изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-10-19 @ 18:21 EEST
ЗА КОПРИВЩИЦА, ПАНАГЮРИЩЕ И… БЛАГОДЕТЕЛИТЕ    
Коментари
Прекрасни български градове. С минало, традиции и много български дух. Да се разхождаш в тях е като разходка в историята. Красиви, възрожденски, много български… и си даваш сметка, че ако сега отново се случи България да има нужда от въстание, то ще се случи пак тук. Заради хората и тяхното усещане за чест, достойнство и родолюбие.


Атмосферата на тези градове е неповторима, но моята дума е за благодетелите там - вчера, днес, със сигурност и утре. Всеки в Копривщица знае за Ненчо Палавеев, дарил всичко, което спечелил през живота си, а то било много (само за училището оставил 47 килограма злато), на града си – за църкви, музеи, паметници, училища. Починал през 1936 г., но парите, които завещал на града, свършили едва през 1980 г.



Тук  старите българи са били мераклии на всичко – и на архитектурата, и на бита си, и на образованието си. Не са оставяли да бъдат по-назад от хода на Европа, въпреки 5-вековното забавяне. Били търговци. Особеният статут на Копривщица (според легендата, измолен от една болярка от турския султан) давал възможност на хората тук да търгуват свободно.  Обикаляли света, търгували, но никога не забравяли откъде са тръгнали. Каквото видели по света, се опитали да донесат и тук и не да го запазят за себе си, а до го споделят .



"Селце като кутийка, гдето се ражда само ръж, гдето зимата е девет месеца, там, където най-работните пътища са широки таман две педи... – и такава паплач от деятели и родолюбци! Необяснимо!”, казал Захари Стоянов и това е факт.
От тук са Любен Каравелов, Георги Бенковски, Димчо Дебелянов, Петко Каравелов, Найден Геров, Тодор Каблешков – всеки живял и дал всичко от себе си за Родината и града си.
Такъв град на истински българи е и Панагюрище. Всеки панагюрец се гордее с града си. Гордее се с историята му, гордее се и с настоящето му. Прекрасен град с наистина много история, но и с бъдеще. Впечатление правят многото млади хора, което се дължи, най-вероятно, на работещия бизнес. Тук благодетелството е живо. Най-големите са „Асарел медет” и „Градус”. Продавачка в малко магазинче за цветя в Панагюрище, с която говорих, не можеше да се нахвали с техните благодетели – позлатили кубетата на църквата, построили спортна зала - една от най-модерните, туристически комплекси, спонсорират спортни събития, осигуряват стипендии на талантливи млади хора, тук е и една от най-модерните болници, осигуряват гостуването на Панагюрското златно съкровище… и още много, много…



В тези градове да кажеш, че си от род на благодетели, е голяма чест и голямо задължение.
Тогава се замислих за благотворителността тук, в Добрич. Има ли такава вчера, днес или тепърва ще се учим. Замислих се защо днешните ни богати хора строят големи къщи, вдигат високи дувари, зад които спират скъпите си автомобили и само ако има благотворителни събития с публика, отиват да обявят колко пари даряват (само колкото да се премерят с някой друг). Учиш ли се на благотворителност, или я носиш, само тук ли е така, или тази болест е обща… Преди дни бях на събитие, на което с благотворителна цел кошница със салам се продаде по-скъпо от бойна кама с изящна украса. Само тук ли саламът струва повече от гравирания нож… Не че тук няма благотворителност, но го няма мащабът и желанието да дариш за града, за хората, за църквата, за училището, за музея… А може би това става анонимно… И защо?



Замислих се и че процесите на благотворителността са двупосочни. Така както трябва да умееш да даваш, така трябва да умееш и да получаваш – с благодарност и достойнство. Да можеш, като продавачката на цветя от Панагюрище, да говориш с благодарност и уважение за хората, които даряват и помагат на града си. Дали ние не сме научени да даваме или не сме се научили да получаваме и да сме признателни за това. Или пък един ден, когато се замогнем, та и ние да помогнем?
Трябва да говорим повече за благотворителността, не по време на благотворителни балове и организирани мероприятия, а ежедневно. Да говорим за всеки човек, отделил от своето, за да даде на другите – независимо колко. Така ще създадем традиция и нашите деца и внуци ще се гордеят с нас, защото имената на бащите и дядовците им ще останат в историята на града. И така някой ден за тях ще е чест и задължение да дарят.



Аз не съм благодетел и не знам дали, ако имах възможност, щях да бъда, но се гордея с всеки мой съгражданин, който може и го прави и така създава традиция! Създава и история!
Благодаря ви!
Диана СТЕФАНОВА


 


Сходни връзки


Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.33 секунди