изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-08-19 @ 14:10 EEST
СВ. СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ    
Общество На този ден празнуват всички с имена: Пантелей, Панчо, Панто, Панка, Милчо, Милчена, Милен, Милена, Милетин, Милица, Мирена, Милина, Миленко, Добри, Добрин, Добриян, Добра, Добрина, Добринка, Добрияна

СВ. ГОРАЗД
Според сведенията на съвременниците св. Горазд бил сред първите ученици на св.св. Кирил и Методий, като произхождал от благороден род от самата Великоморавия. Някои учени допускат, че той първоначално е бил свързан със св. Константин-Кирил Философ, може би като негов по-млад събрат от Магнаурската школа. Предвид знатното моравско потекло на Горазд, това е напълно възможно. Във всеки случай съвременниците свидетелстват, че Горазд е бил високообразован - наред с родния си моравски език и гръцкия, той превъзходно знаел и латински. Естествено като ученик на светите братя той отлично усвоил старобългарския език. Години наред Горазд следвал равноапостолите при дейността им в Мала Азия, а по-късно в неговата родина, в Панония, в Рим. Той положително бил един от онези ученици на светите братя, които папа Адриан II посветил в свещенически сан. По всяка вероятност, като християнин от папската „сфера на влияние", познавач на латинския език, моравски благородник по кръв и т.н., св. Горазд е бил много ценен за делото на светите братя - още повече, че в Рим винаги е имало подозрения към тази византийска по политико-религиозната си окраска мисия. Никак не е случайно, че малко преди смъртта си (6 април 885 г.) св. Методий определил именно Горазд за свой приемник на архиепископския престол. Скоро след това немското духовенство подложило на яростно гонение учениците на Светите братя, които в голямата си част намерили прибежище в България. Горазд, макар да принадлежал към моравската аристокрация и да носел високия сан на архиепископ, също бил хвърлен в затвора, а след това изгонен от столицата Велеград. Съществува хипотезата, че той е намерил прибежище в Южна Полша и дори станал епископ на Краков - в един полски църковен календар от XIV в. той е споменат като светец, чиято памет се празнува на 17 юли. Според друго предположение той дошъл в България и основал манастир в южния Белград (дн. Берат, Албания). В тамошната църква „Св. Дева Мария" се пази мощехранителница, върху която се чете името на св. Горазд. Книжовното творчество на св. Горазд не е познато, но според някои учени може би той е написал „Житието на св. Методий" (т.нар. „Панонска легенда").
Българската църква отбелязва паметта на св. архиепископ Горазд на 27 юли - деня на св. Седмочисленици.

Из „Българи Светци”. Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 г.

***

СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
Великият български просветител, най-близкият и безспорно най-изтькнат последовател на светите братя Кирил и Методий, произлизал от мизите" (българите) и бил роден към 835 г. „Още като млад и крехък", както четем в житието му, той следвал Методий - от времето, когато последният управлявал една „Славиния" (княжество) по р. Струма на територията на Византия. Той последвал Методий в манастира „Полихрон", където по-късно дошъл и Константин-Кирил Философ. Климент участвал в първите преводи на светите братя, а може би и в т.нар. „Хазарска мисия" (860-861 г.). Участвал в подготовката и провеждането на Моравската мисия, а през 868 г. в Рим бил ръкоположен за презвитер от папа Адриан II. След смъртта на Кирил (869 г.) заедно с Методий се завръща във Великоморавия. Макар да няма преки данни за дейността му, няма съмнение, че Климент бил най-близкият помощник на моравския архиепископ, а навярно и на наследника му св. Горазд. След прогонването на мисията от Средна Европа Климент заедно с Наум и Ангеларий пристига в България (885-886 г.). Пристигането им в Плиска било чакано от св. княз Борис-Михаил, който виждал в Климент и спътниците му основата на изграждащата се българската християнска култура. Климент и Наум били поверени на болярина Есхач, комуто Борис заръчал: „Приеми учителите с всяка почит, докато направиш зa тях напълно онова, което трябва да се направи." Скоро в Плиска и изгражданите в околността й манастири били създадени благоприятни условия за творчески труд, в който най-дейно участие взел и Климент. Тук той заедно с Константин Преславски създал първите оригинални български химнографски творби. През 887 г. Климент в израз на извънредно високо доверие бил изпратен от княз Борис в областта Кутмичевица (в днешна Македония и Албания), където имало най-силна потребност от утвърждаването на Христовата вяра. Така Климент укрепвал и българските позиции с оглед на старото съперничество с Византия. Той се установил в стария български град Девол (при дн. с. Звезда, недалеч от Корча в Албания), а в интерес на мисията Борис дори сменил областния управител. Новият комит Домета станал най-близкият помощник на великия просветител в неговата работа. Разбитата от Климент дейност и днес впечатлява с мащабите си - в градовете Девол, Охрид, Главиница били създадени училища за начална грамотност. За седем години били подготвени близо три хиляди и петстотин ученици - бъдещи свещеници и учители. Климент превел от гръцки или пък създал на старобългарски разнообразни произведения, свързани с християнския култ. През 893 г., когато старобългарският език станал официален за църквата и държавната администрация, Климент бил ръкоположен за „пръв епископ на български език”. Поверен му бил църковният надзор на „третата част на Българското царство” - днешна Македония и Албания. Като писател Климент работил най-вече в Охрид, където изградил манастира „Св. Пантелеймон”. Той създал поучителни и похвални слова, химнографски творби, вероятно той е автор и на някои от съчиненията, разказващи за св.св. Кирил и Методий. Изказано е предположение, че в началото на X в. Климент е оглавил българската църква с ранг на архиепископ, като е резидирал съответно във Велики Преслав и Дръстър (Силистра). Около 910 г., може би не без връзка със смъртта на своя най-близък сподвижник и събрат Наум, Климент поискал от цар Симеон позволение да се оттегли от поста си. Царят разубедил светия отец, като го молел горещо да не прекратява пастирската си мисия. Св. Климент починал в дълбока старост на 27 юли 916 г. и бил погребан от учениците си в манастира „Св. Пантелеймон”. Скоро в негова памет били създадени служба и пространно житие (изгубено), което е в основата на гръцкото житие, дело на охридския архиепископ Теофилакт (началото на XII в.). Мощите на св. Климент се пазят в църквата „Св. Богородица Перивлептос" (наричана още „Св. Климент Нови") в Охрид. Черепът на светеца през XVII или XVIII в. бил отнесен в манастира „Св. Йоан Продром" край Бер (Верия, днес в Гърция). Кост от ръката му се съхранява в църквата „Св. Седмочисленици" в София.
Църквата отбелязва паметта на великия българин на 25 ноември (заедно със св. Климент, папа Римски) и в деня на успението му (27 юли), който е празник на св. Седмочисленици.

Из „Българи Светци”. Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 г.

***

СВ. САВА БЪЛГАРСКИ
Този монах и книжовник oт IX в. бил един от най-видните ученици на св.св. Кирил и Методий. В едно от житията на св. Климент Охридски Сава е посочен като принадлежащ към „избраните и корифеите". Тази висока оценка се потвърждава и от неговите творби в жанра на химнографията (църковната поезия). Сава влиза в групата на светите Седмочисленици, което свидетелства за големите му заслуги към старобългарската книжнина и религиозен живот. В Синодика на Търновската патриаршия (т.нар. Борилов синодик) е поставен сред учителите, които са „просветили българския народ" и „много са се потрудили зa славянската (т.е. старобългарската) книга".
Паметта му се празнува заедно с останалите Седмочисленици на 27 юли.

Из „Българи Светци”. Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 г.

***

СВ. АНГЕЛАРИЙ

Бидейки ученик на св.св. Кирил и Методий, Ангеларий се включил в подготовката и провеждането на Моравската мисия (863-885 г.), а името му се споменава от съвременниците редом с имената на Климент и Наум. Обстоятелството, че той дошъл именно със споменатите двама отци в България говори за видното му положение сред Кирило-Методиевите ученици. В Плиска по повеля на княз Борис-Михаил отец Ангеларий бил настанен в дома на болярина Чеслав, но скоро се разболял и починал. Ангеларий бил образован монах и книжовник, но за съжаление няма данни за творчеството му. Както става ясно векове по-късно, възможно е негови мощи да се пазят в Белград (дн. Берат, Албания), където са и тези на неговия събрат св. Горазд. Вероятно са били отнесени там от Плиска по времето на цар Самуил.
Паметта на св. Ангеларий се чества на 27 юли - денят на светите Седмочисленици.

Из „Българи Светци”. Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 г.

***

СВ. СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ

Група от български светци, включваща светите братя Константин-Кирил философ и Методий и техните най-близки ученици: св. св. Климент Охридски, Наум Плисковско-Охридски, Грозд, Ангеларий и Сава. Числото „седем” през онази епоха притежавало особена сакралност, като означавало и „множество”. В някои служби вместо Сава, стои името на Лаврентий, вероятно друг ученик на Светите братя. Учениците на св.св. Кирил и Методий, разбира се, са били повече от петима, но църковната традиция е свела броя им до „избраните и корифеите..." Култът към светите Седмочисленици се зародил в Охрид през XI в. и бил утвърден като официален от Охридската архиепископия „... на Първа Юстиниана и цяла България". След възобновяването на българското царство през 1186 г. Седмочислениците станали обект на всенародна почит, като култът към тях бил възприет и от Търновската патриаршия. Най-ранното известно изображение на Седмочислениците е в църквата в с. Сливница, Преспанско (1507 г.), по-късно в манастира „Св. Наум" (1706 г.) и в ред български храмове през Възраждането. През 1742 г. в Мосхополе била отпечатана Служба за светците, а техни икони се появяват още в началото на XIX в. в Берат (бълг. Белград) в днешна Албания, дело на албански и български православни зографи. През средновековието денят на светите Седмочисленици, почитан от църковните престоли в Охрид и Търново, бил 27 март.
Днес църквата отбелязва паметта и делата им на 27 юли.

Из „Българи Светци”. Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 г.

***

*Св. вмчк Пантелеймон. Св. Седмочисленици. Успение на св. Климент, архиеп. Охридски

Страдание на свети великомъченик Пантелеймон

Този преславен сред мъчениците Христов страдалец се родил в същия този град Никомидия от знатен и богат баща, на име Евсторгий и от майка Евула. Баща му по вяра бил езичник, горещо привързан към идолопоклонството; а майка му - християнка, научена от прародителите си на святата вяра и усърдно служеща на Христа. И така, съединени телесно, те били разделени духовно: той принасял жертви на лъжливи богове, а тя принасяла „жертва на хвала" на истинския Бог. А младенеца, който им се родил и за когото е нашето слово, нарекли Пантолеон, което значи „Лъв във всичко", тъй като се предполагало, че по мъжество той ще бъде подобен на лъв. Но по-късно момъкът бил преименуван на Пантелеймон, тоест „всемилостив", защото оказвал милосърдие на всички, когато безвъзмездно лекувал болни или давал милостиня на бедните, раздавайки с щедра ръка бащиното си богатство на нуждаещите се.
От ранно детство майката възпитавала момчето в християнско благочестие, като го учела да познава Единия истински Бог, живеещ на небесата - нашия Господ Иисус Христос, да вярва в Него и да Му угажда с добри дела, като го отвръщала от езическото многобожие. Момчето внимавало върху наставленията на майка си и ги усвоявало, докато това било възможно за детските му години.
След смъртта й момчето лесно тръгнало по следите на бащината си заблуда; баща му често го водел при идолите за поклонение, като го утвърждавал в езическото нечестие.
После момчето било дадено да се учи, а когато то преминало с успех целия курс на външното езическо знание, баща му го поверил на един знаменит лекар - Евфросин, за да придобие в неговото медицинско училище навици в лекарското изкуство. Момъкът, имайки възприемчив ум, лесно усвоявал това, на което го учели, и скоро, като надминал връстниците си, не отстъпвал много и на самия учител; и при това се отличавал със своето поведение, красноречие и красота и правел приятно впечатление на всички. Станал известен и на самия император Максимиан, тъй като по това време Максимиан живеел в Никомидия; предавайки християните на мъчение, той изгорил 20 000 от тях в църквата по време на празника Рождество Христово, умъртвил епископ Антим2и след различни мъчения предал мнозина на различни видове смърт. Лекарят Евфросин често ходел с лекарства в царските палати на мъчителя - или при самия него, или при неговите придворни, защото той снабдявал с лекарствени средства и лекувал целия царски двор.
В тези дни в Никомидия живеел престарял християнски свещеник на име Ермолай, който заедно с немного християни се укривал в малка и бедна къщичка. Пътят на Пантолеон, когато отивал от дома си до учителя и обратно, минавал покрай жилището, в което се укривал Ермолай. Като виждал през прозорчето често минаващия оттам младеж, Ермолай по лицето и по погледа му познал добрия му нрав; като узнал духом, че този младеж ще стане избран Божий съсъд, веднъж Ермолай пресрещнал младежа и го помолил да влезе за малко при него в къщичката. Кроткият и послушен младеж влязъл в дома на стареца. Като го настанил до себе си, старецът го разпитал за произхода и родителите му, за вярата и за целия му начин на живот. Младежът разказал всичко подробно и съобщил, че майка му е била християнка и е починала, а баща му е жив и съгласно езическите закони почита множество бесове. А свети Ермолай го запитал така:
- А ти, добро чедо, на коя страна и на коя вяра би желал да принадлежиш: на бащината или на майчината?
Младежът отговорил:
- Майка ми, докато беше жива, ме учеше на своята вяра и аз обикнах вярата й. Но баща ми, като по-силен, ме принуждава да изпълнявам езическите закони и иска да ме въдвори в царския дворец в чина на близките сановници, военачалниците и служителите на императора.
Свети Ермолай отново попитал:
- А какво учение ти преподава твоят учител?
Момъкът отговорил така:
- Учението на Асклепий, Хипократ и Гален; именно това искаше баща ми, а и учителят казва, че ако усвоя учението на тези мъже, лесно ще мога да излекувам всякакви болести при хората.
В последните думи свети Ермолай намерил повод за полезна беседа и започнал да сее в сърцето на младежа, като на добра земя, доброто семе на Божиите слова.
От този ден Пантолеон всеки ден се отбивал при стареца и се наслаждавал на боговдъхновените му беседи, като се укрепвал в познаването на истинския Бог. Веднъж, когато се връщал от учителя си, той се отбил малко встрани от пътя и се случило така, че намерил мъртво дете, ухапано от огромна змия, а самата змия лежала близо до детето. Пантолеон, като видял това, отначало се уплашил и малко отстъпил, а после размислил в себе си така:
- Сега дойде време да изпитам и да се убедя дали всичко това, което ми е казал старецът Ермолай, е истина.
Като погледнал към небето, той произнесъл:
- Господи Иисусе Христе, макар че съм недостоен да Те призовавам, но ако искаш да стана Твой раб, покажи силата Си и направи така, че в Твое име това дете да оживее, а змията да издъхне.
В същия миг детето се събудило като че ли от сън и се изправило живо, а ехидната се разкъсала на две. Тогава Пантолеон, като повярвал напълно в Христа, обърнал телесните и духовните си очи към небето и благословил Бога с радост и сълзи за това, че го е извел от тъмнината в светлината на Своето познание. Той побързал да отиде при светия презвитер Ермолай и паднал в честните му нозе, умолявайки да бъде кръстен. Разказал му за случилото се - как мъртвото дете оживяло със силата на името на Иисуса Христа и как загинала ехидната, причинила смърт. Свети Ермолай, като напуснал дома си, тръгнал с него да види издъхналата ехидна и като я видял, благодарил на Бога за извършеното чудо, чрез което Той привел Пантолеон към Своето познание. Като се върнал у дома, той кръстил младежа в името на Отца и Сина, и Светия Дух, и като отслужил литургия във вътрешната си стая, го причастил с Божествените Тайни на Тялото и Кръвта Христови.
След кръщението Пантолеон останал седем дни при стареца Ермолай, като се поучавал от божествените слова, изливащи се от устата на стареца чрез Христовата благодат. Той напоявал душата си като от извор на жива вода, за да даде изобилие от духовни плодове.
След смъртта на баща си Пантолеон станал наследник на голямо богатство. Веднага подарил свобода на робите и робините си, като ги възнаградил щедро; а имуществото си започнал да раздава на науждаещите се: бедните, просяците, вдовиците и сираците. Той обикалял тъмниците и като посещавал всички, които страдали в окови, ги утешавал, като ги лекувал и им давал това, от което имали нужда; по този начин той станал лекар не само на раните, но и на човешката бедност; защото всички приемали от него неоскъдяваща милостиня; бедните се обогатявали от неговата щедрост; а в лечението му помагала Божията благодат. Защото свише му бил даден дар на изцерение и той безвъзмездно изцерявал всякакви болести не толкова с лекарства, колкото с призоваване на името на Иисуса Христа. Именно тогава Пантолеон станал действително Пантелеймон, тоест всемилостив - и според името си, и като на дело оказвал милост на всички и не отпращал от себе си никого без подаяние или неутешен, защото на бедняците давал парични помощи, а болните лекувал безвъзмедно. Болните от целия град се обръщали към него, като се отказали от всички останали лекари, тъй като от никого не получавали толкова бързо и съвършено лечение, както от Пантелеймон, който лекувал успешно и не вземал пари от никого. И името на всемилостивия и безвъзмезден лекар станало известно сред целия народ, а другите лекари били осъждани и осмивани.
По някое време император Максимиан заповядал да повикат при него Пантолеон. Когато го довели при него той му казал:
- Лоши неща слушам за тебе, Пантолеоне; казват ми, че ти по всякакъв начин хулиш и унижаваш Ескулап и другите богове, а прославяш Христос, загинал като злодеец, и се надяваш на Него и само Него наричаш Бог. Струва ми се, че не ти е неизвестно, какво голямо внимание ти обърнах и каква голяма милост проявих към теб, тъй че ти беше приет в двореца ми, а на учителя ти Евфросин заповядах бързо да те научи на лекарското изкуство, за да се намираш винаги неотстъпно при мен; но ти, като презря всичко това, отиде при моите врагове. Но, впрочем, не искам да вярвам на това, което казват за тебе, защото хората са свикнали да говорят много лъжи. Ето защо те повиках - ти сам да кажеш истината за себе си и да изобличиш лъжливата клевета на завистниците си, като принесеш в присъствието на всички, както подобава, жертва на великите богове.
Светецът отвърнал:
- Трябва да се вярва повече на делата, отколкото на думите, царю! Защото истината много повече се познава по делата, отколкото по думите. И така, повярвай на това, което са ти казали за мен, че се отричам от Ескулап и от другите ваши богове и прославям Христа, защото познах по делата Му, че Той е Единият истински Бог. Ето, изслушай, макар и накратко, Христовите дела: Той е сътворил небето, утвърдил е земята, възкресявал е мъртви, възвръщал е зрението на слепи, очиствал е прокажени, с една дума е вдигал от одъра разслабени. Какво подобно са извършили почитаните от вас богове - не знам, и могат ли да го извършат?
Императорът заповядал да го бият жестоко и като го подложил на жестоки рани, го осъдил на смърт чрез отсичане на главата, а тялото му заповядал да изгорят. Войниците го повели за посичане извън града.
Когато войниците извели мъченика на разстояние повече от едно поприще от града, стигнали до мястото, където било угодно на Господа да загине Неговият раб. Те завързали Пантелеймон за едно маслинено дърво и палачът ударил с меч светеца по шията, но желязото се огънало като восък, а тялото на светеца не пострадало от удара, защото той още не бил завършил молитвата си.
Войниците в ужас възкликнали:
- Велик е християнският Бог!
И като паднали в нозете на светеца, го умолявали:
- Молим те, Божий рабе, помоли се за нас, за да бъдат простени греховете ни, които извършихме към тебе по заповед на императора.
Докато светецът се молел, се чул глас от небето, който се обърнал към него и потвърдил новото му име; защото Господ вместо Пантолеон го нарекъл Пантелеймон, като му дал благодат - да проявява милост към всички прибягващи към него във всякакви беди и скърби, и го призовал към небето. Светецът, изпълнен с радост, казал на войниците да го посекат с меч; но те не искали, защото се бояли и били обхванати от трепет. Тогава светецът се обърнал към тях със следните думи:
- Ако не изпълните това, което ви е наредено, няма да получите милост от моя Христос.
Войниците се приближили и отначало прегръщали и целували цялото му тяло; после възложили на един от тях и той отсякъл главата на мъченика, и вместо кръв потекло мляко. А дървото в този час се покрило с плодове от корена до върха. Като видели това, мнозина от народа, присъстващ при посичането, повярвали в Христа.
Било съобщено на императора за станалите там чудеса и той заповядал незабавно да насекат на парчета тази маслина и да я изгорят заедно с тялото на мъченика.
Когато огънят угаснал, вярващите взели от пепелта неповреденото от огъня тяло на светеца и го погребали с чест в намиращата се наблизо земя на схоластика Адамантий.
Лаврентий, Васой и Провиан, служители в дома на мъченика, които го следвали отдалече, видели всичките му мъчения и чули дошлия към него глас от небето, написали повествование за живота и мъченията му и ги предали на светите църкви в негова памет, за полза на читателите и слушателите и за слава на Христос, нашия Бог, прославян заедно с Отца и Светия Дух сега и винаги, и във вечни векове. Амин.

Св. Седмочисленици

Бог ги събира да участват в един подвиг, просвещението на славяните на роден език и писменост. А ние заедно прославяме паметта им.
Св. св. Кирил и Методи, братя родени в Солун.
След 10 години управление на една славянска област св. Методий се оттегля в манастира „ Полихрон ” в Мала Азия. Св. Кирил още от малък обиква мъдростта. Завършва отлично прочутата Магнаурска школа и става основен участник в диалозите с другите монотеистични религии на евреи и мюсюлмани. Заминава при брат си в Св. Методий. Там създава първата славянска азбука – глаголицата. Заедно извършват и първия превод на славянски език на Евангелието от св. ап. Йоан: ”В начало беше Словото...”. По покана на Великоморавския княз Ростислав започват просветата на славяните. Приети са в Рим от папа Адриан II с новопреведените книги. Тук св. Кирил скоропостижно умира на 14 февруари 869г.. Св. Методий е назначен за архиепископ на Моравия и Панония, където продължава борбата с немското духовенство за просвета на славянски език. След много мъчения почива в Велеград на 6 април 885г..
Негов заместник става св. Горазд, славянин, родом от Моравия. Скоро след това славянските просветители са хвърлени в затвор заради просветната си дейност, а мнозина от тях продадени като роби във Венеция. Погледите им се отправят към България, където получават радушен прием от св. цар Борис.
Св. Климент, българин, родом от западните предели, е назначен за епископ в Охрид. Създава школа и за три години успява на обучи повече от 3 500 ученици. Неуморно се труди до смъртта си на 27 юли 916г.
Св. Наум, родом от българската провинция Мизия, е основна действаща сила в новосъздадените школи в Плиска и Преслав. След това заминава на помощ на св. Климент в Охрид. Тук на 23 декември 890 г. предава душата си на Бога.
С тях се труди и Св. Ангеларий, починал в столицата Търново.
Неуморно се труди и св. Сава.
Св. Горазд завършва живота си като просветител на славяните в най-западните предели, днешна Албания.
Тропар, глас 1-ви:
С хвалебни венци да увенчаем славните седмочисленици – Кирила о Методия, Климент и Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, които изгряха като светила и ни благовестиха Триединния Бог. Вие, непоклатни стълбове на Българската Църква и боговдъхновени поборници за нашата реч, които прогонвате езическото бесовско учение, молете се на Христа Бога да утвърди нашата Църква и да дарува на душите ни велика милост.


Свети Давид, цар Български
Св. Давид е най-големият от братята Комитопули, синовете на комит Никола, оглавили борбата на българския народ срещу византийското завоевание след падането на столицата Велики Преслав и източните земи под византийска власт (971 г.). Българското болярство, вярно на изконната древна българска традиция държавата да се управлява от "царския род" (в случая т.нар. Крумова династия), избрало четиримата Комитопули (Давид, Мойсей, Арон и Самуил) за наместничество. Както изглежда, синовете на комит Никола били най-близките роднини на династията, може би по линия на Гаврил, брат на цар Симеон Велики. През 976 г., използвайки неочакваната смърт на император Йоан І Цимисхи и избухналата във Византия гражданска война, Комитопулите преминали в решително настъпление. Давид ръководел направлението към Солун – в конкретната ситуация най-важният византийски център за агресия срещу свободните български земи. За нещастие, св. Давид загинал още в началото на движението, а това станало в местността Красивите дъбрави по пътя между Костур (дн. Кастория, Гърция) и Преспа. На връщане от една военна кампания в Солунско той бил коварно нападнат и убит от скитници власи, които явно сътрудничели с византийските власти. Няма достоверни данни св. Давид и братята му да са носели царски титли – те признавали легитимния владетел цар Борис ІІ (намиращ се от 971 г. във византийски плен).
Св. Давид е един от типичните примери за народна канонизация, усвоена и от църквата. Негови образи се срещат в десетки църкви от XIX в. Паметта на св. Давид, цар Български се отбелязва заедно със Светите Седмочисленици – на 27 юли.

Пламен Павлов
 


Сходни връзки

СВ. СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0,04 секунди