изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-05-29 @ 18:16 EEST
139 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ДОБРИЧ ОТ ТУРСКО РОБСТВО: ПАМЕТ ЗА ГЕРОИЗМА    
История В сектор Краезнание на регионална библиотека „Дора Габе” се съхраняват и популяризират документи, свързани с Освобождението на град Добрич и Добруджа от турско владичество през 1878 година, съдържащи сведения за събитията от подготовката и хода на Руско-турската война 1877-1878 г., за Освобождението на град Добрич на 27 януари (15 ян. ст. с.) 1878 година и участието на  добруджанци в Освободителната война.

По повод 139 години от Освобождението на Добрич  от турско владичество, в рубриката „По страниците на стария местен печат”, ви предлагаме интересна статия от периодичния печат със сведения за кратките, но ожесточени боеве и превземането на града от руските войски през януари 1878 г., както и за издигане на Паметник-гробница на загиналите руски воини през 1901 г. в нашия град. В Паметника-костница признателното гражданство премества тленните останки на загиналите за свободата на Добрич 122-ма руски войници, при освобождението на града от 17 до 27 януари 1878 г. Паметникът, издигнат през 1901 г., сега се намира в добричкия квартал „Добротица”, където е разположена и Братската могила, и в близост до Паметника на Хан Аспарух.                                   
Двадесет и три години по-късно, вестник  „Нова борба”,  N 12, от 25 ян. 1901 г. помества статията „Превземането на гр. Добрич от русите” - Писмо от Градското общинско управление в Добрич, подписано от кмета Т. Иванов и секретаря А. Тодоров от 18 ян. 1901 г., където се казва:
„Градското общинско управление в Добрич ни изпраща за публикуване във вестника ни следващото писмо: „Градът Добрич е превзет на 15-й януари 1878 г. от руските войски, предводителствани от генерал Цимерман. Битката на 14 януари е била най-ожесточена; и от двете страни са паднали доста жертви. Русите изгубиха 122-ма храбри войници, труповете на които бяха погребани на отделно място, наречено „руски гробища”. Това място беше без ограда; и с време щяха да се притъпчат гробовете и изчезнат всички следи, гдето почиват костите на ония, които се бориха и умряха за нас. А това щеше да бъде да бъде и неблагодарност и светотатство. Нашия дълг като хора ни диктуваше да приберем тия скъпи останки за нас и ги предадем от поколение на поколение, като залог, който да ни напомня колко скъпо е откупена нашата свобода”.
Добричкото Кметство, заедно с местното духовенство, и със съдействието на  Министерството на Външните дела, влиза в преговори с Руското императорско правителство с предложение да се изровят костите на падналите руски войници от старите руски гробища и да се пренесат в българските, в нарочно направена за тази цел гробница. Това предложение е одобрено от Н. И. В. Николай II.
„Гробницата се построи от местен дялан камък и се взема решение да се пренесат тържествено костите на 15-ий ян. 1902 год. Взеха се всички мерки да стане пренасянето най-тържествено. Градът на 15-й ян. беше обиколен с народни и руски знамена. При стечението на почти всички граждани и много селяни от околията, в присъствието на Варно-Преславския митрополит Симеон, руския Императорски вицеконсул г. Черковски, Варненски окръжен управител г. Фурнаджиев, всички чиновници, войската от гарнизона, учениците и ученичките и военната музика на флотилията във Варна. Шествието започна сутринта на 15 ян. от черквата „Св. Георги”, дето бяха пренесени костите в 4 погребални ковчези. Улиците, по които мина процесията бяха окичени с български и руски знамена, превързани с черен креп. По пътя за гробищата и в самите гробища се развяваха черни флагове. Когато се свалиха ковчезите на земята пред гробницата, гледката беше колкото величествена, толкова и трогателна. Никога Добрич не е виждал толкова хора събрани на едно. Пред гробницата се отслужи панихида от самия митрополит за упокоение на душите на падналите борци и се държаха речи от свещеник С. Миров, Н.Пр. Митрополит Симеон, на които отговори г. Черковски, като поблагодари за похвалната инициатива за пренасяние костите в новата гробница.”
Вестникът информира и за отслужения след панихидата благодарствен молебен на площад „Шадравана, по случай освобождението. Реч произнася добрички учител, в която описва  военните действия на генерал Цимерман за превземането на град Добрич. С молебена завършва процесията в този тържествен ден.
„В ½ часа след обяд се даде банкет от страна на общинското управление, на които присътствуваха високите гости и поканените около 80 души граждани, военни и чиновници. Първия тост напи г. Фурнаджиев за Н. И.В. руския Император, а г. Черковски напи наздравица за Н. Ц. В. българския Княз. Банкета трая до 5 часа след обяд. Един общ ентусиазъм обладаваше сърцата на всички присътствущи; там нямаше партизани, а само българи, които искат да изкажат своята признателност на освободителите си. На излизане от банкета г. Черковски се ръкува с всички присътствувющи и биде изпратен с продължителни „ура”.
На другия ден г. Черковски телеграфира от Варна:
Господин кмет Иванов,
Душевно благодарю внов вас и уважаем граждан за несравнено гостоприемство.
Черковски
На която кметството отговори:
Варна, Руски Императорски вице консул г. Черковски
Благодаря ви от името на гражданите, за честта, която ни направихте. Тя възобнови в сърцата ни радостта, която почувствувахме пръв път при освобождението. Приемете сърдечните и искрени наши поздравления.
Кмет Иванов
Така се завърши този ден, който ще остане забележителен за всеки присътствующи на тържеството, което се съобщи на Н. И. В. Николай II.
Добрич, 18-й Януари 1901 г.
Кмет: Т. Иванов
Секретар: А. Тодоров.”
 По сведения на историците Ташо Иванов е кмет на град Добрич от 1899 до 1901-1902 г. Надписът на паметника-гробница гласи: „Тук почиват тленните останки на братските руски войници, паднали при превземането на гр. Добрич в Освободителната война от 5 до 15 януари 1878 г., пренесени на 15.01.1901 г.“. Изградена е по проект на общинския инженер през 1901 г. от варовик.

Донка Василева - сектор Краезнание, регионална  библиотека „Дора Габе”


 


Сходни връзки

139 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ДОБРИЧ ОТ ТУРСКО РОБСТВО: ПАМЕТ ЗА ГЕРОИЗМА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0,04 секунди