изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-20 @ 21:56 EET
Наркодилърът Валери Димчев: Продавам дрога и на ченгета!    
Интервюта В началото района го държаха висаджиите - хората на Клюна, после дойде Баретата

Валери Димчев, 37-годишен софиянец, винаги е изтупан с маркови спортни тоалети. Задоволява всички претенции на лъскава приятелка с манекенски мерки. Грижи се и за болнавата си майка и престарялата си баба. От пръв поглед си личи, че стандартът му на живот е по-висок от средния. Младият мъж живее добре – има динамично всекидневие, пари, познати, около него винаги се тълпят красиви жени, не му липсва самочувствие, изглежда добре. Физическият труд, който извършва, е минимален. Оказва се, че той си осигурява не само хляба, но и синьото сиренце към него, с продажбата на дрога. В бизнеса с наркотици Валери е от доста години и е наясно с всички особености. Единствено пред „ШОУ“ дилърът се съгласи да „разсее димната завеса“ и да разкрие поне част от потайностите на „играта“:
- Кога и как навлезе в бизнеса с дрога?
- Бях на 14 години, когато по-големи батковци ме вкараха в „играта“. Продавах, но не пробвах. Чак на 20 за първи път опитах. 

- Бил си твърде малък, когато си се захванал с този бизнес. Не се ли страхуваше от мутрите и ченгетата? Нима те не са ти създавали проблеми?
- В началото - от 93-а до 95-а, никой не ме притесняваше. Полицаите не ме проверяваха, а мутрите още не се интересуваха от дрогата. Първите проблеми с „куките“ дойдоха чак няколко години по-късно. Предполагам, че за да се стигне дотам, са ме натопили съседи, но може да е дошло и от конкуренцията. Направиха ми обиски, викаха ме да давам показания, но всичко бързо се размина. Нямах неприятни последици, защото никога не съм носил дрога със себе си, а стоката винаги съм я държал или при приятели с чисти досиета, или в тайници.

- От думите ти излиза, че в онези години ситуацията е била „да работиш и да пееш“. Докога продължи този „райски живот“?
- Към 1996 година независимата търговия свърши. Появиха се младежи, които започнаха да играят ролята на квартални мутри. Те първи започнаха да "охраняват" бизнеса ни. В началото действаха кротко, без ексцесии. През 2000-а обаче ситуацията рязко се промени. 

- Какво се случи тогава?
- Групировките излязоха на сцената, а мен ме потърсиха някакви олигофрени. Крих се две седмици при приятели, без да си покажа носа навън. В това време  изпопребиха почти всички дилъри

Тогава моят шеф се свърза с тях и започна да работи за тях. После уж се отказа, но по едно време пак се върна в бизнеса. Другите на неговото ниво започнаха да се издигат в йерархията, но той – не. Женен е, има и деца, и не иска да има главоболия. 

- Промени ли се „стилът на работа“, когато групировките започнаха да дирижират нещата?
- В началото групировките започнаха да слагат печати върху цигарите марихуана. Тези печати те ги сменяха всеки месец. Едните бяха сикаджиите, другите - висаджиите, третите вече не знам кои бяха. Почнаха да се бият за територии и всеки гледаше да те дръпне към себе си. От време на време, когато станеше напечено – особено, когато се преразпределяха териториите, минавах в нелегалност – по-безопасно е за седмица човек да „потъне” някъде. В такива моменти отивам в провинцията или при авери. Така практикувам досега. 

- А наложиха ли ви някаква норма? По какъв начин я определяха?
- Всеки дилър си има норма. Идват при теб и те питат колко продаваш. Ти им казваш 20 грама, а в действителност продаваш 100 на ден. И в началото те искат да продаваш 100 на седмица. След месец пак се обаждат и ти казват - малко са 100, трябва да продаваш 150. Човекът над мен трябва да даде пая на тези над него. Плаща на район или на човек. Пита ги - колко искате от него? Те казват, примерно, 1000 лева. И той им ги дава, за да може да работи. Аз му правя 1000 за тях, още 2000 за него и за мен трябва да останат някакви.

- Искаш да кажеш, че когато мутрите сложиха ръка на бизнеса с дрога, нещата се промениха коренно?
- През първите години продавах само трева. Но после се наложи да продавам всичко. Амфетките (амфетамините, б.а.) вървят повече от тревата. Гледам някакви лъскави „кифли“, уж 

манекенки се пишат, а се ошмъркват с тия боклуци

Коката може да е скъпа, ама не е такъв боклук. Даже са ми казвали, че слагат хероин вътре, за зарибявка. И повече пари се лапат. Всички са много зарибени на амфети и просто пазарът го налага. Съседният дилър продава всичко - за какво ще идват при тебе за трева, а до оня за другите неща?... Казват ми, ако искам да правя яките кинти, да продавам и хероин. Ако ще да правя по един милион, не искам някой да ми умре! Кокаин продавам само по поръчка. Cега синтетичната дрога като екстази и амфетамини върви повече от тревата на дребния пазар. А марихуаната се отглежда свободно в затънтени български села. 

- Ти към кого започна да работиш, като се появиха групировките?
- В началото района го държаха висаджиите - хората на Клюна. Обаче стана нещо и Баретата дойде, хората му почнаха да завземат територии. Моят човек мина към тях и нямахме проблеми.

- А колко човека има във веригата на бизнеса с наркотици? 
- Трима. Биг босът е четвъртият.

- Не си ли мислил да се захванеш с друга работа - не толкова опасна?
- Не мога да работя за 300 – 400 лева! На майка ми ли да дам, вкъщи ли, на мен ли да си купя нещо?!... Веднъж, като имах проблеми, бачках една година, но и тогава си продавах. Трябва да знаеш, че колкото е трудно да спреш наркотиците, толкова е трудно и да спреш да продаваш! Спирам за един месец и като почнат да ми свършват парите, направо откачам.

- Каква е възрастовата граница на твоите клиенти?
- Доста ниска. Най-възрастните ми клиенти са по на трийсет и няколко години. Те предимно шмъркат, но и трева си купуват. Пазаруват един път седмично, но си взимат повече. ‘Щото си работят, имат си кинти. А хлапетата по пет пъти на ден идват. 

- А криминализирането на еднократната доза не се ли отрази негативно на оборота ти?
- Ти побърка ли се?! Хващат те - туп - 

хиляда кинта на куките и си пак в час

Наскоро хванаха едни мои приятели с по една цигара. Те си ги дадоха още в районното и ги пуснаха веднага.

- Какво се оказва – че този закон е доста доходоносен. Но за кого? 
- Не знам кой ще изкара повече - ние или куките. Сега шефовете им се сменят непрекъснато, не може два месеца да цакаш на един, после да дойде друг. И моите хора не могат да платят за всичките си дилъри. Казват най-силните по имена и куките не ги пипат. Може ли да съм дилър от сума ти години и да са ме привиквали само два пъти?...

- А на ченгета продавал ли си?
- Да! И те най-редовно си пушат треволяк. Имам двама-трима редовни, даже единият ми е приятел.

- Говори се, че напоследък опасна синтетична дрога е станала особено популярна...
- Това е канабис, примесен с психоактивни вещества. Приема се обикновено под формата на чай или билков тамян. Реакциите вследствие на употребата му обаче са непредвидими.

- Не си женен, а не си ли се замислял за семейство, деца? 
- О, не. Не смятам да се женя скоро. Децата пък са още по-далечна перспектива. Живее ми се. 

- А не си ли мислил да се откажеш от този бизнес и да се ориентираш към нещо законно?
- Знаеш ли колко пъти съм се замислял да се откажа. А наясно ли си как ти действа на психиката? Но не става да се блъскам за 300-400 лв. на месец. Само чакам да ми паднат някакви пари и да си отворя някакъв бизнес, автомивка или нещо такова, легално.

Едно интервю на Марина ШИВАРОВА
http://bradva.bg
 


Сходни връзки

Наркодилърът Валери Димчев: Продавам дрога и на ченгета! | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 1.67 секунди