изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-24 @ 22:13 EEST
Как се смени датата на Гергьовден, който трябва да се чества на 23 април    
Общество 1700 години от мъченическата смърт на св. Георги Победоносец




Този велик Христов мъченик живял и пострадал по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.). Още юноша, Георги постъпил на служба в императорската войска и едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун (началник на легион). Бил красив, умен и способен младеж и императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че той бил християнин. По това време срещу тях били повдигнати люти гонения: залавяли ги, затваряли ги в тъмница и ги подлагали на страшни мъчения. Понеже младият Георги бил наследил от покойната си майка голямо богатство, наредил робите да бъдат освободени, а имотът и парите раздадени на бедните. Така той се подготвил за велик подвиг в името на Господ Иисус Христос.

Явил се в двореца в Никомидия, столицата на тогавашна Витиния, и смело защитил християнската вяра. Напразно бил съветван и увещаван от императора да се откаже от Христа. Заради твърдата му вяра бил подложен на различни мъчения, от тежки по-тежки: слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие силни отрови. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: „По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията.” Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 година.

В християнската иконография свети великомъченик Георги се изобразява възседнал на бял кон, с дълго копие в ръка, забито в устата на страшен змей – символ на езическото нечестие. До края на 19 в. той бил възпяван в народните песни и почитан като покровител на земеделието и посевите, на стадата, на здравето, любовта и брака и бил считан за закрилник на войниците.

На Гергьовден къщите се кичат със свежа пролетна зеленина (предимно букова шума) и се коли курбан – първото мъжко агне. То се коли обърнато на изток, накичено с венец от цветя, обикновено от най-стария член на фамилията. Според народната традиция на Гергьовден свършва зимата и започва лятото, което продължава чак до Димитровден (26 октомври). Именно през този период от време (от Гергьовден до Димитровден) били спазарявани слуги и ратаи, пастири и дюлгери.

Паметта на св. великомъченик Георги Победоносец (Гергьовден) се почита от Православната църква на 23 април. Българската православна църква до пролетта на 1916 г. също почитала на тази дата паметта на светеца. Обаче тогава у нас бил въведен Григорианският календар и 13 денонощия били изрязани – получил се скок във времето: легналите да спят на 31 март 1916 г. осъмнали направо на 14 април.

Станала промяна и в неподвижните църковни празници – те неизбежно се преместили с 13 дни напред. Така Гергьовден започнали да го празнуват на 6 май. Това продължило десетилетия. Едва на 22 декември 1967 г. Св. Синод в пълен състав решил: „След една година да се въведе в църковна употреба т. нар. Изправен или Новоюлиански календар в диоцеза на Българската православна църква. Той възстановява честването на неподвижните празници на истинските им дати – както са в богослужебните минеи, а за празнуването на Пасха (т. е. Великден) и зависещите от нея подвижни (местещи се) празници – до Петдесетница запазва ръководните принципи на древната Александрийска пасхалия. Календарът да влезе в сила от 20. ХІІ. (навечерието на Рождество Христово) 1968 г.” Едва на 25 юли 1968 г. Св. Синод изпратил Послание до клира и всички чада на БПЦ, че предстои календарна реформа.

Така на практика на 25 декември 1968 г. нормално било празнувано Рождество Христово и Стефановден на 27 декември. А от началото на 1969 г. на „истинските им дати” започнало празнуването на всички неподвижни празници, в това число и Гергьовден – на 23 април.

Преди десетина години във връзка с едно проучване се сблъсках със следния парадокс. Проследих църковните календари от 1969 до 1976 г. и констатирах, че до 1976 г. Гергьовден е отразен и се празнувал на 23 април. Но в календара за 1977 г. изведнъж той безпричинно отива на 6 май. Потърсих информация в църковната преса („Църковен вестник” и „Духовна култура”) и в протоколните книги на Св. Синод, но нищо не открих. Озадачен от този парадокс, засилих проучванията си чрез допитвания до различни бивши и настоящи служители от Св. Синод и Софийската св. митрополия. Така научих, че единственото лице, което може да ми даде вярна и точна информация, е пенсионираният бивш директор на Синодално издателство д-р Харитон Попов. Уредих си среща с него и той без всякакво притеснение (дори с известна гордост) ми разкри корена на въпросния календарен парадокс.

Понеже по онова време (60-те години на 20 в.) тоталитарният партиен режим беше измислил свои празници – Ден на лозаря (14 февруари) и Ден на овчаря и пастиря (6 май), то при календарната църковна реформа от края на 1968 г. се получило разделяне на двата празника – Гергьовден и Деня на овчаря и пастиря. Ето защо през 1976 г. тогавашният председател на Комитета по въпросите на БПЦ и на религиозните култове Михаил Кючюков получил нареждане от партийната власт да помоли членовете на Св. Синод да върнат празнуването на Гергьовден отново на 6 май, когато се чества Денят на овчаря и пастиря. Кючюков разговарял с владиците, молил ги, но те отказали по простата причина, че нямало на какво основание да местят празнуването – паметта на светеца е строго фиксирана на 23 април! Отчаян от проведения разговор, на излизане от Синодната палата М. Кючюков срещнал д-р Харитон Попов, директор на Синодално издателство. Понеже се познавали (били са съученици от СДСеминария - бел. Двери), му се оплакал от „неподчинението” на синодалните старци. Х. Попов се засмял и успокоил държавния служител, че сам ще оправи нещата. На недоумяващия Кючюков пояснил, че понеже църковният календар (стенен и джобен) се печата в повереното му Синодално издателство, той на своя глава (без да информира Св. Синод) ще сложи Гергьовден на 6 май.

Така и направил. На следващата 1977 г. в църковния календар наистина Гергьовден се намирал вече на датата 6 май. Разтревожените синодални старци веднага извикали д-р Харитон Попов да даде обяснение за това разместване. Той виновно свил рамене и им заявил, че такова било партийното и държавно нареждане. Конкретна вина лично той нямал – действал в духа на тоталитарния режим. И колкото и парадоксално да звучи, оттогава (1977 г.) и досега Гергьовден не се чества като празник на св. великомъченик Георги Победоносец, а като Ден на овчаря и пастиря. Това не само е недостойно, но и петни паметта на светеца. Крайно време е да се ликвидира този църковно-календарен парадокс...

Автор: ст. н. с. д-р Христо ТЕМЕЛСКИ

Авторът е директор на Църковноисторическия и архивен институт при Българска патриаршия
http://dveri.bg

ВСЕ ПАК ТОВА Е ЕДНО МНЕНИЕ, ДОНЯКЪДЕ ОКЪПАНО В ПОЛИТИЧЕСКИ ИНТЕРПРЕТАЦИИ. ПРОЧЕТЕТЕ И ТОВА ОТ
http://www.eslavsanct.net/viewobject.php?id=2374&lang=bg


Св. Георги е великомъченик, пострадал в Лида (Диосполис) в Палестина в 303 г. по времето на император Диоклециан (284-305). Според църковното предание св. Георги е роден в Кападокия, в благородно семейство на християни. След смъртта на бащата Георги отива заедно с майка си в Палестина. Там постъпва на римска служба като военен и съвсем млад е издигнат във висш военен чин – трибун. Когато император Диоклециан повдига гонение срещу християните, св. Георги изоставя високия си пост, раздава имуществото си на бедните и публично се обявява за християнин. Отначало е затворен, а после - изправен на разпит и подложен на мъчения, за да се откаже от християнството. Мъченията не сломяват твърдостта му във вярата и на 23 април 303 г. той е обезглавен (вж. Сергий 2: 105-106; ODByz 2: 834-835). Св. Георги извършва много чудеса, най-известното от които е победата му над змей. Това чудо, както и по-голямата част от останалите чудеса, се случват след смъртта му и са в резултат на гореща молитва от страна на изпаднали в беда хора (вж. Стойкова 1998). Заради победата си в духовната битка с езичника император, а по-късно и заради победата си над змея, св. Георги е наречен Победоносец. Този светец е изключително популярен в целия християнски свят, а в ислямската традиция е почитан под името Джирджис. Във византийската и славянската календарна традиция паметта на св. Георги Победоносец се почита на няколко дати. Главна дата е 23 април (денят на смъртта му според сведенията на Мъчението). В част от православните страни (Русия, Сърбия, Македония) се чества на 6 май (по Юлианския календар). В Българския църковен календар, който съответства на Григорианския, по изключение също е оставена датата 6 май, тъй като 23 април понякога се пада преди Възкресение Христово (през Великия пост) и не може да се празнува според традицията. На 3 ноември се отбелязва Освещаването на храма на св. Георги на гроба му в Лида (палестински празник) (Сергий 2: 293), а 26 ноември е дата на стар константинополски празник на св. Георги, свързан с обновяването на храма „Св. Георги в Кипарисите“ (Mateos 1: 114; Сергий 2: 314; Стойкова 2005), която се пази и в южнославянската ръкописна традиция. На същата дата през 1053 г. е осветен храм „Св. Георги“ в Киев, а по-късно в руската традиция 26 ноември започва да се отбелязва като ден на Чудото със змея (Сергий 2: 313). Този празник е много популярен в Русия и се нарича Юриевден (вж. Лосева 2001: 96-97; Верещагин 2006: 669). Култът към св. Георги е изключително популярен във Византия и в Близкия изток. Най-ранните свидетелства за почитането му са съобщения от ІV-V в. за църкви в негова чест, построени в Сирия, Кападокия, Палестина и Гърция. От VІ в. насам център на култа му в Палестина е Лида (Диосполис, дн. Лод, Израел). Според преданието това е мястото на мъчението му и гибелта му, където на гроба му самият Константин Велики е построил църква. Указания за паметта на св. Георги на 23 април съдържат църковните устави – Студийско-Алексиевският (Пентковский 2001: 341), Евергетидският (Дмитриевский 1: 448–449) и Йерусалимският (Дмитриевский 3: 47–48). Под същата дата тя се отбелязва в запазените календари на всички староизводни и новоизводни славянски евангелия и апостоли (Дограмаджиева 2010: 166, 283; Христова-Шомова 2012: 645-647). Константинополската памет за обновяването на църквата му “В Кипарисите” на 26 ноември се пази в редица славянски староизводни синаксари. Най-ранни от тях са тези във Ватиканското евангелие от Х в. и в Асеманиевото евангелие от края на Х-ХІ в. Пази се и в редица ранни апостоли с архаични черти: в Охридския и Драготиния апостол от ХІІ в., в апостоли от НБКМ № 508 и № 882 от ХІІІ в. В Шишатовацкия апостол и др. апостоли от ХІV в. (вж. при календарните бележки, също Христова-Шомова 2012: ). Открива се и в две новоизводни евангелия – в сръбски апракос евангелие от ХV в. и в руско четириевангелие от ХVІ в. (вж. Дограмаджиева 2010: 107, 244). О. Лосева е на мнение, че в ранните български и сръбски календари паметта е включена под руско влияние: „В сербских и болгарских месяцесловах осенний Юрьев день – самый ранний и самый распространенный из русских праздников“ (Лосева 2001: 97). Това предположение не намира последователи. М. Йовчева убедително доказва, че в южнославянската традиция, а вероятно и в част от руските календари се отбелязва паметта, наследена от византийските източници (Йовчева 2005). А. Турилов отбелязва, че по този въпрос споделя нейното мнение (Турилов 2008). А. Пентковский и Т. Пентковская посочват, че в руския апостол от Синай № 39 от ХІV в. е отбелязан константинополският празник (вж. Пентковский, Пентковская 2003). Старата балканска традиция на есенния св. Георги личи и в народния названия на месец ноември като герг`òскиа в някои родопски села (вж. Митринов 2010: 127). Тази памет на светеца се открива и в някои хърватски глаголически мисали и бревиарии (вж. Štefanić 1951: 91; Pantelić 1979: 53, 57). Освещаването на храма на светеца в Лида (Диоспол) на 3 ноември е палестинска памет, която е засвидетелствана в един от най-ранните гръцки типици от йерусалимската редакция, Sin. gr 1096 от ХІІ в. (Дмитриевский 3: 32). Тя е отбелязана и в ограничен брой славянски новоизводни апостолски и евангелски синаксари, включена е и в календара на Острожката библия (Дограмаджиева 2010: 237; Христова-Шомова 2012). Агиографски наративи. Във византийската агиографска традиция на св. Георги Победоносец са посветени над 30 агиографски произведения в различни редакции и версии (Krumbacher 1911; BHG 669y–691y; Auctarium 1969: 74–76; Novum Auctarium 1984: 78–81) и многобройни химнографски творби. Според Крумбахер в основата на всички жития стои незапазено в оригиналния си вид Мъчение, най-старият известен препис на което е т.нар. Виенски палимпсест от V–VІ в. (BHG 670); в резултат на неговите многократни преработки през следващите столетия се появяват редица нови житийни текстове, някои анонимни, други от известни византийски писатели като Теодор Дафнопат, Никита Давид, Симеон Метафраст (Krumbacher 1911: 107–108). Отделно от различните преработки на Мъчението се разпространяват множество разкази за чудеса на св. Георги, най-разпространено от които е чудото със змея, запазено в няколко редакции (Aufhauser 1911; Aufhauser 1913; BHG 687–691x). Значителна част от житията и чудесата получават широка популярност в средновековните славянски литератури, докато повечето похвални слова остават непреведени. Запазени са и голям брой сборници, съдържащи само произведения за светеца; по правило те са съставени по поръчка и са предназначени за отделни манастирски обители, чийто патрон е той. В BHBS Кл. Иванова отбелязва, че в южнославянските календарни сборници са засвидетелствани агиографски и риторични произведения за св. Георги и под трите дати. Агиографски наративи се пазят под 23 април и 26 ноември: пет жития, някои от които в различни версии (BHBS 516: 2, 3 и 324: 1; 518: 6, 6a; 519: 8, 8a, 8б и 324: 2; 522: 13, 13a, 13б, 13в, 13г), както и 11 чудеса, всички под дата 23 април. Днес е ясно, че в славянската ръкописна традиция са преведени две от житията, които се отнасят към т.нар. Дадианов тип.

http://www.eslavsanct.net/viewobject.php?id=2374&lang=bg
 


Сходни връзки

Как се смени датата на Гергьовден, който трябва да се чества на 23 април | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.61 секунди