изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-07-27 @ 21:35 EEST
ДНЕС УЧИТЕЛЯТ ОТНОВО ТРЯБВА ДА Е ВЪЗРОЖДЕНЕЦ ПО ДУХ    
Интервюта Росица Стратиева – преподавател по Български език и литература в СУ „Йордан Йовков”, Тервел, ръководител на Клуб за автентичен фолклор и краезнание, пред НДТ

- Г-жо Стратиева, бихте ли се представили за читателите на в. "Нова добруджанска трибуна"?

- Завършила съм Българска филология във ВТУ „Кирил и Методий“. Работя като главен учител и преподавател по български език и литература в СУ „Й. Йовков“ и като ръководител на Клуб за автентичен фолклор и краезнание „Наследници на Орфей“ към ЦПЛР „Малкият принц“–Тервел. Ръководител съм на ученическа театрална студия и редактор на ученически вестник „Млад журналист“. Интересите ми са насочени преди всичко към иновативното преподаване, краезнанието и родовата памет, историята и изкуството. С една дума аз съм „друга“ или „различна“ - така се определям, като човек на „творческото горене“.

- Наскоро – по повод патронния празник на СУ „Й. Йовков”, ученическата театрална студия, ръководена от Вас и колегата Ви Христо Риков, представи комедията „Милионерът”. Кое Ви накара да поставите точно това Йовково произведение? Как се прие то?

- Благословия е учителят да обича театъра. Да го влече към сцената, както към книгата. И тази обич да бъде унаследена и заразителна за онези, които обучава. Мисля, че точно това се е случило с мен! Наследила съм влечението към сцената от своите предци и тази зараза вдъхвам в кръвта на всяко поколение ученици, които обучавам и в които търся искрицата талант. Ще разширя отговора си, понеже се занимавам и с краезнание и съм проучвала многократно Летописната книга на моето училище, в което работя вече 35 години. Запомнила съм началото на тази книга: „След дълго и черно робство изгрява свободата над този толкова измъчен край и над туй измъчено училище, което за дълги години не чува българска реч, българска песен, български звънец... И ето – отново на 15 октомври 1940 г. за първи път се чува гласът на български учител и молитвите на малките добруджанчета, които с радост бягаха към училището да видят и да чуят гласа на своя учител!“ Първите български учители в Тервел отдават сили и младост за обучението и възпитанието на децата. В летописната книга е акцентирано върху извънкласната дейност на моите предшественици. От есента на 1952 г. училището приема за свой патрон добруджанския писател Йордан Йовков и от тогава всяка учебна година на 21 ноември на училищната сцена ученици, понякога и учители, участват в драматизации на Йовкови творби. Най-ранни сведения за тези представления датират от ноември 1964 г. Учителският колектив поставя пиесата „Боряна“. В съзнанието ми се е запечатил още един момент - празникът от 21 ноември 1977 година. Честват се 25 години от приемането на името на Йовков за патрон на училището. А аз и моите съученици участваме в поредното театрално  представление - пиесата „Милионерът“ под ръководството на моята учителка по БЕЛ Виолета Железарска. Прекрасен педагог, който умееше да открива дарбата на всяко дете и да го мотивира за изяви на сцената – в рецитали, пиеси, драматизации. И когато през есента на 1982 г. се завърнах в родния си град и постъпих като учител по БЕЛ в моето училище, първото, което направих, бе да се кача отново на сцената – като актьор, а след това и като постановчик-режисьор на Йовкови пиеси. Примерът на предците и моите младост и ентусиазъм ме мотивираха да обучавам в ценности децата не само в учебните часове по литература, но и като ги поставя в една по-различна среда, каквато е училищната сцена. И така почти всяка есен. До тази, когато отново на училищната сцена оживяха героите от  „Милионерът“ на Йовков. Вече трета поредна година работя с тези ученици и с колегата Христо Риков. През есента на 2014 г. заедно поставихме „Боряна“, през 2015 г. – „Албена“. Децата играха завладяващо. Този тип Йовкови герои ги преобразяваше пред очите ни, поставяше ги в друга реалност и ние видяхме човешки черти, различни от делничните, обичайните… Видяхме таланта и амбицията. Затова тази година решихме да ги предизвикаме с друг тип герои – тези от „Милионерът“. И се получи прекрасен спектакъл. От първото четене „на маса“ до самото представление младите актьори „играеха“. Това не беше се случвало преди: сами даваха идеи и влагаха допълнителни елементи в актьорската игра, в сценичната украса, в подготовката на костюми, допълваха реплики. Всеки миг от репетициите бе неповторим, пълноценно изживян, незабравим.

- Какво даде на учениците Ви досегът с театъра?

- Театърът се оказа магия за моите ученици. Независимо от модерните технологии, които са обсебили ежедневието на тийнейджърите, да четат пиеси и да „правят театър“ се оказва привлекателно занимание. В театралната студия младежите откриват в буквалния смисъл на думата „своя сцена“, свое поле за изява и реализиране на творческите способности. Това води след себе си ново самопознание, ново самочувствие, увереност в собствените способности. Затова мисля, че съвременните деца трябва да се възпитават да обичат театъра и да виждат в него отражение на истинския живот! Само така можем да ги предпазим от порочни занимания и агресивно поведение, на каквото сме свидетели през последните години. Театърът е училище за живота. А да се научиш свободно да говориш пред публика винаги е придобивка.

- Бихте ли представили дейността на Клуба за автентичен фолклор и краезнание? Носи ли удовлетворение участието на децата в него?

- Като всеки съвременен учител и аз търся възможности за алтернативно обучение на моите възпитаници. Така преди 10 години заедно с колегата Стойка Жекова и наши ученици /тогава единайсетокласници, а днес реализирали се в различни области на живота млади хора/ създадохме Клуб за автентичен фолклор и краезнание по спечелен проект към общинска програма „Училището и читалището – желана територия за учениците“. Проектът бе реализиран в рамките на 8 месеца и приключи с издаване на книга „Като глас на кръвта“ – книга за народните обичаи, за споделените традиции, за занаятите на хората, които носят в сърцата си духа на добруджанци. Доволни от изследователската работа на клуба, обогатила с информация местния музей, ръководството на общината го включи като функциониращо звено към ОДК „Малкият принц“. Оттогава всяка учебна година клубът обновява своя състав. Нарасна броят на децата, затова той се раздели на две секции: „Наследници на Орфей“, която ръководя аз, и „Приятели на Клио“ – под ръководството на Стойка Жекова. Дейността на клуба се осъществява на доброволен принцип, със съгласието на родителите и съдействието на институциите в Община Тервел. За децата на Тервел този клуб предоставя възможности за изява, за придобиване на творчески подход при проучване на фолклорното минало и богатство на Добруджа. Със свои литературни творби, реферати, презентации и други продукти на ученическото творчество, членовете на клуба участват в общински, регионални, национални и международни конкурси и най-важното – печелят най-престижните награди.

- През лятото възпитаници на Клуба за автентичен фолклор и краезнание участваха в конкурс за есе на тема "Предприемачеството - опция за развитие на младите хора", организиран от фондация "Българска памет" на д-р Милен Врабевски. От кога датират контактите Ви с фондацията?

- Срещата на клуба с д-р Врабевски бе във връзка с откриването на изложбата „Кан Тервел – Пазителят на Европа“, която той дари на музея в Тервел. След церемонията по откриването в непринудена беседа децата представиха своята дейност и се похвалиха с наградите, които бяха спечелили на общинския конкурс по повод 50-годишнината на града. Впечатлен от разказаното, от прекия контакт с децата д-р Врабевски ни покани на един от своите семинари под наслов „Силна национална идентичност – силна европейска идентичност“ и от тогава /2010 г./ членове на клуба са неразделна част от обмените и обученията, които осъществява фондация „Българска памет“. А на тези форуми възможностите за реализация на децата са необятни. Децата се учат не само да бъдат граждани на България и ЕС, но и да градят свои проекти, цели, мечти. Най-желани за младежите са посещенията в Европейския парламент. От 2010 г. до сега около 50 деца имаха възможността на посетят европейската институция и да се почувстват част от европейската младежка общност.

Обученията по предприемачество също са интригуваща част от участията ни в семинарите. Младите предприемачи от Тервел тази есен се радваха на широк медиен интерес. Техни изяви и изказвания бяха излъчени по БНТ и НБТ. Вашият вестник публикува редовно есета на ученици от клуба. Наученото по предприемачество представихме и в училище под формата на открито занятие.

- Учениците ви са се представяли и в други конкурси, какви успехи са постигали в тях?

- Многобройни са изявите на членовете на клуба, защото разностранни се оказаха техните интереси. На националните литературни конкурси „Стоян Михайловски“–Русе, „Човекът – независим и свободен“–Благоевград, „Мадарският конник“–Шумен, „Морето – един различен свят“–Варна, „Не се гаси туй, що не гасне“–София, и много други те завоюваха призови места. Най-ценни се оказаха наградите, получени от фондация „Ценности“ под патронажа на президента Петър Стоянов. Пет години упорита изследователска работа по различни исторически и актуални едновременно теми с учениците ми вървяхме уверено към върха. 2013 г. –3-та награда, 2014 г. – 2-ра награда, 3016 г. – Първа награда! Това е наистина ценно за мен и учениците от малкия град. А тази есен в чест на Деня на Будителите получихме специалната награда на Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ за реферат на тема „Добруджанският Левски“ и специалната награда на МОН за историческо изследване на тема „България на Долни Дунав“. И това е само малка част от нашата работа. Децата имат редица интереси. Не всяка идея има реализация. Но по-важното е, че в клуба се научават да мислят и да мечтаят.

- Организирате и срещи на децата с представители на по-старото поколение. Какво научават те там? Защо са важни тези срещи?

- Ще прозвучи нереално, но срещите с възрастните хора винаги са вълнуващи. Възрастните хора са мъдри и щедри. Те носят паметта на „племето“, на общността. Разказите им са трогателни и забавни. Хората са преживели войни, преселение, коопериране… и гледат иронично на превратностите на живота. Надсмиват се над своите преживявания, които назад във времето са били драматични, а днес придават колоритност и своеобразна красота на миналото. Затова младите хора обичат и очакват тези срещи с нетърпение. Спомням си забавната история на една баба от с. Кочмар, разказвайки ни как като млада булка е ходила на кладенеца за вода по терлици през зимата, защото нямала обувки. Краката ѝ измръзнали. Оплакала се на мъжа си, че ѝ е студено, а той взел кобилицата и „я стоплил“… Или пък сърдитият отговор на възрастен участник във войната от с. Мали Извор, когото ученик попита било ли го е страх докато са стреляли по него: „Не искам повече да се срещам с вас…“ Оказа се при наше изследване, че събеседникът ни носи в себе си вина от онези дни - свалил дрехите и ботушите от ранен свой съселянин, мислейки го за мъртъв, а оживелият е трябвало да се влачи полугол през бойното поле… След време, върнали се и двамата в село, не се погледнали. И ако това са забавните моменти в изследователската работа на учениците, сериозната е свързана със записване на родови истории, които оживяват в литературни есета, реферати, презентации. И знанието - изслушано, записано, илюстрирано - се превръща в ценна част от историята на Добруджа.

- Защо, според Вас, са необходими заниманията на учениците в извънкласните форми?

- Днес е модерно да се казва, че в грижите на държавата за възпитание на младото поколение се налага тенденцията за осмисляне свободното време на учениците чрез стимулиране на участието им в редица извънкласни и извънучилищни форми на изява. Изработват се Стратегии, Културни календари, поощрява се дейността на Общинските центрове за личностно подпомагане на деца и младежи. Да! Има нужда от клубен живот, от дейности с младите хора извън училище – в среда, която е различна, нетрадиционна, необичайна. Ще дам пример: На Никулден изведох от училище учениците-именници и ги заведох в храма. Показах им как да запалят свещица за здраве. Подарих им икона с образа на свети Николай! Видях в очите на едно от децата влага … И разбрах, моята роля като учител и човек бе реализирана в този кратък миг.

- Какви качества са необходими за един преподавател, за да е добър?

- Днес учителят отново трябва да е възрожденец по дух, а работата с децата да го вълнува и зарежда. Иначе няма да е реализиран педагог. Всеки ден, когато влизам в класната стая, искам децата да ме посрещат с усмивка. Самата аз да съм щедра на усмивки и похвали и виждам в децата надеждата и младостта. Аз съм оптимист, склонна съм да откривам положителното и доброто във всичко; да излъчвам жизненост и да умея да заразявам с нея учениците. Уверена в себе си, с чувство за собствено достойнство, аз спокойно приемам възхищението или неодобрението на другите; толерантна съм и да приемам различията между децата с уважение. И може би това не е всичко! Защото предизвикателствата от бъдещето към съвременния учител са многобройни. За да бъде истински учител на бъдещето, съвременният педагог е необходимо не да следва, а да изпреварва развитието на живота и на човека в новия ХХІ век. 

Мариела БОНЧЕВА

 


Сходни връзки

ДНЕС УЧИТЕЛЯТ ОТНОВО ТРЯБВА ДА Е ВЪЗРОЖДЕНЕЦ ПО ДУХ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0,21 секунди