изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-08-14 @ 18:24 EEST
ИСТОРИЧЕСКИ КАЛЕНДАР: 98 ГОДИНИ ОТ ВЕЛИКИЯ ДОБРУДЖАНСКИ СЪБОР    
История В периода 21 - 25 ноември 1919 г. в София се провежда Велик добруджански събор, който обединява Добруджанската организация и Централния добруджански народен съвет в съюз "Добруджа" с председател д-р Петър Вичев. Петър Вичев (П. В. Коцев) е деец на добруджанското революционно националноосвободително движение. Роден е на 22 септември 1884 г. в с. Айдемир, Силистренско. Завършва право с докторат в Брюксел (Белгия), но след завръщането си в България се занимава с журналистика.


След установяването на румънска власт в Южна Добруджа се включва в националноосвободителната борба на нейното население. През февруари 1914 г. основава дружеството "Добруджанско братство". След края на Първата световна война (1914-1918 г.), когато Южна Добруджа отново е поставена под румънска власт, продължава революционната си дейност. Като председател на Върховния управителен комитет на Добруджанската организация през 1919 г. е включен в изпълнителния й комитет, на който е член до 1924 г. През 1925 г. е един от основателите на Добруджанската революционна организация и член на Централния й комитет до 1931 г. Междувременно се занимава и с активна журналистическа дейност. Редактор е на вестниците "Добруджанско знаме" (1920-1921 г.) и "Свободна Добруджа" (1926-1934 г.). Заради левите му убеждения на 14 юни 1933 г. е убит от наемник.

С поредната бежанска вълна през 1918 г. /между 40 и 60 хил. българи напускат Южна Добруджа/ се изтегля и Централният Добруджански Народен Съвет /ЦДНС/. На ораганизирания съвместно от Добруджанската организация и Централен Добруджански Народен Съвет /ЦДНС/, Велик Добруджански събор в София през 19-25 ноември 1919 г. се решава двете организации да се обединят в съюз "Добруджа"/ДО/, който има за цел свободна и независима Добруджа /т.е. изоставя се идеята за присъединяване към България като нереалистична в момента/. Прокламира се легална дейност и несъпричастност към вътрешнополитическите борби в България. Сред добруджанци фактически се оформят три концепции: автономистка, за присъединяване към България и за образуване на отделна държава, влизаща в състава на балканската социалистическа федеративна република /на тесните социалисти, по-късно комунисти/. Като главна фигура на ДО изпъква Петър Вичев, който е лидер на автономистите. Той се ориентира към дълготраен съюз с комунистите. Те обявяват обща цел - отделна Добруджа, но за Петър Вичев това е само етап към присъединяването й към България. От своя страна БКП си организира свой Емигрантски комунистически съюз "Освобождение", в който привлича бежанци от всички краища. Той съществува до август 1923 г., когато е разтурен по споразумение с ВМРО. Автономизмът доминира в добруджанското движение до 1925 г., но е постоянно подлаган на нападки от "леви" и "десни", не е харесван от БЗНС и Военния съюз. На Деветия конгрес на ДО през септември 1925 г. автономистите постепенно са изтласкани, като основна цел на ДО отново се обявява присъединяване на Добруджа към България чрез легална дейност. Други задачи са културно-просветна дейност, настаняване и оземляване на бежанците, сплотяване на цялата добруджанска емиграция в Добруджанската Организация /ДО/.
През 1919 г. около 10 хиляди души членуват в Добруджанската Организация /ДО/, което я прави една от най големите бежански организации. Съюзът има и свой печатен орган - "Добруджанско знаме". Добруджанци подават до различни международни организации безброй петиции и мемоари за защита правата на българите в Добруджа, като по този начин не позволяват добруджанския въпрос да заглъхне. През 1927 г. Добруджанската Организация /ДО/ създава свой младежки съюз, а през 30-те години Дора Габе организира женска секция.
На Втория Велик Добруджански събор през От 3 до 5 октомври 1941 г., под натиска на българското правителство, ДО се обявява своето разтуряне.

Първата българска управа в Констанца след 1877



 


Сходни връзки

ИСТОРИЧЕСКИ КАЛЕНДАР: 98 ГОДИНИ ОТ ВЕЛИКИЯ ДОБРУДЖАНСКИ СЪБОР | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.32 секунди