изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-21 @ 07:24 EEST
НДТ, Добрич, България събитие
[ Добави събитие ][ Назад към 'Моят календар' ]

Октомври 2018

Цар Петър I скпючва брак с византийската принцеса Мария - 927 г-

Кога: 2018-10-08 @ 00:00 EEST - 12:00 PM EEST
Тип на събитието:
Къде:
Описание: С тържествена сватбена церемония в храма „Св. Богородица при Пиги" /Извора/ в Константинопол се сключва брак между византийската принцеса Мария и българския цар Петър І. Бракът е част от мирен договор между Византия и България. Петър І е български цар в периода 927- 970 г. Той втори син на цар Симеон I (893-927 г.). Заема престола след смъртта на баща си, тъй като неговият по-голям брат Михаил е лишен от него по неизвестни причини и е подстриган за монах. Поради склонността на новия български владетел към занимания с църковни въпроси управлението на страната минава в ръцете на вуйчо му, болярина Георги Сурсувул. През 927 г. сключва мирен договор с Византия, по силата на който България се отказва от териториалните придобивки, постигнати от цар Симеон I след 913 г. В замяна на това тя получава само една малка част от Тракия. Договорът предвижда и взаимна размяна на пленници между двете държави. Византия на свой ред се задължава да плаща и в бъдеще ежегодния данък, наложен и от мирния договор в 896 г. Тя признава на Петър I титлата "цар на българите", а на българския църковен глава - "патриарх". Като гаранция за бъдещите мирни отношения между двете държави Петър I се жени за внучката на византийския император Роман Лакапин. Политическият курс на Петър I и неговия вуйчо спрямо Византия предизвикат острото недоволство на част от българското болярство, което през 928 г. и 930 г. подготвя два заговора за неговото сваляне от престола. Вътрешните междуособици са използвани от сърбите (покорени от цар Симеон I през 924 г.) и през 931 г. те вдигат въстание. С подкрепата на Византия се обособява като отделна самостоятелна държава, която приема върховенството на Цариград. Не много след въстанието на сърбите последват нахлувания от страна на маджарите (934 г.), които навлизат не само в Северна България, но успяват да проникнат и на юг, в Тракия. Техните набези се повторят през 943 г., 951 г., 960 г. и 968 г. Петър I прави опит да се сближи с германския император Отон I и заедно с него да парира нахлуването на маджарите, но не постига успех. Той не сполучва да привлече в своята борба против тях и Византия. В резултат на това е принуден да се примири с откъсването на значителни територии от българската държава, разположени отвъд р. Дунав и особено в Трансилвания, включително богатите залежи на сол. От този момент северната граница на България се установява по р. Дунав. Нарасналото народно недоволство от политиката на Петър I се изразява в появата на богомилството.




Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.10 секунди