изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-19 @ 23:53 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  1520 г. - Експедицията на Магелан достига Тихия океан.1878 г.  - Основана е Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий" 1943 г. - Започва срещата в Техеран на правителствените ръководители на трите страни от антихитлеровата коалиция - САЩ (Франклин Рузвелт), Великобритания (Уинстън Чърчил) и СССР (Йосиф Сталин).1981 г. - В Шумен е открит паметник, посветен на създаването на българската държава.



2009 г.

На 5-ия Извънреден конгрес на Национално движение за стабилност и възход Христина Христова е избрана за нов председател партията, след като партията дълго време е председателствано от Симеон Сакскобургготски. На 27 октомври 2013 г. на този пост е избрана Антония Първанова.
Национално движение за стабилност и възход (НДСВ) е българска политическа партия от лидерски тип. Тя е основана през 2002 г. (след неуспешен опит през 2001 г.) от последния цар на България Симеон Сакскобургготски като Национално движение Симеон Втори. Името е променено на 3 юни 2007 г. на конгрес, чиято законност е оспорвана, и отново на 18 октомври 2008 г. Седалището на партията е на адрес София, ул. „Врабча“ № 23.

2008 г.

На 12 ноември 2008 г. 15-ят всеамерикански събор в Питсбърг избира Негово светейшество Йона, светско име Джеймс Пафхаузен за архиепископ на Вашингтон и Ню Йорк, както и за митрополит на цяла Америка и Канада. Тържествената му интронизация като глава на Американската православна църква се състоява на 28 ноември 2008 г. в църквата "Св. Николай" във Вашингтон.
През 2009 г. митрополит Йона е сред християнските лидери в САЩ, които подписват т.нар. „Манхатънска декларация”.
На 6 юли 2012 г. митрополит Йона подава оставката си пред Светия синод на американската православна църква, който я приема на 7 юли.

2007 г.

Умира българският художник, сценарист и режисьор Доньо Донев.
Роден е на 27 юни 1929 г. в Берковица. Завършва „Графика“ в Националната художествена академия през 1954 г.
Първият му анимационен филм като художник е „Грух и Грушка“ (1957), а с „Дует“ (1961) дебютира като сценарист и режисьор. Работи като художник във в. „Вечерни новини“ (1954-1956), художник и режисьор в отдела за анимационни филми в СИФ (1956-1970) и в САФ „София“ (1970-1993), където е и ръководител на творчески колектив.
Работи върху анимационната поредица „Тримата глупаци“ от 1970 г. до 1990 г. Донев е главен редактор на вестника „Тримата глупаци“ (1989-1997), а също и на „Четиримата глупаци“ (1997) и списание „Фрас“.
Доньо Донев е професор в НАТФИЗ и преподава анимационна режисура.
През 2000 г. е удостоен с Орден „Стара планина“ - първа степен.

2006 г.

Провежда се първият уеб видеочат с космоса.

2004 г.

Експлозия в мина за въглища в Китай, загиват 144 миньора.

2001 г.


Умира Георги Кирязов Рупчев - български поет и преводач. Роден е на 2 септември 1957 г. в София. През 1982 г. завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Дебютира през 70-те години във в. "Средношколско знаме" и сп. "Родна реч". Публикува в първите самиздатски броеве на алманасите "Мост" и "Глас". Превежда: "Песен на Песните", текстове на "Пинк Флойд", Дж. Ленън, Т. С. Елиът, А. Ахматова, О. Манделщам. Автор е на съчиненията "Уморени от чудото" (1982 г.), "Смяна на нощната стража" (1987 г.), "Смъртта на Т***т" (1989 г.), "Силните на нощта" (1991 г.).

1996 г.

Европейската комисия по правата на човека в Страсбург обявява, че бившият български министър-председател Андрей Луканов е арестуван и задържан неправомерно, затова България трябва да изплати обезщетение на наследниците му. Луканов е арестуван през 1992 г. На 8 юли 1992 г. парламентът гласува да се отнеме депутатския имунитет на бившия премиер Андрей Луканов, срещу когото започва следствие по обвинение в дела за дълбоката икономическа криза, в която изпада страната през 80-те години, и за оказване на помощи на комунистически партии и на страни от Третия свят.
Андрей Карлов Луканов е политически и държавен деец. Роден е в Москва на 26 септември 1938 г. Завършва Института за международни отношения в Москва. Член е на БКП от 1965 г. Член на ЦК на БКП от 1977 г. и на Политбюро на ЦК на БКП (1989-1990 г.). Председател е на Министерския съвет от 8 февруари до 20 декември 1990 г. Убит е в София на 2 октомври 1996 г .

1994 г.

Въоръжени чеченски формирования претърпяват поражение при опит да превземат Грозни.

1991 г.

Умира Иван Николов (И. Н. Иванов) – български поет и преводач. Роден е на 28 февруари 1937 г. в с. Горски извор, Хасковско. През 1965 г. завършва българска филология в СУ “Климент Охридски”. Работи като журналист и главен редактор на издателство "Хр. Г. Данов" в Пловдив (1969-1980 г.) и главен редактор на алманах "Юг" (1980-1989). Член е на Управителния съвет на СБП (от 1986 г.). Участва в сатиричния сборник с шаржове "Криво огледало" (заедно с А. Германов - илюстрации). Превежда поезия от руски език (М. Цветаева, А. Ахматова), редактира и съставя сборниците "Питат ли ме де зората" (1970 г.), "Опорна точка" (1973 г.), "Топчето пукна" (1976 г.), антологията "Приятели от Кишинев" (1977 г.), "Спомени за Ал. Блок" (1982 г.), "Спомени за Есенин" (1984), "Кръстопътна земя" (1985 г.). Иван Николов е автор на съчинения "Селянинът с хляба" (1960 г.), "Безсънна звезда" (1963 г.), "Бъдете празнични" (1965 г.), "Момчето с лунички" (1966 г.), "Юг" (1967 г.), "Голямото лято" (1968 г.), "Люлки над света" (1968 г.), "Дъх на пелин" (1969 г.), "Етажерка" (1970 г.), "Руска тетрадка" (1971 г.), "Дай си дясната ръка" (1972 г.), "В средата на живота" (1973 г.), "Мъжка сянка" (1973 г.), "Парнас около нас" (кн. 1-2, 1974-1987 г., съавт. А. Германов), "Седмоцветна дъга" (1974 г.), "Подземна вода" (1976 г.), "Кактусовата алея" (1977 г.), "Разни работи" (1978 г.), "Изповедалня" (1980 г.), "Криво огледало" (1983 г.), "Сто стихотворения" (1983), "Стълба в небето" (1984 г.), "Животопис" (1987 г.), "Требник. Приписки с върха на перото" (1989 г.), "Трилистник" (1990 г.).

1983 г.

За първи път в състава на американската космическа експедиция участва чужденец – западногерманския физик Улф Мерболд.

1977 г.

Министъра на външните работи Петър Младенов заминава на официално посещение в Португалия. Визитата трае до 30 ноември, когато са подписани и Консулска конвенция между Народна република България и Португалската република. Конвенцията влиза в сила 30 дни след размяната на ратификационни документи. Ратифицирана с Указ през февруари 1978 г., но няма данни за размяна на ратификационни документи. На 30 ноември е подписана и спогодба между правителството на Народна република България и правителството на Република Португалия за сътрудничество в областта на туризма. Тя влиза в сила от 9 юни 1978 г. Утвърдена е с Решение на МС през 1978 г.
България и Португалия установяват дипломатически отношения през 1925 г. През 1945 г. те са прекъснати и са възстановени на 24 юни 1974 г.

1974 г.

Джон Ленън изнася прощален концерт.
Джон Ленън е английски рок и поп музикант, водеща фигура в популярния квартет "Бийтълс", поет и прозаик, артист. През 1955 г. създава в Ливърпул групата "Куоримен" ("Бийтълс" от 1960 г.). През 60-те години издава книгите "Със собствен почерк" (1964 г.) и "Прът в колелата" (1965 г.). През 1966 г. се запознава с Йоко Оно, работи с нея от 1968 г. (пръв съвместен албум). Последният концерт на "Бийтълс" е в Сан Франциско през 1966 г.; от 1970 г. групата официално се разпада. През 1969 г. Джон и Йоко сключват брак. От 1975 г. двамата живеят в САЩ. Самостоятелни албуми: "Wedding Album" (1969 г.), "John Lennon/Plastic Ono Band" (1970 г.), "Imagine" (1971 г.), "Mind Games" (1973 г.), "Walls and Bridges" (1974 г.), "Rock’n’Roll" (1975 г.), "Shaved Fish" (1975) и др. Съвместно с Йоко Оно издава 7 албума. Джон Ленън е убит на 8 декември 1980 г. от Марк Чапмън пред жилището си в "Дакота Билдинг", Ню Йорк.

1970 г.

В операция на групировката "Черния септември" в Кайро е убит премиер - министъра на Йордания Васфи ал Тал.
"Черния септември" е елитна група, създадена лично от Ясер Арафат, една от най-страшните терористични организации в света. Тя е създадена като свръхсекретен екип за специални операции, след като йорданският крал Хюсеин и неговите бедуини избиват хиляди палестинци през септември 1970 г.
Мисията на "Черния септември" е не само да върнат удара на Хюсеин, но преди всичко да катапултират Арафат и палестинската кауза в орбитата на световната политика.
Първата операция на "Черния септември" е да убият министър-председателя на Йордания Васфи ал Тал на входа на хотел "Шератон" в Кайро. Докато Тал умирал на мрамора, един от екзекуторите клекнал и започнал да ближе с език кръвта, която изтичала от раните му.

1969 г.

Роден е Николай Василев - български икономист. Има бакалавърска степен по икономика и мениджмънт (1990-1994 г.) от Университета за икономически науки в Будапеща (Унгария; данъчен консултант за Източна Европа и Европейския съюз в "Купърс и Лайбранд" в Будапеща); бакалавърска степен по бизнесадминистрация и втора специалност "Финанси и икономика" (1994-1995 г.) в университета на щат Ню Йорк, гр. Осциго, САЩ. През 1996–1997 г. специализира данъчна политика и финанси в университета "Кейо" (Токио) със стипендия "Такасе" (сътрудник по стратегия на японските финансови пазари в SBC "Wartburg"); магистърска степен по "Международна икономика и финанси" от университета Брендайс, Уолтъм, Масачусетс, САЩ (стипендия "Джордж Сорос"). От септември 2000 г. е старши вицепрезидент и директор "Проучвания за Централна и Източна Европа" в консултантска фирма "Zazard Capital Markets" (Лондон). Депутат е в ХХХIХ НС от НДСВ. Вицепремиер и министър на икономиката е в правителството на Симеон Сакскобургготски (2001 г.). Депутат в XL Народно събрание. В правителството на Сергей Станишев е министър на държавната администрация и административната реформа.

1954 г.

Умира Енрико Ферми – италиански физик, допринесъл съществено за развитието на съвременната теоретична и експериментална физика. Енрико Ферми е роден на 29 септември 1901 г. в Рим . През 1922 г. завършва Пизанския университет, учи в Германия и Холандия. В периода 1926-1938 г. е професор в Римския университет. Оказва голямо влияние върху формирането на италианската школа в съвременната физика. Емигрира от Италия в САЩ (1938 г.). В годините 1939-1945 г. е професор в Колумбийския университет. Ръководи научни изследвания в областта на използването на ядрената енергия в САЩ, участник в “Манхатънския проект” - създаването на американската атомна бомба. Енрико Ферми участва активно в създаването на съвременната квантова физика. Разработва статистика на частиците, подчиняващи се на принципа на Паули (1925 г.), създава количествена теория на бета-разпада, основана на предположението на В. Паули за това, че бета-частиците се изпускат едновременно с неутрони. Заедно със сътрудниците си изучава свойствата на неутроните и създава основите на неутронната физика (1934-1938 г.). За пръв път наблюдава изкуствена радиоактивност, предизвикана от бомбардировката на редица елементи (сред които и уран) с неутрони; открива забавянето на неутроните и създава теорията на това явление, за което получава Нобелова награда (1938 г.). Енрико Ферми за пръв път осъществява верижна реакция в построения от него първи в света ядрен реактор, в който за забавяне на електроните се използва графит, а като гориво - уран. В края на живота си се занимава с високи енергии и публикува теоретични съчинения в тази област.

1950 г.

Роден е Ед Харис - е един от най-ярките таланти в съвременното американско кино. Номиниран е три пъти на наградата Оскар (два пъти за поддържащи роли в “Аполо 13”, 1995 г. и в “Шоуто на Труман”, 1998 г. и веднъж за главна роля в “Полък” (2000 г.).
Роден е в Ню Джърси. Учи в Колумбийския университет в Ню Йорк. По време на следването играе в университетския отбор по американски футбол. После започва да посещава актьорски курсове към университета в Оклахома, а през 1975 г. завършва факултета за драма към Калифорнийския институт по изкуствата. Играе в различни театрални спектакли в Лос Анджелис, а по-късно и в Ню Йорк. През 1983 г. получава наградата “Оуби” за ролята си в “Луди от любов”, написана специално за него от актьора-драматург Сам Шепърд. В последствие двамата имат огромен успех в ролите на астронавти от “The Right Stuff” (1983г.). Благодарение на този филм Ед Харис привлича вниманието на критиката и тя започва внимателно да следи неговите екранни изяви.
Ед Харис е женен за Еми Мадиган през 1983 г. Имат една дъщеря, която е родена през 1993 г.

1948 г.

Роден е Димитър Гетов - български музикант, аранжор и композитор. До 1976 г. е диригент на естрадния оркестър "Плевен", а от 1976 г. е в "Сребърни звезди" при Естрадата на БНА. В началото на 80-те години сътрудничи на БНТ като музикант и аранжор. Автор е на песни, оркестрови пиеси и музика за естрадни спектакли.

1948 г.

В САЩ е пуснат в продажба първият фотоапарат “Полароид”.

1944 г.

Американска подводница торпилира японския самолетоносач “Шинамо”, 1435 души загиват.

1943 г.

На Втората сесия на “Антифашистикото събрание за народно освобождение на Югославия” (АВНОЮ) е решено Македония (Вардарска, Егейска и Пиринска) да се включи като самостоятелна единица в състава на Югославската федерация, по този начин се правят опити да се превърне македонския въпрос от общобалкански във вътрешноюгославски.

1943 г.

В Техеран започва срещата на правителствените ръководители на трите страни от антихитлеровата коалиция - САЩ (Франклин Рузвелт), Великобритания (Уинстън Чърчил) и СССР (Йосиф Сталин). Тя завършва на 1 декември с решение за откриване на втори фронт в Европа. Приети са декларации за съвместни действия във войната срещу Германия и за следвоенно сътрудничество на трите държави. Подписана е декларация за запазване на независимостта на Иран и за следвоенните граници на Полша. Съветската делегация обещава 3 месеца след края на войната в Европа СССР да се включи в разгрома на Япония.

1942 г.

Хитлер отхвърля предложението на фердмаршал Ромел незабавно да изведе немската армия от Северна Африка.

1941 г.

В Либия англичаните залавят генерал фон Равенщейн – първия немски генерал, взет в плен по време на Втората световна война.

1940 г.

Родена е Неда Монова Антонова - българска писателка, поетеса. През 1972 г. завършва Института по култура в Ленинград (дн. Санкт Петербург). В периода 1959 – 1963 г. работи като учителка, след което една година е библиотекарка в Плевен. В годините 1972–1974 е драматург на Северняшкия ансамбъл в Плевен. От 1975 г. Неда Антонова е редактор в сп. "Отечество". През 1979-1984 г. е редактор в художествената редакция на Държавното военно издателство. В периода 1984-1990 г. е член на групата на писателите и композиторите при Министерството на народната отбрана. Творбите й са предимно на исторически теми. Автор е на драматургични творби "И слезе Господ на земята" (1984 г.), "Гълъб за сърдечни послания" (1989 г.), "Звезда от последна величина" (1990 г.), на стихосбирката "Повторими неща" (1969 г.), на романите "Войната свърши в четвъртък" (1979 г.), "Не умирай вместо мен" (1981 г.), "Три кита в аквариума" (1982 г.), "Приют за щастливи" (1983 г.), "Обичам те, вълк" (1984 г.), "Ангела" (1985 г.), "Надали" (1987 г.), "Вълк на покрива" (1988 г.), "Лобният път на сърцето" (1989 г.).

1940 г.

Умира Николае Йорга - румънски общественик, политик, историк, литературовед. Член е на Румънската академия (1910 г.). Той е един от основателите на Национал-демократическата партия. Председател е на Националното събрание (1918-1920 г.), министър-председател и министър на народното образование (1931-1932 г.). Автор е на научни трудове по история на Румъния, Турция и балканските страни, по история на румънската литература и на "История на романските литератури". Създава литературното течение "семенеторизъм" (от названието на сп. "Семенеторул" - "Samanatorul" - сеяч), което се появява при изостряне на селския въпрос в Румъния. В политиката е ориентиран към Англия и Франция; обявява се против политиката на нацистка Германия. Убит е от румънски националисти от "Желязната гвардия". Николае Йорга е роден на 18 юни 1871 г. в с. Ботошани.

1939 г.

СССР прекратява пакта за ненападение с Финландия от 1932 г.

1936 г.

Подписан е таен договор за сътрудничество между испанските бунтовници и фашистка Италия.

1925 г.

Роден е Мито Петков Гановски - български художник. Професор е от 1974 г. В годините 1970 – 1976 и зам.-ректор във ВИИИ в София. Сред по-известните му произведения са "Прабългари" (1961 г.), "Септемвриец" (1962 г.), "Непокорният" (1963 г.), "Април 1876" (1966 г.), "Септемврийски погром" (1968 г.), "Партизанско семейство" (1969 г.), "Златният век" (1972 г.), "Приказка за Странджа" (1974 г.), "Добруджанска съпротива" (1976 г.) и др.

1919 г.

Лейди Астор става първата англичанка, избрана за член на Парламента.

1918 г.

Начело на ширококоалиционния кабинет застава Теодор Теодоров от Народната партия, а в управляващата коалиция е привлечена и Прогресивно-либералната партия.
Теодор Теодоров се включва активно в политическия живот на страната след падането на правителство на Стефан Стамболов през май 1894 г. Той е един от основателите и ръководните дейци на Народната партия, а след сливането и с Прогресивно-либералната партия (1920 г.), и на Обединената народнопрогресивна партия.
След държавния преврат на 9 юни 1923 г. влиза в Демократическия сговор. Заема различни постове: председател на VIII Обикновено народно събрание (1894-1896 г.), министър на правосъдието (10 февруари 1896-26 август 1897 г.), министър на финансите (26 август 1897-18 януари 1899 г.). Същият пост заема и от 16 март 1911 г. до 4 юли 1913 г. От 17 октомври до 28 ноември 1918 г. е министър на външните работи и изповеданията, от 28 ноември 1918 г. до 6 октомври 1919 г. е министър-председател и министър на външните работи и изповеданията.

1916 г.

Осъществено е първото нападение на немски самолет над Лондон.

1908 г.

Роден е Клод Леви-Строс - френски етнограф, социолог, един от главните представители на структурализма (създател на концепцията за структурната антропология). През 1932 г. завършва философия в Париж. В периода 1935-1938 г. е професор в университета в Сао Пауло, културен аташе на френското посолство в САЩ (1946-1947 г.), зам.-директор на Антропологическия музей в Париж (1949-1950 г.), професор в "Колеж дьо Франс" (от 1959 г.), член на Френската академия. Нарича философската си позиция "свръхрационализъм", отхвърля структурализма като особена философска система. През 1987 г. на български език излиза книгата му "Тъжни тропици".

1907 г.

По нареждане на Яне Сандански, Тодор Паница застрелва в София Борис Сарафов и Иван Гарванов.
Борис Петров Сарафов - български общественик, деец на националноосвободителните борби на българите в Македония и Одринско. Роден е на 12 юли 1872 г. Завършва Солунската мъжка гимназия (1890 г.) и Военното училище в София (1893 г.). Служи като офицер в Белоградчик. Войвода на чета в четническата акция на ВМОК (1895 г.) и на 12 юли превзема Мелник. Май 1899 г. - март 1901 г. е председател на ВМОК. Сътрудничи с Гоце Делчев и Гьорче Петров - задгранични представители на ВМОРО в България. Началник е на Главния щаб на въстанието в Битолски революционен окръг по време на Илинденско-Преображенското въстание. През 1903-1904 г. пътува из Европа и популяризира идеите и делото на ВМОРО. Участва в Рилския конгрес (1905 г.) като представител на Битолския революционен окръг. Избран е заедно с Иван Гарванов и Христо Матов в Задграничното представителство на ВМОРО в България.
Иван Гарванов е един от основателите и ръководителите на Българското тайно революционно братство в Турция, образувано в противовес на ВМОРО. След включването на братството през 1899 г. във ВМОРО става член на Солунския комитет. През 1901 г., след Солунската афера, застава начело на ЦК на ВМОРО. Под негово ръководство на Солунския конгрес на ВМОРО 1903 г. се взема решение за вдигане на въстание. След солунските атентати от април 1903 г. е арестуван и изпратен на заточение в Акя, Мала Азия. Освободен е през 1904 г, идва в България и става учител във Втора мъжка гимназия в София. След 1906 г., в състава на Задграничното представителство на ВМОРО, става изразител на идеите на дясното течение.

1906 г.

Роден е Димитрий Сергеевич Лихачов - руски литературовед и историк на културата. През 1970 г. получава титлата академик. През 1963 г. става чуждестранен член на БАН. От 1947 г. е доктор на филологическите науки. Димитрий Лихачов е още почетен доктор на Торунския (1964 г.), Оксфордския (1967 г.) и Единбургския (1970 г.) университет. От 1954 г. ръководи Сектора по староруска литература в Института за руска литература. Носител е на Кирило-Методиева награда (1977 г.), на международната награда "Братя Кирил и Методий" , "Д-р Хонорис кауза" на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" (1999 г.). Автор е на трудове за развитието на староруска литература и култура. Проучва руската летописна традиция, поетиката на староруска литература, руския фолклор, староруското изкуство. Изследва проблемите на старобългарската литература. Определя езика на Кирил и Методий като старобългарски, а ролята и значението му - като общославянски. Има ценни наблюдения за влиянието на Йоан Екзарх и на представителите на Търновската книжовна школа върху развитието на староруската литература. Димитрий Лихачов е автор на съчиненията "Национално самосъзнание на стара Русия. Очерки из областта на руската литература от ХI-ХVII в." (1945 г.), "Културата на Русия в епохата на образуване на руската национална държава (кр. на ХIV - нач. на ХVI в.)" (1946 г.), "Руски летописи и тяхното културно-историческо значение" (1947 г.), "Повест за изминалите години" (2 т., 1950 г.), "Песен за похода на Игор" (1950 г.), "Човекът в староруската литература" (1958 г.), "Някои задачи на изучаването на второто южнославянско влияние в Русия" (1958 г.), "Поетика на староруската литература” (1967 г., 1979 г.), "Развитието на руската литература през Х-ХVII в. Епохи и стилове" (1973 г.), "Големият свят на руската литература" (1986 г.) и др. Под редакцията на Димитрий Лихачов са издадени литературно-исторически извори, учебници, енциклопедични справочници (вкл. "Речник на книжовниците и книжовността на древна Русия", т. I-III, 1987-1993 г.). Димитрий Лихачов умира на 30 септември 1999 г. в Санкт Петербург.

1905 г.

В Ирландия Артър Грифит основава партията Шин Фейн, чиято програма предвижда пасивна съпротива срещу англичаните и развитие на националната икономика. От 25 до 27 октомври 1917 г. Шин Фейн провежда свой конгрес в Дъблин, на който присъстват над 1700 делегати. Взето е решение партията да работи за международното признаване на Ирландия. Целите са обединение на Ирландия и политическа независимост. Шин Фейн е политическото крило на Ирландската републиканска армия.

1895 г.

В щата Илинойс се провежда първата в Америка автонадпревара (победителя развил скорост 12 км/ч).

1894 г.

Отменени са повечето ограничителни текстове в Закона за печата от декември 1887 г. Първият закон за печата у нас след Освобождението е приет през декември 1883 г. Той отменя действащия дотогава реакционен отомански закон за печата от 1865 г.

1893 г.

Роден е Димитър Любомиров Гичев - български общественик, един от водачите на Българския земеделски народен съюз, верен последовател на Ал. Стамболийски. В годините 1922-1923 г. е пловдивски окръжен управител. През 1931 г. е министър на земеделието в кабинета на А. Малинов, след това в кабинета на Н. Мушанов - министър на търговията до 19 май 1934 г. По негова инициатива са гласувани законите за розопроизводството, за цвеклосеенето, за занаятчиите. Редактор е на в. "Земеделско знаме". Умира на 26 април 1964 г. в София.

1881 г.

Роден е Стефан Цвайг – австрийски писател. Цвайг е майстор на историкобиографичния роман - "Мария Стюарт", "Еразъм Ротердамски", и на биографичното есе. Създава литературни портрети на много западноевропейски и руски писатели. Автор е на психологически новели - "Амок", "Хаос на чувствата", на романи и мемоари.
Цвайг е роден във Виена. Изучава немска и романска филология. Като студент публикува първата си книга "Сребърни струни" (1901 г.) - импресионистична лирика в стила на френските символисти. Предприема пътувания из Европа, Северна Африка, Индия и Америка. Близко приятелство го свързва с Емил Верхарен и Ромен Ролан. По време на Първата световна война Цвайг емигрира в Швейцария. От 1919 г. живее в Залцбург, по- късно се установява в Англия. Когато започва Втората световна война, се преселва в Ню Йорк (1940 г.), после в Бразилия (1941 г.). В град Петрополис написва последната си творба - "Шахматна новела". Самоубива се заедно с жена си.

1880 г.

Назначен е нов либерален кабинет начело с Петко Каравелов, реконструиран на 17 декември.
Петко Каравелов е политически и държавен деец, редовен член на Българското книжовно дружество. През 1877 г. е назначен за вицегубернатор на Видин, по-късно става окръжен управител на Търново. Взема участие в работата на Учредителното събрание 1879 г. Избран е за председател на Първото обикновено народно събрание. Заема различни длъжности: министър на финансите (24 март – 28 ноември 1880 г.), министър-председател и министър на финансите, управляващ Министерството на правосъдието (28 ноември 1880–27 април 1881 г.). След държавния преврат 1881 г. емигрира в Пловдив и продължава борбата за възстановяване на Търновската конституция. След премахване на режима на пълномощията се завръща в София. Заема различни длъжности: министър-председател и министър на финансите (29 юни 1884–9 август 1886 г.), министър на обществените строежи, пътищата и съобщенията (29 юни 1884–1 януари 1885 г.) и управляващ Министерството на вътрешните работи (21 март 1885–9 август 1886 г.). След детронацията на княз Александър I Батенберг е председател на временното правителство (12–16 август 1886 г.) и член на Регентството.

1879 г.

Роден е Поп Андрей (Андрей Игнатов Иванов) в с. Медковец, област Монтана. Поп Андрей учи в гимназията във Видин, след което завършва курсове за свещеници в Русе. Работи като свещеник в с. Сливовик, Монтанско. Поради несъгласие с политиката на църковните власти е изпратен за 6 м. на заточение в Преображенския манастир. Участва в работата на I конгрес на БКП (1919). По време на Септемврийското въстание 1923 г. ръководи отряд и командва оръдие в сраженията при гара Брусарци, Монтанско. При разгрома на въстанието е заловен и обесен е на телеграфен стълб на 30 септември 1923 г. в Медковец.

1878 г.

Българското книжовно дружество в Браила взема решение да пренесе дейността си в София.
Дружеството е основано в края на септември 1869 г. в Браила от представители на българските общини във Влашко, Молдова и Южна Русия. Поставя си научни и патриотични цели, с които се стреми да подтиква развитието на българската интелигенция и да оказва въздействие на националноосвободителната борба на българския народ. На първото общо събрание е приет устав на дружеството, който регламентира неговото организационно изграждане. За пръв председател е избран проф. Марин Дринов. Дружеството издава свой печатен орган - "Периодическо списание на Българското книжовно дружество". По време на Априлското въстание 1876 г. и Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. временно прекратява своята дейност. През 1884 г. е приет нов устав, според който Българското книжовно дружество фактически се превръща в академия. Създават се три клона: историко-филологически, природо-медицински и държавно-научен. През 1901-1911 г. дружеството издава "Летопис на Българското книжовно дружество в София", от началото на 1902 г. започва да излиза и поредицата "Българска библиотека". През 1903 г. дружеството се натоварва и с издаването на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", излизал до този момент като орган на Министерството на народното просвещение. От 1906 г. то открива нова поредица "Български старини".
Българското книжовно дружество развива богата и многостранна дейност, особено в годините непосредствено след Освобождението. На 6 март 1911 г. то се преименува в Българска академия на науките.

1878 г.

Основана е Публична библиотека в София (дн. Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий"), с Музеен отдел (от 1892 г. - Народен музей с три отдела). Читалнята е открита на 15 януари 1879 г.
На 11 август 1994 г. Народната библиотека е обявена за културен институт с национално значение. Пет години след което излиза Законът за закрила на културата, по смисъла на който Библиотеката е институт с национално значение. През 2000 г. излиза новият Закон за задължителното депозиране на печатни и други видове публикации.

1854 г.

Роден е Готлиб Хаберланд - германски ботаник. Член-кореспондент е на Берлинската, Виенската и Мюнхенската Академия на науките и на академията “Леополдина”. След завършването на Виенския университет (1876 г.) работи в Тюбинген, а от 1877 г. е във Виенския университет. Преподавател е в университетите в Грац (1888-1909 г.) и Берлин (1909-1923 г.). Един от основоположниците на физиологическата анатомия на растенията. Разработва системата и терминологията на растителните тъкани според тяхната физиологична функция (механична, проводяща, асимилационна и т.н.). Изследва дразнимостта при растенията. Открива хормоните - продукти на разпадането на клетките, които стимулират клетъчното делене. Умира на 30 януари 1945 г. в Берлин.

1843 г.

Англия и Франция сключват договор, с който признават независимостта на Хавайските острови.

1821 г.

Панама обявява своята независимост от Испания. Панама е открита от испанците през 1501 година и по-късно е превърната в испанска колония.
От 1542 г. до 1565 г. Панама влиза в Генерал-капитанство Гватемала, от 1565 г. е във Вицекралство Перу. През 1821 г. обявява независимост и влиза във Федеративна република Велика Колумбия (1824г.). От 1830 г. Панама влиза в състава на Нова Гренада (от 1886 г. - Република Колумбия). През 1879 г. френският индустриалец Ф.-М. Лесепс получава концесия за построяване на канал в Панама. През 1902 г. френската компания продава концесията на САЩ. На 3 ноември 1903 г. Панама се отделя от Колумбия, обявява се за независима република и отстъпва част от територията си на САЩ за построяване на Панамския канал.

1821 г.

Роден е Николай Алексеевич Некрасов - руски поет. Следва в Петербургската кадетска школа, след което постъпва в университета. През 1846 г. издава сборника "Петербургска физиология", който го прави известен. През 1847-1855 г. - сп. "Съвременник". Съредактор е на сп. "Отечествени записки" (заедно със Салтиков-Шчедрин). Николай Некрасов умира на 27 декември 1877 г.

1820 г.

Роден е Фридрих Енгелс - немски философ, един от създателите на диалектическия и историческия материализъм. Принадлежи към лявото крило на младохегелианците. Прелом във възгледите му настъпва, когато опознава живота на работническата класа в Англия. Тогава пише своите "Бележки към критика на политическата икономия" (1844 г.). От този период е социалист. През 1844 г. в Париж се среща с К. Маркс. През 1844-1846 г. излизат съвместните им трудове "Светото семейство" и "Немска идеология". През 1847 г. създава проект за програма на Съюза на комунистите "Принципи на комунизма", върху чиято основа почива и "Манифест на Комунистическата партия" (1848 г.). Оказва всестранна помощ на К. Маркс и семейството му. Автор е на "Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия", "Анти-Дюринг", "Произход на семейството, частната собственост и държавата", "Диалектика на природата" и др. Активен участник е в политическия живот на Европа. Признат заедно с К. Маркс за “вожд” на световното работническо комунистическо движение. Умира на 5 август 1895 г. в Лондон.

1780 г.

Роден е Карл Вилхелм Фердинанд Золгер - немски философ идеалист и естет, представител на романтизма. Професор е във Франкфуртския (от 1809 г.) и Берлинския (от 1811 г.) университет. В съчиненията си тълкува понятието "ирония", предложено от немските романтици, в духа на обективния идеализъм, като го отъждествява с диалектическия момент на отрицание на отрицанието (в това отношение предшественик на Хегел). Карл Золгер умира на 25 октомври 1819 г. в Берлин.

1520 г.

Експедицията на Магелан достига Тихия океан. Магелан е португалски мореплавател. Ръководи 5-корабна испанска експедиция, извършила първото околосветско плаване (1519-1522 г.), установила кълбовидната форма на Земята и единството на Световния океан. Тръгва от испанското пристанище Санлукар де Барамеда, заобикаля Южна Америка, пресича Тихия океан и достига Филипинските острови, където е убит от местни жители. На негово име е наречен Магелановия проток.

1414 г.

Водачът на религиозния реформизъм Ян Хус е арестуван, независимо от издадената в негова защита грамота на император Сигизмунд. Една година по-късно той е осъден на смърт и изгорен като еретик.
Ян Хус е чешки национален герой, идеолог на хуситското движение. През 1402-1403 г. и 1409-1410 г. е ректор на Карловия университет в Прага. Развива някои еретични схващания и реформаторски идеи на Дж. Уиклиф. Оформя се като самостоятелен религиозен и обществен реформатор. Обявява се против покварата сред католическото духовенство, симонията, срещу принципа за непогрешимостта и светската власт на папата, настоява да се конфискуват църковните имоти. Бори се за въвеждане на чешкия език в църковната служба. През 1410 г. Хус е отлъчен от църквата. Последователите на Хус разпространяват идеите му в Унгария и Полша. Хусизмът е прелюдия към Реформацията в Европа.

1058 г.

Умира Казимир I Възстановител - полски княз (от 1038 г. или 1039 г.) от династията Пясти. Управлява в периода на упадък на централната власт и по време на широко антифеодално селско движение, като разчита на помощта на германския император Хенрих III. Води политика на обединение на полските земи. С подкрепата на Киевска Рус, с която сключва съюз (ок. 1039 г.), успява да си върне Мазовия (1047 г.) и Силезия (1054 г.). Укрепва независимостта на Полската църква от висшето германското духовенство. Казимир I Възстановител е роден на 25 юли 1016 г.



 

Агенция “Фокус”

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.55 секунди