изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-04-26 @ 16:46 EEST

Търсехте за the phrase ''. Открити са 5 резултата (3,1559 секунди). Настрой търсенето

Резултати в събитията


# Заглавие Дата Район Описание
1. Национален празник на Южноафриканската република 2017-04-27 00:00:00 - 2017-04-27 12:00:00 Република Южна Африка (Южноафриканска република, ЮАР) — е държава, която се намира в най-южната част на континента Африка. На север тя граничи с Намибия, Ботсуана и Зимбабве, на североизток - с Мозамбик и Свазиленд. Държавата Лесото е напълно обкръжена от територията на ЮАР. Площ: 1 219 912 km2 Население (брой): 43,6 млн. души Столица: Претория Официален език: английски, африканс и 9 наречия на чернокожото население Религия: протестанти (38 %), католици (10 %), анимисти (15 %) Официален празник: 27 април Парична единица: ранд Административно деление: Южноафриканска република е разделена на 9 провинции. Държавно устройство: република в състава на Общността. Държавен глава - президент, избиран от Националното събрание за срок от 5 г. Законодателен орган -двукамарен парламент. Изпълнителен орган - правителство, оглавявано от президента. Население: зулу, коса, метиси, африканери, англичани и др. Природа: ЮАР е разположена в южния край на Южноафриканското плато. На изток са Драконовите планини, завършващи със стръмен склон към тясна крайбрежна низина, на юг е пустинята Кару, южно от която са Капските планини. Климатът е тропичен и субтропичен със средна януарска температура 18-27о С, средна юлска температура 7-10о С; валежи 60 mm годишно - източното крайбрежие, 650 mm годишно - на платото, 2000 mm годишно - източните склонове на Драконовите планини. Главни реки: Оранжева река (с приток Ваал) и Лимпопо. Субтропични гори и савана, във вътрешността - пустини и полупустини. Стопанство: Селско стопанство 5 % Промишленост 30 % Улуги 65 %. Развита е въгледобивна, миннодобивна промишленост (злато, платина, диаманти, хромити, ванадий, манган, азбест, уранови концентрати, мед, олово, никел, сребро и др.). Машиностроителна и металообработваща промишленост, черна и цветна металургия, химическа, нефтопреработваща, хранително-вкусова, текстилна промишленост. Многоотраслово животновъдство. Растениевъдство - Царевица, пшеница, захарна тръстика, овощарство, лозарство. Износ: злато, диаманти, метали и минерали, машини и оборудванеглавно за Великобритания, Италия, Япония, САЩ, Германия. Внос: машини, хранителни стоки и оборудване, химикали, петрол и петролни продукти, инструменти за научни цели от Германия, САЩ, Великобритания, Япония История: Първоначално е населена с хотентоти, бушмени (12 в.) и банту (16 в.). 16 в. - страната е открита от португалците. 1652 - холандската Остиндийска компания основава в днешна Южна Африка Капската колония и я заселва с холандските колонисти - бури. 1806 - Великобритания завладява Капската колония. 1814 - според Парижкия мирен договор страната преминава към британската администрация. 1834-54 - миграция на бурите на север. Завоюват нови земи и основават Трансвал, Натал и Оранжевата република. 1838-40 - война на зулуските племена начело с Дингаан против бурите и англичаните. 1884 - откриване на златни мини; интересите на англичаните и на бурите се сблъскват. 1899-1902 - Англо-бурска война; победа на англичаните. 1910 - Трансвал, Натал, Оранжевата република и Капската колония са обединени в Южноафрикански съюз (ЮАС) с права на доминион към Общността. 1913 - приет е първият закон за апартхейд срещу африканското население. 1949 - анексия на Намибия. 1959 - започва насилствено създаване на бантустаните - марионетни държавици с африканско население. 1960 - в нелегалност излиза Африканският национален конгрес (основан през 1912). 1961 - под натиска на африкански и азиатски държави членки на Общността Южноафриканският съюз е принуден да напусне Общността; 31 май - преименувана Република Южна Африка. 1966 - Общото събрание на ООН прекратява мандата на Южна Африка над Намибия и я поставя под попечителството на Великобритания (до 1978). Южна Африка нарушава решението на ООН и заграбва Намибия; поради политиката си на апартхейд Южна Африка попада в изолация от другите страни. 1984 - приета нова конституция. Президент П. Бота. 1985-86 - икономически санкции от страна на много държави по отношение на Южна Африка. 1989 - президент Ф. де Клерк; по негова инициатива са легализирани организациите против апартхейда, Н. Мандела е освободен. 1993 - приета конституция, която дава равни права на всички граждани. 1993 - Ф. де Клерк и Н. Мандела получават Нобелова награда за мир. 1994 - президентските избори са спечелени от Н. Мандела. 1999 - президент Т. Мбеки. Южна Африка е членка на ООН (1945). travel.pop.bg
2. Национален празник на Сиера Леоне 2017-04-27 00:00:00 - 2017-04-27 12:00:00 Република Сиера Леоне Страната има площ 71.7 хил. кв. Км. Граничи (в км) с Либерия - 270, Гвинея - 610 и Атлантическия океан - 644. Крайбрежието е ниско, като в северните части е изрязано от естуарите на реките. Голяма част от страната заемат Леоно-Либерийските възвишения с най-висока точка вр. Бинтимани (1 948 м). На север са разклоненията на масива Фута Джалон. Западните и южните части на страната са заети от ниска равнина. Климат - екваториален. По крайбрежието средните месечни температури са от 24 до 27 градуса С?, а във вътрешността са с няколко груди са по-ниски. Валежите са около 2000 - 2500 мм, а в планините и над 4000 мм. Речната мрежа е гъста и пълноводна. Главни реки - Моа, Сева. По източните склонове на планините има влажни екваториални гори, останалите части са заети от високотревни савани. Население - 4 860 хил. жит. Гъстота - 67.7 жит. на кв. км. Естествен прираст 24.5. Средна продължителност на живота - мъже - 40 г., жени - 43 г. Етнически състав - група нигер-конго (12 народа) - 98.2 % (от тях менде - 35.2 %, темне - 32.3 %, лимба - 8.5 %, други - 24.0 %), креоли - 1.5 % и други - 0.3 %. Официален език - английски, а се използват още крио, менде, темне и др. Конфесионален състав - мюсюлмани (сунити) - 41.8 %, християни - 9.4 % (от тях протестанти - 73.6 % и католици - 26.4 %), местни традиционни вярвания и култове - 48.1 %, други - 0.7 %. Градско население - 41 %. Столица - Фритаун (515 хил. ж.). Па-големи градове - Кенема (380 хил. ж.), Бо (300 хил. ж.), Мекена (100 хил. ж.) и др. Административно деление - 3 провинции (Западна, Централна и Южна) и Западна област (столична). По-важни събития и дати - 1462 г. - крайбрежието е открито от португалския мореплавател ди Синтра и е наречена "страна на лъвските планини"; 1787 г. - англичаните основават гр. Фритаун; 1808 г. - крайбрежните части са обявени за колония на Англия; 1896 г. - цялата територия на Сиера Леоне става британски протекторат; 1961 г. - провъзгласено създаването на независима държава; 1971 г. - Сиера Леоне е обявена за република. Държавно устройство - република. Глава на държавата и правителството е президентът, избиран за 5 години. Висш законодателен орган - еднопалатен парламент от 100 депутата. Парична единица - Леоне (Le) = 100 цента Стопанство - аграрна страна. Една от най-слабо развитите страни. Промишлеността е представена от добив на диаманти, от които 90 % се изнасят контрабандно, а официално - около 164 хил. карата. В селското стопанство са заети 80 % от активното население. Главни култури - ариз, маниока, царевица, просо и батати. Животновъдството е слабо развито, за това пречи и голямото разпространение на мухата цеце. Отглеждат се едър рогат добитък, овце, кози, свине. Крайбрежието е богато на риба, като уловът е над 200 хил. т. Транспорт - 11 хил. км шосета, а от 600 км ж.п. линии работят само 84 км. Главно пристанище е Фритаун, а по-малки - Бонте, Пепел. Международно летище - Лунга (на 20 км от Фритаун). Туризъм - международен туризъм е слабо развит. От София до Фритаун - 5 215 км
3. Национален празник на Того 2017-04-27 00:00:00 - 2017-04-27 12:00:00 Того Пълно наименование - Тоголезка република Страната е разположена на брега на Гвинейския залив и има площ 56.8 хил. кв. км. Граничи (в км) с Гана - 630, Бенин - 620, Буркина Хасо - 130 и Атлантическия океан - 55. В релефа преобладават хълмисти равнини и плато с надм. вис. 200-400 м. На юг - крайморска равнина с лагуни, на югозапад - планините Того с най-висока точка вр. Бауман (Агу) - 986 м. Климат - субекваториален, по крайбрежието - с два максимума и два минимума на валежите, а на север - с един дъждовен летен и сух зимен сезон. Средните месечни температури са от 20 до 32 градуса С?. Валежите са от 750 мм до 1500 мм. По-големи реки - Моно и Оти. Растителност - високотревна саванна, по склоновете на планината Того - вечнозелени гори, по крайбрежието храстовидна растителност и кокосови палми. Население - 4 450 хил. жители. Гъстота - 78.4 жит. на кв. км. Естествен прираст 31. Средна продължителност на живота - мъже - 55 г., жени - 58 г. Етнически състав - група нигер-конго (15 народа) - 98.7 % (от тях еве - 46.2 %, кабре - 24.3 %, гурма - 10.7 %, тем - 7.4 %, други - 11.4 %), хауса - 0.5, други - 0.8 %. Официален език - френски. Други използвани езици - еве и кабре. Конфесионален състав - християни - 45.3 % (от тях католици - 71.5 %, протестанти - 28.5 %), мюсюлмани (сунити) - 14.2 %, местни традиционни вярвания и култове - 40.5 %. Градско население - 34 %. Столица - Ломе (650 хил. ж.). По-големи градове - Сокоде (51 хил. ж.), Кпалиме (60 хил. ж.). Административно деление - 5 области (Кара, Плато, Приморска, Савана и Централна). По-важни исторически събития и дати - ХV в. - португалците откриват крайбрежието и го наричат "Робски бряг"; ХIХ в. - образуват се феодални държавни обединения - Еве (на юг), Котоколи (в центр. части) и Чокоси (на север); 1884 г. - установява се германски протекторат над Того; 1919 г. - Западно Того става подмандатна територия на Англия, а Източно - на Франция; 1956 г. - след референдум Западно Того влиза в състава на британската колония Златен бряг (Гана); 27 април 1960 г. - провъзгласена независимостта. Държавно устройство - република. Глава на държавата - президент, избиран за 5 години. Той е главнокомандващ армията, има право на законодателна инициатива и може да разпуска Националното събрание (парламента). Изпълнителната власт се осъществява от президента и правителството. Законодателната власт принадлежи на Националното събрание - еднопалатен парламент от 81 депутата, избирани за 4 години. Парична единица - западноафрикански франк CFA (франк на Африканското финансово общество) Стопанство - изостанала аграрна страна. Селското стопанство е основен отрасъл на икономиката, като в него са азети 80 % от трудоспособното население. Главни износни култури - памук, какао, кафе. Отглежда се още ориз, маниока, царевица, просо и др. На север е развито пасбищно животновъдство - едър рогат добитък, кози и др. В страната се добиват фосфати (2.7 млн. т год. - 5-то място в света) и мрамор. Има циментов завод, текстилна и обувна фабрика, както и малки предприятия на хранително-вкусовата промишленост. Транспорт - 7 545 км шосета, от които 1/4 са асфалтирани, ж.п. линии - 537 км. В столицата се намира международно летище и пристанище. Туризъм - международен туризъм почти не се развива. От София до Ломе - 4 609 км
4. Княз Александър I установява режим на пълномощията 2017-04-27 00:00:00 - 2017-04-27 12:00:00 Княз Александър I установява режим на пълномощията на 27 април 1881 г. Князът разпуска второ ОНС, уволнява правителството на Петко Каравелов и назначава нов служебен кабинет начело с руския ген. Казимир Ернрот. Установеният е т. нар. "режим на пълномощията" продължава до 7 септември 1883 г.. Още с идването си в България княз Александър I Батенберг не e съгласен с правата, предоставени му по силата на основния закон и прави различни опити за тяхното разширяване. Поради съпротивата на руския император Александър II той е принуден да се въздържа от каквито и да било по-решителни мерки в тази насока. След убийството на императора (на 1 март 1881), възползвайки се от надигането на руската реакция, княз Александър I Батенберг успява да склони новия руски император в полза на своя план. След завръщането си от Санкт Петербург, където присъства на погребението на император Александър II, той извършва преврата. С княжески указ страната е разделена на 5 области, начело на всяка от които са поставени т. нар. чрезвичайни комисари, ползващи се с почти неограничени права. На тях е възложена задачата да подготвят провеждането на изборите за второ Велико народно събрание, насрочени за началото на юли 1881 г. Учредени са също така и военни съдилища, които да се справят бързо с недоволстващите от извършения акт. При засилен полицейски терор и потъпкване на избирателните права на гражданите князът успява да си избере камара, свикана в Свищов 1 юли същата година. Тя гласува поисканите от него в ултимативна форма извънредни пълномощия, посредством които той да управлява Княжеството в продължение на 7 години.
5. Роден Пенчо Славейков 2017-04-27 00:00:00 - 2017-04-27 12:00:00 Пенчо Славейков е роден на 27 април 1866 г. в Трявна. Учи в родния си град и в Стара Загора, където през 1876 г. баща му е назначен за учител. Пряк свидетел е на опожаряването на Стара Загора по време на Руско-турската война, споменът за което остава завинаги в съзнанието на бъдещия поет. Тези „враснали тъй дълбоко в душата спомени“ служат на Славейков при работата му върху „Кървава песен“. Семейство Славейкови едва се спасява от пожарищата и се събира в Търново. След края на войната се премества в Сливен, през 1879 г. — отново в Търново, където Петко Славейков издава вестниците „Остен“ и „Целокупна България“, а Пенчо Славейков участва в разпространението им. В края на 1879 г. семейството се установява в София, където Славейков учи до 1881 г. След въвеждането на Режима на пълномощията, баща му, един от водачите на Либералната партия, е арестуван, след което заминава за Източна Румелия. През януари 1884 г., след нещастен случай, заболява тежко. Въпреки продължителното лечение в Пловдив, София, Лайпциг, Берлин, Париж, за цял живот остават поражения — затруднен вървеж (движи се с бастун), пише с усилия и говори трудно. След тримесечна борба със смъртта Славейков се отдава на мрачни мисли, страда от пристъпи на меланхолия, от които търси лек в книгите и в творчеството. За да излезе от тежката криза, му помагат книгите на Иван Тургенев и В. Г. Короленко „Живи мощи“ и „Слепият музикант“. В борба с неволята Славейков калява волята си и започва да гледа на страданието като на велик учител, извисяващ духа. Тази идея намира по-късно художествен израз в редица творби („Cis moll“ и други). През 1892 г. в списание „Мисъл“ се появяват първите редакции на поемите „Cis moll“, „Сърце на сърцата“, „Успокоения“, „Фрина“. През 1892 г. Славейков заминава да следва в Лайпциг философия. От Лайпциг сътрудничи редовно на сп. „Мисъл“ и на сп. „Българска сбирка“, създава поемите „Ралица“, „Бойко“, „Неразделни“, и други класически епически песни, първите глави на епопеята „Кървава песен“, много от миниатюрите в „Сън за щастие“. Интересът на Славейков към живописта и скулптурата го насочва към Лайпцигското дружество на любителите на изкуството, в което членува. Член е и на Лайпцигското литературно дружество; посещава театрални премиери. В Лайпциг Славейков завършва (1896 г.) кн. 1 от „Епически песни“, подготвя кн. 2, продължава да твори интимна лирика, извисявайки се над ранните си лирически произведения. (Стихосбирката „Сън за щастие“ е плод на многогодишна творческа работа в тази насока). Изпраща първите си критически текстове, излезли във в. „Знаме“. Славейков се завръща в България в началото на 1898 г. Назначен е за учител в Софийската мъжка гимназия и е командирован в Народната библиотека в София. Става близък помощник на д-р Кръстьо Кръстев в редактирането на сп. „Мисъл“ и е в центъра на литературния кръг „Мисъл“. Поддиректор (1901–1909) и директор (1909–1911) на Народната библиотека, директор на Народния театър (1908–1909). През септември 1908 г. предприема с театъра турне из Македония, което в Битоля, Прилеп и други селища се превръща в културна и обществена манифестация, чийто вдъхновител е поетът директор. За краткия си престой в Народния театър Славейков се проявява като енергичен, високоерудиран и талантлив ръководител и режисьор. Бранейки независимостта на театъра от некомпетентни вмешателства, влиза в конфликт с министъра на просвещението Никола Мушанов и напуска. През 1909 г. е командирован в Москва за участие в честването на 100-годишнината от рождението на Николай Гогол. Заедно с проф. Васил Златарски прибира в България костите на Марин Дринов и библиотеката му. От Русия Славейков пише няколко писма до Мара Белчева, в които се изявява като народолюбец и антимонархист, хуманист и демократ. По време на казионния Славянски събор (1910 г.) като ревностен славянофил-демократ, привърженик на идеята на славянско единение на чисто културна почва и на основа на братско съгласие Славейков протестира в отворено писмо до делегатите на събора и в реч на публично събрание. Живее в различни селища — Люцерн, Хофлу, Горат, Гьошенен, Андермат, Логано. Силният душевен гнет влошава здравето му. Славейков прави героични усилия да работи. В края на ноември пристига в Италия. Най-дълго се задържа в Рим — 3 месеца. През май 1912 г. отново е на път — през Флоренция, към Енгандините, към планината, търсейки лек за тялото и душата. В края на месеца пристига в курортното селище Брунате над езерото Комо, където на 28 май умира. Поради преждевременната му смърт, предложението на шведския проф. Ал. Йенсен, преводач на „Кървава песен“ и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда, не е разгледано от Нобеловия комитет. Погребан е в селското гробище; костите му са пренесени в България през 1921 г. По материал от Словото.



Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 3,23 секунди