изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-11-25 @ 13:09 EET
Брюксел се нуждае от урок по демокрация и толерантност    
Коментари

Изящните редове на Омар Хаям в отговор на фанатизма на онова време прекрасно биха послужили на Алексис Ципрас в разговора с днешните европейски догматици:  Не говорете: „След смъртта си ще видиш най-голям разкош, жени и вино, мед ухаен и извор, бликащ ден и нощ.“ Прекрасно! Но сега налейте глиноизваяната чаша, че е по-скъп от всеки кредит дори последният ми грош.



Ако прекарате линия между Берлин и Монако, на запад остават страните от европейската първа класа. Обществата са развити – каквото и да означава това, подредени, хората са работливи, почти винаги в добро настроение и съвсем некорумпирани (виж повече). Там се създават стандартите за етика, демокрация и човешки права, дори се поправят приказките и историята, ако реалността в тях не съответства на днешния европейски идеал.

Повечето хора са от русоляв северен тип, а тези, които не са, компенсират с религиозна отдаденост на общите евро ценности. От тези страни се финансират медиите, не само техните, но и на останалите европейци и дори на не-европейците. Оттам и от още по на запад, сещате се, че бием самара, а не магарето. Информираме се за германските дела от Ди Велт, за гръцките от Зюддойче Цайтунг, за българските от 24 часа и Дойче Веле. Които бездруго са същите.

Ако придвижите линията н изток и юг, ще включите страни от европейската втора, трета и по-долна категория. Хората стават по-чернокоси, чернооки и дори чернокожи, както казва Алеко. Те са по-намръщени и ако се вярва на Евростат, по-мързеливи и корумпирани. По тази причина там не се насърчава изразяването на местни мнения и издаването на независими медии, освен когато се помни, че всяко криво мнение, успоредно на брюкселското, е право мнение. Но все пак най-препоръчително е да се четат направо медиите на страните първа категория. Всички например знаем какво е мнението на германския финансов министър Шойбле за Ципрас или на френския президент Оланд за бежанците. Някой да е чувал какво е мнението на Ципрас за Шойбле или на някой бежанец за Оланд?

Страните от първа европейска категория определят финансовата рамка (виж повече) и външната политика на Съюза, като понякога дори забравят да уведомят останалите. Те решават в коя не-съюзна страна демокрацията трябва да бъде подпомогната с военна сила или с малък преврат.

Всичко това е възможно поради мълчанието на мнозинството европейци, от една страна, заглушавани от потопа от медии, от друга, ограничавани от безчет правила за европейска и политическа коректност. По тази причина искрено вашият –  един прост редник в голямата армия български емигранти и понастоящем финансов консултант в Канада – намира политическата коректност за един от най-непоносимите аспекти на това, което минава днес за демокрация. А това хич не е малко, понеже тези аспекти не са един и два. Днес е некоректно да се каже на някого „Честита Коледа“ – колкото и добра воля има в подобно пожелание, за да не бъде обидена друга религия. В повечето разговори не могат да се използват думи като негър или циганин,евреин или татарин. Насаждат се безмислени правила как да се угоди на всички с всяка дума. В резултат много хора предпочитат да мълчат или да водят само най-тривиални разговори. Абсурдът стигна дотам, че в Германия тръгна мода мъжете да пикаят седнали, като една от причините е, че след като  жените нямат избор по въпроса, коректността изисква мъжете да покажат солидарност по съответния начин. Дори съдът в Дюселдорф си направи труда да се произнесе и обяви за законно правото на мъжете да пикаят прави. Е, мерси, Дюселдорф. Сега ще изчакаме със затаен дъх решението по друг въпрос от вселенска важност – за допустимия брой изтръсквания.

Всички се правят, че не забелязват как привидната коректност, все по-несигурният живот, липсата на морален компас и безмисленото консуматорство премахват възможността за разумен диалог и компромис, увеличават объркването и изолацията не само на проблемни групи, но и на нормалните, свестните хора, които живеят в съседния двор и съседния блок, и които са основата на всяко  общество и нация. Както знаем, разделението, забиването на клин и разширяването на всяка малка пукнатина в обществената тъкан винаги са били патентован подход на страните първа категория при цивилизоването на туземци, или просто на по-тъмни европейци.

Първата предпоставка за демокрация е свободното говорене и още повече свободното мислене, срещу което се води безмилостна война с постоянните реформи в образованието. Не свободно в смисъл да си съгласен с Брюксел, а в смисъл да мислиш и говориш каквото си щеш, без да даваш пет пари за Брюксел, което освен всичко друго включва правото да наричаш хората негри, цигани или англичани.

Искрено вашият смята – за разлика от онези, създаващи правилата за коректност – негрите и циганите например, ако не всички, то поне много от тях не само за равни, но и за по-добри от много други хора. И със сигурност много от тях за по-добри от самия него – което не означава много, както често му напомня близкото обкръжение. По тази причина не се колебая да използвам думи като негър и циганин, когато преценя за уместно. Може би ще се изненадате, но много хора предпочитат да бъдат наречени цигани, ако усещат наред с това човешко отношение, отколкото с някой по-коректен термин, придружен с едва прикритото високомерие, което неизменно лъха от Брюксел. По същата логика, а и понеже съм българин, който не изгаря на слънце, нямам нищо против да бъда наречен  тъмен балкански субект, тъмен българин, циганин, арменец, евреин, турчин, татарин и всеки друг етнос, населяващ България. Само, ако може, ми спестете етикета „европеец“ – не заради несъгласие със самия факт, а със значението, което понятието придоби, както и заради пълното разминаване между моите криви балкански мнения и правата брюкселска линия.

Там, където брюкселските стратези виждат обединена демократична Европа, този емигрант вижда под един процент банкери и несменяеми политици, неподвластни на каквато и да е отчетност или контрол от предполагаемите си избиратели. Плюс още десетина процента дремещи консуматори от страните първа класа. Плюс огромното мнозинство обеднели, задлъжнели хора без никаква перспектива, и в страните първа класа, и в страните от южна Европа, които от състояние на относително благополучие  бяха натикани в Третия свят само за десетина години.

Там, където Брюксел вижда подкрепа за демокрацията в периферията на Европа и  Африка – с медийни кампании за демонизиране на този или онзи, с военна намеса, спонсориране на цветни революции, инсталиране на откровено фашистки правителства, политики за контрол на бежанците в резултат на западната „помощ“ – там ние по-тъмните виждаме постепенно превръщане на Европа в огромен апартейд.

И малко по малко европейската „демокрация“, все по-коректна според собствените си критерии на единия процент и неподвластна на никакви други критерии, здрав разум или обикновена човещина, се превръща в догма, изключваща всяка дискусия и компромис, а в някои непремерени изказвания – в подкрепа на използването на военна сила за справяне с трафикантите на бежанци, или за насилствено стерилизиране на нелегални емигранти – се долавя дремещ, все по-близък до повърхостта фашизъм.

Хайде сега, излишно драматизиране, ще кажат някои… Вярно, че европейците се намесиха на много места, вярно, че бомбардираха Либия и престъпиха мандати на ООН, но то пък кой ли не е престъпил мандатите на ООН. Но чак фашизъм ? Вижте немците, ходещи на опера, каращи лъскави коли, даващи заеми на гърците да купуват същите немски коли… Добри хора, или поне по-добри от минали времена, нали?

Кое му е дремещото, това е откровен фашизъм – ще кажат обаче, ако има кой да чуе, милионите от Северна Африка, емигрантите в английските затвори, бежанците в лодките, които някак все успяват да минат през Средиземно море, а се давят на половин километър от Европа, точно когато биват спасявани. Там журналисти от Дойче Веле и Труд, разбира се, няма, те всички пишат за някой български или гръцки полицай, взел десет лева подкуп. Или са заети да покажат най-личните или най-ужасяващите подробности от всяко битово престъпление и трагедия, които в крайна сметка са резултат на безизходицата на бедните в Европа, както бежанската вълна е резултат на разпалването на конфликти.

Иван Гарелов написа единствената човечна статия – “Това не са ли хора като нас?” –  наскоро след поредната трагедия с удавени бежанци и поредното пренебрежение от страна на медии и институции,  след още една европейска стъпка към зрял апартейд. И веднага беше заринат с коментари от рода на „Като си такъв хуманист, вземи си бежанците и ги храни ти“ и “Не, не са хора като нас!”. Драги коментиращи, напомняте ми на вица за негърчето, което за първи път отишло в смесено училище. Белите веднага го набили и варосали. То избягало вкъщи да се оплаче, а техните го набили, за да не се прави на бял. Е-е, казало негърчето, от пет минути съм бял и вече мразя черните. Та и вие, коментатори, от пет минути варосани европейци, макар и трета класа, вече сте нещо повече от бежанците, а?

Да, те са хора като нас, и често по-добри. Развита индустрия не означава развита човещина, и обратно, ако ме разбирате.

Ако имаше начин този редник на емигрантския фронт да бъде чут от височайшите уши на единия европейски процент, той би казал нещо като: „Драги Жан-Клод, Анджела и Франсоа, вашата обединена Европа в днешната си форма не е обединена, не представлява хората, не е толерантна. Изобщо днес вашата обединена Европа, между нас казано, не става за чеп за зауеркраут. За зеле, по нашенски.“

Ако втората класа, бежанците, малките хора бяха включени в диалога, те щяха да пошушнат на Брюксел, че статуквото трябва да се наруши и стандартите за демокрация да се променят основно. Някой ще каже – ама нали за тая работа си има правителство и институти за изследване на демокрацията, пазара, дупките на Марс, има си Кръстевци и Каролевци, Куневи, Кристалини, Борисовци и Станишевци. На тях им плащаме за тая работа, или по-скоро – някой им плаща… В такъв случай смятайте този емигрант за неформален едноличен институт, финансиран с джобни пари за обяд и изследващ не само демокрацията, а и връзката й с българското сирене и червено вино, доколкото тези се намират в Торонто.

Новата концепция за демокрация и европейска принадлежност трябва да включва на първо място съзнание за нация и национални интереси, безусловното право на образование и здравеопазване, правото гласът на българите на своя земя да се чува преди всеки чужд глас и медия. Нужни са държавници, които знаят да казват не на Европа.  Трябва да се осигури приемственост, а  в политиката да се вкарат професионалисти, хора, които работят с факти – лекари, учители, инженери, а не днешните професионални политици, икономисти и всякакви продавачи на сънища.

Хората в Европа и отвън имат нужда от книги, хляб, вино и традиции, от повече свободно мислене и по-малко догма и конформизъм. Има нужда от мъже, които не пикаят седнали и от жени, които не си лепят бради от солидарност. Има нужда от по-малко немски коли и европейски критерии, по-малко Брюксел и Берлин, повече Атина, Будапеща и Барселона. И от повече София, когато днешното политическо гюбре бъде изринато и в политиката влязат достойни българи.

А България има нужда от само една първа класа, не на единия, а на стоте процента – на българи, цигани, арменци, евреи, турци, татари и всички други етноси в нацията.

Има нужда и от повече Търново. Онова, на Стефан Стамболов, на едната земя, класа, интерес.

Нашите.

От Дума на български емигрант 



Автор: Илия Илиев, Iliev Consulting, Торонто

 


Сходни връзки

Брюксел се нуждае от урок по демокрация и толерантност | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.19 секунди