изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-05-30 @ 08:28 EEST

Търсехте за the phrase ''. Открити са 5 резултата (2,8623 секунди). Настрой търсенето

Резултат в публикациите


# Заглавие Дата Автор Прегледи
1. Разпети петък - Спасителят умира на кръста 2017-04-14 @ 11:30 EEST Admin 1 300


Резултати в коментарите


# Заглавие Дата Автор
1. ЕВТИНИ ЯЙЦА ОТ ПОЛША И РУМЪНИЯ ЗАЛИВАТ ПАЗАРА 2017-04-14 @ 21:34 EEST Anonymous


Резултати в събитията


# Заглавие Дата Район Описание
1. 14 aприл имен ден Мартин, Мартина, Марта 2017-04-14 00:00:00 - 2017-04-14 12:00:00 Мартин, Мартина – тези имена произлизат от латинското Martius и се свързват с бога на войната, Марс. Християнството признава няколко светци с това име – св.Мартин от Тур, св.Мартин от Перу, св.Мартина, както и четирима папи. Света Мартина е била богато сираче, което помагало на бедните и онеправданите. Живяла е по време на управлението на Александър Север, по чиято воля била задържана. Тъй като не се отказала да се отрече от вярата си била подложена на мъчения, а в последствие и съсечена. Светицата е покровителка на Рим, както и на кърмещите майки. На този ден имен ден имат Мартин, Мартина, Марта.
2. Годинишна от битката при Одрин, цар Калоян разбива кръстоносците 2017-04-14 00:00:00 - 2017-04-14 12:00:00 На 14 април 1205 г., край Одрин цар Калоян разбива непобедимата латинската войска. На бойното поле българският цар излиза начело на българска армия и 14 000 кумани. Маневрената куманска конница предприема лъжлива атака срещу противниковия лагер. Бързото и на пръв поглед неорганизирано движение на конниците увлича рицарите в преследване. Необмислено и безредно те се отдалечават от своя лагер и попадат в умело поставената им засада от българска войска. Затворени в пълен кръг, те се оказват срещу очакващите ги войските на цар Калоян. Император Балдуин е пленен и отведен в Търново. Малкото рицари, които успяват да избягат от полесражението, бягат към Родосто и Константинопол. В историята Калоян Асен (Йоаница) е един от най-обичаните и почитани личности, именно заради гордият му и непокорен нрав. Калоян е цар на България от 1197 до 1207 г., той е най-малкият брат на Асеневци - Асен І и Теодор Петър. Българските средновековни историци, смятат че е пратен от братята си като заложник в Константинопол, където прекарва около 2 години. Калоян е бил гарант за спазването на българо-византийският договор, сключен след обсадата на Ловеч (1187 г.). Младата българска държава била жертва на непрекъснати заговори - неукрепналата централна власт е апетитна хапка за мнозина, именно заговори стават причина за смъртта на първите царе на Втората българска държава. Затова, Калоян насочва усилията си към външната политика - сформира коалиция против Византия, като привлякъл на своя страна самостоятелни владетели на области. Междувременно Калоян предприема стъпки да получи официално признание на независимостта на българската църква, тъй като Константинопол отказва, той се обърнал към Рим. На 15 октомври 1204 г. кардинал Лъв пристига в Търново - миропомазал архиепископ Василий за примас на българската църква, а от името на папа Инокентий III провъзгласил Калоян за крал (Rex Wallahorum et Bulgarorum) и му връчил корона и скиптър. Но, Калоян изпратил писмо на Инокентий III, че е коронясан за император, а първосвещеника му — за глава на българската църква. Постъпката на съобразителния Калоян дава голям авторитет на българския владетел в цяла Европа. През същата година рицарите от четвъртия кръстоносен поход тръгват към Византия. Калоян предложил своята помощ на рицарите, но те я отхвърлили. На 12 април 1204 г. рицарите превземат Константинопол и провъзгласяват създаването на Латинската империя. Неочаквано, византийската аристокрация в Тракия се обърнала за помощ към българския владетел. Ромеите му предложили да го признаят за свой владетел, ако им помогне да изгонят рицарите. Въстанието избухнало в началото на 1205 г. Император Балдуин оглавява похода, но когато стигнал до Одрин на 29 март 1205 г., той видял над крепостните стени да се вее знамето на цар Калоян. Непобедимите западни рицари са напълно разгромени, а в плен падна и самият император, той е слепен и отведен в Търново, където бил затворен в Кулата на Царевец, която останала останала в историята с името "Балдуиновата кула".
3. Роден Георги Раковски 2017-04-14 00:00:00 - 2017-04-14 12:00:00 Георги Стойков Раковски, основоположник и идеолог на българското националноосвободителното движение, писател, публицист, историограф и етнограф /1821-1867/. Истинското му име е Сава Стойков Попович родене в Котел в будно търговско — занаятчийско семейство. Учи в местното килийно училище, продължава в Карлово при Райно Попович. От края на 1837 г. постъпва в гръцко училище в Куручешме (Цариград). Изучава хуманитарни и природни науки, древни и модерни езици. Реагира на всеки опит да се осмеят или оклеветят българите с остро патриотично чувство. Свързва се с дейците на черковната борба Неофит Бозвели и Иларион Макариополски. През 1841 г. пътува до Атина, където е създадено тайно македонско дружество с цел организиране на общо въстание. Пътува до Браила (под името Георги Македон), след като узнава, че българи и гърци готвят съвместно въстание. Бунтът е осуетен от румънските власти, но Раковски остава в Браила, за да продъжи организирането патриотичните сили. Издържа се като частен учител по старогръцки и френски. Отново румънската полиция се намесва, но Раковски успява да се укрие. Обръща се към руския консул, но той го предава на румънското правителство и на 14 юли 1848 г. го осъждат на смърт. Тъй като е бил гръцки поданик, гръцкото консулство се наема да го изпрати в Атина, но гръцкият посланик в Цариград го изпраща тайно във Франция. Установява се в Марсилия за година и половина. След като не е възможно да учи в Париж, както му е обещал гръцкия консул, той се връща в Котел и се включва в народната борба. За да заблуди полицията се преименува на Георги Раковски. Отново, заедно с еснафите в Котел, борещи се срещу чорбаджиите, са наклеветени пред турската власт. Биват арестувани и във вериги откарани в Цариград. Осъдени са на 7 години строг тъмничен затвор. По-късно Раковски е освободен. Страданията в затвора описва в спомените си „Неповинен българин“. Работи в Цариград като адвокат и търговец. Участвува в черковната борба. От същото време датират и първите му литературни опити. По време на Кримската война (1853–1856) постъпва като преводач в турската главна квартира в Шумен. Създава Тайно общество с цел да събира и изпраща военни сведения на руското командване. Поради предателство е разкрит, арестуван и пратен в Цариград. Успял да избяга, организира чета от 12 души, която през 1854 г. прехвърля Източна Стара планина, за да повдигне духа на българското население да се присъедини към руските войски. Води си дневник. Поради оттеглянето на руските войски, разпуска четата и 4 месеца се укрива у дома си в Котел, където замисля поемата „Горски пътник“ и скицира спомените „Неповинен българин“. В началото на 1855 г. напуска Котел, отсяда в Свищов и пише първото си стихотворение „Постъп (марш) българский“. Заминава за Букурещ, после — за Нови Сад. Там издава в. „Българска дневница“ (юни — октомври 1857), с който поставя началото на българската революционна журналистика, като замисля и пробния брой на в. „Дунавски лебед“. В Нови Сад издава „Предвестник горского пътника“. Започва да печата началото на поемата си „Горски пътник“, изучава българското историческо минало и проектира да създаде българско книжовно дружество. Турското правителство настоява пред австрийските власти да бъде арестуван и съден и отново поради гръцкото си поданство успява да избяга и се установява за известно време в Галац (Румъния) като после се прехвърля в Одеса и постъпва като възпитател в Духовната семинария. Руската цензура не му разрешава да печата вестници. Издава само едно от подготвените си съчинения — "Показалец...". В 1860 г. отива в Белград. Издава част от научните си трудове, довършва печатането на "Горски пътник". Започва издаването на в. „Дунавски лебед“ (1860–1861). От 16 бр. нататък го издава и на френски език с цел да запознае европейската общественост със съдбата и борбите на българите. Тук съставя план за освобождението на България и „статут за едно Привременно българско началство в Бялград“. Създава Първата българска легия (1862). На 3 юни 1862 г. избухва очакваното сблъскване между сърби и турци като легията веднага се намесва. Очакваната война е избегната и Раковски е принуден да разпусне легията. Той не се отчайва и подхваща нова идея за създаване на съюз на балканските християнски народи срещу Турция. През 1863 г. посещава Атина, Цетина и Букурещ като влиза във връзка с държавници и общественици. Издава в. „Бъдущност“ (1864) — списван на български и румънски с цел създаване на българско-румънски съюз. Издава в. „Бранител“ и подпомага преминаването на хайдушки чети в България. Българската емиграция и създадения таен комитет са разединени. Раковски изработва „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято“. Продължава книжовните си занимания. Проектира първа книжка на сп. „Българска старина“ и пише подробна автобиография. Умира от туберкулоза в околностите на Букурещ. Раковски е първият идеолог и организатор на национално-освободителното движение в България и е негов ръководител през първите 10 години. Още като ученик в Цариград разбира значението на българското исторически минало за укрепване на националното съзнание. Културно-историческите му възгледи се изявяват в неговата публицистика.



Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 2,91 секунди