изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-11-23 @ 13:15 EET
НА ПЛАТНОТО НАМИРАМ СЕБЕ СИ, ТАМ СЕ СЕБЕПОЗНАВАМ И ОСМИСЛЯМ НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА    
Интервюта Художникът Лиляна Русева пред НДТ





Лиляна Русева е родом от Банско. Омъжва се в Добрич и вече 30 години живее в нашия град. От 16-17 години работи като козметик. Преди това е била домакиня и е отглеждала децата си. Рисува от девет години. Лиляна Русева бе любезна да разкаже за творчеството си, за виждането си за изкуството специално за читателите на в. „Нова добруджанска трибуна”.



-Г-жо Русева, през миналата седмица открихте своя самостоятелна изложа в родния си град Банско. Участвахте и в международна такава в същия град. Бихте ли разказали за двете прояви за читателите ни?
- Миналата седмица имах втора самостоятелна изложа в Банско. След нея с десет мои платна участвах в интернационалната галерия в Банско, където се представиха автори от България и света, общо 14 художници. Представих моретата. Занесох в планината морето. Имаше голям интерес. Едната ми картина от интернационалната галерия замина за Нова Зеландия. Бяха откупени общо четири картини, едната беше моя. Тук също успешно си продавам картините. Имам картини в Балчик, в Кранево, в Бургас. Имам много продадени картини в Русия, в Украйна, в Румъния, в Люксембург, Германия.

- Тази година участвахте със свои творби в годишната изложа на Дружеството на художниците-педагози. Това първото представяне на творчеството Ви в Добрич ли беше?
- Участвах с изложбата като гост. Това бе първото ми представяне в Добрич, изложба тук още не съм правила.

- Започвате да рисувате в по-късна възраст. Как се случи това?
- Започнах да рисувам по-късно, защото трябваше да си отгледам децата, изкуството отнема повече време. Не можеш да седнеш за един час и да направиш нещо. Отнема ти 5-6 часа. Исках да творя и преди това, но нямах възможност. Когато бях дете в Банско идваха много студенти, които рисуваха старинните къщи. Аз стоях с часове до тях и ги наблюдавах как рисуват. Те си правеха снимки с мен, от което бях много щастлива. После се прибирах в къщи, вземах блокчето и молива и започвах да творя и аз, рисувах къщи. Мама се хвалеше с тях, но всичко ми е изхвърлила, нищо нямам запазено, за което много съжалявам. Мечтала съм като малка да отида да уча за художник. Но това не е било споделено с родители ми. Може би в съзнанието ми е било насадено това, че не можеш да се отделяш като малък от родителите си, не можеш да излезеш от малкия град. Мисленето на родителите ми е било по-различно по онова време. Те са обикновени, трудещи се хора, които не са ми обръщали такова внимание. Сега виждаш детето ти към какво има наклонности и успява и го насочваш, подкрепяш. Едно време това не го е имало специално в малкия град. Омъжих се, дойдох в Добрич, работа, деца и когато се поосвободих от ангажиментите реших и започнах да рисувам с масло. Това стана преди девет години. Взеха да ми се получават много добре нещата, влюбих се в маслото. Не бих го сменила с друго, нещо като магия ми е. Защото когато направиш една маска аз мисля, че ще стане нещо, а става друго. И е много интересно да се рисува с масло. Рисувам с шпакла, с четка, понякога и с пръсти.



- Кога за първи път показахте творбите си? Къде и как бяха приети?
- В началото започнах да ги излагам в студиото ми. Но аз ги представях с такава цел – когато нарисувам една картина да си я гледам цял ден. Работя и си гледам какво съм направила. Но в един момент клиентките ми започнаха много да ги харесват и да ги купуват. И хобито ми се превърна и в някакъв материален успех, придобивки, така да се каже. Това мен не ме радваше, аз се вълнувам само от това, което съм направила, не съм гонила никакви такива цели.

- Кога подредихте първата си изложба?
- Първата ми самостоятелна изложба беше по-миналата година в Банско. Реших да я направя в моя роден град. Участвам активно в пленери. На тях се събираме художници от цялата страна. Правим ги благотворителни, такава ни е каузата. Рисуваме и после оставяме творбите си за благотворителност. На 1, 2 и 3 септември сме на пленер в Приморско. През май бях на Бялата лагуна. Там рисувахме за подпомагане на болна жена от Балчик.

- Как Ви приемат колегите Ви предвид, че не сте учили за художник?
- Добре ме приемат. Предвид, че нямам такова образование мога да кажа няколко думи. Понякога боли, когато кажат: Не си завършил. Но няма място тук за завършил и незавършил. В академията те учат да рисуваш по правила. Аз не искам да рисувам по правила. За мен изкуството е храна за душата. Иначе ще бъда непълноценна и осакатена. На платното намирам себе си, изграждам себе си. Там се себепознавам и осмислям нещата от живота. Това е вътрешната ми потребност. И ако ми се наложат академични правила ще объркат моята същност. Няма да съм аз. Поне така мисля.


 
- Какво Ви вдъхновява?
- Вдъхновявам се, когато изляза сред природата. Когато наблюдавам облаците. Постоянно ги наблюдавам и обичам много да рисувам много облаците. Виждам в тях ефирност, някаква свобода, там, горе. Обичам много да рисувам морето. То ме сеща да мечтая за неща, за които искам да мечтая. В морето пак намира свободата, шир, пространство, простор. Аз съм влюбена в морето. Мечтая да рисувам също сред природата, но сега нямам тази възможност. Когато рисуваш сред природата е съвсем различно. Но трябва да разполагаш с много време.

- Споделихте, че рисувате и портрети.
- Да, опитвам се. Не ми е силата в портретите. Там наистина трябва да имаш малко по-академично образование, за да нарисуваш портрет трябва да познаваш анатомията. Опитвам се, правя ги. Аз съм много взискателна и докато не го направя едно нещо както трябва няма да го покажа.

- Какво Ви дава изкуството?

- Любов. Аз го обичам и то ме обича.

- Продавате ли картините си чрез интернет?

- Да. Имам доста продажби и чрез интернет.

- Занимавате се с изкуство, работите и като козметик. Преплитат ли се двете дейности по някакъв начин? Намирате ли нещо общо между тях?
- Това са съвсем различни дейности. Но и двете неща ги върша с голяма любов. Аз съм доволна от живота си, защото намерих себе си. И от ръцете ми излиза само красота. За което се радвам и съм удовлетворена. Цял ден съм на работа, прибирам се, върша каквото трябва в къщи и вечер започвам да творя. Сядам на платното и рисувам.



- По поръчка рисували ли сте? Получават ли се нещата?
- Рисувала съм, да. Например, една влюбена двойка в Париж, пред Айфеловата кула.

- Какви са наблюденията Ви като козметик – добруджанката обръща ли си достатъчно внимание? С годините променят ли се нещата в тази посока?
- Променят се нещата към по-добро. Жените все повече държат на външния си вид. Специално аз имам много добри клиентки, които са ми много близки. Знам, че те ме обичат и аз ги обичам. Жената в Добрич е много суетна в сравнение с тази от моя роден град.

Разговаря Мариела Бончева
 


Сходни връзки

НА ПЛАТНОТО НАМИРАМ СЕБЕ СИ, ТАМ СЕ СЕБЕПОЗНАВАМ И ОСМИСЛЯМ НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.45 секунди