изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-06-24 @ 01:15 EEST
Ответният ход на Големия гросмайстор, или Путин победи в Третата световна    
Коментари Финансовият свят бе потресен от наскорошното изявление на клана Рокфелер, че напускат бизнеса с горива. Неизкушеният землянин вероятно няма да види нищо особено в тази новина, но всъщност това е събитие от планетарен мащаб. Кралят падна! А заедно с него и цялата му империя.

Още от 1870 г., годината на основаването на „Стандарт ойл”, Рокфелерови държаха в шепата си плана за налагане на световен пазарен монопол в сферата на горивата. Този монопол трябваше да им подсигури осъществяването на глобалния проект – налагане на Нов световен ред на планетата, основан на тоталния контрол върху целия пазар на енергоносители. Година след година, стъпка след стъпка, без да се гнусят от каквито и да било методи, без да се притесняват от използваните инструменти в името на целта, Рокфелерови се стремяха към пълното му осъществяване. Първата световна война, после и Втората, безчет локални войни – всичко това имаше една цел – безусловната власт над човечеството.

Играта на тронове

Разрушителите се опитваха безкомпромисно да получат собственост върху всички находища на нефт, газ и въглища било пряко, било опосредствано (чрез подставени фирми или марионетни правителства). И най-вероятно щяха да постигнат целта си, ако го нямаше прословутият закон за равновесието, който гласи, че срещу всяка сила винаги се изправя друга, равна на нея сила.

И сега нямаше изключение, в плановете на „американците” се набъркаха техните отколешни конкуренти Ротшилд. Европейският клан винаги се е различавал от задоеканските „партньори” със склонност към компромисни решения за разплитане на сложни ситуации. Докато Рокфелер следват доста по-радикални и често излишно агресивни методи за водене на „бизнес”.

Но в „играта на тронове” на най-високо ниво най-важното оръжие е капиталът и изкуството максимално ефективно да го използваш, тоест – трезвият ум и прецизната сметка. Всъщност, умението да водиш задкулисна игра и интрига понякога е значително по-важно предимство пред демонстрацията на груба сила и показна бандитска наглост, с които отново сбъркаха представителите на отвъдоеканската фамилия.

Противоборството между американския клан Рокфелер и европейския – Ротшилд, в сферата на горивата започна преди малко повече от 20 години.

Конфронтацията се разви динамично и се стигна дотам, че преди четири години Рокфелер трябваше да признаят, че Ротшилд вече са равноправен участник в преразпределението на пазара на енергоносителите.

Шистовият нефт и “Арабската пролет”

Американските босове не можаха да преглътнат тактическото поражение и се замислиха, както винаги, как да разиграят няколко карти едновременно и да спечелят повече. Те заложиха на шистовия нефт - shale oil (който мнозина и досега смятат просто за мит). И тръгнаха да печелят пари едновременно чрез двете им най-любими „хоби” – добив на горива, и война. За целта бе разработен и осъществен план, който днес носи името „Арабска пролет”. След налагането на марионетни режими в Северна Африка, бе задействан следващият проект – „Ислямска държава” (ИД / ИДИЛ).

Но – шистовите находища никой и никъде не ги разработва поради ниското качество на крайния продукт и абсолютната нерентабилност на добива. Всеки поне малко запознат е наясно, че идеята е утопична сама по себе си. Обаче когато с това се захванат „професионалисти” с име, здравият смисъл се изпарява дори от хора с големи пари, които обичайно са внимателни при избора на проекти за финансиране. Точно затова парите потекоха като буен поток от доверчивите и алчните вложители към Рокфелерови. Защото съумяха да убедят целия финансов свят в реалността на илюзията, която самите те създадоха.

Обаче ако „американският шистов нефт” (1) е мистификация, откъде се появиха несвършващите колони от танкери с препълнени резервоари?!

Ключът към аферата са добре обучените и въоръжени банди главорези, които под лозунга за създаване на „световен халифат” завладяха регионите, в които се намират нефтените находища в Сирия и в Северен Ирак.

Зад кулисите на гигантския театър

Естествено, че тук добивът на нефт не е прекъсван нито за минута. А бандитите от ИД започнаха да „продават” нефт на отвъдокеанските си господари по 10 долара за барел. Тъкмо пиратският нефт на Рокфелерови, попаднал в техните танкери, веднага се превръщаше в „американски втечнен” - но вече на цена 12 долара за барел. От тях два долара отиват за фабриките на сина на турския президент Реджеп Ердоган, който стана важно звено в описаната схема.

Така станахме не просто свидетели, а неволни участници в третата световна, невидимата война, която за щастие отива към своя логичен край. Та нали всяка война завършва с мир рано или късно. А пък в бойните действия бяха включени множество видими и невидими участници.

Сега вече е ясно, че събитията, които се развиваха пред очите ни, бяха гигантски театър, зад чиито кулиси стояха, от една страна, Рокфелерови, начело на алианса на не-човеците, а от друга – съюзът на силите, изправили се в защита на интересите на човечеството, и централната роля тук изигра ръководството на Русия. Трябва да отбележим, че ключова роля имаше и кланът Ротшилд, които се присъединиха към съюза за борба със световното зло.

Нека проследим събитията хронологично.

В Сирия започна кръвопролитна война. Администрацията на Барак Обама, натикана в дълбоката дългова яма от Рокфелерови, е принудена да изпълнява командите на лихварския клан и тръгва към ескалация на конфликта, поддържайки на практика бандитите на „Ислямска държава”.

В Европа, през териториите на страните-жертви на „Арабската пролет” от Северна Африка, а също и от Близкия изток през Гърция и Турция, тръгва милионен поток бежанци, подкрепян от европейските марионетки на Рокфелерови, начело с Ангела Меркел. Фактически това е експорт на тероризъм, създаване на условия за овладяване на Европа от същите тези бандити на ИД, и така се осъществява планът за мъст срещу Ротшилдови (нали Старият свят им е бащиния) с цел временно (така си мислели тогава Рокфелерови) поражение на пазара на горива – планирана е кръвопролитна война в самия център на западната цивилизация.

Ние добре знаем, че за американския клан войната е „майка кърмилница” и обичаен бизнес. Нека отбележим също, че „Арабската пролет” и свалянето на „ненавистните диктатори” бяха необходими на Рокфелер като увертюра, понеже предишните държавни ръководители на северноафриканските арабски страни имаха задължения към Европа да удържат потока на имигранти от Черния континент.

В същото време в Украйна е свален законният президент Янукович. На власт идват „джобните управници”, които по заповед на отвъдоеканските господари започват кръвопролитна война, а всъщност геноцид над украинския народ. Всички тези етапи от плана на Алианса на не-човеците са добре планирани, пресметнати и последователно осъществени.

Обаче всяка тяхна стъпка поражда съответен и еднозначен отговор в стила на Големия гросмайстор. Путин нямаше закъде да бърза, запазвайки хладнокръвие и здрав разум, във всеки епизод, той действаше повече от адекватно, организираше изиграването на глобалната партия в интерес на човечеството като цяло и Русия в частност.

Резултатите от една неподправена победа

Ръководството на Руската федерация бе наясно с готвената провокация за нахлуване в Сирия, много преди тя да се осъществи на практика. Нежелателните геополитически последици от подготвяните събития, трагичният им завършек за народа на Сирия, бяха взети предвид и затова руските дипломати влязоха в преговори с Башар Асад и постигнаха споразумение, според което Русия пое отговорността за запазване на целостта и суверенитета на арабската република. На някой може да му се стори, че ние бездействаме, когато Сирия бе бомбардирана, обаче истинската война се водеше не на териториите в Близкия изток, където, уви, гинеха хора, а на дипломатическия фронт, в т. нар. задкулисие. И сега ние всички виждаме резултатите от една неподправена победа.

Рокфелерови сериозно пострадаха на своя територия. Нека отбележим, че тук немалка заслуга имат и представителите на клана Ротшилд. В САЩ набира сила тежка вътрешнополитическа криза.

В точния момент, когато всички условия бяха налице, Русия влезе със свои войски на сирийска територия и оперативно въведе ред. Най-важното, което нашата армия постигна, е, че „пресуши” Рокфелеровия нефтен поток, затваряйки пътя на нефта от Сирия и Северен Ирак към Турция, а също така затапи т. нар. канал „за доставка” на т. нар. бежанци в Европа и запази Стария свят от ескалиране на ситуацията. Вярно, проблемите не са решени докрай, нали Меркел и Ердоган прекалено старателно изпълняваха командите на Отвъдокеания, но все пак занапред задачата ще е много по-лека. И естествено, това направо влуди кръвожадния турчин.

Най-напред, той бе лишен от изгоден бизнес, дори два („мирни бежанци” и „шистов нефт”), и второ, внезапно осъзна, че него са го изхвърлили на бунището на историята (2) като някакъв употребен и станал вече излишен предмет, и сега той остана сам-саменичък. Сваленият от ВВС на Турция руски „Су-24” в небето над Сирия, бе всъщност истерията на обречения слабак.

И тук трябва да отдадем дължимото на Владимир Владимирович, на неговото мъжество и устойчивост, благодарение на които той намери сили да се сдържи и да не нанесе пълноценен ответен удар, с който би изложил на гибел стотици хиляди невинни мирни турци.

Днес страницата със Сирия е затворена – Путин даде възможност на САЩ да излязат от конфликта и да си умият лицето, съдбата на „Ислямска държава” също е решена, а нашите войски си остават в Близкия изток по-скоро с оглед на миротворчески мисии и за опазване на реда в региона.

Що се отнася до Европа, както вече казахме, решена е най-важната задача – затворен е каналът, по който бяха доставяни „жертвите на близкоизточния конфликт”, и то, както добре помним, те „някак си” бяха предимно млади мъже със скъпи смартфони и достатъчно твърда валута в портфейла. Безспорно е, че нашите европейски колеги ще трябва още доста да се потрудят, за да може Старият свят по-скоро да въздъхне с облекчение.

ЕС и плъховете от потъващия кораб

На първо място, става дума за работата на спецслужбите. После гражданите на „единното пространство” ще трябва да се приспособяват към новите условия, в които се озоваха благодарение на старанието на управниците-кукли на клана Рокфелер, които приютиха на територията си около 2 милиона души бежанци. Като цяло съдбата на Евросъюза на практика е предрешена – развихряща се икономическа криза, проблеми с нелегалните имигранти, стремеж на отделни държави да излязат от някога сплотената общност, снемайки от себе си хомота на задълженията. Всичко това не е предвестник на нищо добро и затвърждава сепаративните настроения в държавите членки на Евроалианса. Ама какво да се прави, хората трябва да оцеляват все пак.

Най-сложна е ситуацията обаче с нашите братя украинци. Американците им сложиха във властта бандити и убийци, формени мародери, които грабят и безпощадно унищожават мирното население на някога процъфтяващия и жизнен регион. Сега, във връзка с последните геополитически катаклизми, именно в Украйна ще се развият най-драматичните събития, на които ще станем свидетели в близко време.

В контекста на днешните обстоятелства отвъдокеанските господари нямат интерес да гонят плъховете от потъващия кораб. Белият дом всъщност се отрече от „Шоколаденото кралче”. Ами защо са им чужди проблеми, когато си имат достатъчно свои? Ето как пътят към горещо обичаните от Порошенко и слугите му Съединени щати е вече затворен.

Аналогична е ситуацията и с Великобритания – извечната покровителка на пирати и престъпници от всякакъв вид. Кралството ще трябва да вземе страната на победителите, за да не си навлече беди. За Евросъюза няма какво да говорим, за него най-важното сега е да изглади добросъседските отношения с Русия. Европа вече демонстрира категоричното си нежелание да приеме „младата демокрация” в семейството. И референдумът в Холандия е формално потвърждение за същото. Във вида, в който виждаме днес Украйна, тя никому не е нужна, освен на украинците.

По параграфа на бандитизма

За киевската хунта това означава едно – фактическа гибел, и не е само някаква си дума, защото не се отнася просто до края на политическата кариера.

На 23 юли 2015 г. председателят на Следствения комитет на Руската федерация Александър Бистрикин даде интервю за „Российкой газете” (бр. № 6733 / 162), в което съобщи, че през 2014 г. в структурата на Главното следствено управление е създадено специализирано управление за разследване на престъпленията, свързани с прилагането на забранени средства и методи за водене на война.

Управлението разглежда дела за фактите на геноцид, многобройните безследно изчезнали, отвличане на хора, убийства, възпрепятстване на журналистическата дейност, призиви за започване на агресивна война, реабилитиране на нацизма и за други престъпления. Сформиран е и оперативен щаб за разследване на престъпления срещу мира и сигурността на човечеството на територията на Украйна, чийто ръководител е лично председателят на Следствения комитет на Руската федерация.

Бистрикин не изключва и създаване на международен трибунал за Украйна в бъдеще, който ще „даде правова оценка” на действията на украинските власти и на военните.

Днес в Украйна щателно се събира информация и се създават поименни списъци на активистите на майдана, на военнопрестъпниците, на тези, които организираха и участваха в нападенията над сградите на посолството на Руската федерация в Киев, на журналисти, които дезинформираха украинското население и разпалваха ненавист по национален признак. В списъците попадат и онези, които се занимаваха с лустрацията, с тормоз върху чиновниците – хората, които добросъвестно изпълняваха държавните си задължения. Работи се прецизно, всеки факт се потвърждава документално, така че да няма пострадали невинни, а пък виновните да не могат да се скрият от възмездието.

И нещо любопитно: активните разрушители – национал-фашисти, продажни журналисти, активисти на киевската хунта в разпалването на войната и междунационалните вражди, дезинформиращи и дезориентиращи населението, а също и „големите лустратори” и тяхната администрация наброяват около 10 хиляди души в Украйна.

Всички останали са банални бандюги, които се прикриват зад лозунгите за ”обществената необходимост” от революция. Ситуацията напомня 90-те бурни години, но най-важната отлика е, че когато в края на 20 век на бандите и групировките бе дадена заповед за ликвидация, онези, които оцеляха и стигнаха до подсъдимата скамейка, бяха осъдени по параграфа за бандитизъм. А сега ще ги съдят за престъпления срещу човечеството.

И както добре знаем, отговорността по този параграф е значително по-тежка, та чак до най-висшата мярка за наказание.

Какво очаква страната и гражданите й?

Съвсем скоро безсмислената сеч в Донбас ще бъде прекратена и ще има мир. Но какво ще донесе той?

Регионите, чиито жители откровено се впуснаха срещу Донбас с фашистки лозунги и нацистки знамена „да спасяват майчицата” от сепаратистите, ще се озоват в незавидно положение. „Ура-патриотите” спешно ще хукнат към дома и ще заемат кръгова отбрана, разтреперани за собствената си кожа. Нали точно те, както никой друг, добре разбират, че жителите на източните региони ще поискат да чуят отговора на съвсем конкретните въпроси „Защо убивахте децата ни? Защо се гаврихте с нашите жени, сестри и дъщери? Първо ги насилвахте, а после им избодохте очите. Защо беше всичко това?”

Времето на „патриотичните игри” е към края си. Повярвайте ми, нито един довчерашен палач не би поискал да види на прага си миньорите и да чуе от устата им тези страховити, но справедливи въпроси. А ще има и по-обикновени въпроси, като например „Къде са мебелите и битовата техника от дома ми? Къде са сутиенът и гащите на жена ми?” Извинете, но мародерството на Изток всъщност стигна до пълен абсурд.

Довчерашните палачи-доброволци ще завият: „Предателство” (3) И веднага ще си припомнят европейското си минало. Ще искат да се възстанови „историческата справедливост” и да се върнат границите от 1939 г.! „Душегубецът Сталин насила ни присъедини към Съветския съюз! Ние това никога не сме го искали!” – ще крещят те. И повярвайте, украинските съседи няма да се погнусят да се възползват от това. Същите тези Полша, Унгария. След тях ще се помъкне и Румъния, която във всеобщия шум ще предяви искания да си върне Бесарабия и Змийския остров в акваторията на Черно море.

Ние ще сме свидетели на преразпределението на украинската територия. Онези, които довчера защитаваха в Донбас „своята единна Украйна”, утре ще се преобразят в закоравели сепаратисти. И вече видяхме първите лястовички. Европа безусловно подкрепя идеята за „възсъединение на семействата и насилствено разделения народ”, за „възстановяване на историческата справедливост”. И разни други такива.

Та кой ще откаже да разшири територията на своята държава, още повече за чужда сметка? Но едва ли си струва излишно да се заблуждаваме, да си правим илюзии и да виждаме спасение там, откъдето няма да дойде. Самите европейци ще изловят и последния бандит-нацист и ще го предадат на Следствения комитет на Руската федерация.

Ще има безмилостни чистки, защото в цивилизованото общество няма място за мародери, насилници и убийци. Още повече, че в Полша и досега добре помнят „геройствата” на шайката на Стьопка Бандера, „сополите” (4) , и масовите убийства на хиляди мирни поляци.

Една справка, впрочем, - така, за сведение. В Полша хората си търсят и събират документи, потвърждаващи собствеността им върху земя и недвижимости в Лвов и в други градове и села на Западна Украйна. А в околностите на същия този град Лвов вече никнат „градове-призраци”, готови да приемат обитателите си, и които засега будят недоумение сред местните хора, които се питат „За кого са настроили всичко това?”. Съвсем скоро ще разберат за кого. Когато поляците започнат да си връщат експроприираните от съветската власт земеделски земи и недвижимо имущество, изхвърляйки украинците на улицата, също като бездомни котета, които са влезли на топличко в антрето на господаря.

Засега малцина разбират какво точно се случва

Но украинските олигарси са до известна степен осведомени и повечето от тях днес правят всичко възможно да изличат причастността си към майдана и започват „да залагат” на Русия. Впрочем, на 24 март, на закрита среща с представители на едрия бизнес, в рамките на конгреса на Руския съюз на индустриалците и предприемачите, на президента Путин бе зададен въпрос: „Струва ли си да продаваме украинските си активи, или да изчакаме?” Владимир Путин отговори, че властта може да се смени, но бизнесът и Украйна ще си останат.

Кланът Рокфелерови падна и официалният отказ от енергийните претенции не е нищо друго освен подписване на пълна и безусловна капитулация. Нима си мислите, че Кери (човекът на Рокфелерови в администрацията на Обама) долетя просто така в Москва с куфарче, което не изпускаше от ръцете си?

В самите Съединени щати днес виждаме очевидните резултати от падането на клана Рокфелерови – страната е изправена на ръба на граждански размирици. Онова, което американските „специалисти” посяха в 80-те години на 20 в., за да разсипят Съветския съюз, даде плод и сега го жънат в собствената си страна. Бардак и скандали навсякъде и на всички нива.

И също така предизборната борба е в пълен разгар. При демократите – вътрешнопартийни разпри, Обама открито се изказва против госпожа Клинтън – поставеница на Рокфелерови. При републиканците също няма „права Бога”. Страната се пори по шевовете! Да, наистина, кланът продължава да контролира доларовата „печатна машинка” и може да се опита да финансира терора по света, с цел – както винаги – да експортира собствените си проблеми навън. Но сега проблемите им са много повече.

На този етап първенец в предизборната надпревара в Щатите излезе „ничият човек”, мултимилиардерът Доналд Тръмп. И си струва да го чуем, защото казва истината. Без притеснения, без заобикалки и пози, той открито говори за проблемите на американското общество и за това как трябва да се решават. Тръмп единствен заявява, че Америка трябва да си сътрудничи тясно с Русия. Единствено той настоява, че трябва да се прекрати политиката на експанзия по света и да се концентрира вниманието към решаване на вътрешните проблеми на страната.

Към края си е и принудителният „отпуск” на законния украински президент Янукович. Сега вече е ясно, че „бягството” му от страната всъщност бе

елемент от сложен геополитически сценарий

Тази стъпка бе опит и за предотвратяване на кръвопролития в страната.

Но кръвожадните лакеи-самозванци, докопали се до властта, не възнамеряваха да спират, та нали на господарите им трябваше война. Сега, след победата на Путин в третата световна, в невидимата война, много вероятно е Виктор Фьодорович да се върне обратно в Украйна и да застане на управленското кормило. Разбираемо е, че нивото на доверие към него сред населението е ниско, затова най-вероятно ще се върне като технически временна фигура. Неговата задача ще бъде да наложи ред в страната, успокояване на населението и провеждане на предсрочни президентски и парламентарни избори според закона. Обаче заедно с Янукович ще се завърне и Николай Азаров, политик и професионалист, който е готов да поеме ролята на кризисен мениджър и фактически да ръководи украинската държава. Той има всички необходими качества за това: безукорна делова репутация, и също така високо доверие от страна на Москва, както и от Западна Европа.

Последните изявления на Азаров свидетелстват, че той е организирал екип от професионалисти, които вече провеждат консултации на международно ниво по въпросите за разрешаване на вътрешнодържавната и външнополитическата криза. Те вече са си осигурили подкрепата на правителства и влиятелни политици от различни държави, а също и от представители на международните финансови кръгове.

Всъщност завръщането на Янукович като президент е изгодно на първо място за самите украинци. МВФ (организация изцяло под контрола на Рокфелерови), фактически спонсорира фашизма и украинските нацисти чрез представителите на хунтата, начело с Порошенко, който взе властта след въоръжен преврат. Нали си спомняте „царския” подарък на гаулайтерите за васалите през декември миналата година? Правилата на МВФ за кредитиране бяха променени така, че стана възможно на Украйна да бъде отпуснат нов транш. Подобно нещо не се е случвало през цялата история на съществуването на фонда! И значи, ако Янукович се върне, Украйна няма да връща нито копейка от милиардите кредити, отпуснати от международните лихвари на правителството на Яценюк и Порошенко. И тъкмо защото те са били отпуснати на самозванци, които – повтарям – заграбиха властта насилствено. Тази точка е фиксирана в „акта за капитулация”, подписан от Рокфелерови. Ще го преглътнат, ще си обършат челото и нито звук възмущение няма да се чуе. Та украинският народ има над какво да мисли.

Епохата на безчинства свършва

В първите две седмици на март т.г. бе проведено анонимно проучване сред населението по поръчка на една от дъщерните компании на „Прайсуотърхаускупърс”. Участваха повече от 6438 респонденти от всички области, без Луганска и Донецка, в които не се проведе проучване. На хората бе предложен бърз тест от три въпроса. Първият – „Кого бихте искали да видите като трети министър-председател на Украйна?”. Предложени са и пет варианта за отговор: а) Тимошенко; б) Гройсман; в) Яреско; г) Азаров; д) Яценюк. Резултатите са съответно: 10,1%; 6,4%, 0,5%, 82,6% (!), 0,4% (!!!)

Вторият въпрос бе: „Кого бихте искали да видите като следващия президент на Украйна?” Тук вариантите за отговор са четири: а) Порошенко; б) Пинчук; в) Янукович; г) Турчинов. Резултатите съответно са: 0,2% (!!!, 15,8%, 74,6% (!), 9,4%.

Третият въпрос: „Бихте ли поискали ситуацията в Украйна да се върне на нивото от 01.10.2013 г.?” За отговор са дадени три варианта: а) Да; б) Не; в) Трудно ми е да отговоря. Резултатите са съответно: 99,8% (!), 0,17%, 0, 03%.

Цифрите говорят сами по себе си.

Поръчителите на проучването били шокирани от получените резултати, които веднага засекретили и вероятно никой никога нямало да узнае за тях, ако в екипа не бил един от нашите анализатори. И възниква един закономерен въпрос: защо хората в Украйна мълчат и търпят? Нали резултатите от проучването отразяват истинските настроения на украинците?!

Отговорът на този въпрос е почти видим: президентът ПоТрошенко (както го наричат в Украйна) не обича критики. Никакви. И всякакви. И най-вече по свой адрес. Затова днес в Украйна стават странни неща, които напомнят за репресиите от 1937 г. Например случаят с Юрий Павленко, който бе осъден на 4,5 години затвор във Виница, понеже публично скъсал портрет на „горещо обичания от всички” президент Порошенко. Затова хората мълчат, защото е доста тежка ръката на „шоколадовото панче”. В страната фактически липсва свобода на словото, процъфтява терорът и потъпкването на всякакви човешки ценности, включително конституционните права и свободи на гражданите. В средствата за масова информация цари откровена корупция. Журналистиката като професия е унищожена на практика, тъй като на Петя не му трябват обективни професионалисти, а под неговата свирка не всеки иска да танцува. Така че в тв-каналите и пресата вземат само послушни лакеи, готови за една копейка да се продадат и които способстват за тоталното разпространяване на истерията. Днес в Украйна е по-унизително да си журналист, отколкото да си продаваш тялото.

За щастие, епохата на безчинства приключва. Клановете идват и си отиват, а животът неумолимо се движи напред. Още една епохичка в човешката история си отива.

Съвсем скоро международният трибунал ще оповести своята присъда, виновните ще си понесат заслуженото наказание, страстите ще утихнат и човечеството го чакат поне петдесет спокойни години, гарантирани от многополюсния свят.

Ето, това е победата, която Путин извоюва в третата световна, невидимата война. И за щастие човечеството скоро няма да чуе пак възторжения възглас „Да живее кралят!”.

Превод Илияна Велева

_________________________

Бележки:

1. САЩ отбелязаха голям напредък в усвояването на технологията за добив на шистов газ. В тази връзка започнаха разговори за вероятността от преразпределение на световния пазар на горива. Така ако и нефтодобвната индустрия осъществи подобен пробив, промените, които ще последват, биха били огромни. Експертите обаче успокояват, че резки промени на пазара на нефт и газ не се очакват в близките години, въпреки че упорито се говори за опитите да се добива не само газ, но и шистов нефт, което ще отмени нуждата от алтернативна енергия и биогориво. - Бел. прев.

2. От руски “свалка истории” – фигура на речта, обозначаваща мястото, където отиват хора, събития, идеологии и т.н., когато бъдат предадени на забвение в историята. Смята се, че първият, който употребява тази фраза, е Лев Троцки – в свое обръщение към меншевиките. – Бел. прев.

3. „Зрада” – понятие, добило публичност чрез фейсбук в Украйна през 2014 г. – Бел. прев.

4. Степан Попель, Бандера, или Сопола – Бандера знаел, че немската дума “popel” в превод означава сопол. – Бел. прев.

pogled.info

 


Сходни връзки

Ответният ход на Големия гросмайстор, или Путин победи в Третата световна | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0,06 секунди