изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-05-29 @ 18:02 EEST
НДТ, Добрич, България събитие
[ Добави събитие ][ Назад към 'Моят календар' ]

Май 2017

Първи митинг против "възродителния процес"

Кога: 2017-05-20 @ 00:00 EEST - 12:00 EEST
Тип на събитието:
Къде:
Описание: 1989 В с. Пристое, Шуменско, е проведен първият митинг на български турци против "възродителния процес". Следват митинги и в други селища на областта. По официални сведения между 20 и 27 май в сблъсъците между протестиращите и органите на реда загиват общо 7 и са ранени 28 души от участниците в митингите. Задържани са 40 "подстрекатели", които са депортирани. На 6 март 1964 г. на съвещание на ЦК на БКП се обсъжда работата сред българите- мюсюлмани и се поставя въпросът за започналата смяна на имената. Отправен е упрек към "изоставащия" в това отношение Благоевградски окръг. Няколко дни по-късно градският комитет на БКП там нарежда да се извърши масово преименуване на българите- мюсюлмани. Привлечени са служители на МВР и войскови части. Използва се подмяната на личните паспорти, за да се принуждават хората да сменят имената си. Насилието предизвиква масови брожения особено в с. Рибнево, Корница, Брезница, има и ранени партийни активисти. ЦК е принуден да изпрати в района своя комисия начело с ген. Иван Бъчваров, която да отмени наложените мерки, като хвърли вината върху местното ръководство. През април редът е възстановен. Шест години по-късно, на 17 юли 1970 г. Секретариатът на ЦК на БКП приема решение "За националното осъзнаване и патриотичното възпитание на българите мохамедани". Направен е извод, че това население попада под силното влияние на ислямския фундаментализъм и се турчее, поради което е нужно да се вземат мерки за "пълно избистряне на съзнанието му". За първи път в официален документ се поставя въпросът за смяна на имената, макар и с уговорката това да става без административен натиск и при пълна доброволност и убеденост. През месец март 1973 г. опитите за смяна на имената на българите мюсюлмани довеждат до ескалация на напрежението в с. Корница, Благоевградски окръг. Хората от селото настояват да бъдат признати официално за "турци", децата им да се обучават на турски език и да не се посяга на имената им. На 28 март в селото влизат около 500 служители от МВР, срещу които селяните оказват силна съпротива. Убити са трима души от местното население, а няколко от милиционерите са ранени. Десет години по- късно, през декември, 1984 г. отново започва насилствената смяна на турско-арабските имена на българските турци с български, която продължава и през първите месеци на 1985 г. Населението в Кърджалийско оказва силна съпротива, като организира масови протестни демонстрации. В окръга са струпани големи части на МВР. В сблъсъците са дадени и човешки жертви. През януари 1985 г. се състои среща на Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП с първите секретари на окръжните партийни комитети. Георги Атанасов изнася доклад за резултатите от кампанията по преименуването на българските турци, според който до 14 януари са сменени имената на 310 000 души предимно от Кърджалийски, Хасковски, Бургаски и Пловдивски окръг. ЦК на БКП изпраща до висши партийни ръководители в страната материал, озаглавен "Укрепването на единството на българската социалистическа нация, на нейната етническа хомогенност", в който за първи път се говори за "възродителен процес" и "смяна на имената". Посочва се, че "документално" е установено, че българските турци са "потомци на ислямизирани в миналото българи" и че целта на "преименуването" е "окончателно и безвъзвратно да откъснем това население от турцизма" и да се постигне "избистряне и укрепване" на неговото българско национално съзнание. На съвещание на ЦК на БКП с партийния актив в София се отчита, че в цялата страна преименуването е приключило. Обяснено е, че с него се поставя началото на "възродителен процес", който трябва да възстанови българското национално съзнание на преименуваните и окончателно да ги приобщи към българската нация. С насилия, арести и въдворяване в Белене в изключително студената зима на 1984- 1985 г. са сменени имената на над 800 000 български турци. През февруари и март 1985 г. представители на висшия партиен и държавен апарат обикалят районите с преобладаващо турско население, за да разясняват новата партийна линия: България е еднонационална държава. По време на османското робство цели райони са насилствено потурчени и така се е стига до турцизиране на част от българския народ. В края на 1984 и началото на 1985 "спонтанно и всеобхватно" се разгръща процес на "възстановяване" на българските имена на това население, който е "лавинообразен". Не става дума за асимилация, а за връщане към това, което е било "с кръв и насилие изтръгнато от сърцата на българския народ"; всички, възстановили българските си имена, са българи, макар и тяхното българско национално съзнание да е "замъглено". Категорично се заявява, че няма да има никакво изселване в Турция и няма да се водят преговори с нея по този въпрос, "защото няма част от българския народ, която да е част от друга нация". В отговор на смяната на имената в средата на годината възниква нелегалното Турско националноосвободително движение в България (ТНОДБ). В него членуват около 100 души. То е най-голямата организация от създадените в периода 1985-1987 г. - 28 нелегални групи и организации с над 360 членове. През декември програмата на ТНОДБ е окончателно разработена с най-дейното участие на научния сътрудник от Института по философия към БАН - Ахмед Доган. През март 1986 г. програмата е разпространена в страната. Пред Политбюро на ЦК на БКП на 12 март 1988 г. Тодор Живков излага основните моменти в "новата стратегия по възродителния процес". Обсъждат се "Тезиси по възродителния процес", тъй като преименуването не е дало желания резултат и Живков настоява българските турци да бъдат приобщени "в процеса на преустройството". Той предлага да се преселват отделни семейства и край границата да се настаняват българи. В тона му се долавя тревога от усложняващата се ситуация: "Трябва да се отиде към нови смели решения, които да ни позволят да доведем това дело докрай. Но ние не сме разсекли възела. Това, че сме сменили имената, нищо не значи. Те се кръщават вкъщи, всяко новородено има две имена и т.н. При новите условия национализмът започва да се възражда." . Само след една година, с решение на пленум на ЦК на БКП се отхвърля "възродителния процес" и правителството обявява правото на българските мюсюлмани да възстановят традиционните си имена.




Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0,04 секунди