изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-11-25 @ 09:33 EET
"ЛИТЕРАТУРНАТА КЪЩА" - С 40 НАГРАДИ ПРЕЗ УЧЕБНАТА ГОДИНА    
Интервюта Генка Петрова - ръководител на клуб за творческо писане "Литературната къща", пред НДТ

- Приключи първата учебна година за клуба за творческо писане "Литературната къща", чийто ръководител сте Вие. Нека първо да разкажем - кога бе създаден клубът, как Ви хрумна идеята?
- След като приключих с активната си трудова дейност в училище, реших да продължа да работя с талантливи деца. И то с моичките, същите от СОУ "П. Р. Славейков". Дойдоха и бивши мои възпитаници, които вече са в други училища в Добрич - Мария-Луиза, осмокласничка в Езикова гимназия, Йоанна - 10 клас в Езикова гимназия, появи се през декември Деница от Финансово-стопанска гимназия. Завърна се Виктор Пасков, много талантлив разказвач, който бе отличен с най-голямата награда в конкурса на Монреал, Канада – таблет, а и пише роман. От най-малките остана само Боряна Янева, второкласничка, много умно детенце, което носи потенциал и се надявам да се развие още повече. Приключихме годината с 12 деца.

- Какви са тези деца?

- Обещаващи бъдеще. Много талантливи и отговорни, с отношение към литературата, към поезията. Те идват сами, не ги задължавам. Нито съм им учител, преподавател в училище - да си казват: "Ох, госпожата ще ми пише 5, ако не ходя..." или ”Ще ходя на клуб, защото трябва да ми пише 6 за годината.” Няма такива положения, те са независими от мен. По всяко време могат да напуснат клуба, той е техният избор, но участието им в него е въпрос на чест. И това е страшно вдъхновяващо, жест на доверие и признателност. Това ме топли страшно много. Те идват заради самата формация, заради духа, атмосферата. Заради другите. И заради самата поезия безспорно. И това е прекрасно. Прагматизмът е чужд на тези деца.

- Сбирките на клуба са в галерия "Георги Петров". Допринася ли самата атмосфера, вдъхновява ли децата? Вие сте ръководили такива клубове и в училище, и в читалището. По-различно ли е в галерията?
- Определено. Първо, на тях страшно много им липсваше оранжевият кабинет в СОУ "П. Р. Славейков". Розалия казваше: "Госпожо, много е хубаво тук, но го няма оранжевото..." Аз като че ли това и чаках, облепих една масичка в галерията в оранж и тя сега е акцентът. Разбира се, формален. Истинското е в душичките им. И в думите, с които взаимно се вдъхновяваме. Аз тях, те мене. А и картините в галерията много ги вдъхновяват. Обикновено си вземат столчето и отиват срещу избрана от тях картина, съзерцават я и пишат. Много добре се чувстват, допълват се, съчетават се двата вида изкуство. И много стихотворения имат по картини.

- Каква беше изминалата учебна година за клуб "Литературната къща"?
- Изключителна беше. Спомням си, че през предходната аз получих наградата "Неофит Рилски" - най-високата в нашата гилдия, защото като ръководител на клуб "Нарисувай света с думи" по проект УСПЕХ имах седем национални награди. А общо за учебната 2014/ 2015 година имаме 33 награди в 2 международни и 10 национални конкурса и 7 отличия в един областен. Пет пъти и повече.

- На какво се дължат, според Вас, тези успехи?
- Когато вършиш нещо с любов, със съзнанието, че то е стойностно, че си струва, че е качествено; когато си изпълнен с вяра в резултатите, рано или късно то си намира своите опорни точки, подкрепа и признание. Просто може би съм един щастлив човек. Макар че преживях една голяма депресия от раздялата с училището. Страшно ми липсваше обществото на децата, на мнозинството очи, души, вери и любов, която усещах… О, велико чувство, незаменимо! И в този дълъг и критичен за мене момент тъкмо децата от литературния клуб ме изведоха от страшния катаклизъм, съживяваха ме, вдъхваха ми надежда, че не всичко е свършило… За всичко, което се случи, аз им благодаря от сърце! Благодаря с главни букви на община Добрич, която изрази действена и топла подкрепа на това, което вършим, осигурявайки транспорта на децата до Враца по повод награждаването ни в националния литературен конкурс „Живеем в земята на Ботев” с удобен микробус и перфектен водач. Под егидата на общината и тази година проведохме литературно четене на Лапидариума, където м. г. ние поставихме началото на подобни изяви не само за деца, но и за възрастни. Благодаря и на родителите на децата от „Литературната къща”, които бяха плътно до нас в буквален и преносен смисъл. Благодаря на медиите от Добрич: в. "Нова добруджанска трибуна", в. "Глас" и радио „Добруджа”, на алманаха „Антимовски хан” и „Околчица”-Враца, които огласиха нашите успехи. Благодаря на всички организатори на конкурси, предизвикателство за перата на младите.

 - Как работите с децата? На какво държите? Доколко ги напътствате?
- Огромно е удоволствието от присъствието на тези деца в живота ми, от откритието им, от развитието им. Винаги им го казвам, а им го казват и гостуващите поети – първо, трябва много да четат - за зареждане, обогатяване на собствения им душевен свят, за ориентация, за познание, за вдъхновение. И след това да пишат. На всяка сбирка ние четем актуален автор, не Вазов, не Ботев…, класиците се изучават в училище, а съвременен, актуален автор. И децата са повече в час със съвременния литературен процес от който и да е свой връстник, това смело мога да твърдя. Те са повече в час като информация - кой е Гриша Трифонов, кой е Николай Милчев, коя е Виолета Христова, Мария Донева, Здравка Евтимова, Христина Панджаридис… И някои от тях ни гостуваха. Въобще - една прекрасна година, пълна отвсякъде. Децата четат, извеждаме най-впечатляващото ги от контекста и правят своя интерпретация. Пишат много модерно, много умно. Интересни са сами на себе си. Обичат се, изслушват се, подкрепят се. Дори пишат толкова философски, че им правя забележки да бъдат по-земни, достъпни. Защото едно стихотворение е добро не за това, че е сложно написано, а красиво написано, ясно в сложната си метафорика, с послание. Макар че е важна и другата страна - не бива да се приравняват с един нисък праг на възприемане на поезията, със стихоплетства, които често срещаме на страниците на някои „литературни” трибуни, които предизвикват детския им смях-отрицание. Радвам се много, че моите деца се научиха в кой текст има поезия и в кой – поезията е имитация, менте, над каквато те се надсмиват. Щастлива съм от това, че в какъвто и да е момент, на каквато и да е тема децата от „Литературната къща” могат да напишат високо поетични и художествено ценни, впечатляващи творби. Децата ми са уникални!

- Възложихте ли им задачи за лятната ваканция и какво ще им пожелаете?
- Не, нямаше домашни. Разделихме се само с обещанието че през септември отново да се видим, отново да бъдем заедно.  Пожелавам им да са живи и здрави. Вярвам, че дните в „Литературната къща” са мигове, страници, дни от тяхното детство, тийнейджърство, младост, които ще запомнят. Просто ще останат тези следи. Защото така са ми казвали и други деца, които вече са големи: "Госпожо, остана, остана..." Дори и да не станат поети. Аз им вярвам. И очаквам тяхното бляскаво бъдеще като хора на думите, литературата и душевната чистоплътност и красота.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА
 


Сходни връзки

"ЛИТЕРАТУРНАТА КЪЩА" - С 40 НАГРАДИ ПРЕЗ УЧЕБНАТА ГОДИНА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.11 секунди