изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-06-23 @ 18:38 EEST

Търсехте за the phrase ''. Открити са 14 резултата (3,1678 секунди). Настрой търсенето

Резултат в публикациите


# Заглавие Дата Автор Прегледи
1. Китайци готови да инвестират 300 млн. лв. в БДЖ, обещават и нови влакове 2017-03-09 @ 18:35 EET Admin 417
2. Лидерите на Европа отново избраха Туск 2017-03-09 @ 18:31 EET Admin 137
3. Румен Радев: Има тенденция ЕС да се трансформира в съюз на сметки и пазарлък 2017-03-09 @ 18:06 EET Admin 364
4. ДКТ "ДОРА ГАБЕ" ПРЕДСТАВЯ НЕ ИСКАМ ДА СЪМ ХИТЪР" 2017-03-09 @ 17:55 EET Admin 126
5. ВИТРИНА "МИЛА МАМО" ПОДРЕДИ БИБЛИОТЕКАТА 2017-03-09 @ 17:47 EET Admin 114
6. ДЕЦА ПОЗДРАВИХА ДАМИТЕ ОТ АДМИНИСТРАЦИЯТА В ГЕН. ТОШЕВО 2017-03-09 @ 17:43 EET Admin 119
7. 1 200 ДУШИ ПОСЕТИХА ОБЕКТИТЕ НА РИМ НА ТРЕТИ МАРТ 2017-03-09 @ 17:37 EET Admin 109
8. ТОВАРЕН "МЕРЦЕДЕС" УДАРИ И ИЗБУТА "ФОЛКСВАГЕН" В НИВА 2017-03-09 @ 17:36 EET Admin 149
9. 24 ЧАСА В АРЕСТА ПРЕКАРА ДРОГИРАН ШОФЬОР 2017-03-09 @ 17:34 EET Admin 120
10. СОЦИАЛЕН ПРОЕКТ ЗА 355 000 ЛЕВА СПЕЧЕЛИ ОБЩИНА ДОБРИЧКА 2017-03-09 @ 17:27 EET Admin 348


Резултати в събитията


# Заглавие Дата Район Описание
1. Цар Иван Асен ІІ побеждава епирския владетел Теодор Комнин при Клокотница 2017-03-09 00:00:00 - 2017-03-09 12:00:00 1230 г. Българският цар Иван Асен ІІ с неговата армия побеждава епирския владетел Теодор Комнин в битката при Клокотница (край днешния град Хасково). Теодор Комнин нарушава мирния договор с България от 1218 г. и нахлува с войските си в нейните предели. Като възможна причина за този поход се посочва подготвяният съюз на българите с Латинската империя, застрашаващ намеренията на Теодор Комнин да завладее Константинопол и да се провъзгласи за император на възкресена Византия. Надявайки се на изненадата и без какъвто и да е повод, Теодор Комнин навлиза по р. Марица в българските територии, “търсейки да завърже сражение с българите”. Уведомен своевременно за неговите намерения, цар Иван Асен II (1218-1241 г.) го пресреща недалеч от границите на своята държава. Разкази във византийските извори съобщават, че цар Иван Асен ІІ “се понесъл смело към сражението”. На царското му знаме е закачен договорът с писмената клетва за мир с подписа на епирския владетел. Най-напред разгромява тежката му конница, а след това и останалата част от войската му, като пленява и деспот Теодор Комнин със семейството му. Обикновените войници са освободени и се завръщат по родните си места. В резултат на сражението Епирското деспотство на практика престава да съществува, а България за много кратко време получава нови териториални придобивки – Беломорската област на Галиполския полуостров, Македония и Албания (целият Балкански юг “от Одрин до Драч”), и се превръща в най-силната държава на Балканския полуостров. В крепостите са поставени български гарнизони, а в градовете част от ромейската администрация запазва позициите си, но са изпратени български чиновници и свещеници. Действията на българския владетел предизвикват възхищение във всички, защото той “не употребявал оръжие срещу своите и не се опетнявал с убийства на ромеи”. Само в една битка и с една победа цар Иван Асен ІІ прекроява картата на Балканите. За увековечаване на своята победа българският владетел нарежда да се постави мемориален надпис в търновската черква "Св. Четиридесет мъченици". Текстът на този надпис е най-точният документ за битката и за нейните резултати: “В лето 6738-то (1230 г.), индикт ІІІ, аз Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах из основи и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите четиридесет мъченици, с помощта на които в дванадесетата година на царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин та до Драч, гръцка и още арбанашка и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия Цариград владееха фрънзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар и благодарение на мен прекарваха дните си, тъй като Бог така заповяда, понеже без него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава во веки, амин.”
2. Арестувани са за подпалването на Райхстага Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев 2017-03-09 00:00:00 - 2017-03-09 12:00:00 1933 г. Арестувани са обвинените за подпалването на Райхстага български комунисти Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев. Те са обвиняеми в Лайпцигския процес. Лайпцигският процес (1933 г.) е процес, организиран от хитлеристкия режим в Германия по повод подпалването на Райхстага. Като обвиняеми са изправени Е. Торглер - председател на комунистическата фракция в Райхстага, и трима българи - Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев. Заседанията започват на 21 септември и приключват на 23 декември същата година. И четиримата обвиняеми са оправдани от германския съд. Поради отказа на българското правителство да разреши на Георги Димитров и неговите другари да се завърнат в България СССР им предоставя свое гражданство и ги приема в своята държава. Процесът е първият голям удар срещу настъплението на хитлерофашизма в Европа и света.
3. Започва депортиране на българските евреи, живущи в провинцията 2017-03-09 00:00:00 - 2017-03-09 12:00:00 1943 г. Започва депортиране на българските евреи, живущи в провинцията. Делегация от Кюстендил получава подкрепа от подпредседателя на ХХV Народно събрание Димитър Пешев. В Пловдив митрополит Кирил приютява покръстените евреи в своя дом и налага освобождаването на останалите хиляда и шестстотин задържани. В периода 4 – 13 март 1943 г. са депортирани евреите от Беломорието – четири хиляди петдесет и осем души са транспортирани до Лом и оттам на четири корабчета са изпратени до Виена. Оцеляват само сто. От 10 март започва депортиране на седем хиляди сто четиридесет и четири евреи от Вардарска Македония. Оцеляват само около двеста души. На 12 март са депортирани сто шестдесет и един евреи от Пиротско през Лом за Виена, а на 13 март 1943 г. започва депортиране на евреите от София. “Еврейски въпрос” е условно обозначение на расовата и етническата дискриминация спрямо еврейското население в Европа в навечерието и по време на Втората световна война (1939-1945 г.). Проповядва се най-открито от немските националсоциалисти. След идването на Адолф Хитлер на власт в Германия (1933 г.) става и официална държавна доктрина. Под натиска на Берлин антиеврейската политика се възприема и от редица европейски държави, сред които и България. На 24 декември 1940 г. правителственото мнозинство в XXV Народно събрание гласува специален Закон за защита на нацията, чрез който се регламентира лишаването на българските евреи от граждански и политически права, отстраняването им от стопанския живот на страната и отчуждаването на имуществата им. След като България подписва тристранния пакт (1 март 1941 г.), тя е подложена на още по-голям натиск от страна на хитлеристка Германия. От началото на 1942 г. годното за физическа работа еврейско население е разпределено принудително в работни групи и изпращано на обекти, където се изисква упражняването на тежък физически труд. Пристъпва се и към непосредствени мерки за ликвидиране на българските евреи. На 22 февруари 1943 г. е сключено специално споразумение между пълномощника на Гестапо Т. Данекер и комисаря по еврейските въпроси на България Ал. Белев за депортиране на двадесет хиляди души в лагерите на смъртта. Междувременно в столицата и други градове на страната непрестанно се предприемат нападения и погроми над еврейски домове и цели махали от лумпенизирани елементи – членове и съмишленици на Съюза на българските национални легиони, на Всебългарския съюз "Отец Паисий" и др. От друга страна, против Закона за защита на нацията, както и срещу предприетите дискриминационни действия срещу българските евреи, надигат глас видни обществени и културни дейци – Янко Сакъзов, Д. Казасов, Л. Стоянов и др. В протестната акция се включват и видни представители на Българската православна църква – митрополитите Стефан Софийски и Кирил Пловдивски, както и цели обществени организации – Съюзът на адвокатите, Съюзът на лекарите, Съюзът на художниците и др. При тази обстановка цар Борис III и тогавашното правителство на проф. Богдан Филов не се решават да изпълнят постигнатата договореност с Берлин. Като "компромисен вариант" е възприето депортирането на евреи само от новоприсъединените земи в Беломорието и Тракия. През март 1943 г. под предлог за прехвърлянето им във вътрешността на България единадесет хиляди осемстотин тридесет и шест души евреи са отведени до дунавските пристанища и от там отправени за концентрационните лагери. Разработва се и нов план за допълнително депортиране на още осем хиляди петстотин и шестдесет души евреи. Неговата реализация не се осъществява поради острата протестна вълна, в която се включват и някои дотогавашни правителствени симпатизанти – Димитър Пешев, подпредседател на Народното събрание, и др. Те обаче набързо са свалени от заеманите от тях постове. Друг съществен фактор, който попречва за изпращането на новата група български евреи към Полша, е настъпилият обрат в хода на Втората световна война. Войските на Вермахта през 1943 г. и 1944 г. търпят тежки поражения не само на Източния, но и по другите фронтове. Между стъпките, които предприема дошлото на власт в началото на септември 1944 г. правителство на Константин Муравиев, е и отмяната на антисемитското законодателство в страната. На практика обаче действителното възстановяване на гражданските и политическите права на еврейското население в България настъпва след политическата промяна на 9 септември 1944 г. Димитър Йосифов Пешев е юрист и държавен деец. Роден е на 13 май 1894 г. в Кюстендил. Завършва право в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Участва в Първата световна война (1914–1918 г.). След края й работи като съдия в Пловдив и София и като заместник-прокурор в Софийския окръжен съд. От 1932 г. се отдава на адвокатска практика. Министър на правосъдието е от 23 ноември 1935 г. до юли 1936 г. Председател е на Управителния съвет на банка "Български кредит". Депутат е в ХХIV (1938–1939 г.) и в ХХV Народно събрание (1940–1944 г.). Подпредседател е на ХХIV и ХХV Народно събрание. Заради участието му в протестната акция на група депутати против депортирането на българските евреи в лагерите на смъртта по време на Втората световна война (1939–1945 г.) е снет от поста подпредседател на Народното събрание. Осъден е от Народния съд на 15 години затвор. След застъпничеството на влиятелни евреи скоро е пуснат на свобода. Почетен гражданин е на Израел. Посмъртно е награден с орден "Стара планина". Умира на 25 февруари 1973 г.
4. Терористични актове в България 2017-03-09 00:00:00 - 2017-03-09 12:00:00 1985 г. В 21 ч и 31 мин бомба, поставена от турски терористи, избухва във вагона за майки с деца на влак № 326 по линията Бургас-София в района на гара Буново, при което загиват седем души (сред тях две деца на 12 и 13 години) и девет са тежко ранени. 1985 г. Половин час след взрива в Буново избухва взрив във фоайето на хотел "Сливен" в града, при който са ранени двадесет и трима души. На тази дата през 1985 година в България е извършен атентат на гара Буново, при който загиват 7 души. Атентат на гара Буново е най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите. Извършен е на на 9 март 1985 г. посредством бомба, поставена във вагона за майки с деца на влака Бургас - София. Същият ден избухва бомба в кафе-сладкарницата на хотел "Сливен" в Сливен. Атентатите са дело на членове на нелегална организация, наречена Турско национално-освободително движение в България. Мотивът са действията на държавната власт по това време, които са обединени под термина „Възродителен процес". Описание [редактиране] Бомбата е поставена във вагона за майки с деца на влак № 326, който се движи от Бургас за София. Бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви. Заради маневра на гара Златица влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21:31 ч. на гарата, а не в тунела. На мястото на инцидента пристигат министрите на вътрешните работи и на транспорта Димитър Стоянов и Васил Цанов. Вагонът е откачен. Шест часа жертвите и ранените се извозват в околните градове, а останалите пътници са подложени на строга проверка от страна на органите на реда - кой и кога си е закупил билета, къде се е качил и с какъв багаж. Едва тогава влакът продължава своя път към София. Жертви: В атентата загиват 7 души, сред тях 2 деца. По други източници, жертвите са 3 деца и 4 жени. Две от жертвите са глухонеми деца, избягали от своя пансион, за да си идат вкъщи. Извършителите и тяхната съдба: Атентатът, както и този в град Сливен, е извършен от български турци, членове на нелегалната организация, наречена Турско национално-освободително движение в България. На 25 април 1988 са осъдени на смърт лицата, пряко участвали в атентата (в скобите е побългареното име): Емин Мехмедали (Елин Маджаров), Абдула Чакър (Алцек Чакъров) и Саафет Реджеб (Сава Георгиев), като присъдата е изпълнена по-късно същата година.Има и други осъдени, сред които е Сабри Мехмедали, брат на един от осъдените на смърт. По-късно той става областен координатор на ДПС за Бургас. На 5 ноември 1993 в Трънак, близо до т. нар. "Доганова чешма", е поставена плоча в памет на тримата екзекутирани атентатори. Паметната плоча с имената им е докарана от Турция и е на турски език. Край тази чешма, със съдействието на координатора на ДПС за Бургас Сабри Мехмедали, се организират тържества на ДПС, които официално се представят като "селски събор с народни игри". На 3 септември 1998 бургаският окръжен прокурор Емил Христов издава постановление, с което разпорежда да се свалят паметните плочи, часове преди да започне „селския събор с народни игри". По този повод Ахмед Доган сравнява случката със началото на конфликта в Босна и Косово. Според него, не е сигурно, дали тримата, извършили атентата са терористи. "Аз също съм бил в затвора и знам как можеха да те набедят в шпионаж и тероризъм", казва по този повод Ахмед Доган. Година по-късно плочата е възстановена. Твърди се, че Емин Мехмедали (Елин Маджаров) и Абдула Чакър (Алцек Чакъров), са били агенти на окръжното управление на Държавна сигурност в Бургас през 70-те и 80-те години и са заловени по сверка с техни агентурни писания. На същото управление на ДС, само че по-рано, е сътрудничил и Ахмед Доган (Меди Доганов). Това се вижда от списък, публикуван от министър Бонев през 1997 година. На 26 октомври 2006 година телевизия СКАТ излъчва кадри, с които твърди, че зад Георги Първанов "се вижда областният координатор на ДПС Сабри Мехмет Али, който е осъждан заради участието му в атентата на гара Буново. Впоследствие е амнистиран, а днес се води репресиран". В памет на жертвите на атентата: През 90-те год. на XX век на сградата на гара (днес спирка) Буново е открита паметна плоча. На 11 септември 2007, близо до гарата, е открит паметник на жертвите на атентата. Паметникът представлява монументална скулптурна композиция, висока 7 метра. actualno.com



Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 3,22 секунди