изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-08-17 @ 06:38 EEST
….НЕПОЗНАТ ТЕЛЕФОНЕН НОМЕР…    
Коментари На едни години сме. Той е правил много добрини. И аз съм правил. Когато изчерпим темата за жените, отваряме гърнето с приятелствата. Казва, че из неговото се въртят две-три имена. Опитвам се да го сразя, че в телефона ми има няколко стотици имена на приятели. Мълчи и ми показва своя джиесем. И в него има стотици имена. И започва да изтрива две, три, десет…
- Тия бяха приятели… Вече не са! Само ми пълнят паметта… И пак изтрива.


Преглеждам моите и… И аз започвам да трия. Защо ми са, когато приятелството ни отдавна е умряло. И се е вмирисало. Не, първо се вмириса, а после умря. От време на време се чуе някой мъртвешки глас и… И какво от това?...
И запазвам номерата на други приятели. Те вече са мъртви. Но живея със спомените ни. С мечтите ни. С приятелството ни. Може пък някой ден да звъннат. Нали казват, че има живот и в отвъдното. Дай, Боже, да звъннат…
Не му казвам какво правя. Но виждам, че и той не трие някои имена и телефони.
- Тези нека стоят… Имат деца, може да им потрябвам за нещо!...
Такъв е животът!
У дома, когато бях дете, често, дори много често идваха гости. Мама и тате ги посрещаха с хляб, сирене, някаква постна манджа, имаше и салам – тогава излязоха първите пресни колбаси, носеха ги топли в магазина и се разпродаваха най-много за час… Задължително имаше салатка или трушия, чинийки с орехи, домашна ракия и домашно винце… И гостите носеха по нещо. Кой каквото има. И се веселяха, и пееха, и си разказваха небивалици и семейни работи… И си помагаха всеки ден с нещо дребно. А когато никой не се нуждаеше от помощ, казваха си по едно добър ден или добър вечер, похортуваха си и се разотиваха.
Децата си имахме свое приятелство. Играехме, сърдехме се, понякога се сбивахме и пак се сприятелявахме. Махалата гъмжеше от деца. По-големите отиваха войници, студенти, женеха се, идваха пак на гости…
И се раждаха, и се раждаха нови бебешоци!
Такъв е животът!
Тези дни звънна непознат номер. Чудех се да вдигна или да не вдигна, номер без име. Не вдигнах. Казах си, ще е някой от изтритите. Не ми се говореше с мърша. После си казах, че може би някой някогашен приятел има нужда. Човешко е да помогнеш. Обади се непознат глас. Не, не беше от тези, на които съм помагал. С които съм пил и препивал. С които сме си дърдорели за велики държавни дела. С които сме оплювали и партии, и държави, и депутати, и управленци…
Не беше глас и от отвъдното. Колкото и да ми се искаше да е гласът на…
Беше глас от непознат телефонен номер. Глас от махалата преди много, много години.
Та седим си с този глас и си пием джиброва. Със сиренце, доматче и краставичка. Бил по чужбина. Насмогнал на пари. Но нещо му липсвало. Оставил всичко на децата си… И си дошъл в Добрич без билет за връщане. И го убеждаваме да се върне при децата си. Защото тук не е за живеене. А той мълчи, сумти и изръсва едни думи, които и ние си мислим, но не изричаме:
- Липсваше ми махалата. И непознат телефон от Добрич. Можеше да бъде и от България…
И се търкулва сълза по бузата му.
- Ще е от лука в салата! – казваме му в един глас.
- Може! – отвръща. – Май и на вас ви люти?
И отпиваме от джибровата.
Лютивината е в сърцата ни… В душите ни…
Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ

 


Сходни връзки

….НЕПОЗНАТ ТЕЛЕФОНЕН НОМЕР… | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0,06 секунди