изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-21 @ 09:35 EET
МАГНЕТИЧНА БАРСЕЛОНА НА АНТОНИО ГАУДИ    
Забележителности
Барселона спокойно може да бъде наречена града на гения Антонио Гауди, чиито архитектурни уникати отличават столицата на Каталуния от всички останали градове.  Възхитителният испански град пленява със своята силна индивидуалност и красота. Всеки турист иска да погледне отблизо творенията на Гауди – емблемата на Барселона Саграда Фамилия, къщите Ла Педрера и Каса Батийо, парка Гюел.



Шедьоврите на Гауди.

Катедралата Саграда Фамилия

Саграда Фамилия е проектът на живота на Антони Гауди. И не само на неговия, а и на неговите ученици, и на тези след тях... и до днес. Строежът на монументалната сграда започва през 1882 г., а година по-късно Гауди е назначен за главен архитект. В главата на младия гений се върти монументална катедрала с множество скулптури и 18 кули, приличаща на пясъчен замък. Легендата гласи, че амбициозният архитект планира храма малко по-нисък от близката планина, за да не се съревновава с Бог по съвършенство. Всъщност, от земята до най-високата точка на кулите разстоянието е 170 м.


От всички 18 кули към момента са готови едва осем, затова и днес катедралата посреща посетителите си с високи кранове, скелета и майстори. Бавният строеж на уникалния проект се дължи на факта, че се строи само с дарения и никакво друго финансиране, както и заради сложността на чертежите на Гауди, които затрудняват дори най-модерната техника в наши дни. През 2017 г. в градежа са вложени 10 млн. евро  - толкова са били даренията във Фондация „Антонио Гауди”.
Архитектът отдава последните 40 години от живота си на Саграда Фамилия, като дори изгражда малка пристройка до обекта, където живее и наблюдава отблизо как върви издигането на кулите. След смъртта му през 1926 г. строежът временно спира, след което е възобновен от неговите ученици, но и до днес не е сложена финалната точка на църквата. Планира се това да се случи през 2032 г. През 2010 г. Саграда Фамилия е осветена и провъзгласена за базилика от папа Бенедикт XVI.
Фасадите изобразяват раждането, живота и смъртта на Христос. Стотици, а може би и хиляди малки и големи статуи са подредени по силуета на сградата и изграждат живи сцени от Библията, впечатлявайки с прецизност и изчистване на детайлите. Поне половин час ти трябват, за да обиколиш сградата от всички краища и още два пъти повече, за да се дивиш на уникалната архитектура. И през цялото време се чувстваш като една мравчица, на фона на мащабното и отвън, и отвътре.
Вътрешността впечатлява с главозамайващо високи колони и неописуеми стъклописи – музика от цветове. Детайли дебнат отвсякъде – от пода, по таваните, стените, зад колоните, по столовете.

Парк Гюел

Паркът Гюел е едно от бижутата на Барселона. Кацнал на хълма Ел Кармел, той съвсем не бил замислен като зелено пространство, а като бутиков квартал на богатите. Поръчан е от индустриалеца Еузебио Гюел през 1900 г., Гауди работи по проекта цели 14 години, а задачата му е да създаде 60 еднофамилни къщи, обградени със зеленина, където каймакът на каталунската столица да бяга от градския шум. В крайна сметка, проектът бил твърде амбициозен за онези времена и се проваля с гръм и трясък -  има само две завършени къщи. Паркът е признат за един от най-красивите в света и неслучайно е в списъка на ЮНЕСКО.
Под крилете на стотици зелени папагали, по алеите на Гюел може да се пренесеш мислено в истинска страна на приказките. Още от самия вход те посрещат разноцветни гущери и дракони, покрити с малки шарени парченца керамични плочки, вдъхновени от гръцката митология, на която Гауди е бил истински фен. Нивата на парка са терасирани и се държат от внушителни колони във формата на палми. На най-горното ниво се намира прословутата пейка, която опасва целия покрив на непостроения търговски център, извита е като змия и е облепена с мънички цветни стъклени плочици в стил „Гауди”. Дългата цветна пейка е любимо място за снимки, разбира се, ако успееш да се вредиш от нахални китайци. Двете построени къщи са като от приказката за Хензел и Гретел, с овални форми, много цветове и мистериозни кули. Тук се намира и къщата, в която е живял Антонио Гауди – абсолютно обикновена, за разлика от къщите Каса Мила и Каса Батийо, в които няма нито една права линия.

Кой е Антонио Гауди?

Роден е на 25 юни 1852 г. в Каталуния. Антонио Гауди е най-малкият от общо петте деца на фамилията. Всички негови братя и сестри умират преди да навършат 40 години. Загубата на близки роднини в ранна юношеска възраст го променя и той често присъства на молитви в църковни храмове. Бащата на Гауди, Францес, е занаятчия, който се занимава с производството на медни казани и съдове. Това е и една от причините Антонио Гауди още от малък да придобие умения да работи с метал. Различен от другите деца на своята възраст, Гауди е страдал от детски паралич. Ограниченото от болестта му движение го провокирало да изследва природата. Самият той казва ”Моят първи учител е творецът Господ Бог, а аз съм негов ученик“. През 1878 година Антони Гауди се лицензира като архитект в университета в Барселона. Когато ректорът му връчвал дипломата, той казал: “Дадохме диплома на един луд човек или на един гений.”

Хълмът Монтжуик и Магическите фонтани

Хълмът Монтжуик помещава редица интересни атракции – замък от 17-и век, Олимпийския стадион от игрите през 1992 г., Националния музей на каталунските изкуства и други. От музея се разкрива великолепна гледка, през Магическия фонтан, до площад „Испания” и двете венециански колони, както и овалната форма на бившата сграда за корида.


Шоуто на Магическия фонтан е изключително и тъй като не се провежда всяка вечер, щастливите туристи наистина трябва да оценят късмета, който имат. Спектакълът трае един час – две части по 30 минути, без прекъсване. Началото е прочутата песен на Фреди Меркюри и Монсерат Кабайе „Барселона”. Следват поп хитове, както и прочути откъси от филми. Светлините, музиката и танцът на водата са неповторима комбинация. Това трябва да се види. Просто е уникално, вълшебно.
Не може да си в Барселона и да не се разходиш по улица „Ла Рамбла”. Това всъщност е 2-километров булевард, стигащ до площад „Колумб”. По цялата дължина на улицата има сергии с най-различни стоки и сувенири, чиито цени обаче са 3 пъти по-скъпи от останалата част на Барселона. В една от пресечките се намира един от най-добрите пазари в Европа – La Boqueria. Цветовете и миризмите тук могат да ви зашеметят, а от изобилието ви се завива свят. Излизаме от пазара и насреща ни развява поли Мерлин Монро от сградата на Еротичния музей.
Живите статуи са емблематични за Ла Рамбла – с пищни и ефектни костюми, с грим, който заличава всяка видима част от кожата. Изумителни са! Тези „замръзнали” в образа мимове така са преобразени до съвършенство, че е почти невъзможно да повярваш, че са от плът и кръв, а някои от тях правят истинско представление, ако туристите пуснат монети в кутиите им. Мушваме се в една пресечка на Ла Рамбла и попадаме в Готическия квартал на Барселона. Тесни улички и цветни тераси, малки ресторантчета и китни магазинчета. Красота...


Стъпваме и на Ноу Камп. В основната зала е музеят на Барса, където са изложени множество футболни обувки, топки, екипи, купи и всякакви други трофеи. Тук се намира и футболна фланелка с името на Стоичков и номер 8 на гърба й. Много погледи събираше и трофеят Златната топка, спечелена също от Камата. До Стоичков пък са трофеите на Меси, заедно със златната му обувка. Следват няколко други зали, където има видеоплотове, разделени по десетилетия, които също се контролират с докосване. На един от клиповете може да се види моментът, в който Камата, усмихнат до уши, получава Златната топка. След тях има няколко големи видеостени, на които се изреждат голове на Барселона със съпътстващ коментар, а срещу тях има комфортни места за сядане.
Обиколката на стадиона продължава в съблекалните, където видяхме шкафчетата и джакузито, в което се плацикат звездите на Барса. Минахме и през залата за пресконференции, та до параклисчето, където всички играчи се молят преди мач. Докоснахме се и до коментаторските пултове. Поседяхме и се снимахме и на трибуните. Обиколката на Ноу Камп е направена така, че влезеш ли веднъж вътре, не можеш да се върнеш обратно. Трябва да вървиш все напред и да видиш всичко. И накрая да стигнеш до официалния магазин на клуба.
До яхтеното пристанище се намира един от най-големите Аквариуми в света. Любителите на морския свят не могат и да си мечтаят за по-приказно място. Обитателите са около 11 хиляди. Минаваме под стъкления тунел, а над главите ни плуват всякакви морски обитатели, включително и огромни акули. В отделни аквариуми са настанени риби с изумителни цветове. Виждаме риба с крачета, жълти жабчета, всякакви разновидности на медузи, танцуващи пингвини, какво ли не.
Барселона – страхотна, цветна, страстна. Горещо фламенко, прекрасна кухня, хубаво вино, невероятно кафе. НДТ


 


Сходни връзки


Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.67 секунди