изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-12-14 @ 02:30 EET
Майката на един от 14-те изгорели войници: Казаха, че само обувките им оцелели    
ОбществоНа 11 август роднини на жертвите ще се съберат на паметника им на околовръстното шосе край София за 20-годишнината от трагедията. “Как се отбелязват 20 г. мъка? Принасяме на гроба на Ботьо варено жито за 14-те загинали войници през 1995-а. Жал ни е за всичките синове на родината, за тези български войници - нищо не остана от тях. Изгорели са като факли”, казват през сълзи близките на редник Ботьо Шанков от Монтана.

Той намери смъртта си по време на изпълнение на служебния си дълг на 11 август 1995 г.

Майката на Ботьо - Атанаска Ванкова от Монтана, още задава въпроси.

“По цели нощи си блъскам главата. Защо на моето дете да се случи, с какво е заслужило. Нали го пратихме да служи в армията. Мислех, че ще е за добро, че ще възмъжее и ще стане достоен баща и гражданин. Той имаше добра душа. На мравката път правеше”, разказва почернената майка пред "24 часа".

Сред вещите, които ѝ върнали от казармата, открила и едно недовършено писмо. Сега мира не ѝ дава да разгадае какво е искал да им напише.

Пита се дали е предчувствал нещо за гибелта си. Дали войниците са подочули нещо от началниците? Дали Ботьо е получил съдбовен знак и е искал да се прости с тях и с младата си жена.

“Беззащитни сме. Не можахме да се съберем, да си наемем адвокати и поне да стигнем до истината. Никого не обвинявам, но не може да няма виновници.

Мислехме, че държавата сама ще разкрие това убийство, но знае се - това са секретни военни работи”, казва жената.

От черния ден са изминали много години, но така и не се доказало дали е имало взрив, каква е била ролята на Иво Карамански, стреляли ли са по него.

Дъщерята на войника Атанаска, кръстена на баба си, била едва на 2 г., а сестричката ѝ Наталия - на 1 г., когато баща им починал.

Представят си как баща им би се радвал да ги води за ръка.

“Винаги, когато като дете споменавах думата “татко”, ме пращаха пред една снимка и ми казваха: “Това е баща ти, целуни го.” Мечтаех да имам истински баща. Като поотраснах, ме водеха на гробищата. Казваха ми: “Тук е твоят татко, запали свещица. Сипи вода, прелей вино!” Гледах и се чудех - само камъни, а на снимката татко ми имаше такива хубави очи и усмивка”, реди дъщеря му Атанаска.

“Животът ни беше труден - оскъдица, баба ми се принуждаваше да работи на две места”, допълва тя.

Ботьо заминал в казармата през 1994 г. От първите дни показал желязна дисциплина. Представял се добре в тренировките. Служел със спортен дух и постигал добри резултати.

Един командир го похвалил: “Изряден войник е Ботьо, висок професионалист. Това момче най-точно отговаря на поздрава: “Винаги готов!” Пазете го, че го чака истинска кариера. Ще носи по-висок чин.”

Близките му разбрали, че 14 войници са изгорели в мистериозен пожар на околовръстното край София, от радиото.

“Тогава бяхме толкова бедни, че дори нямахме телевизор. Нито за миг не ми е минала мисълта, че там може да е нашият Ботьо. Всичко дойде като гръм от ясно небе.

Първо се чу за пожара. Казаха, че камионът е взривен, след това отрекоха, но на вратата ми дойде полковник с покрития ковчег. Нямаше тленни останки от горките момчета. Говореше се, че само обувките им са останали.

Беше жарък ден, препичаше слънце. Униформеният се чувстваше някак гузен, макар че нямаше вина. Аз плачех, а той ми козируваше.

Даде ми 150 лв. “Вие сте една доблестна майка”, каза ми. “Само това ли е останало от моя силен син”, попитах аз, а той изказа съболезнования и обеща да ни помагат.

Сякаш нещо преряза гласа ми, толкова се изплаших, че дори не можех да заплача, гърлото ми пресъхна, сърцето ме прободе и паднах възнак ковчега - да съм по-близо до детето си.

Защо Господ взе тази невинна жертва? Това е най-лошото - да видиш смъртта на детето си”, казва с горчивина Атанаска.

По-късно се разбрало, че войниците били пращани не да воюват и да се упражняват на бойни изкуства, а да вършат черна работа.

На 2-годишната Атанаска тогава отпуснали пенсия. Баба ѝ получава по 100 лв. месечно към нейната пенсия по болест от 130 лв. - преживява с 230.

Съпругата му страдала, но след време болката утихнала и тръгнала да си търси щастието.
http://www.blitz.bg
 


Сходни връзки

Майката на един от 14-те изгорели войници: Казаха, че само обувките им оцелели | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.11 секунди