изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-08-20 @ 21:44 EEST
ИВАН БАЛАБАНОВ: НЕ ТРЯБВА ДА ИМА СУБСИДИИ ЗА ЗЪРНОПРОИЗВОДСТВО    
Новини Започнахме да се занимаваме със земеделие през 1992 г., а на следващата година ни беше първата жътва на пшеница. Така започна разговорът ни с Иван Балабанов за цените, как влияе административната тежест и докъде ще доведат промените в ОСП.


- Какви бяха времената тогава? 

- Тогава ходеха едни хора по нивите и заплашваха частните предприемачи. Те тогава все още си мислеха, че са силни. Беше тъмна работа и беше много трудно. Ние започнахме на гола поляна с 340 дка и през 1994 г. вече станаха 1500 дка арендна земя. 

 - Каква е рентата във Вашия район? 

90 лв. платихме тази година. Но това е част от работата. Не можеш да се отпускаш. Тогава, което мога да сравня с преди години е, че тогава нямахме техника. Не сме получили абсолютно нищо на готово – всичко сме си купували до последното болтче. Нямахме нито база, нищо нямахме. Не участвахме по САПАРД, защото 2001 г. имаше много тежка суша. Тогава не ожънахме почти нищо. От слънчогледа имаше 50 кг добив, пшеницата 180 кг и бяхме на ръба на фалита. 

- Кое Ви спаси?

- Упоритостта и това, че кредиторите знаеха, че ако и да си поискат парите, няма какво да вземат, предпочетоха да изчакат и спечелиха. После участвахме с проект през 2009 г. по мярка 121. Но тогава пък станаха други проблеми, защото банките излязоха в криза, много трудно се реализира проекта, но все пак успяхме. Тогава взехме комбайн, две малки тракторчета. Техниката, която купувахме тогава, започнахме полека-лека да я подменяме.

- Застраховате ли продукцията си? 

- Не виждам смисъл в това. Застрахователните компании играят на въже и мисля, че равносметката е проста. Една градушка се случва на 10 години на едно и също поле. По-добре е да си отделяме по 10 лв. странична сметка, вместо да ги даваш на застраховател и когато се случи нещо такова, всеки земеделец, стига да има финансова дисциплина, може да си направи собствен застрахователен фонд. Компаниите хубаво застраховат, но после това, което изплащат е твърде минимално. 

 - Прилагате ли нови технологии в стопанството си? 

- Смея да твърдя, че ние сме доста иновативно стопанство, защото от 7 години работим по безоранна технология. Това са машини, които работят по вертикалния профил на почвата, а не с хоризонтално изместване на почвата. Нашият регион е сух. По другите части на България ако вали, особено в Западна България, тук – в Добруджа, дъждът е оскъдица. Затова не можем да си позволим да правим дълбока оран, защото пресушаваме почвата, а вторият момент е, че чрез вертикалната обработка – знаете, че Луната привлича водата в океана, така и изтегля водата от дълбочината на почвата. Това е нашето напояване и с божията помощ - напред.

Добивите се стабилизираха по този начин и имаме един нормален темп на производство. Миналата година средният ни добив на пшеница е 880 кг, при рапицата имахме 470 кг. Jази година, разбира се, ранните сортове пострадаха от засушаването, но това е нормално. Който е истински земеделец  никога не залага само на един кон. Има колеги, които са притеснени, че ще излязат да жънат на 20 юни, но тава е съвсем нормално за ранните сортове. 

- А какви семена ползвате?

- Всяка година, специално за пшеницата, взимаме базови семена. Това е абсолютно задължително. От тези базови семена ние правим семепроизводство и се сее само първо размножение. Това го правим, защото когато се гледат базови семена, там контролът върху заболяванията е по-добър. Не се разпадат, а съвременните сортове са по-капризни на разпад. На всяко следващо размножение добивът пада. 

- А какво смятате за предложението земеделците да плащат такса на декар за защита от градушки? В Добруджа няма никаква защита. 

- Нашият регион  от край време никой не ни брои за нищо, само гледат да взимат пари от нас. Аз нямам нищо против да плащам за нещо, но ако схемата е същата, както е за пътищата – да плащам, за да карам по пътища, които ги няма... Станахме пословични –пътят Варна-Кардам, който е част от международно трасе, да стои на макадам и на чакъл от октомври месец миналата година! Това го няма никъде по останалата част на България. Но просто ние от Добруджа винаги сме били една дойна крава. Сега да даваме пари за защита от градушка. Ок, ние ще дадем. Тука има 4 млн. дка земя, ще дадем по 0.50 лв. – 2 млн. лв., но ще има ли противоградна площадка? Няма да има. Никой няма да ни направи нищо. Нямам против да платя за нещо, което ще ползвам, но съм убеден, че това е поредният скрит данък. 

- Като казахте пътища, имате ли проблеми с наложените ограничения за придвижване на извънгабаритна техника? 

- По принцип, не е нормално с  извънгабаритна техника да излизаш на главен път. Това застрашава живота на всички участници в движението. Навсякъде има предвидени полски пътища, които са успоредни на главните. Но друг е въпросът, че никой няма желание да ги трасира и да ги използва. Трябва да се спазва стандарт – да си до 3 м транспорта ширина и това е. 

 - При цените как стои положението?

- При цените всичко зависи от едно нещо. Има пет световни фирми, контролирани от правителството на САЩ и каквото му е настроението на г-н Тръмп, такива ще бъдат и цените. За съжаление, това е действителността, защото допуснахме цялата търговия да мине в ръцете на тези хора и те правят с цените каквото си искат. 

 - А Украйна не подбива ли цената? 

- Не. Време е да се сложи край на мита за евтиното украинско зърно. Няма такива филми. Както в България, така и в Украйна, износът е в ръцете на големи фирми и те не  са готови да продават зърното на по-ниска цена. Това трябва да е ясно на всеки. Не един и два случая има – казвам го от лични наблюдения, в България зърното е било по-евтино с 5 долара от Украйна. Няма смисъл да се продължава с това говорене. 

- А защо се прави тогава?

- Навремето, когато Мойсей е тръгнал да води израилтяните към обетованата земя, се наложило да отсъства за малко. Тогава те си направили едно свещено теле, на което да се кланят. И винаги, когато трябва да манипулираш някой, правиш едно свещено теле и почваш да го размахваш пред очите му. Това е основен принцип на пазара. Друг е въпросът, кой вярва на това свещено теле. 

- Какво трябва да се направи като спешна реформа в земеделието?

- Много пъти съм предлагал да се направи една смислена реформа в земеделската наука и да я поставим в услуга на фермерите, а да не я правим изолирана и капсулирана. Защото в момента точно това става. На тези институти никой не им вижда очите. А тези, които работят досега парите, които изкарваха отиваха в общия бюджет на Селскостопанска академия и съответно институтите „дишат на акумулатори“. Другото, което е, че изтърваха всички селекционери.

Един институт се гради на база традиции, на база потомственост. Всички потомствени селекционери, които се учиха от светилата в нашата наука, те в момента вече не са в института – за Генерал Тошево говоря. Там загубиха най-ценното – човешкия ресурс. Една научна структура се прави от научни работници. Загубихме хората, а сега ще искаме да възстановим. Кое да възстановим?

 - А при агрономите какво е положението? 

- Агрономи има на килограм. Вече всички университети произвеждат агрономи. Друг е въпросът този агрономически факултет как е акредитиран. Това става по изключително лесен начин и аз недоумявам как става това. Начинът, по който се предава образованието е опорочен. Не може да имат 100% успеваемост на студентите. Не може 100 процента влезли, да завършат 100 процента, защото някой ще си загуби финансирането. Това е абсурдното. Това е като доктор с тройка. Много малко хора осъзнават, че всичко тръгва от училищата и университетите. Когато си решим проблема с образованието и с културата, тогава ще ни се реши проблемът и с държавата. 

Относно останалата част от работниците в стопанството, ние сме една от малкото фирми, които разполагат с научен ресурс, затова взимаме хора, обучаваме ги. Има колеги, за които това е изключително трудно, защото няма кой да ги обучава. И на шега или пък не, май трябва да връщаме системата на професионалните учебни центрове от близкото минало. Няма технически ресурс за това обучение, но лошото е, че и за напред няма да го има. 

Защото през 2001 г. в Русенския университет специалността за инженери конструктори на селскостопанска техника беше официално закрита. Аз съм от последните възпитаници на тази специалност. Това е за огромно съжаление. Ние се отказваме да имаме кадри, които да обучават и да възпитават работници. Защото работата на един инженер конструктор е не само да създава техника, а ролята му е и да създава философия на работа в земеделието.  Конструкторът е като архитект или някакъв вид творец и трябва да има визионерска политика. А ние се отказахме от визионерската политика, защото явно не ни трябва.

- Трябва ли да се въведен таван на директните плащания? Има сериозни индикации, че той ще бъде до 60 000 евро. 

- Лично моето мнение е, че за зърнопроизводството трябва да се спре напълно субсидирането в цяла Европа. Тотално. Някои колеги може и да ме обвинят, но аз съм твърд противник на субсидирането на зърнопроизводството. Овощарите и производителите на зеленчуци трябва да имат субсидии, но за зърнопроизводство  - не, особено до 4-та категория земя. Причината за това мое мнение е, че станахме едни пощальони на парите. Навремето купувахме един трактор от 310 к.с. за  100 000 евро, сега същия трактор го купуваме за 190 000 евро, защото имаме субсидии.

А нищо не е поскъпнало. Когато беше бумът на световната икономика един килограм стомана струваше 1.60 лв., а сега струва 1.10 лв. Петролът беше над 100 долара, а сега е под 5.60 долара. Всичките им разходи са по-ниски и нямат оправдание да вдигат цените на техниката. Второто нещо са рентите. Те се вдигнаха, защото получаваме субсидии. Семената също. Една торба семена царевица беше 140 лв., а сега е 240 лв. Защо? Защото получаваме субсидии. Ако навремето можехме за 60 лв./дка да правим производство и да продаваме зърно на 0.12 лв., сега това е немислимо, защото благодарение на субсидиите всички са изправени от корени и чакат да смучат и постоянно сме подложени на всякакви атаки.  По-добре да спрат тези субсидии. 

- Какъв е разходът на един зърнопроизводител в момента?

- В момента разходите, изчислени по всички икономически правила, един декар пшенично производство или един декар производство на полски култури, гледани с предпоставка за нормален добив, се движат между  100 лв. и 130 лв., в зависимост от типа култура и от форсмажорни обстоятелства. Много хора ще кажат, че това са много пари, но те не смятат, че този нов вид система – бих я нарекъл социалистическа, която е в Европа, дърпа един изключително огромен административен ресурс. На тази земя, на която сме, имаме общо 4 души администрация. Навремето се смеехме на предишния строй за администрацията, но дори ги задминахме. Отделно са хилядите безсмислия, които ни налагат като правила.

Това е германски модел. Германците в момента налагат и пресират целия Европейски съюз да се движи по техния модел на безкрайна бумащина и безкрайни правила. Това беше и една от основните причини, поради която Великобритания пожела да напусне ЕС. Като човек, който е живял в САЩ мога да кажа, че хората в англосаксонския свят не обичат сложните неща. Те искат животът да се движи по елементарни правила и простички закони, които да няма нужда да ги променяш постоянно и постоянно да пресираш хората. Това е много голям проблем. 

- В момента идеята е с новата ОСП да има опростяване. 

- Няма как да се опрости. Това е просто една илюзия. Именно така Европа губи скорост, защото имам приятели, които имат международни фирми в друга сфера, и ми казват, че перспективата в момента са само азиатските пазари. В Европа толкова сме закостенели и толкова сме се вкопали в регламентите, наредбите и т.н. нормативна уредба,  че сами се задушаваме и се теглим към дъното.

Опростяването няма как да стане, след като висят един милион нормативни документи, които никой не маха. И друго – мантрата, която от много време се разпространява, че ще се обърне поглед към малките, но трябва да попитаме г-н Владислав Горанов, като финансов министър, той какво мисли за малките земеделци. Голяма част от малките са с по 60% в сивия сектор. А държавата има нужда от данъкоплатци. Ако раздробим земеделието на малки стопанства ви гарантирам, че от нетен износител, ще станем нетен вносител на зърно.  Но съм спокоен, че няма да стане това, защото хората не искат да си цапат обувките в пръстта. 

- Има мнения, че с въвеждането на тавана за директните плащания ще стане точно това. 

- В случая ще стане така, че всички синове и дъщери, братовчеди и роднини на арендатори ще имат фирми. И къде е опростяването тогава? Трябват ни истински администратори и лидери, които да имат визионерско виждане, за да се започне първо от образователната система, второ – решаване на административната тежест, но реално и то с минимум 40% съкращаване на тази тежест.

Реално, ако трябва да изпълняваме всички от А до Я изисквания на наредбите, дори тези 4 човека, които имаме административен персонал, са изключително и крайно недостатъчни. Например, умират си всички институции да искат справки и всяка отделна институция иска една и съща справка. Например, на счетоводството му отнема всеки месец цял един ден да прави статистическата анкета. Същото това упражнение го искат от ОДЗ. Те не си комуникират помежду си и всяка една се е изправила отгоре ни и иска данни. 

- А ще се усложни ли ситуацията след промените в закона за горивата? 

- Това е един опит да спре нелегалната търговия на горива, но на мен ми е смешно, защото властите  знаят кои са фирмите, които внасят нелегалното гориво. Пресираш цели отрасли, цели сектори, увеличаваш им административната тежест заради няколко фирми. Като видяхме накъде отиват нещата с тези промени, се подготвихме предварително да отговорим на изискванията. То се виждаше, че рано или късно ще стане. 

- Колко Ви струваше? 

- 38 000 лв. Нова система, изцяло нов резервоар, нова нивомерна система, нова компютърна система, нови колонки… Всичко трябвало да бъде вързано с НАП и всички го размахват това нещо като мантра. Някой задава ли си въпроса, че като се върже всичко с НАП, те имат ли административен и софтуерен капацитет да го следят всичкото това нещо? Постоянно им атакуват сайта, някой постоянно им трие базите с данни и нямат защита на собствените си сървъри. И ние постоянно имаме проблеми заради това, че са изтрити базите. Като свържат бензиностанциите, ще направят систематизация на данните ли? Някой ще види колко гориво е влязло и колко е излязло? 

- Колко гориво хабите в активен сезон? 

- Всичко зависи от условията. Имало е години, в които сме жънали с 1,100 л/дка, а е имало години, в които жънем и с 3 л/дка. Това е само за комбайна. Транспортът и обработките са отделно. 

- Как се прави успешен агробизнес в България? 

- Успешен агробизнес се прави с много професионализъм. Всички хора, които имат успешни фирми в България и които познавам, това са хора професионалисти до мозъка на костите си, изключително гъвкави и имат визионерски поглед в бъдещето. За мен това е формулата не само в България, защото ние не сме изключение. Навсякъде картинката е подобна, особено по нашите географски ширини. Трябва да имаш визионерска политика, трябва да имаш виждане за нещата, за да можеш да успяваш във всеки един бизнес. Трудности и проблеми има навсякъде, просто трябва да се решават.

fermer.bg

 


Сходни връзки


Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 1.02 секунди