изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-15 @ 14:37 EET
ГИМНАЗИЯТА „В. М. ЛОМОНОСОВ“ – УЧИЛИЩЕ, ВОДЕНО ОТ КРЕАТИВНОСТТА    
Интервюта Директорът на професионалната гимназия по механотехника и електротехника "М. В. Ломоносов" Славка Иванова пред НДТ

Славка Иванова е родом от Добрич. Завършва средното си образование във втора гимназия „Иван Вазов“, физико-математически профил с програмиране. След това завършва Технически университет-Варна, специалност „Автоматизация на производството“. По-късно добива втора магистратура във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ по информатика и информационни технологии. Преди това придобива в СУ „Св. Кл. Охридски“ педагогическа правоспособност с психология и педагогика и методика по специалните дисциплини в областта на електротехниката. Има втора квалификационна степен. Две години работи като енергетик в Зърнено-фуражен комбинат и четири години – като производствен управител във фирма за шевно производство. Останалата част от жизнения й път е свързана с образованието. Работи като учител в СПТУ по машиностроене „Ю. Гагарин“, в ПГ по механотехника и електротехника "М. В. Ломоносов", в генералтошевския Техникум по земеделие. От 1984 година в продължение на 16 години е експерт в Регионалния инспекторат по образованието – като главен специалист по компютъризация на средното образование, старши експерт по професионално образование. След това за кратко е в частния сектор. От 2005 година с конкурс е директор на ПГ по механотехника и електротехника "М. В. Ломоносов". Славка Иванова споделя, че животът й е свързан с образованието и по още една причина – баща й Илия Оприков е помощник-директор дълги години в Механотехникума, пенсионира се като помощник-директор в СПТУ по машиностроене. Дядо й също е учител – гимназиален, по химия.

-    Г-жо, Иванова, през 2013 година Вие бяхте удостоена с наградата „Неофит Рилски“ на министъра на образованието. Т. г. сте носител на плакет, присъден Ви от Комисията за духовно стимулиране към общината. Как приемате тази награда?
-    Като благодаря на комисията лично аз да бъда наградена, я приемам като едно признание за целия екип, с който работим в една голяма конкуренция, при едни много тежки условия, при един остър дефицит на деца и финансови средства. Да работиш на инат и въпреки всичко да продължаваш да правиш най-доброто за професионалното и техническо  образование в Добричка област. Защото нашата гимназия е една от първите технически гимназии. 74 години подготвяме кадри в областта на електрониката, електротехниката, компютърната техника през последните години. А преди това – в машиностроенето, заваряването, топлите обработки, газовата техника. Много голяма част от газовите техници в областта са наши бивши ученици. Подготвяли сме и специалисти в областта на машинни апарати в хранително-вкусовата промишленост. Мисля си, че базата, опита, традициите, които има гимназията, заслужават тази оценка на обществото. За тази оценка – от името на екипа, на родителите, на Училищното настоятелство, на учениците, сърдечно благодаря!

-    Каква беше за ръководената от Вас гимназия отиващата си учебна година?
-    Както всяка учебна година – доста интензивна. Защото гимназията, освен, че трябва да се справя с ежедневните проблеми по прием, задържане, превъзпитание на деца с проблеми, със специални образователни потребности, малък бюджет, високи изисквания по отношение на съвременната компютърна и електротехника, работи и по много проекти. Работим по всички проекти на Министерството на образованието, четири години – по проект УСПЕХ. През 2014 година нашата гимназия бе определена от РИО да представи добри педагогически практики на националната конференция. Защото всяка година имаме доста големи групи – 6-7 групи, по 16 деца, които обхващат най-различни интереси на учениците. Те се учат да бъдат дизайнери, да правят реклама, сайтове, да се справят в промишлената електроника. Вече 7 години сме първенци на националната олимпиада и наши деца са приемани без кандидатстудентски изпит от това състезание. Работим по проект „Ученически практики“. Работим с много фирми от областта по направленията компютърна техника и електронаправление. Благодарим, че все още има такива фирми и те винаги ни помагат и ни подават ръка, за да могат нашите деца да се чувстват добре подготвени. Работим по международни програми. По първия проект, който реализирахме, наши ученици бяха в Дрезден и работиха по компютърни мрежи. Следващата година бяхме в Милано, децата ни работиха възобновяеми енергийни източници. Тези проекти тогава бяха по „Леонардо да Винчи“ и се финансираха от ЕС. Тази година в края на март в продължение на 20 дни 20 наши ученици бяха на индивидуални работни места в Лондон. Те работиха по 8 часа, час и половина пътуваха, за да отидат до работното си място. 80 процента от учениците получиха от менторите си само отлични оценки, а 20 процента имаха по някоя оценка много добър. Децата ни успешно се справиха и с Кеймбридж текст за равнище на английски език и сега ще получат сертификати. Получиха документи от самите фирми и препоръчителни писма към бъдеще работодатели. Всичко това се постига трудно с малкото останали учители. Дори съжаляваме, че работният ден е 8 часа, а не 36, за да можем да се справим с всичко. Работим по мерки „Без отсъствия“, „Без свободен час“, по „Грижа за всеки ученик“ – за отличните ученици.

-    Какво дават стажовете в чужбина на Вашите ученици?
-    Не случайно на таблото ни за изявените и отлични ученици на центъра на Добрич ще видите, че ние се дефинираме все по-устойчиво като едно европейско училище. Едно училище, което го води креативността. За да отидат нашите деца в чужбина по проекти подготовката започва през октомври. Тя включва специална подготовка по професията, езикова – в извънредни часове, и културна подготовка за държавата, в която ще пребивават – като икономика, като народопсихология, политическо управление. Целта е да не се окажат в една неизвестна среда. Когато отидоха в Лондон т. г. всеки ученик трябваше първия ден сам да намери фирмата си, да се качи в метрото. Още в Добрич децата си бяха извадили маршрутите, знаеха си фирмите, имаха снимки на улиците, на които трябваше да отидат. Точно тези проекти им дават едно самочувствие – че са функционално грамотни. Че могат да разчитат на чужд език информационни табели. Че знаят повече за три държави. Така се случи, че някои от децата бяха и в Дрезден, и в Лондон.

-    Бихте ли разказали за приема през следващата учебна година? В предварителния разговор споделихте, че ще имате нова специалност.
-    Специалностите, които предлага гимназията, са базисни. Това са специалностите, които са в съответните професионални направления. Но с цел да привлече повече ученици, с цел да отговори на съвременните изисквания и на Добричка област и региона, всяка година гимназията се опитва да направи и нова професия. Т. г. предлагаме прием след 7 клас с интензивно изучаване на английски език и прием след 8 клас без английски език на нова и съвременна специалност - електронна търговия. В Добрич към момента има 135 човека, които са заети в тази област. Електронната търговия набира сили сега в България и тепърва ще бъде най-използваната, особено от младите хора. Смятаме, че родители и ученици, които виждат своята реализация в такова поприще – с компютри, в икономиката, могат да дойдат при нас. Нашият екип ще направи всичко възможно, за да могат те да бъдат високо квалифицирани и образовани. Вече сме подали към програмата „Еразъм плюс“ нов проект, по който отново ще бъдем в Дрезден с компютърна техника и технологии. Децата, които ще дойдат в нашата гимназия през следващата година, ще бъдат включени и те в проектните ни дейности.

-    Г-жо Иванова, изпратихте ли абитуриентите?
-    16 ученици завършват тази година в дневна форма „Електрообзавеждане на производството“. 16 прекрасни момчета, които са много амбициозни и се надяваме, че ще се реализират много добре. Нашата гордост са 12-е задочници, които започнаха в началото твърде неуверено, но в крайна сметка достигнаха до държавни зрелостни и квалификационни изпити по специалност „Компютърна техника и технология“. В гимназията се обучават и 49 възрастни по 7 професии в самостоятелна форма на обучение. С много хубаво тържество изпратихме абитуриентите на 14 май. Дворът беше огласен, имаше балони с техните пожелания. В гимназията от 1979 година е въведена Книга за впечатления. В нея са писали министри, депутати, кметове, учители, бивши наши ученици, гости, дори и от чужбина. Пишат и нашите ученици, които си тръгват от гимназията. Много топли и мили думи оставят нашите абитуриенти и от двете форми на обучение - към учителския екип, към колектива, както и към бъдещите ученици на гимназията. Тържеството беше прекрасно, много мило и завърши с традиционното българско хоро.

-    Бих искала да Ви задам един такъв въпрос – повечето от младите хора след 7-8 клас предпочитат да учат в гимназии и специалности, в които после не могат да намерят реализация. В този смисъл – къде е мястото на професионалното образование? Какво бихте казали на младите хора и на родителите им?
-    През 2005 година Европа си постави за цел приоритет да бъде професионалното образование. Аз не зная ние с какви темпове трябва да достигнем тази 2005 година. В Европа съотношението между общо образование и професионално образование е 30 към 70. В България не можем да достигнем обратния процент. Хората не правят разлика между профил и професия. А на учебните планове на профилите министърът е написал: „Не дава основание за издаване на документ за квалификация“. Така че прекрасните ученици, които завършват СОУ, ако не станат студенти, отиват в Бюрото по труда и започват да теглят от нашите фондове, от моя фонд за преквалификация, от Вашата заплата отново да се наредят в някакви курсове, в които за някакъв брой Х часа да се опитат да ги насочат професионално и да им дадат някаква начална професионална подготовка. Което само по себе си е абсурдно. Тази държава е толкова бедна и ние да си разрешаваме този лукс? Някой ще каже – ето, тези редове са, за да се помогне на гимназията – защото има малък брой ученици. Аз не искам някой да помага на мен, да помага на гимназията. Искам някой да помогне на държавата, да помогне на областите. Защото една държава, която няма работни места, която няма бизнес среда, е обречена да бъде васал, да храни чужда войска и т. н. Учениците и родителите им не знаят каква е разликата, не знаят какво им се предлага. По тази причина продължава все още превес да има общото образование. Всяка година през април ние организираме с Техническия университет в София предварителните изпити по математика. Много съм изненадана, когато около 60-70 млади хора сядат да решават задачи и приоритетно те са от езикова гимназия. И искат да стават машинни инженери, защото в Европа се търсят машинни инженери. Сигурно някои от тях могат и да станат машинни инженери. Но основната подготовка, която се получава в професионалните училища, е незаменима. Най-добрите специалисти са тези, които са започнали със средното образование и са го доразвили във висшето. Те са най-адаптивни. Няма предприятие в Добрич, няма фирма, няма магазин, няма ресторант, няма нито едно място, в което да не работят наши ученици. Ние нямаме безработен ученик, завършил нашето училище. Нашите деца са по-адаптивни. Те са с по-голямо самочувствие, те са по-подготвени. И те са предпочитани – не само в България, но и в чужбина.

-    Кои са последните прояви в гимназията?

-    На 21 май целият наличен състав бяхме в гората на село Дончево. Там проведохме едно вече традиционно от 10 години състезание „Да оцелеем заедно“ или т. нар. „Ломоносовски сървайвър“. В него учениците показват познания по гражданска отбрана, по противопожарна отбрана, по оказване на долекарска помощ, по оцеляване сред природата, туристическо ориентиране. Състезанията са за сила, за ловкост. На 24 май ще се включим в манифестацията. А на 25 май ще бъдем в ресторант „България“ с нашите абитуриенти.

-    Какво е Вашето послание по повод 24 май?
-    На абитуриентите пожелавам кураж – за да реализират мечтите си. На моите ученици – високи цели. На бъдещите наши ученици – прозрение, провидение, за да станат наши възпитаници. На всички наши учители и служители, които 74 години имат принос гимназия „Ломоносов“ да бъде едно от водещите технически училища в България аз искам да пожелая много здраве, успехи, кураж за преодоляване на всички ежедневни предизвикателства. И нека да имат още много мигове, които да спират дъха им.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА

 


Сходни връзки

ГИМНАЗИЯТА „В. М. ЛОМОНОСОВ“ – УЧИЛИЩЕ, ВОДЕНО ОТ КРЕАТИВНОСТТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 4.17 секунди