаил ще види с удивление, че той няма нито една значителна победа на фронта на сраженията, напротив, Борис Михаил губи пет войни и не спечелва нито една на бойното поле. Но спечелва най- важната битка- за духовното издигане и възнесение в духовните висини на българския народ. И друго много важно, когато България губи важна голяма битка, обикновено това води до проблеми във всяко едно отношение, забележително е, че тези пет войни, които губи той – срещу сърбите, срещу Византия, срещу хървати и т.н., Борис Михаил не поставя на изпитание бъдещето на България дори в краткосрочен план. Той е учебник по дипломация. Във всички тези войни България на практика не губи територии и ресурси, което е забележително. Как го е постигнал, това е голяма загадка. Разбира се, на този ден най- важното, за което трябва да говорим това е покръстването на българския народ и да го вплетем тясно с името на българския княз. Има и легендарни обяснения на този акт, те са известни на историците- за влиянието на сестра му, която попада във византийски плен и се връща убедена християнка, убедила и насочила и него по пътя на християнството, друга легенда разказва за двореца, който бил изографисан от монах- християнин Методи, но като че ли най- са прави професионалните историци, които казват, че именно оценявайки времето и пространството, в което се намира България, Борис Михаил предприема този акт. С акта на покръстването България е първата съвременна държава извън римовизантийския свят, която приема християнството. Разбира се, имаме в случая Великоморавия и други държави в Европа, но в Източна Европа това е първата държава, която прави тази стъпка и това също е забележително явление. Покръстването на българите, освен в международен план, има измерения и във вътрешнодържавен аспект. Ако академик Гюзелев ни представя матрицата или канавата на процесите, то българските археолози през последните 3, 4 даже 5 десетилетия привнесоха нови нюанси на тези достижения на Борис Михаил. Само ще отбележа, че той построи най- голямата църква на Балканския полуостров и изобщо в Европа по него време. И редно е точно на Голямата базилика да бъдат тържествата по повод 1150 години от покръстването на българския народ. Тези, които посещават Плиска, тази резиденция без аналог в тогавашна Европа, трябва да знаят, че Голямата базилика е първата християнска църква в България, майката на българските църкви, изградена е върху голямото езическо капище, което също е знаково. Великолепно разкопана и представена от доц. Павел Георгиев. Тук поставям въпроса, че това дело трябва и археологически да бъде осветено с един корпус на ранните храмове на Първото българско царство, което ще внесе нов нюанс на водената политика, защото българската археологическа гилдия е направила много по разкриването, документирането и представянето на църковната архитектура, която е емблема на покръстването и това ще бъде принос пред делото на Борис Михаил. Бих искал да завърша с големите дипломатически успехи на този владетел. Мисля, че той трябва да се превърне в учебник за българската дипломация, особено в нашето съвремие. От близо 100 години българската дипломация е еднопосочна, тя следва една от великите сили, без да си дава сметка, че могат да настанат промени. Ако се взрем в дипломацията на Борис Михаил, която води сетнини в най- положителен план за България и за българската народност, ще видим, че неговата политика, неговата дипломация е многовекторна. Той поставя България в центъра на политика, а не в нейната периферия, неговата политика води до сблъсък между центъра на европейската цивилизация и на християнския свят Рим и Константинопол и винаги излиза с дивиденти за българския народ. Само за едно десетилетие Борис Михаил стига до независимост, не пълна разбира се, до българска архиепископия, което е забележително явление, а църквата и нейното положение в тогавашния свят определя легитимността на един народ и в тази насока неговите достижения са забележителни и без аналог в българската история.
Фокус: Т.е. покръстването далеч не е само проблем на оцеляването на българския народ, а право на достойно историческо присъствие.

Проф. Георги Атанасов: Това е цивилизован избор, приемайки християнството ние влизаме в нов цивилизационен ред, влизаме с достойнство и даваме принос във въздигането на този цивилизационен ред. Да оставим настрана, че Борис Михаил начерта програма на българския политически елит, която неговият син и неговият внук доведоха до успешен край. Това също е забележителен принос. Посланието, е че когато направиш един избор, не го правиш еднопосочно, а многовекторно. Това е послание и към българската политическа класа, тя трябва да изучи примера и делото на този забележителен държавник. Борис Михаил води многовекторна политика, отворена, с един- единствен вертикал обаче- добруването и успехите на българската нация, а не други второстепенни и третостепенни нюанси. Борис Михаил води политика без нюанси, неотстъпчива в името на българската цивилизация и го постига. Той не спечелва нито една победа на бойното поле, но спечелва духа на времето и е оценен по достойнството и от приятелите, и от враговете. Това е връх на българската дипломация, провеждана в името на добруването на народа си. Това е неговото голямо послание, което е непреходно и хилядолетия ни зарежда. Всеки депутат трябва да изчете внимателно биографията на този владетел, той е „пътеводна звезда” на българската политика и духовност, и тази фраза, макар и малко изтъркана от дълга употреба, е вярна.
Ивелина ИВАНОВА
http://www.focus-news.net
 


Сходни връзки

Проф. Георги Атанасов: С покръстването българският народ влезе с достойнство в нов цивилизационен ред и даде принос във въздиган | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.23 секунди