изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-10-18 @ 16:11 EEST

Търсехте за the phrase ''. Открити са 13 резултата (2,0640 секунди). Настрой търсенето

Резултат в публикациите


# Заглавие Дата Автор Прегледи
1. ВИНЕТУ: Що е секс на международно ниво? 2017-07-10 @ 12:47 EEST Admin 1 362
2. Спряха водата на три села в Монтанско заради арсен 2017-07-10 @ 12:45 EEST Admin 149
3. Нови четири труса в Македония 2017-07-10 @ 12:40 EEST Admin 155
4. БАЛЧИК ОБРА ЗЛАТНИТЕ МЕДАЛИ В ЧУКА 2017-07-10 @ 12:22 EEST Admin 161
5. ШАМПИОНСКА ТИТЛА ЗА РАДОСВЕТА СИМЕОНОВА НА 3000 М СТИПЪЛЧЕЙЗ 2017-07-10 @ 12:18 EEST Admin 120
6. 4 МЕДАЛА ЗА СКЛА ДОБРИЧ ОТ НАЦИОНАЛНИЯ ШАМПИОНАТ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО 2017-07-10 @ 12:16 EEST Admin 118
7. БОЖИНОВ НАКАЗА ОТБОРА НА РАНИЕРИ СЪС СУПЕРГОЛ 2017-07-10 @ 12:15 EEST Admin 126
8. ФУТБОЛИСТИТЕ НА ДОБРУДЖА ЩЕ ИМАТ ПЕТ КОНТРОЛИ 2017-07-10 @ 12:13 EEST Admin 164
9. ВУМ БЕ ДОМАКИН НА XIII МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ 2017-07-10 @ 12:06 EEST Admin 141
10. ДНЕС СЕ РЕШАВА СЪДБАТА НА УВОЛНЕНИТЕ ОТ "КАЛИАКРА"; СИРЕНЕТО ПОСКЪПВА ПО ТРИ ПЪТИ НА ДЕН 2017-07-10 @ 12:03 EEST Admin 354


Резултати в събитията


# Заглавие Дата Район Описание
1. Умира Васил Друмев 2017-07-10 00:00:00 - 2017-07-10 12:00:00 1901 г. Васил Друмев (митрополит Климент Търновски) - деец на националнореволюционното движение, висш духовник, общественик и държавник, изтъкнат писател, един от основателите на Българското книжовно дружество (дн. БАН) и негов председател (1898 г.). Роден е около 1840 - 1842 г. в Шумен. Първоначално учи в родния си град при С. Доброплодни и С. Филаретов, след това (с прекъсване) продължава образованието си в Одеската духовна семинария. Попада под благотворното влияние на Г. С. Раковски, взема участие в Първата българска легия в Белград (1861 г.), където се отличава в боевете с турския гарнизон в сръбската столица. Сближава се с В. Левски, Ст. Караджа и други български революционери. След разпускането на легията в 1862 г. се прехвърля в Русия, където продължава образованието си в Киевската духовна семинария. През 1869 г. се установява в Браила и участва в основаването на Българското книжовно дружество. През 1873 г. е ръкоположен за йеродякон, а през следващата година е повишен в епископски сан под името Климент Браницки. Става заместник на русенския митрополит в Тулча. След Освобождението заема длъжността ректор на Петропавловската духовна семинария край Лясковец. През 1884 г. е избран за търновски митрополит. Заедно с това участва дейно и в обществено-политическия живот на Княжеството: е избран за депутат в Учредителното събрание 1879 г. и в Първото Велико народно събрание (1879 г.), възглавява българските правителства през 1879 - 1880 г. и 1886 г. Като изтъкнат русофил се противопоставя открито на външнополитическия курс на Регентството (1886 - 1887 г.), на първия стамболовистки режим (1887 - 1894 г.) и на княз Фердинанд I, за което е подлаган на репресии и пресвледвания. Ползващ се с доверието на руските политически кръгове, през лятото на 1895 г. възглавява българската парламентарна делегация в Петербург със задача да действа за помиряване на двете държави, които прекъсват официалните си отношения още през ноември 1886 г. Мисията завършва с успех. Виждайки, че и след това княз Фердинанд I не променя своето отношение към Русия, дълбоко съжалява за действията си през 1895 г., тъй като с тях допринася и за признаването на Кобурга за законен български владетел. Като писател Васил Друмев става родоначалник на българската белетристика. Автор е на първата българска оригинална повест "Нещастна фамилия" (1860 г.). Други по-важни негови произведения са: "Ученик и благодетели или чуждото си е чуждо" (1864 г.), драмата "Иванку, убиецът на Асеня I" (1872 г.) и пр.
2. Тържествено е открито Великото народно събрание във Велико Търново 2017-07-10 00:00:00 - 2017-07-10 12:00:00 1990 г. Тържествено е открито Великото народно събрание във Велико Търново. За председател е избран акад.Николай Тодоров (БСП). Академик Николай Тодоров е роден на 21 юни 1921 г. в град Варна. Той е български учен – историк с международно признание, има огромна заслуга за развитието на българската историческа наука през последните 40 години. Автор е на повече от 400 труда по история и основоположник на Балканистиката като самостоятелно направление в историческата наука в България. Същевременно работи и за разпространението на българската наука и култура у нас и в чужбина. Заема редица отговорни постове в сферата на обществените науки в България в международни политически, културни и научни организации, акад. Николай Тодоров поставя на преден план интересите на България и издигането на нейния международен престиж. Акад. Николай Тодоров е член на Съветската академия на науките от 1982 г., на Гръцката академия на науките от 1983 г., на Руската академия на науките от 1994 г., почетен доктор на Атинския университет от 1987 г. За заслугите му в развитието на световната наука и култура той е награден два пъти с Академичната палма на Франция /Офицер и Командир/ през 1978 г. и през 1985 г., със Златния медал на ЮНЕСКО през 1987 г., с Президентската награда на Италия в областта на културата през 1992 г. Носител е на редица български медали и ордени, последният от които е орден “Стара планина” първа степен през 2002 г. Негови монографии са публикувани в редица страни по света. Акад. Николай Тодоров умира на 27 август 2003 г.
3. Завършен е строеният шест денонощия в центъра на София мавзолей на Георги Димитров. 2017-07-10 00:00:00 - 2017-07-10 12:00:00 1949 г. Завършен е строеният шест денонощия в центъра на София мавзолей на Георги Димитров. Георги Димитров е роден на 30 юни 1882 г. Ковачевци, България. Започва политическата си кариера като активист на Българската работническа социалдемократическа партия и Общия работнически синдикален съюз. През 1918 г. е арестуван за антивоенна пропаганда. През 1919 г. е сред организаторите на голяма стачка в железниците. Георги Димитров се включва в дейността на Коминтерна и свързани с него организации и подкрепя болшевизацията на БКП. През 1923 г., заедно с Васил Коларов, оглавява инспирираното от Коминтерна Септемврийско въстание и след неговия разгром избягва в Югославия, а оттам в Австрия. Димитров става активист на Комунистическия интернационал (Коминтерна), като достига до поста ръководител на неговото Западноевропейско бюро. На 9 март 1933 г., заедно с други комунисти, Георги Димитров е обвинен от нацисткото правителство на Германия в подпалването на Райхстага. Той изнася защитна реч на организирания процес в Лайпциг, в която разобличава фашизма като идеология. След като е оправдан на съдебния процес в Лайпциг, той е екстрадиран от германците в Съветския съюз, където остава до края на Втората световна война. Защитата на Георги Димитров на Лайпцигския процес придобива международна популярност, а самият Георги Димитров се превръща в символ за международното комунистическо движение. Той заема мястото на Васил Коларов като ръководител на Коминтерна от 1935 г. до 1943 г. В Москва той ръководи Международния отдел на ЦК на Комунистическата партия на Съветския съюз и е депутат в съветския парламент от 1937 г. до1945 г. Завръща се в България през 1945 г. и оглавява БКП. Провежда насилствена македонизация на населението в Благоевградски окръг. През 1948 г. съветският официоз „Правда“ публикува критична статия за неговите изказвания в полза на Балканската федерация. Георги Димитров умира през 1949 г. в санаториума "Барвиха" край Москва. Тялото му е изложено в мавзолей в София и е кремирано едва през 1990 г. На 21 август 1999 г. с два взрива е направен опит да се разруши мавзолеят на Георги Димитров. Сградата обаче не рухва и се налага да бъде досъборена с механични средства.



Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 2,11 секунди