изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-11-19 @ 05:14 EET
БАЛЧИК ДА Е "ГРАДЪТ С ВЕКОВНИТЕ КИПАРИСИ" МЕЧТАЕ МАРИЯН ЦВЕТКОВ    
Екология Кипарисите в Балчик да станат сто – тази цел си е поставил Мариян Цветков – главен озеленител на Белия град. „В наши дни вековните кипариси са по-малко от 10, през годините много озеленители са засаждали нови дървета, които сега красят Белия ни град. Това и е една от моите мечти  и задача –  да посадим 100 нови кипариса -достоен подарък за един град – легенда . Сега съм на 34-ия брой”, сподели още Цветков. Той разказва историята на Балчик и кипарисите, които са неразривна част от нея.


Балчик е град на повече от 2600 години. Без прекъсване е обитаван и това прави историята на града богата, с разнородна архитектура, а също и с напластено растително разнообразие. Влияние  оказва  географското разположение на града. Той се намира в   залив с южно изложение на Черно море, на амфитеатрално-терасовиден терен, осеян с множество хълмове и дерета. Характерни  въздушни течения  отнасят дъждоносните облаци навътре в морето и го правят най- слънчевият и най-сух град в България. Тези фактори, в тяхната съвкупност -природни и човешки, са допринесли за появата или внасянето на растителност,  нехарактерна за Северна България.
Растителността е топлолюбива – сухоустойчива, непретенциозна към почвите. Ако се върнем далече във времето на траки, гърци и римляни – характерни растения са били -бадем, смокиня, нар, райска ябълка, както и култови дървета – островърх кипарис и неплододаваща  /естествен хибрид/ черница. Тези дървета са били натоварени с култово-религиозен символ, тъй като са били засаждани около храмове,чешми и бани, места за молитва и пречистване.
Още в дълбока древност са засаждали и почитали кипариса. В гръцката митология кипарисът е описан като дървото, което расте по бреговете на реката Стикс и с мълчаливото потрепване на върха си приветствал душите на герои, запътили се към подземното царство. Приветствал, но… само героите. Дали заради легендите или заради магията, която го обвива, но с времето той се е превърнал в свещено дърво и всеки състоятелен  човек е искал в дома си да има точно това дърво.
По време на Византийската и Османската империя са внесени нови екзотични и субтропични растения – хинап /известен като финап/, кедри, източна туя , див рожков, рози, множество нови сортове лози и др.
През Възраждането и след Освобождението започва планираното озеленяване на града. Засадени са дървета по главната улица /днешната „Черно море”/ бяла – кълбовидна акация/ и софор. Изграждат се места за отдих и почивка – градини. Първата се е намирала на мястото на днешната детска градина, в близост до конака  /старото кметство/, а втората е била в Гемиджи махле – до църквата „Свети Николай”  /в момента детска площадка/.  През този период започва и първото залесяване, с цел укрепване на скатове и срутищата,   с акации, люляк, птиче грозде, спирея , бъз и тамарикс .
Да се върнем малко назад в близкото минало. Освобождението заварва Балчик с градска махала, разпростряла се малко хаотично: от морето, та почти до гръцката църква „Св.Св. Константин и Елена”/че и по-нагоре/, а в дворовете – чудни и огромни вековни кипариси. Гърците не са можели така свободно да търгуват, както в необятната  Османска империя. Направили са много складове за жито и къщи на българите и си заминали. Вековните кипариси обаче били набедени, че са причина за появата и разпространението на болест по лозята-филоксера, дошла съвсем неочаквано. Съдбата им била бързо решена – почти всички били отсечени. А истината била, че жълтият прашец при цъфтежа на дървото, разнасян от вятъра, цапал бялото пране на българските чорбаджийки, с което се хвалели една на друга.Удобното извинение било болестта по лозата.
Най-мащабно парково озеленяване и борба с плочната ерозия в Балчик и околностите му е в периода: 1940-1987 год., за което работят десетки лесовъди, озеленители и цялото население на града. Внасят се нови интересни видове, като източен чинар, гръцка и испанска ела, хибискус, плачещи форми, бяла каталпа, кипариси и кедри. В парковете са посадени нови видове рози, текома и морски бор. В борбата с ерозията са включени: копривка, бадем, миризлива върба и тамарикс.
През 80-те и 90-те години на ХХ век започва озеленяване на междублоковите пространства, паркове и градини в ж.к. „Балик” и кв. „Левски”. В наши дни озеленяването на града се развива в посока внос и дозасаждане на интересни и екзотични видове, които заедно с историческите паметници и архитектурните забележителности правят Балчик интересен и очарователен.  Внасят се акцентно нови видове кипариси, ъки, вайгелия, котонястер-лактеус, пираканта, албиция. Добре се развиват новите видове рози, хибискус, японска дюля и хартиено дърво. Изграждат се нови цветни петна и розариуми.
„През последните пет години работим заедно с ОДК – Детски парламент, училищата: „ Антим I”, „ Св.Св.Кирил и Методий”, „Христо Ботев”, с цел повишаване на екологичната култура на децата. Създаваме навици за засаждане на растения, почистване , боядисване и лакиране на пейки. Завършено е озеленяването на градината с паметника на Васил Левски, спирката на новия съд , детска площадка  при 22-и блок,  детска площадка  при 21-и блок“, сподели Цветков.
НДТ
 


Сходни връзки

БАЛЧИК ДА Е "ГРАДЪТ С ВЕКОВНИТЕ КИПАРИСИ" МЕЧТАЕ МАРИЯН ЦВЕТКОВ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.12 секунди