изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-25 @ 06:22 EEST
НДТ, Добрич, България събитие
[ Добави събитие ][ Назад към 'Моят календар' ]

Май 2018

Умира цар Симеон I Велики - 927 г.

Кога: 2018-05-27 @ 00:00 EEST - 12:00 PM EEST
Тип на събитието:
Къде:
Описание: Въпреки, че според историците титулът на сина на княз Борис I - Симеон е спорен, защото Византия не дава официално признание на царската корона повечето българи предпочитат да го наричат: цар Симеон I Велики. Обяснението идва от факта, че този владетел на българските земи от 893 до 927 г. остава на най-високо място в ранносредновековната ни история. Успешните войни на Симеон довеждат до най-голямото териториално разширение на България, превръщайки я в най-силната държава в Източна Европа. Управлението му е и период на културен разцвет, наречен по-късно "Златен век на българската култура". По времето на Симеон България се простира на територия - от Бяло и Адриатическо море до Черно море, дори съвременниците на българския цар сравняват столицата Преслав с Константинопол. Българска православна църква става първата нова патриаршия извън Пентархията (т.е. - петте главни църкви: Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим), а българските глаголически преводи на християнски текстове се разпространяват из целия славянски свят. Синът на княз Борис I е роден през 864 г. (няма категорична датировка), Симеон е един от първите българи, който учи в Константинопол - в известната Магнаурска вкола (предполага се, че това става до 878 г.). По-късно, Симеон се замонашава при византийския монах-исихаст Арсений. През 886 г. той вече е в България и участвал в културната дейност на Кирило-Методиевите ученици. Счита се, че княз Борис е готвел малкият си син да поеме Българската църква. Но съдбата качва Симеон на трона и го прави най-успешният владетел - българската държава се разпростира на юг до Адриатическо море, а границата с Византийската империя минава на 20 км от Солун. На 20 август 917 г. близо до река Ахелой българите постигнат една от най-великите победа над византийската армия. Погромът е пълен, а според византийските хронисти (Скилица, Лъв Дякон) споменът за тази битка останал задълго - България за първи официално е призната за фактор на Югоизточна Европа. Нещо повече, Симеон се почувствал достатъчно силен за да завладее Константинопол и да стане император на ромеите и българите. Израз на това му намерение била титлата, с която се именувал: "василевс на всички българи и гърци" (българският владетел подписва международни договор с титул "Симеон в Христа Бога - самодържец на всички българи и ромеи"). Проблемът е обаче, че нямало кой да узакони новия титул, затова през 918 г. на Симеон самоволно издига българската архиепископия в патриаршия и тогава вече новоизбраният патриарх можел законно да извърши освещаването на Симеоновата титла. Актът на коронацията повтарял тази на византийския ритуал – “василевс и самодържец на ромеите”. Разбира се подобни самоволни решения не получават международна санкция или поне не веднага, защото потомствените "императори" се почувствали с накърнен авторитет. За дръзновените планове на българският владетел, показва трезвата му оценка на ситуацията - осъзнавайки, че мечтата му за завладяване на Константинопол се отдалечава той разбрал, че византийската столица не може да бъде превзета без силен флот. И тъй като той не притежавал такъв се обърнал за съдействие към арабите. През 922 г. българско пратеническо било изпратено в Кайруан (където била столицата на Фатимидския халифат) до представителя на Фатимидите Убайдаллах ал-Махди. Той се съгласил с предложението за нападение по море и суша и заедно с българските пратеници изпратил в България и свои, които трябвало да уточнят някои подробности около нападението. За съжаление на връщане те били заловени от византийците. Симеон умира в разгара на поредната си подготовка за война - нов поход срещу Византия, който не се състоял поради преждевременната му смърт на 27 май 927 година, има сведения, че е покосен от сърдечен удар. Едно от най-стойностните постижения на Симеон е вътрешно-държавното управление. Преслав бил построен по византийски образец и целта му била да съперничи на Константинопол. Българската столица има: “Златната” църква и дворец с тронната зала, които видимо се отличавали от останалите сгради. По това време е създадена и преславската рисувана керамика, която следвала най-престижните византийски образци. Като знак за величието на столицата била поставена представката “Велики”, една хроника от ХI век пише, че Симеон строил Велики Преслав 28 години, по-късно периодът е наречен "Златен век на старобългарската литература и култура".




Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.08 секунди