изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-08-14 @ 13:24 EEST
51 ПЪТИ В АЛБЕНА – UND GERNE WIEDER    
Туризъм  Ще ви разкажа историята на господин Николаус Цидек – германец на 88 години, живеещ в Дюселдорф. На пръв поглед – напълно обикновен възрастен жител на западната страна. Какво го отличава от повечето германци на неговата възраст? – Един прост факт, свързан с нашата родина: през септември ще посети България, и в частност Албена, за 52-ри път!


 
    Какво може да привлича един човек на тази възраст да се връща толкова често в нашата бедна страна? Едва ли е икономическата или политическата обстановка. Със сигурност не са и дискотеките в „Слънчака“ и напиванията по спирките. Няма как да е и близостта на страната ни до неговата – предвид немалкото разстояние, което за него се измерва в 2 часа полет и още половин час с автобус. За да разбера ключа за неговите чести посещения по нашите ширини, решавам да проведа с него един съвсем неформален разговор, който ще споделя с вас:

-    Господин Цидек, разбирам, че идвате вече за 51-ви път в Албена и вече сте резервирали своята 52-ра почивка. Какво Ви кара да се връщате в курортния комплекс?
-    Как да ти кажа, в Албена има магия. Тя ме връща насам. Всичко е толкова зелено и красиво. Цветята, песента на птичките, храната, виното, тишината и свежият въздух! Обичам, обичам да пия кафе следобед на терасата на лоби бара под сянката на дърветата. Обичам гофрети с шоколад в 15:30. Обичам да се къпя в басейна следобед, докато слънцето ме гали с лъчи. Обичам да се разхождам по златния пясък и да го усещам под изморените си ходила. Обичам да виждам сина си, инвалид, да казва колко обича „своите съкровища“ и блясъка в очите му, докато е в Албена. Затова се връщаме всяка година, още от както синът ми беше малък, а жена ми все още беше между живите.
Изтривам сълзите, насъбрали се в очите ми от това прекрасно описание на любимото и за мен място и се опитвам да задам друг въпрос на интересния си възрастен събеседник, за да разбера малко повече за него. Събирам смелост и задавам следващия си въпрос:

-    Какво сте работили, за да можете сега да си позволите да почивате поне два пъти годишно за по три седмици в чужбина, и то именно в България?
-    Цял живот съм работил какво ли не, затова сега мога да си позволя да почивам. Бил съм в екипа от техници, отговарящи за стълбовете за високо напрежение, бил съм техник, но в последните години бях охранител – нощни смени. Затова и сега не мога да спя през нощта – сутрин, когато другите са на закуска, сънят ми е най-сладък. А вечер помагам на персонала на хотела – пазя момичетата на рецепция да не ги открадне някой пиян турист. /смее се/.

-    Споменахте „пиян турист“. След като идвате от толкова години, вероятно имате по-подробни наблюдения и върху другите посетители на комплекса, а и на туристите в България като цяло?
-    Също като всички хора по земята, и те са се променили. Може би са започнали да пият повече и са станали по-шумни – или просто аз съм остарял. Може би не винаги се съобразяват с другите, когато са в кафето, на плажа или в ресторанта – или просто моите виждания са прекалено консервативни в някои насоки. Хора като хора. Не можем да ги променим, за съжаление. Няма и нужда. Колелото се върти – един ден и те ще бъдат на моето място и ще искат почивка и други по-млади от тях ще се смеят шумно, ще пеят и ще прекаляват с алкохолните напитки. Това е животът – не мога да очаквам всички да се съобразяват с мен, затова ги приемам спокойно.


Този мъдър човек е способен да изнесе цяла лекция на тема морал и съвременни ценности, след което спокойно запали поредната цигара, отпивайки чаша горещ билков чай. А уж цигарите водели до по-ранна смърт. Отделна тема. Важното е, че човекът е жив и здрав на 88 години и приема света по начин, който малко хора успяват да възприемат за нормален – позитивен, чист и невинен като на дете.
Дядо Клаус, както голяма част от работещите в хотела го наричат, ме гледа с бледосин поглед, излъчващ особена добрина. Белите му коси крият мъдрост, а гъстотата им за възрастта му издава добър живот, без много напрежение. Или пък не. Според дядо Клаус косата му все още е гъста, защото все още има мозък, който да я държи на мястото й, а и той не позволява на негативните мисли да я гонят.
Никога не съм си помисляла, че е възможно разговор с толкова възрастен човек да ми донесе толкова положителни емоции. Дядо Клаус определено умее да изтрие представата за „сърдитото старче“, което сме свикнали да виждаме не само в американските филми, но и навсякъде около нас – в метрото и трамвая, на улицата и пред блока. Можем спокойно да си пожелаем един ден и българските възрастни хора да се чувстват като него, да са също толкова позитивни и да имат възможността няколко пъти годишно да почиват в чужбина. Kommt Zeit, kommt Rat, както казват германците. ☺

 Виктория СИМЕОНОВА

На снимките:
1. Управителката на хотел "Калиакра" Кремена Янева и Виктория Симеонова - фронт офис мениджър
2. Хотел "Калиакра"

Участвайте във ФБ групата ВИЖДАМ ТЕ КАТ - БЪЛГАРИЯ

 


Сходни връзки


Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.15 секунди